What do you think?
Rate this book
Северозападен романь
Посвещава се на всички отрудени, изнурени и постоянно мачкани от всевъзможни посоки хора, които въпреки всичко останаха да живеят в родния ми Северозапад, запазвайки достойнството, човещината, убийственото си чувство за хумор, богатата си душевност и непоклатимия си светоглед.
Не се посвещава на нито един от изклесяците, които вече десетилетия хрантутим из Народното събрание, Правителството, Президентството, Областните и Общинските администрации. Тези, които хем упражняват, хем позволяват умишлен геноцид спрямо моя роден край.
От автора
Със сигурност мнозина ще го нарекат “скандален” и вероятно ще се обосноват по различни начини: “езикът му е циничен”, “обявява война на книжовната реч”, “прекалено е вулгарен”...
Да, романът определено ще разбуни духовете... Но клишета като “скандален” и “различен от всичко, написано у нас до сега” са твърде недостатъчни, за да го опишат.
Защото зад така наречения "нецензурен език" се разкриват завладяващ сюжет и колоритни герои. И едно такова чувство за хумор, което само там из ония географски ширини се среща. Ситуациите са не просто забавни - те карат читателя да спира по средата на изречението, за да се смее с глас. Между редовете се четат и къде по-очевидни, къде по-деликатни препратки към настоящата политическа и обществена реалност у нас. А най-пълно е нарисувана картината на Северозапада: красив, беден, цветен, тъжен, пиещ, забравен от управници, неглижиран и все пак забавляващ се напук на всичко.
Има и любовна история, разбира се. Закъде без нея...
За читателите, на които северозападният диалект, и по-точно торлашкия му вариант, не е матерен, авторът е подготвил цели два речника в края на книгата. Единият е на думите, а вторият - на изразите. Дори и сами по себе си речниците са изключително забавно четиво.
Два деня преди Коледа настъпи и длъгоочекванио момент, къде целото село тръпньеше за ньего. Без никво предупрежденее през пьощадо се слетоа тамън шес лимузини на НСО ли, на неква друга служба ли, ебем ли го… Със синьи бурканье на покривете, къде само се въртеа и присветваа, без да издават звук, със затевнени стъкла, чисто цръни, лъскави, се едно си минал връз боята с восък.
Целта на операцеата беше сичко да мине колко се мое по-незабележимо и непринудено, ама кък да стане ми кажете? Но такъв кордонь нема кък да остане незабелезан и у центъро на Ню Йорк, па камо ли у тва сбръкано село, къде най-новата кола беше Опел „Рекорд” от деведесе и пръва годин. Се пак събитеето не привлече чък толко голем интерес, колко очекваха пръвоначално познавачете на тукашнио манталитет. Тва стана порди една млого проста причина...
♦ ♦ ♦
Стоян Николов - Торлака е родом от Монтана, в момента живее във Велико Търново, но смята за свой истински дом бащиното си старопланинско село Говежда, където е прекарал първите години от живота си. По образование е историк. Баща е на трима сина. От 13 години работи като редактор и външен автор в различни електронни и печатни медии.
Романът започна миналата година малко на шега в блога си, но изненадващият дори и за самия него читателски интерес го насърчава да развие историята.
Не се посвещава на нито един от изклесяците, които вече десетилетия хрантутим из Народното събрание, Правителството, Президентството, Областните и Общинските администрации. Тези, които хем упражняват, хем позволяват умишлен геноцид спрямо моя роден край.
От автора
Със сигурност мнозина ще го нарекат “скандален” и вероятно ще се обосноват по различни начини: “езикът му е циничен”, “обявява война на книжовната реч”, “прекалено е вулгарен”...
Да, романът определено ще разбуни духовете... Но клишета като “скандален” и “различен от всичко, написано у нас до сега” са твърде недостатъчни, за да го опишат.
Защото зад така наречения "нецензурен език" се разкриват завладяващ сюжет и колоритни герои. И едно такова чувство за хумор, което само там из ония географски ширини се среща. Ситуациите са не просто забавни - те карат читателя да спира по средата на изречението, за да се смее с глас. Между редовете се четат и къде по-очевидни, къде по-деликатни препратки към настоящата политическа и обществена реалност у нас. А най-пълно е нарисувана картината на Северозапада: красив, беден, цветен, тъжен, пиещ, забравен от управници, неглижиран и все пак забавляващ се напук на всичко.
Има и любовна история, разбира се. Закъде без нея...
За читателите, на които северозападният диалект, и по-точно торлашкия му вариант, не е матерен, авторът е подготвил цели два речника в края на книгата. Единият е на думите, а вторият - на изразите. Дори и сами по себе си речниците са изключително забавно четиво.
Два деня преди Коледа настъпи и длъгоочекванио момент, къде целото село тръпньеше за ньего. Без никво предупрежденее през пьощадо се слетоа тамън шес лимузини на НСО ли, на неква друга служба ли, ебем ли го… Със синьи бурканье на покривете, къде само се въртеа и присветваа, без да издават звук, със затевнени стъкла, чисто цръни, лъскави, се едно си минал връз боята с восък.
Целта на операцеата беше сичко да мине колко се мое по-незабележимо и непринудено, ама кък да стане ми кажете? Но такъв кордонь нема кък да остане незабелезан и у центъро на Ню Йорк, па камо ли у тва сбръкано село, къде най-новата кола беше Опел „Рекорд” от деведесе и пръва годин. Се пак събитеето не привлече чък толко голем интерес, колко очекваха пръвоначално познавачете на тукашнио манталитет. Тва стана порди една млого проста причина...
♦ ♦ ♦
Стоян Николов - Торлака е родом от Монтана, в момента живее във Велико Търново, но смята за свой истински дом бащиното си старопланинско село Говежда, където е прекарал първите години от живота си. По образование е историк. Баща е на трима сина. От 13 години работи като редактор и външен автор в различни електронни и печатни медии.
Романът започна миналата година малко на шега в блога си, но изненадващият дори и за самия него читателски интерес го насърчава да развие историята.
312 pages, Paperback
First published January 1, 2014
17 people are currently reading
174 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 47 reviews
November 21, 2014
“Северозападен романь” – (не) само за пустиняци: http://knigolandia.info/book-review/s...
"Знаате ли кво се случва с организмо на един човек, къде не а от нашио край, коги лизне северозападня скоросмртница? Сигур знаате, ама я да си каем. Мумифицирва се. Изтръпват му ногите. Очите му излазат от гньездата си. Ще му се да се не а раждал на тоа свет. Потачат му слъзи. Засръбева го далако. Дванаесетопръстнико му скланя панкреасо да си биат камшико. Дири макье си. Аха да ревне и да не спре, докъде си не съдере дробецо."
Я ако ви думам ка си требе за тая ми ти книга, нивгаж веке нема да улезете у блого. Затуй нема :)
”Северозападен романъ” на Стоян Николов-Торлака е колоритна книга, каквато не сте чели, така си мисля аз. Книги на диалект има немалко (едни “Трънски разкази” на Петър Делчев ми идват веднага на акъла), но това не е просто роман на почти извънземен за несеверозападняци език – много повече е роман за манталитет, за начин на живот, за междучовешки отношения, които са трудно разбираеми, но съществуват. Давам ви един жокер – преди, по време или след четене отидете да гледате изключителната постановка “Живак” с Димитър Живков в главната роля, да му го намаам у талантливио пустиняк! Определено е далеч по-безопасно, отколкото на живо да се убедите в съществуването на особената, неподражаема и безспорно неразбираема Северозападна България, забравена от бог, държава и всех.
http://knigolandia.info/book-review/s...
"Знаате ли кво се случва с организмо на един човек, къде не а от нашио край, коги лизне северозападня скоросмртница? Сигур знаате, ама я да си каем. Мумифицирва се. Изтръпват му ногите. Очите му излазат от гньездата си. Ще му се да се не а раждал на тоа свет. Потачат му слъзи. Засръбева го далако. Дванаесетопръстнико му скланя панкреасо да си биат камшико. Дири макье си. Аха да ревне и да не спре, докъде си не съдере дробецо."
Я ако ви думам ка си требе за тая ми ти книга, нивгаж веке нема да улезете у блого. Затуй нема :)
”Северозападен романъ” на Стоян Николов-Торлака е колоритна книга, каквато не сте чели, така си мисля аз. Книги на диалект има немалко (едни “Трънски разкази” на Петър Делчев ми идват веднага на акъла), но това не е просто роман на почти извънземен за несеверозападняци език – много повече е роман за манталитет, за начин на живот, за междучовешки отношения, които са трудно разбираеми, но съществуват. Давам ви един жокер – преди, по време или след четене отидете да гледате изключителната постановка “Живак” с Димитър Живков в главната роля, да му го намаам у талантливио пустиняк! Определено е далеч по-безопасно, отколкото на живо да се убедите в съществуването на особената, неподражаема и безспорно неразбираема Северозападна България, забравена от бог, държава и всех.
http://knigolandia.info/book-review/s...
July 7, 2017
"Северозападен романь" е една необикновена книга. Скандална на пръв поглед, но и пълна с мъдрост... смешна, но и на моменти тъжна. Шарена като самия живот и много близка до българския читател, защото рисува нашата действителност каквато е, без да спестява абсолютно нищо.
Доста време четох отзиви. Няколко пъти я хващах в книжарницата, разлиствах я и отново я оставях на рафта. В крайна сметка празнично авантюристичното ми настроение на 24ти май взе превес над предразсъдъците и не след дълго се отправих на пътешествие из северозапада.
Много съм доволна от цялостното оформление на книгата. Корицата е дело на Дамян Бумбалов и е повече от прекрасна. На последните страници е поместен речник с някои по-специфични думи и изрази, който доста улеснява четенето, поне в началото.
И като казах четене, май сега му е времето да коментирам и стила на писане на Торлака. Ако все още има някой, който се спира да посегне към книгата заради диалекта, да не му мисли повече. В началото всичко ми се виждаше малко странно, но веднъж като се потопих в атмосферата, вече дори нямах нужда да отгръщам и да правя справки в речника. Именно на стила се дължи автентичността на книгата, нейната неподправеност, че дори и очарование.
Авторът ни отвежда в едно китно северозападно селце с малко, но за сметка на това колоритни жители. Още в началото ни запознава с Братан Чворо, чиято сестра Юбица е приказна красавица, но и "най-големио таралясник у целата селишна система". Под това разбирайте, че е доста опитна в... хм, близките срещи с представителите на мъжкия пол. Като глава на семейството,който не може да търпи повече подигравки, Братан си наумява най-сетне да задоми Юбица, а за целта избира не кого да е, а селския идиот Свилко. Следват преговори, ултиматуми, компромиси, приготовления, сватба и куп вълнения от различно естество.
В книгата има много скрити бисерчета. Има красиви (ако щете вярвайте) природни описания. Разкрива се ежедневната борба за оцеляване на хората в една забравена от държавата земя, както и способността им въпреки всичко да вдигнат глава и да търсят своето щастие. В същото време нито един порок, недостатък или модерна псевдоценност не са подминати без да бъдат осмени.
Четеш и в единия момент се смееш с глас на нелепите ситуации, в следващия се мръщиш осъдително, а после се усмихваш от умиление. Четейки фентъзи, след фентъзи и помежду им антиутопия, преди да хвана "Северозападен романь" не осъзнавах колко много ми липсва да чета нещо българско и да се чувствам у дома сред свои хора.
Време е вече да приключвам с моето префинено ревю, защото каквото и да кажа, няма да е съвсем на място за тази книга. Най-добре сами да разберете какво ви очаква между страниците.
Прочетете историята на Свилко и Юбица, пък ми разправяйте после, че любовта нямало да спаси света!
Доста време четох отзиви. Няколко пъти я хващах в книжарницата, разлиствах я и отново я оставях на рафта. В крайна сметка празнично авантюристичното ми настроение на 24ти май взе превес над предразсъдъците и не след дълго се отправих на пътешествие из северозапада.
Много съм доволна от цялостното оформление на книгата. Корицата е дело на Дамян Бумбалов и е повече от прекрасна. На последните страници е поместен речник с някои по-специфични думи и изрази, който доста улеснява четенето, поне в началото.
И като казах четене, май сега му е времето да коментирам и стила на писане на Торлака. Ако все още има някой, който се спира да посегне към книгата заради диалекта, да не му мисли повече. В началото всичко ми се виждаше малко странно, но веднъж като се потопих в атмосферата, вече дори нямах нужда да отгръщам и да правя справки в речника. Именно на стила се дължи автентичността на книгата, нейната неподправеност, че дори и очарование.
Авторът ни отвежда в едно китно северозападно селце с малко, но за сметка на това колоритни жители. Още в началото ни запознава с Братан Чворо, чиято сестра Юбица е приказна красавица, но и "най-големио таралясник у целата селишна система". Под това разбирайте, че е доста опитна в... хм, близките срещи с представителите на мъжкия пол. Като глава на семейството,който не може да търпи повече подигравки, Братан си наумява най-сетне да задоми Юбица, а за целта избира не кого да е, а селския идиот Свилко. Следват преговори, ултиматуми, компромиси, приготовления, сватба и куп вълнения от различно естество.
В книгата има много скрити бисерчета. Има красиви (ако щете вярвайте) природни описания. Разкрива се ежедневната борба за оцеляване на хората в една забравена от държавата земя, както и способността им въпреки всичко да вдигнат глава и да търсят своето щастие. В същото време нито един порок, недостатък или модерна псевдоценност не са подминати без да бъдат осмени.
Четеш и в единия момент се смееш с глас на нелепите ситуации, в следващия се мръщиш осъдително, а после се усмихваш от умиление. Четейки фентъзи, след фентъзи и помежду им антиутопия, преди да хвана "Северозападен романь" не осъзнавах колко много ми липсва да чета нещо българско и да се чувствам у дома сред свои хора.
Време е вече да приключвам с моето префинено ревю, защото каквото и да кажа, няма да е съвсем на място за тази книга. Най-добре сами да разберете какво ви очаква между страниците.
Прочетете историята на Свилко и Юбица, пък ми разправяйте после, че любовта нямало да спаси света!
April 23, 2017
"Северозападен романь" - едно диво, забавно и откровено преживяване
Цялото ревю тук: https://seasonsofaya.wordpress.com/20...
„Северозападен романь“ е цветен, искрен и истински. В него много добре е описан тоя захвърлен и забравен от всички български край – той е див, шокиращ и безскрупулен. Той е колоритен, пълен с „изчепено“ чувство за хумор и псувни (Да, да … Признавам си – това е причината да псувам много :D ).
Цялото ревю тук: https://seasonsofaya.wordpress.com/20...
„Северозападен романь“ е цветен, искрен и истински. В него много добре е описан тоя захвърлен и забравен от всички български край – той е див, шокиращ и безскрупулен. Той е колоритен, пълен с „изчепено“ чувство за хумор и псувни (Да, да … Признавам си – това е причината да псувам много :D ).
October 1, 2021
Натурален.
Повече няма накъде. Да започнем от там, че бих могъл да напиша ревюто и на северозападен диалект, да е в тон с романа (като израснал във Видин), ама така си ми тръгна ...
Признавам, смях се на няколко места, не едно и две. Още повече, че зад привидната небрежност се откриват заровени по-дълбоки теми. Атмосферата е пресъздадена доста добре в нейната характерност.
Може би има още крачки за извървяване от нивото на блог до това на роман, но те не са повече от една или две. Вероятно те са направени в следващите творби на Торлака, с които вероятно ще се запозная. Лиричните отклонения на автора в тази творба беше нещото, което ме отклони и от пълното възприятие на разказваната история. Смятам, че без тях щеше да върви една идея по-гладко. Като цяло не съм и най-големия фен на жанра (и поджанра), та дори и тази оценка за мен е висока, по моята си скала :)
Доста по-натурален тип забавление от много други на родната сцена, така че по-скоро препоръчвам, стига да не ви дойде на нагорнище от натурата.
Повече няма накъде. Да започнем от там, че бих могъл да напиша ревюто и на северозападен диалект, да е в тон с романа (като израснал във Видин), ама така си ми тръгна ...
Признавам, смях се на няколко места, не едно и две. Още повече, че зад привидната небрежност се откриват заровени по-дълбоки теми. Атмосферата е пресъздадена доста добре в нейната характерност.
Може би има още крачки за извървяване от нивото на блог до това на роман, но те не са повече от една или две. Вероятно те са направени в следващите творби на Торлака, с които вероятно ще се запозная. Лиричните отклонения на автора в тази творба беше нещото, което ме отклони и от пълното възприятие на разказваната история. Смятам, че без тях щеше да върви една идея по-гладко. Като цяло не съм и най-големия фен на жанра (и поджанра), та дори и тази оценка за мен е висока, по моята си скала :)
Доста по-натурален тип забавление от много други на родната сцена, така че по-скоро препоръчвам, стига да не ви дойде на нагорнище от натурата.
July 14, 2016
Раздвоен съм. Книгата е много приятна за четене, хилил съм се на глас.
Определено открих автор, който може да пише и то качествен хумор!
Торлашкият диалект, постоянната нецензурна реч и прочие доставят наистина удоволствие от четене. Оригинална книга, не бях чел скоро такива.
Но като цяло имаме автор, който има талант и стил, но няма знания как да напише роман. Това е по-скоро сборник от взаимносвързани разкази. Четох някъде, че романът е започнат като блог и му личи. Някъде към половината, когато приключват всички истории около сватбата, книгата започва силно да издиша, авторът започва да се вмъква като действащо лице и има едни наистина досадни негови разсъждения. Последната трета с чужденеца е на много по-ниско ниво от останалото.
Героите са невероятно самобитни, явно авторът е използвал реални прототипи и това дава сила на книгата. Но някак си няма истории с тях, само едното постоянно препиване не става за история...
Определено открих автор, който може да пише и то качествен хумор!
Торлашкият диалект, постоянната нецензурна реч и прочие доставят наистина удоволствие от четене. Оригинална книга, не бях чел скоро такива.
Но като цяло имаме автор, който има талант и стил, но няма знания как да напише роман. Това е по-скоро сборник от взаимносвързани разкази. Четох някъде, че романът е започнат като блог и му личи. Някъде към половината, когато приключват всички истории около сватбата, книгата започва силно да издиша, авторът започва да се вмъква като действащо лице и има едни наистина досадни негови разсъждения. Последната трета с чужденеца е на много по-ниско ниво от останалото.
Героите са невероятно самобитни, явно авторът е използвал реални прототипи и това дава сила на книгата. Но някак си няма истории с тях, само едното постоянно препиване не става за история...
February 7, 2022
"Северозападен романь" има душа, която прозира много ярко между репликите на диалект, колоритните персонажи, екстремните сцени на битово-социален живот в едно малко село.
Слушах аудиокнигата и прочита на Димитър Живков съживява тази душа, вдъхва й лице, усещане, правя я още по-неустоимо смешна, а на моменти тъжна.
Но най-вече душата на книгата е в тъгата на автора й, който (както мен) не може да прежали постепенното опустяване на цял един географски район, безмилостно оставен на милостта на редица лъжливи обещания.
И въпреки това оцелява, година след година, все по-трудно. Но съществува, с упоритостта на торлак, с режещия хумор и твърдоглавие.
Много ми хареса историята, обичта на Торлака към родния (ни) му край ме трогна безкрайно. Структурата на романа беше интригуваща, добре замислена, а персонажите...ами ора естете.
Ще си изчета с удоволствие останалите части на историята.
Слушах аудиокнигата и прочита на Димитър Живков съживява тази душа, вдъхва й лице, усещане, правя я още по-неустоимо смешна, а на моменти тъжна.
Но най-вече душата на книгата е в тъгата на автора й, който (както мен) не може да прежали постепенното опустяване на цял един географски район, безмилостно оставен на милостта на редица лъжливи обещания.
И въпреки това оцелява, година след година, все по-трудно. Но съществува, с упоритостта на торлак, с режещия хумор и твърдоглавие.
Много ми хареса историята, обичта на Торлака към родния (ни) му край ме трогна безкрайно. Структурата на романа беше интригуваща, добре замислена, а персонажите...ами ора естете.
Ще си изчета с удоволствие останалите части на историята.
July 11, 2017
Не очаквах тази книга да ми хареса, но ей на - цветистият говор и разказваческото умение на Торлака са неоспорими.
Най-въздействаща за мен е обичта на автора към родния му край и болката от това, което се случва в него. Нямаше как да не харесам някой, който пише така искрено.
Най-въздействаща за мен е обичта на автора към родния му край и болката от това, което се случва в него. Нямаше как да не харесам някой, който пише така искрено.
July 20, 2015
Невероятно изживяване... И... някъде прочетох, че се коментирал диалекта, на който е написана, та... мисля, че именно той прави изживяването пълно. Като видях, че съм на последната страница, се разочаровах, но Слава Богу вече се знае, че продължението е на път да бъде издадено скоро! А, ако някой се оплаче от "по-пиперливия" речник, значи нищо не е разбрал. Поздравления за автора и за смелостта на издателя!
November 6, 2020
Необичаен език, интересни хора и грабващ сюжет.
Не ми хареса само, че имаше доста псувни, дори и когато бяха излишни, поне според моето виждане.
Иначе се смях на някои доста образни и интересни сравнения, както и на действията на героите.
Струва си да се прочете, защото има описани български обичаи, а и българската народопсихология е отразена в езика и бита на героите.
Не ми хареса само, че имаше доста псувни, дори и когато бяха излишни, поне според моето виждане.
Иначе се смях на някои доста образни и интересни сравнения, както и на действията на героите.
Струва си да се прочете, защото има описани български обичаи, а и българската народопсихология е отразена в езика и бита на героите.
December 16, 2021
Много ми хареса книгата и нямам търпение за следващата.
Само ми се иска Торлака да не проявяваше толкова ниско самочувствие като автор... Много бе дразнещо честото му напомняне как никой не чете тая книга и как е най-сбъркания автор и нз си що си. Съгласна съм да ги има тези изказвания, ноооо... е попресолил манджата с тях. Всичко друго си и' е чудесно на книгата.
Само ми се иска Торлака да не проявяваше толкова ниско самочувствие като автор... Много бе дразнещо честото му напомняне как никой не чете тая книга и как е най-сбъркания автор и нз си що си. Съгласна съм да ги има тези изказвания, ноооо... е попресолил манджата с тях. Всичко друго си и' е чудесно на книгата.
November 6, 2022
Не мога да кажа, че тази книга се чете лесно. Не само заради езика, който принуждава и чистокръвен пустиняк (човек от Северозапада) да поглежда често към речника накрая. Най-вече заради болезнената реалност, която кърви от страниците на романа на Торлака.
На моменти се смеех с глас. На моменти ми ставаше неудобно от отношенията и ситуациите, в които изпадаха героите. Но през повечето време ми беше просто тъжно. Имах в главата си една сива картина на зима в Северозапада, където няма улично осветление, улиците са кални, а хората обезверени.
И все пак, наистина има магия в тоя забравен от бога край и Торлака е успял да я предаде на читателя в по-малко от 300 страници.
(Освен това научих, че няма такова нещо като пуклисар, а изразът е "одиш като по клисар". Ще се похваля на баба ми следващия път.)
На моменти се смеех с глас. На моменти ми ставаше неудобно от отношенията и ситуациите, в които изпадаха героите. Но през повечето време ми беше просто тъжно. Имах в главата си една сива картина на зима в Северозапада, където няма улично осветление, улиците са кални, а хората обезверени.
И все пак, наистина има магия в тоя забравен от бога край и Торлака е успял да я предаде на читателя в по-малко от 300 страници.
(Освен това научих, че няма такова нещо като пуклисар, а изразът е "одиш като по клисар". Ще се похваля на баба ми следващия път.)
January 29, 2026
Е па таа книга… ба, тя ми разчекна мозъка, честно 😄
Шашава, дива и без никакви спирачки. Арно ми легна, щото авторо си знае кусурите и си се подиграва сам на себе си – е те това е класа. Реалноста е поднесена така, че хем ти е смешно, хем си викаш „абе тва си е баш животът, бе“. Дет са вика – смех през сълзи, ма повече смех.
Не съм очаквала у една книга да има толко псувни – направо рекорд 😅 Действието си върви грубо, директно, без захар и без филтър… ама к’во да пра’ш – тва е Северозапада. Там нищо не е лъскаво, ама е истинско. Ако търсиш финес – не е твойта книга. Ако търсиш честност, хумор и малко словесен шамар – земай я, нема да съжаляваш.
Шашава, дива и без никакви спирачки. Арно ми легна, щото авторо си знае кусурите и си се подиграва сам на себе си – е те това е класа. Реалноста е поднесена така, че хем ти е смешно, хем си викаш „абе тва си е баш животът, бе“. Дет са вика – смех през сълзи, ма повече смех.
Не съм очаквала у една книга да има толко псувни – направо рекорд 😅 Действието си върви грубо, директно, без захар и без филтър… ама к’во да пра’ш – тва е Северозапада. Там нищо не е лъскаво, ама е истинско. Ако търсиш финес – не е твойта книга. Ако търсиш честност, хумор и малко словесен шамар – земай я, нема да съжаляваш.
January 13, 2025
„Тоа край мое да е изтръбушен отсегде, мое да сме оскотели от беднотиа, ама си има неква магия, къде врача ората пак и пак. Душицата нги остава тука и ги чека да си дойдат, колко и да се слунят като глуи кучки по свето. Се ги тегли на навам и рано или късно се прибират. Понекогиж завинаги, понекогиж за месец, за недя, за день…“
January 26, 2023
Никога, ама никога не съм се смяла така на книга. Не романъ, а вселена.
March 10, 2023
Животът в Северозапада, неволите на северозападния човек, край, в който се пие "от дзаран до дзаран," за да се забравят проблемите... Написан изцяло на колоритния северозападен диалект, романът всъщност представя наболелите проблеми на северозападния край - безработицата, безпаричието, корупцията, нехайството на политиците. Но представя и красотата на природата, добротата и гостоприемството на северозападните "сътвере" и способността им да слушат Миле Китич при всякакви обстоятелства. Не е зле да се прочете от онези в парламента, за да слязат при хората.
April 20, 2024
Тъжно-смешна приказка за най-бедния район в България, а прочитът добавя допълнителен колорит.
July 15, 2021
Като перничанин, винаги съм възприемал северозадападняците за ако не братски, поне - братовчедски ора. Приличаме си и езиково и по мироглед... Затова, а и не само, прочетох "Северозападен романь" с голямо удоволствие.
Много странна книга е това, и то по един много як начин. Успя в почти невъзможното - да задоволи и простака, и читателя Мартин. Битовизмите и цинизмите са само повърхността, под която има един съвсем пълнокръвен сюжет (поне в първите 2/3 от книгата), добри персонажи и меко казано - интересна обстановка. Главният герой Братан е достоен за такъв, а сюжетът за "укротяването" на сестра му звучи тъпо, написано така, но всъщност е екстра!
На фона на пиянските и други изстъпления, Северозападът е описан като каквото е: еманация на бедността и обезлюдяването на цели области у нас - нищо ново, за съжаление.
Единственото, което не ми хареса, беше че завръзката се "развърза" на 2/3 от книгата и останалото седи изкуствено като част от същото литературно произведение, а не щато отделен разказ, примерно.
Книгата е пълна с изречения, достойни за цитиране, затова слагам две произволни по долу:
"Нека обаче ние се врънеме малко назаде, използвайки похватите на художествената литература, да й го намаам у човката гръбава."
"Коги най-млого ми се ебе, повече ми се пие..."
4,75 и до следващата книга!
Много странна книга е това, и то по един много як начин. Успя в почти невъзможното - да задоволи и простака, и читателя Мартин. Битовизмите и цинизмите са само повърхността, под която има един съвсем пълнокръвен сюжет (поне в първите 2/3 от книгата), добри персонажи и меко казано - интересна обстановка. Главният герой Братан е достоен за такъв, а сюжетът за "укротяването" на сестра му звучи тъпо, написано така, но всъщност е екстра!
На фона на пиянските и други изстъпления, Северозападът е описан като каквото е: еманация на бедността и обезлюдяването на цели области у нас - нищо ново, за съжаление.
Единственото, което не ми хареса, беше че завръзката се "развърза" на 2/3 от книгата и останалото седи изкуствено като част от същото литературно произведение, а не щато отделен разказ, примерно.
Книгата е пълна с изречения, достойни за цитиране, затова слагам две произволни по долу:
"Нека обаче ние се врънеме малко назаде, използвайки похватите на художествената литература, да й го намаам у човката гръбава."
"Коги най-млого ми се ебе, повече ми се пие..."
4,75 и до следващата книга!
January 14, 2017
Една от най-интересните и самобитни книги, които съм чела. Няма с какво да я сравниш или на какво да я оприличиш. Торлака сам по себе си е жанр. Да, има любовна история, но има и брутален изказ. Има фолклор, но има и натурална картина на съвременна България. Има неудържим смях, но има и моменти за размисъл, които те хващат за гърлото. Има диалектно богатство, но има и цинизми. Има даже и мистичен момент. А колко са колоритни героите... пълнят ми душата :)
Някои читатели в предишните ревюта са се възмутили от нецензурния език. Вярно, нецензурен е авторът, но това избледнява, когато вникнеш в историята. Много дава тази книга. Четох я два пъти и все намирах по нещо ново, на което не съм обърнала внимание при предния прочит.
Препоръчвам книгата горещо! Нареди се сред любимите ми!
П.С. И не се плашете от диалекта! Аз също не съм от Северозапада, но с помощта на речника в края на романа навлязох в материята. И след първите няколко страници четенето си тръгна гладко :)
Някои читатели в предишните ревюта са се възмутили от нецензурния език. Вярно, нецензурен е авторът, но това избледнява, когато вникнеш в историята. Много дава тази книга. Четох я два пъти и все намирах по нещо ново, на което не съм обърнала внимание при предния прочит.
Препоръчвам книгата горещо! Нареди се сред любимите ми!
П.С. И не се плашете от диалекта! Аз също не съм от Северозапада, но с помощта на речника в края на романа навлязох в материята. И след първите няколко страници четенето си тръгна гладко :)
June 29, 2023
Не пиша ревюта - ама покрай тази книга открих езика ни по нов начин :) Препоръчвам я главно защото на моменти се смях с глас докато я слушах. Препоръчвам да я слушате, защото за този език си трябва "професионалист", а ако не сте от северозапада ви броя "аматьор"
September 20, 2017
Така се случи, че прочетох „Северозападен романь“ непосредствено след „Токая Гранде“ на Жоржи Амаду. Обожанието, което трайно изпитвам към този бразилски великан, обикновено ме кара болезнено да усещам разликата в нивата при всяка книга, която чета след него.
А в този случай стана нещо различно – Торлака ми дойде като естествено продължение.
Повечето от вас са чели отдавна тази пустиняшка книга и няма да се разпростирам, защото не е новост. Но не мога да не споделя колко много ми хареса с откритата си непретенциозност, с хъшлашката свобода на мисълта и най-вече с огромната любов към хората, която блика в нея.
Впечатляващо е умението на Стоян Николов едновременно да избегне клишетата и да създава типажи, които да звучат повече от правдоподобно. Това е възможно само при високи нива на емпатия и пълна липса на писателско високомерие.
Дори диалектът, който е първата и втрещяващо очевидна характеристика на книгата, не е натрапчив. Имаме ярък подобен пример в родната литература – характерният език в романите на Милен Русков. Но ако там това е привнесен щрих, допълнение, част от литературния похват, при Торлака езикът е основата, дъската за рисуване. Романът не би могъл да съществува без него, без примитивно-естествената вулгарност, която е коренът на цивилизационното лицемерие. Връщане във времето, без то да е фактор. Връщане към базата, без да се губи надграденото.
„Северозападен романь“ е литературно постижение, което отрича да бъде такова. И в това е чарът му – читателят осъзнава високата му стойност сам, откривателството е част от удоволствието. Взаимодействието на писателя с читателя е на няколко нива – езиково, сюжетно, но и пряко, в директен разговор от страниците. Спонтанно сякаш Торлака е пуснал пипала към душата на своя невидим събеседник и го омайва като да са седнали на маса пред домашнярка.
В романа се съчетават едновременно онази патриархална жажда за клюка, за обсъждане на комшията с дистанцираността на гордия самотен пустиняк от Северозапада, който най-добре живее сам със себе си.
Споделям неочакваното за мен откритие с удоволствие и без опит да сравнявам Стоян Николов – Торлака с предходниците и първопроходниците на народняшката хумореска като Чудомир и Радичков. Торлака е различен, макар и да е свързан с традицията по някакъв стихиен начин, присъщ на спонтанния талант, който неизбежно си намира пролука, за да потече пълноводно.
Другите две части от трилогията ми предстоят – едновременното им поглъщане рискува да засади трайно пустиняшкия говор в главата ми. На малки глътки, но редовно – Торлака е силна ракия. :)
А в този случай стана нещо различно – Торлака ми дойде като естествено продължение.
Повечето от вас са чели отдавна тази пустиняшка книга и няма да се разпростирам, защото не е новост. Но не мога да не споделя колко много ми хареса с откритата си непретенциозност, с хъшлашката свобода на мисълта и най-вече с огромната любов към хората, която блика в нея.
Впечатляващо е умението на Стоян Николов едновременно да избегне клишетата и да създава типажи, които да звучат повече от правдоподобно. Това е възможно само при високи нива на емпатия и пълна липса на писателско високомерие.
Дори диалектът, който е първата и втрещяващо очевидна характеристика на книгата, не е натрапчив. Имаме ярък подобен пример в родната литература – характерният език в романите на Милен Русков. Но ако там това е привнесен щрих, допълнение, част от литературния похват, при Торлака езикът е основата, дъската за рисуване. Романът не би могъл да съществува без него, без примитивно-естествената вулгарност, която е коренът на цивилизационното лицемерие. Връщане във времето, без то да е фактор. Връщане към базата, без да се губи надграденото.
„Северозападен романь“ е литературно постижение, което отрича да бъде такова. И в това е чарът му – читателят осъзнава високата му стойност сам, откривателството е част от удоволствието. Взаимодействието на писателя с читателя е на няколко нива – езиково, сюжетно, но и пряко, в директен разговор от страниците. Спонтанно сякаш Торлака е пуснал пипала към душата на своя невидим събеседник и го омайва като да са седнали на маса пред домашнярка.
В романа се съчетават едновременно онази патриархална жажда за клюка, за обсъждане на комшията с дистанцираността на гордия самотен пустиняк от Северозапада, който най-добре живее сам със себе си.
Споделям неочакваното за мен откритие с удоволствие и без опит да сравнявам Стоян Николов – Торлака с предходниците и първопроходниците на народняшката хумореска като Чудомир и Радичков. Торлака е различен, макар и да е свързан с традицията по някакъв стихиен начин, присъщ на спонтанния талант, който неизбежно си намира пролука, за да потече пълноводно.
Другите две части от трилогията ми предстоят – едновременното им поглъщане рискува да засади трайно пустиняшкия говор в главата ми. На малки глътки, но редовно – Торлака е силна ракия. :)
June 27, 2024
От ревюто ми за Vibes.bg:
"Романът е болезнено натурален, искрен и на моменти - дори брутален, както пише редакторът на книгата Николай Фенерски. Ако ви се прииска за момент да избягате от градските нрави, изкуствени маниери и куртоазия, гладувайки за малко първична българщина, отношения тип "право, куме, в òчи" завръщане към корените на народа ни, посèти надълбоко в селската фауна, то "Северозападен романь" е точно за вас. Там няма да откриете напудрени и напарфюмирани образи, а естествени и "човешки" герои. Историите в него не са като взети назаем от Холивуд, а ни представят всички онези малки, но искрени по характер места, където хората все още са все така чаровно примитивни, че ти иде да влезеш при тях в селската кръчма и да ги черпиш една голяма ракия."
Цялото ревю тук: https://vibes.bg/severozapaden-roman-...
"Романът е болезнено натурален, искрен и на моменти - дори брутален, както пише редакторът на книгата Николай Фенерски. Ако ви се прииска за момент да избягате от градските нрави, изкуствени маниери и куртоазия, гладувайки за малко първична българщина, отношения тип "право, куме, в òчи" завръщане към корените на народа ни, посèти надълбоко в селската фауна, то "Северозападен романь" е точно за вас. Там няма да откриете напудрени и напарфюмирани образи, а естествени и "човешки" герои. Историите в него не са като взети назаем от Холивуд, а ни представят всички онези малки, но искрени по характер места, където хората все още са все така чаровно примитивни, че ти иде да влезеш при тях в селската кръчма и да ги черпиш една голяма ракия."
Цялото ревю тук: https://vibes.bg/severozapaden-roman-...
February 17, 2023
Аз съм човек от Северозапада. Признавам отначало дори и аз бях шокирана от диалекта и множеството псувни. Чудех се как ли ще я прочета като не мога да спра да се смея като варена глава. Постепенно посвикнах и историята си тръгна. Нямаше как да не свържа много моменти с моите лични спомени от детството. Да, може би литературната стойност може да е по-голяма и някой, който не е израсъл в този край, няма да оцени този роман. Но мен определено ме спечели. Зад страниците прозира сърдечност. Ахнах като видях, че съм на последна страница. Не исках да свърша. И чак сега обработвам скритата зад хумора тъга.
August 27, 2017
Много истинска и хубава книга.
Макар да се изчервявах на първите страници, я прочетох с голямо удоволствие и без затруднения със северозападния диалект.
Книгата прилича на люта манджа - както ги готвим в България - в нея има от всичко и по много.
По-късно когато се запознах лично с автора, стана ясно защо книгата е такава - ами защото такъв е и нейният автор. Напълно чужд на политическата коректност и решен завинаги да бъде себе си.
Макар да се изчервявах на първите страници, я прочетох с голямо удоволствие и без затруднения със северозападния диалект.
Книгата прилича на люта манджа - както ги готвим в България - в нея има от всичко и по много.
По-късно когато се запознах лично с автора, стана ясно защо книгата е такава - ами защото такъв е и нейният автор. Напълно чужд на политическата коректност и решен завинаги да бъде себе си.
June 9, 2021
Баце, това некой ден трябва да се учи в училищата. Некъде къде Йовков, примерно.
Не че е някакво върхово балетристично произведение (не е и лошо), ама КАК е написано...
Влизаш веднага в духа и бита на персонажите, мястото и времето (т.е. съвремието ни).
Не че е някакво върхово балетристично произведение (не е и лошо), ама КАК е написано...
Влизаш веднага в духа и бита на персонажите, мястото и времето (т.е. съвремието ни).
September 15, 2022
Не е моето четиво. Дори не успях да я завърша. Но определено си е шедьовър, написан на северозападен диалект. Един ден тази книга определено може да се ползва за изследвания на северозападните език и манталитет.
October 3, 2024
Каквото и да напиша,малко ще е ! Един роман,един суров и неподправен поглед към северозападналата действителност. Къде повече,къде по-малко,ама си е баш така.
На много моменти се креаш с глас,на некой се пулиш като плъъ у брАшно,на трети ти се напикливат очите...абе шашава работа,ама блага 😀
На много моменти се креаш с глас,на некой се пулиш като плъъ у брАшно,на трети ти се напикливат очите...абе шашава работа,ама блага 😀
May 15, 2025
Смял съм се с глас. Препоръчвам и останалите 4 книги от поредицата. Тази и следващите две според мен са най-силни, но нека читателят прецени.
Като носител на диалекта, се радвам да го видя в писмен вид. На места действително се прекалява с цинизмите, но точно в това е чарът на този говор.
Като носител на диалекта, се радвам да го видя в писмен вид. На места действително се прекалява с цинизмите, но точно в това е чарът на този говор.
October 27, 2017
Чета романьа за втори или трети път. Връщам се към него, когато ми домъчнее за родния Северозапад. Това е явление и шедьовър в съвременната българска литература.
January 16, 2018
Много свежо писанье!
April 25, 2020
Искрен, забавен и интересен роман, пълен с наистина качествен хумор. Грабващия сюжет и любовта на автора към родния му край са абсолютно въздействащи и прекрасни.
Displaying 1 - 30 of 47 reviews