Пъстървата

by Ирена Форел

Няма прошка за красотата. Няма опрощение за греха да се родиш жена. Няма и спасение в нощта, когато Черният човек идва да вземе това, което смята, че Бог му е отредил...

Една жена се завръща от чужбина, за да се изправи срещу миналото си, от което е избягала отчаяно. Минало, изпълнено със зловещи тайни, със скрито и явно насилие, с безогледни мъжки желания, алчна власт и безнаказаност за злото. Там едно дете се опитва да изкупи грехове, които не са негови, и пак там трима мъже, които денем се радват на успех и уважение под мантията на своята вяра, се превръщат в чудовища нощем. Един от тях е Черният човек, но чернотата е цвят, който властва в не една душа.

В този все още само мъжки свят, болен от култа към младостта и красотата, единствено едно закъсняло отмъщение може да донесе толкова чаканото изкупление.

Христо Блажев

„Пъстървата“ е задъхана и магнетична история за главоломните и специфични бездни по нелекия женски път на живота, но и за спасителните брегове. Книга, която не те оставя на мира от първата страница.

Кръстьо Раленко

Потресаваща книга – изпипана, стегната, остра като стилет.

Ели Лозанова

196 pages, Paperback

Published January 1, 2025

Reviews

[Desislava Borisova · Rating 5 out of 5]

Много би ми било трудно да намеря подходящи описателни думи за "Пъстървата" на Ирена Форел. Може би по-лесно мога да кажа какво изпитах от прочита ѝ и колко бързо, още с първите страници, се протегна една невидима ръка и ми сграбчи душата, за да я извива и стиска до края. Смут. Смут изпитах. Веднага след първите изречения. Предчувствие за нещо черно, лепкаво, нещо, разяждащо животи, предчувствие, че този смут ще се оправдае и че това няма да е книга за разпускане. Ами не беше! Не е първата книга за насилие. Искам да кажа, че не е първата, която съм чела и не е първата по темата. Но има ли нещо по-тъжно, по-трудно за преглъщане, по-лепкаво, по-непростомо, от разрушените детски доверие, вяра, надежда, живот? За мен - няма. Няма претръпване от знанието за насилието над дете. Няма нищо на този свят, което да го оправдае и да го изкупи. Не важат Божиите думи, както и да са интерпретирани (визирам фрагменти от книгата, тълкувания на един от персонажите), няма самота, която да бъде премахната чрез насилване на дете, няма нищо човешко, няма нищо любовно в това да отнемеш детството.

Вече благодарих на Издателство ФАМА , че тази книга съществува. Ако автор(ката) с псевдоним Ирена Форел някога чете това - благодаря и на нея, че така умело е скроила невидимите ръце, бъркащи в душата на четящия "Пъстървата".

Да, не е книга да разпуснем. Но е книга с особена ценност - дори и само заради въпросите, които остават след нея. Въпроси, които не трябва да задаваме един на друг, а на себе си - вярата и службата на Бог прави ли ни добри човеци; доброто, което правим за непознати оправдава ли злото, което причиняваме на близките си; отмъщението носи ли покой и още, и още.

Благодаря за още една почувствана книга.