Плахият нежен гласец, пробил през умореното му съзнание, го кара да се ококори. Хубаво момиче, красиво и одухотворено, а сякаш понесло цялата мъка и болка на света в погледа си. Той е обвързан и, разбира се, не е на линия да отговаря на болежките на всяка срещната по пътя жена, била тя и очарователно привлекателна. Но когато тя потъва в нощната планинска пустош и не се връща повече, той е искрено притеснен за нея. Какво е накарало едно красиво младо момиче да подходи по този начин към самотно седящия в планинската хижа мъж? Дали тя не е на път да сложи край на живота си в мразовитата лунна нощ? Какво ще се случи после? Той ще я намери ли? И ще остане ли верен на приятелката си?
А може би съдбата е подредила други планове за тях?
Кратката случайна среща ще ги завърти в калейдоскоп от случки, тайни, криминални схеми, пагубна страст, изпепеляващи чувства и още нещо.
Lucy Eleazar is a leading Bulgarian romance author whose compelling narratives blend romance with poignant contemporary issues from both local and international landscapes. With a career marked by bestselling print titles and #1 audiobooks that dominated major platforms, Lucy has earned a reputation for crafting stories with intense emotional depth and sophisticated character dynamics, seamlessly weaving local cultural traits with universal values.
Her stories are celebrated for their warm portrayal of human relationships and relatable characters grounded in real-life emotions. Now available globally in English, Lucy’s books delight fans of heartfelt romance with their accessible and immersive narratives. Drawing inspiration from everyday life and genuine human connections, she creates romantic worlds that stay with readers long after the last page.
По ръба се оказа още една емоционална, но и драматична любовна история на Люси Елеазар. С всяка следваща книга харесвам все повече стила ѝ на писане. При нея имаме не само двама души, които трябва да стигнат до любовта и заветното "заживели щастливо", но и значима и болезнена тема от ежедневието, за която от време на време чуем нещо в новините или прочетем нещо в някоя медия, но реално е далеч от всекидневието на обикновения човек и остава някъде там в периферията. Но за замесените в дадената ситуация е наложително и важно да се говори по темата и да се вземат мерки за прекратяването на дадената практика. Тук тази тема е за продажбата на бебета в Гърция, донякъде се засяга и сурогатното майчинство и това, че е забранено в България, но винаги има вратички да се практикува. В книгите на Елеазар харесвам и това, че са ситуирани в България, макар героите ѝ да са космополитни (в повечето случаи). Не харесвам когато градовете не са дадени с истинските им имена, а са просто "градчето". Тук е по същия начин - споменават се София, Пловдив, Солун и гръцки местности, но в действието основно е в малко градче нейде до язовир/езеро, което е останало безименно. Героите хем са обикновени хора, хем са събирателни образи на определени групи. Ани е от въпросното малко градче, в което няма перспектива и тя веднага се омъжва за богат и влиятелен мъж, който в последствие ще се окаже замесен с организирана престъпност. Кънчо за мен е събирателен образ за всички онези, които чрез външен вид и скъпи коли привличат млади наивни момичета с обещания за охолен живот. Разбира се, не всички са наивни, някои от тях целенасочено търсят такива мъже, но в случая с героинята Ани, тя наистина вярва, че той я обича, а и тя него също. Много по-късно ситуация в техния брак ѝ отварят очите и това я тласва в ръцете на непознат. Непознатият е разумен мъж, обикалял по света и много добре осъзнаващ как човек може да се държи като европеец - културен и възпитан и как други могат да се правят на много важни, но без покритие и да разчитат на страх и подчинение. Разликата между Кънчо и Павел е огромна и Ани е пленена от цялостното излъчване и доброта на непознатия. Авантюрата за една нощ, обаче води до неочаквани последици и Ани се оказва бременна без дори да знае името на мъжа, с когото е преспала. Двамата се срещат отново след 3 години, но тогава те трябва не само да се борят с привличането между тях, но и с жестоките стрели от съдбата, която ще им изпрати изпитания, които никой от тях не е очаквал. Книгата е наистина с много драматични обрати, това което предполагах не се оказа вярно, замесени са доста хора в престъпни схеми, които си играят със съдбите на останалите герои, а животът на един детски живот стои някъде в небитието в очакване на щастлива развръзка. Препоръчвам книгата на хора, които обичат емоционални любовни драми без сладникавост и все пак с щастлив край! От мен 5*.
2.5 звезди Може би е най-добрата книга на авторката. Напомня по сюжет и стил на криминалните книги на Мария Пеева. Обаче не мога да преживея инфантилността на героите, липсата на комуникация и абсолютно сапунената драма. Не може да ме убеди, че хора в 30-те и 40-те си години разсъждават по този начин и си играят на котка и мишка. А грубостта на мъжките ѝ персонажи ме оставя в шах. Павел излиза като най-големия наивник и/или човек с абсолютна липса на самочувствие, за да реагира по-подобен начин на провокации и да им вярва. Ани няма нищо общо с момичето от началото на романа, нито пък има някаква логика в запознанството ѝ с Павел и начинът, по който захваща разговор. Иначе зачеква интересна тема като сурогатното майчинство, която в крайна сметка обаче умира в затънтен край. Ролята на някои от героите се оказа абсолютен пълнеж, като например Флора.
Още една книга на Люси Елеазар, която изслушах на един дъх. Винаги с една лекота се впускам в историите й, които грабват от самото начало и държат до финала със своите малки или по-големи обрати. И тук в центъра, както и в останалите й книги, има някаква социална тема. Един черен пазар, който за съжаление, е напълно реален и вероятно не малко хора в безизходица падат в капана му.
Наред с една много неочаквана и пленителна любовна история, сюжетът е вплел и дълбоки емоционални моменти и сериозни теми, които те карат да се замислиш. Героите на места се държат доста детински и бих казала дори наивно, но въпреки това с поощрение към авторката и добрия прочит на историята в Сторител, съм склонна да завиша оценката си.
Със сигурност беше емоционална книга, но въпреки това се чете/слуша бързо и препоръчвам.
„По ръба“ от Люси Елеазар – романът, в който всяка привидност води към нещо по-дълбоко Който ме следи, знае — аз съм безспорен фен на Люси Елеазар. Още повече, имам си лична мисия: да изчета и/или изслушам всичко, което е излязло изпод перото ѝ. И това не е просто защото харесвам историите ѝ, а защото с всяка следваща книга тя прави нещо, което малцина автори успяват да постигнат – тя се развива. Става по-фина в изказа, по-смела в сюжетите, по-дълбока в социалните теми. Облечени и леко забулени зад воала на уж любовни истории (не че ги няма – има ги, и още как, но не са водещи), романите на Елеазар редовно поставят сериозни, дори тежки, морални и социални въпроси. „По ръба“ не прави изключение. Тук се засяга темата за търговията с бебета и сурогатното майчинство – нещо, което по закон (мисля, че) е забранено, но, както загатва самото заглавие, винаги се намира „ръб“, по който някой да мине и да го заобиколи. Не мога да кажа, че съм експерт в тази материя, но книгата поднася немалко детайли, които ми говорят, че авторката е направила сериозно проучване. А това печели уважението ми дори повече от умелото ѝ писане. Другият пласт, който Люси вплита с тънко чувство за социален контекст, е темата за малкия град и липсата на хоризонти в него. Ани е момиче от такова място, в което перспективата е просто дума от новините. Попада в ръцете на Кънчо – мъж с власт, влияние и всички възможни символи на успеха, които могат да подмамят младо момиче без посока. Той е образ, който сякаш събира в себе си целия набор от типажи, които „купуват“ внимание с коли, апартаменти и обещания за „друго“ бъдеще. Разбира се, този балон се пука, и тогава в живота ѝ влиза Павел – непознат, но истински. До тук ще спра — не защото няма какво повече да се каже, а защото не искам да ви отнема удоволствието от откриването. И все пак – ако трябва да съм честен, има моменти, в които историята флиртува с мелодрамата. Началната сцена – едно красиво момиче в хижа, което пита непознат мъж дали могат да правят любов – е от онези моменти, които лесно биха могли да ме отдръпнат. Но с книгите на Люси Елеазар съм се научил на едно важно нещо: когато тя остави револвера на Чехов на масата в първо действие, по-добре е да не бързаш със заключенията. Просто изчакай – защото изстрелът идва. И не просто идва, а носи със себе си пластове от социална болка, морална дилема и човешка истина, които обръщат перспективата. Точно това „още нещо“ – дълбокият социален контекст – превръща историята в нещо повече от клише. Люси има това особено умение – под основния сюжет, какъвто и да е той, винаги минава една фина, социална нишка, която вибрира между редовете. Без да натрапва поука, без да поучава, тя показва. А за мен – читател, който не просто търси история, а търси и истина – това е повече от достатъчно. Препоръчвам „По ръба“. Не защото е перфектна. А защото е смела. Защото носи заряд. И защото в ръцете на Люси Елеазар всяка история, дори когато започва като нещо познато, те води по ръба... но не те хвърля, а ти показва какво има отвъд.
Wonderful!!! Like all of Lucy Eleazar's books! You make the characters' lives come alive :) I read the book almost in one sitting, and I have the feeling that I watched a movie - it creates such vivid pictures. Прекрасна!!! Като всички книги на Люси Елеазар! Сакаш заживявам живота на героите :) Прочетох книгата почти на един дъх, а имам усещането, че съм гледала филм - толкова живи картини създава.
Историята е на етапи, първата част не ми хареса, прекалено много секс сцени, при това нескопосано написани. Нататък има леко подобрение и моменти на обрати, когато вниманието се задържа. А финалът направо си е изсмукан от пръстите.