What do you think?
Rate this book
Повседневная жизнь блокадного Ленинграда
Эта книга - рассказ о том, как пытались выжить люди в осажденном Ленинграде, какие страдания они испытывали, какую цену заплатили за то, чтобы спасти своих близких. Автор, доктор исторических наук, профессор РГПУ им. А.И.Герцена и Европейского университета в Санкт-Петербурге Сергей Викторович Яров, на основании сотен источников, в том числе и неопубликованных, воссоздает картину повседневной жизни ленинградцев во время блокады, которая во многом отличается от той, что мы знали раньше. Ее подробности своей жестокостью могут ошеломить читателей, но не говорить о них нельзя - только тогда мы сможем понять, что значило оставаться человеком, оказывать помощь другим и делиться куском хлеба в "смертное время".
- GenresHistoryNonfictionRussia
313 pages, Hardcover
First published January 1, 2013
3 people are currently reading
131 people want to read
About the author
Сергей Яров
6 books1 followerРоссийский историк, автор книг по истории России XX века, специалист по истории Блокады Ленинграда. Доктор исторических наук (1999), профессор Европейского университета в Санкт-Петербурге и РГПУ им. А. И. Герцена. Ведущий научный сотрудник Санкт-Петербургского института истории РАН. Член Экспертного совета ВАК РФ по истории (2013—2015).
Лауреат Анциферовской премии (2012) — за книгу Блокадная этика: Представления о морали в Ленинграде 1941—1942 гг.
Лауреат премии «Просветитель» (2014, в номинации «Гуманитарные науки») — за книгу Повседневная жизнь блокадного Ленинграда.
Лауреат Анциферовской премии (2012) — за книгу Блокадная этика: Представления о морали в Ленинграде 1941—1942 гг.
Лауреат премии «Просветитель» (2014, в номинации «Гуманитарные науки») — за книгу Повседневная жизнь блокадного Ленинграда.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
April 17, 2020
“Животът ни беше ужасен, такъв живот няма и никога не е имало. Живеем без вода, без осветление, без дърва, почти гладни и всеки ден по нас стрелят.”
Това е извадка от писмо, писано в края на март 1942 г. от жителка на Ленинград. Почти тримилионният град е в пълна блокада от 8 септември предходната година. Блоката ще продължи точно 872 дни (до 27 януари 1944 г.) и ще коства около милион човешки живота.
Историята на града през тези три години се наема да разкаже руският историк Сергей Яров в книгата “Ленинград. Живот под обсада.” В своето документално изследване използва цитати от писма, дневници, официални документи, които свидетелстват за агонията на откъснатия град.
Разпадът е пълен и повсеместен. Абсолютно всеки аспект от живота на хората е засегнат крайно отрицателно – продоволствията, комуналните и обществените услуги, дори и социалната тъкан се разкъсва – добрите маниери, културата, възпитанието, елементарното приличие и личната хигиена стават излишни в ситуация на трайни липси и непосредствена заплаха за живота.
Денят на обикновения ленинградчанин е труден за осмисляне от позицията на хора, които живеят в относително благополучие и мир. Трябва да стане рано, за да отиде да се реди на поредната опашка с купони, на която, ако има късмет да не го избутат или окрадат, ще получи мизерна дажба хляб от трици. И това при положение, че има сили да се добере до опашката. И също така при положение, че не попадне под обичайния за тази част от деня артилерийски обстрел. По пътя е нормално да се спъне в някой труп на изнемощял от глад човек, който е паднал на улицата и не се е свестил повече. На връщане от магазина, ленинградчанинът, увит с всичките си палта (дори през лятото хората са били толкова немощни, че са носили зимни дрехи) се дотътря на почивки с подутите си крака до неотопленото жилище, в което няма вода, с която да се измие и изпере. Всичко, което става за подпалки, е изгорил отдавна. Храна, съдържаща белтъчини, е истинска рядкост.
И това е само прашинка от всевъзможните картини на човешко страдание, което Яров описва в книгата. Удивително е колко бързо след началото на обсадата се случва разпада на човешкото, на най-външните културни пластове. Отраженията на блокадата върху вида и поведението на ленинградчани са показателни в това отношение. Виждаме и в каква тясна връзка функционират отделните елементи на бита и човешкия организъм – омагьосан кръг, в който гладът прави студа още по-непоносим, а липсата на хигиена съвсем довършва уязвимите и отслабнали тела. В душевния фон се настаняват вцепенението и безразличието. Почти всеки е белязан от следите на алиментарната дистрофия (евфемизъм за гладна смърт), а наред с това изплуват и чудовищни явления – сред тях мародерство и канибализъм.
Още по-лошо е, когато към “естествените” причини за страданието се добавят бюрократична некомпетентност, отказ от поемане на отговорност, корупция и немарливост. Явно е системен подход на властите да разчитат на прословутата руска издръжливост и липса на претенциозност. Подобни ситуации можем да открием и в книгите за Чернобил, за Сталинград, за Първата световна война...
Книгата е написана в сух, документален стил, силно фактологична. Това не значи обаче, че няма потенциал да потресе читателя. Обратното, не мисля че разказът за обсадата би спечелил от патетика. Той е достатъчно ужасяващ така или иначе.
Тази книга не е никак лесна за четене, в нея ще се натъкнете на трудни за преглъщане описания на мъченичество, което явно не знае предел. Не знам как са се съвзели и дали въобще са успели да го направят оцелелите от блокадата. Само знам, че книги като тази са важни, най-малкото, защото поставят днешните ни проблеми в по-различна перспектива.
Това е извадка от писмо, писано в края на март 1942 г. от жителка на Ленинград. Почти тримилионният град е в пълна блокада от 8 септември предходната година. Блоката ще продължи точно 872 дни (до 27 януари 1944 г.) и ще коства около милион човешки живота.
Историята на града през тези три години се наема да разкаже руският историк Сергей Яров в книгата “Ленинград. Живот под обсада.” В своето документално изследване използва цитати от писма, дневници, официални документи, които свидетелстват за агонията на откъснатия град.
Разпадът е пълен и повсеместен. Абсолютно всеки аспект от живота на хората е засегнат крайно отрицателно – продоволствията, комуналните и обществените услуги, дори и социалната тъкан се разкъсва – добрите маниери, културата, възпитанието, елементарното приличие и личната хигиена стават излишни в ситуация на трайни липси и непосредствена заплаха за живота.
Денят на обикновения ленинградчанин е труден за осмисляне от позицията на хора, които живеят в относително благополучие и мир. Трябва да стане рано, за да отиде да се реди на поредната опашка с купони, на която, ако има късмет да не го избутат или окрадат, ще получи мизерна дажба хляб от трици. И това при положение, че има сили да се добере до опашката. И също така при положение, че не попадне под обичайния за тази част от деня артилерийски обстрел. По пътя е нормално да се спъне в някой труп на изнемощял от глад човек, който е паднал на улицата и не се е свестил повече. На връщане от магазина, ленинградчанинът, увит с всичките си палта (дори през лятото хората са били толкова немощни, че са носили зимни дрехи) се дотътря на почивки с подутите си крака до неотопленото жилище, в което няма вода, с която да се измие и изпере. Всичко, което става за подпалки, е изгорил отдавна. Храна, съдържаща белтъчини, е истинска рядкост.
И това е само прашинка от всевъзможните картини на човешко страдание, което Яров описва в книгата. Удивително е колко бързо след началото на обсадата се случва разпада на човешкото, на най-външните културни пластове. Отраженията на блокадата върху вида и поведението на ленинградчани са показателни в това отношение. Виждаме и в каква тясна връзка функционират отделните елементи на бита и човешкия организъм – омагьосан кръг, в който гладът прави студа още по-непоносим, а липсата на хигиена съвсем довършва уязвимите и отслабнали тела. В душевния фон се настаняват вцепенението и безразличието. Почти всеки е белязан от следите на алиментарната дистрофия (евфемизъм за гладна смърт), а наред с това изплуват и чудовищни явления – сред тях мародерство и канибализъм.
Още по-лошо е, когато към “естествените” причини за страданието се добавят бюрократична некомпетентност, отказ от поемане на отговорност, корупция и немарливост. Явно е системен подход на властите да разчитат на прословутата руска издръжливост и липса на претенциозност. Подобни ситуации можем да открием и в книгите за Чернобил, за Сталинград, за Първата световна война...
Книгата е написана в сух, документален стил, силно фактологична. Това не значи обаче, че няма потенциал да потресе читателя. Обратното, не мисля че разказът за обсадата би спечелил от патетика. Той е достатъчно ужасяващ така или иначе.
Тази книга не е никак лесна за четене, в нея ще се натъкнете на трудни за преглъщане описания на мъченичество, което явно не знае предел. Не знам как са се съвзели и дали въобще са успели да го направят оцелелите от блокадата. Само знам, че книги като тази са важни, най-малкото, защото поставят днешните ни проблеми в по-различна перспектива.
March 1, 2022
Ленинград и Помпей си приличат. Съдбата и на двата града е манна небесна за историците, което не е комплимент. Но помпейци, може да се каже, са имали “късмет”. Ленинградчани - никакъв. Ленинградчани се превъртат през всичките кръгове на човешката преизподня отново и отново, започвайки от 1941 г. та чак до 1944 г.
“Заменям златен часовник за котка” е една от най-безобидните обяви през блокадното време. Котешкото е било деликатес. А в блокадните дневници е оцеляла рецепта за супа от кожени колани. Останалите факти от ежедневието на блокадата, поднесени суховато и педантично от Яров, всъщност не подлежат на никакво описание или възпроизвеждане. Диагнозата на пациентите през зимата на 1941 - 1942 г. масово е била “дистрофия”. Не звучи толкова “подтискащо” като гладуване в (почти) последен стадий. Гробищата недостигали. Ямите - също. Гробарите получавали купони първа категория. Които през зимата на 1941 - 1942 г. не можели да спасят почти никого, освен малцина избрани, които почти нямали нужда от тях. Германската артилерия е изтребила далеч по-малко хора от глада.
Ленинградчани често се превръщали в чудовища, преди да си отидат. Не онези от жанра на комерсиалния ужас. Много по-страшни. Съвсем, съвсем истински - най-разнообразни чудовища, изпълзели от нечие невероятно богато и невероятно извратено въображение. Никой от малкото оцелели не запазил човечността си непокътната.
Кой е виновникът? Германската армия, защото решили да оставят града да умре от глад - завземането му просто било преценено като неефективно. Червената армия: обезглавена от чистките на Сталин, в нея били останали малцина, готови да поемат отговорност и същевременно достатъчно компетентни. Така няколко възможности за по-ранно разкъсване на обсадата били пропилени. Партийните чиновници, защото често си гледали работата през пръсти (а и крадели), та например голяма част от бомбоубежищата изобщо не била готова за експлоатация, въпреки навременните заповеди и инструкции. Икономическата система на СССР, която не е имала никаква база и за нормални времена, какво остава за влизането в това страшно изпитание.
Лесно е да си добър и цивилизован човек в цветущи времена. Но какво става, когато няма храна, вода, топлина, ток, безопасност? Човекът може да е невероятно издържливо, зловещо-изобретателно същество.
Яров е описал “бита”. Ежедневието на ужаса и ужасът на ежедневието - с малките конкретни детайли. Купони, опашки, болници, заводи, погребения и даже празници - ако не умреш от глад и студ и не те застрелят. Не се е концентрирал над виновните. Но те са толкова много, и толкова виновни, че дори историята млъква ужасена.
“Заменям златен часовник за котка” е една от най-безобидните обяви през блокадното време. Котешкото е било деликатес. А в блокадните дневници е оцеляла рецепта за супа от кожени колани. Останалите факти от ежедневието на блокадата, поднесени суховато и педантично от Яров, всъщност не подлежат на никакво описание или възпроизвеждане. Диагнозата на пациентите през зимата на 1941 - 1942 г. масово е била “дистрофия”. Не звучи толкова “подтискащо” като гладуване в (почти) последен стадий. Гробищата недостигали. Ямите - също. Гробарите получавали купони първа категория. Които през зимата на 1941 - 1942 г. не можели да спасят почти никого, освен малцина избрани, които почти нямали нужда от тях. Германската артилерия е изтребила далеч по-малко хора от глада.
Ленинградчани често се превръщали в чудовища, преди да си отидат. Не онези от жанра на комерсиалния ужас. Много по-страшни. Съвсем, съвсем истински - най-разнообразни чудовища, изпълзели от нечие невероятно богато и невероятно извратено въображение. Никой от малкото оцелели не запазил човечността си непокътната.
Кой е виновникът? Германската армия, защото решили да оставят града да умре от глад - завземането му просто било преценено като неефективно. Червената армия: обезглавена от чистките на Сталин, в нея били останали малцина, готови да поемат отговорност и същевременно достатъчно компетентни. Така няколко възможности за по-ранно разкъсване на обсадата били пропилени. Партийните чиновници, защото често си гледали работата през пръсти (а и крадели), та например голяма част от бомбоубежищата изобщо не била готова за експлоатация, въпреки навременните заповеди и инструкции. Икономическата система на СССР, която не е имала никаква база и за нормални времена, какво остава за влизането в това страшно изпитание.
Лесно е да си добър и цивилизован човек в цветущи времена. Но какво става, когато няма храна, вода, топлина, ток, безопасност? Човекът може да е невероятно издържливо, зловещо-изобретателно същество.
Яров е описал “бита”. Ежедневието на ужаса и ужасът на ежедневието - с малките конкретни детайли. Купони, опашки, болници, заводи, погребения и даже празници - ако не умреш от глад и студ и не те застрелят. Не се е концентрирал над виновните. Но те са толкова много, и толкова виновни, че дори историята млъква ужасена.
August 16, 2020
Ленинградската блокада отблизо: http://knigolandia.info/book-review/l...
Яров е изцяло фокусиран върху страданията на хората. В първата част на книгата той проследява последователно какво се е случвало по улиците, по едно време заринати в трупове, в домовете на хората, в които не е имало елементарни условия за живот, стоките в магазините, за които се чака с часове на опашки и се взимат срещу оскъдни купони, в столовите, където се хранят лошо безброй хора, и на пазарите, където се осъществява основно натурална размяна. Н. Макарова в писмо до сестра си от пролетта на 1942 г. казва простичко: “Животът ни беше ужасен, такъв живот няма и никога не е имало. Живеем без вода, без осветление, без дърва, почти гладни и всеки ден по нас стрелят.”
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/l...
Яров е изцяло фокусиран върху страданията на хората. В първата част на книгата той проследява последователно какво се е случвало по улиците, по едно време заринати в трупове, в домовете на хората, в които не е имало елементарни условия за живот, стоките в магазините, за които се чака с часове на опашки и се взимат срещу оскъдни купони, в столовите, където се хранят лошо безброй хора, и на пазарите, където се осъществява основно натурална размяна. Н. Макарова в писмо до сестра си от пролетта на 1942 г. казва простичко: “Животът ни беше ужасен, такъв живот няма и никога не е имало. Живеем без вода, без осветление, без дърва, почти гладни и всеки ден по нас стрелят.”
Издателство "Изток-Запад"
http://knigolandia.info/book-review/l...
May 11, 2022
Една откровено жестока книга, показваща колко са широки границите на човешкия предел. Хареса ми маниерът на автора, последователността и пропититите със ужас и примирение очерци на хора преживели блокадата. Един разказ за месомелачката на Втората световна война, за волята, животинските инстинкти и моралните падения, но също така и силата да останеш човек в нечовешко време.
November 29, 2014
Книга про то, как меняется человек при запредельных страданиях в масштабах города. Много выдержек из архивных документов и воспоминаний самих блокадников. Особенно резко контрастирует с современным обществом перепотребления, заставляет по-новому взглянуть на те блага цивилизации, которые мы принимаем как должное.
September 22, 2015
Лучшей находкой автора я считаю этот жуткий рефрен - "нечего есть, нечего есть, нормы, карточки, дистрофия". Из главы в главу, из страницы к странице - "гудит со всех сторон". Очень помогает воздерживаться от моральных оценок.
p.s.рыдала, не могла есть, все признаки хорошей книги про блокаду.
p.s.рыдала, не могла есть, все признаки хорошей книги про блокаду.
November 30, 2019
Жутковатые хроники блокады. Как менялся город, как менялись люди, что ели, как выживали и как умирали, как проводили досуг, добывали еду и лечились. Никаких домыслов, просто собранные по темам цитаты из дневников и воспоминаний.
January 10, 2021
На базата на дневници, писма и всякаква възможна информация от архивите проф. Яров обрисува пълнокръвен и изключително балансиран образ на Ленинград по време на обсадата от 1941-1944 г. Препоръчвам.
January 16, 2015
Написано неплохо, очень много ссылок на дневники, умеренное количество цифр, что хорошо. Правда, зачастую из главы в главу некоторые вещи повторяются почти дословно. Описано всё эмоционально-нейтрально, откровенного трешака нет, Поиск предназначения, или Двадцать седьмая теорема этики, например, содержит намного более атмосферные сцены, если уместно так сказать.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews