"Жената се движеше грациозно в ароматната атмосфера на палатката. Жестовете й, пъргави и премерени, бързи, но не и припрени, бяха придружени от лекото шумолене на коприна, примесено с припукването на огъня в печката."
Марк Ало изминава пеша близо 6000 километра в "страната под Синьото небе". От китайската граница до подстъпите на Сибир той прекосява централните и източните степи, обширната пустиня Гоби и китните планински покрайнини. В желанието си да се потопи в живота на "синовете на степта" започва да изучава монголски език, завързва много приятелства, живее в юртата на номади скотовъдци, включва се в ежедневните пасторални дейности, местните празници и сезонните миграции.
Разказите на Марк Ало за неговите пътешествия в Монголия в първите години на новото хилядолетие и за душевността на населението открехнаха вратата към една наистина интересна култура. Пет пътувания, общо година и половина престой в Страната на синьото небе (Монголия има около 270 слънчеви дни в годината), 6000 километра, извървени пеша – със сигурност това е човек, опознал добре това място и неговите жители. Пълната рецензия: https://flame16.blogspot.com/2021/01/...
Un peu difficile à lire, certaines phrases sont assez complexes et on doit parfois s'y reprendre à plusieurs fois avant d'en saisir le sens. Cependant c'est un récit magnifique que nous fait Marc Alaux, une véritable déclaration d'amour faite à ce pays, la Mongolie, et à ses habitants. L'auteur nous parle de tous les aspects de la vie quotidienne mongole, des nomades mais nous donne aussi de précieuses informations historiques, géographiques et politiques. Une véritable invitation au voyage!