„Времето е като огледало. Всеки един миг съществува единствено и само в настоящето. След това се изгубва, както отражението.“
47 г пр.н.е. В една лятна нощ, под прикритието на предизвикан пожар и пред погледа на пълната луна, безценно съкровище, пазено зорко и трупано през векове, бива вероломно отмъкнато.
2024 г. Александра Верон е на прага на нечувано разкритие – тя успява да разчете фрагмент от текст от папирусите, намерени в Херкулан. Това постижение само по себе си е историческо, но във фрагмента се крие нещо още по-невероятно – ключ към митологичното Съкровище на Цезар.
С помощта на археолога Коста Марков, Александра тръгва по следите, които я отвеждат от Италия през Египет до Гърция. Само легенда ли е въпросното съкровище, ако не – какво съдържа. Александра и Коста са в надпревара с времето, иманярите и Църквата, която ще стори всичко по силите си, за да не допусне истината да излезе на бял свят. А времето им вече изтича…
Много динамика, много любов и естествено невероятни обрати и изненади преследват читателя, като го карат да се замисля дали трябва въобще да се разкрива цялата истина, или да оставим древната тайна в миналото.
Проф. д-р Георги Рачев Софийски университет „Св. Климент Охридски”,
Поредната завладяваща история, разказана от Гергана Лаптева… Както в останалите ѝ романи и тук в сюжета присъства нишката за опазването на културно-историческото наследство и проблемът с трафика на антики. Развръзката е неочаквана и държи в напрежение до самия край.
Гергана Лаптева е родена в София. Завършва Училището по изящни изкуства „Илия Петров“ със специалност „Живопис“. Висшето си образование получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Палеонтология”. Член е и работи в Българския антарктически институт – Национален оператор на дейността на Република България в Антарктида и Националния център за полярни изследвания, като завеждащ отдел „Култура“.
Участник е в седем експедиции до Антарктида като художник и фотограф в редица „еко арт“ проекти (съвременна форма на изкуство, насочена към творене в синхрон с околната среда, създадено от артисти, които са загрижени за местни и глобални екологични ситуации, вярващи, че възстановяването на връзката на човека с природата е един от приоритетите за съвременното общество). Основател е и координатор на програмата ЕКОАНТАР. Името на Гергана Лаптева носи остров Лаптева. То е дадено от Комисията по Антарктически наименования (към МВнР) за приноса на Лаптева към дейността на България в Антарктика. Островът се намира в архипелага Палмер, Западна Антарктида. През 2023 г. Гергана е сред 10-те най-четени български писатели според класацията на Общинска библиотека - Горна Оряховица, а през 2024 г. романите й се нареждат сред 10-те най-четени книги от български автори в Регионална библиотека "Христо Смирненски" в Хасково.
Гергана е автор на книгите "Непознатата Южна земя - Terra Australis Incognita", Посока юг - пътуване към Антарктида", "Врата на боговете. Южна Америка - истории от земята на инките", "Монетата", "Божествен аромат", "Тайната от Апамея", "Третият слой", "Момичето от портрета" и "Съкровището на Цезар".
***** Gergana Lapteva was born in Sofia. She graduated the "Iliya Petrov" School of Fine Arts with specialty "Painting". Higher education received at the Sofia University "St. Kliment Ohridski ", specialty "Paleontology ". Is a member and works in the National Polar Research Center and Bulgarian Antarctic Institute - National Operator of the Bulgarian activities in Antarctica as head of the Culture Department.
She has participated in seven expeditions to Antarctica as an artist and photographer in a number of "eco art" projects (a contemporary art form aimed at creating in harmony with the environment created by artists who are concerned about local and global environmental situations, believing that the restoration of man's relationship with nature is one of the priorities for modern society). She is the founder and coordinator of the ECONANTAR program. Gergana Labeva's name carries the island of Lapteva. The name was given by the Antarctic Names Committee (to the MFA) for the contribution of Lapteva to the activities of Bulgaria in Antarctica. It is located in the archipelago of Palmer, Antarctica.
Gergana is an author of the books "The Unknowns Southern land - Terra Australis Incognita", "The Gate of the Gods. South America - Stories from the Land of Incas", "Direction South - travel to Antarctica", "The Coin", 'Divine fragrance", "The Secret from Apamea", "The Third Layer", "The girl in the portrait" and "Caesar's Treasure".
Когато присъствах на премиерата на "Божествен аромат" през 2021 година в красивата ботаническа градина в центъра, нямах ни най-малка представа, че книгите на тази писателка ще бъдат едни от най-любимите ми и ще са все на тематики, които и мен вълнуват. Нямах и ни най-малка представа, че всъщност харесвам исторически романи, но такива, които наистина описват с точност фактите, а не са просто "модерна представа и приказка" за някоя историческа личност. Макар да не съм прочела само "Монетата" и "Момичето от портрета" (чакат ме търпеливо на рафта), смятам, че "Съкровището на Цезар" категорично заема номер 1 от всичките книги на писателката! Александрийската библиотека! Кой ли не се е вълнувал от нея и кой ли не е писал, говорил и какво ли още не, е вдъхновен от нея! "Знанието е сила" - някога е казал Франсис Бейкън и е изгорен на кладата... Християнството, Църквата, Религията... Имам един любим филм от 2009 година - "Агора" - относно Хипатия и Александрийската библиотека, знанието и Християнството. Друго няма какво да кажа.
Много увлекателен роман. Един от най-добрите, които съм чела напоследък. Авторката умело преплита исторически факти в динамично действие, реалистични образи и доза любов. Чета се на един дъх. Другите книги на Гергана Лаптева са също толкова пристрастяващи! Препоръчвам!
Започнах книгата докато бяхме на почивка, но съпругът ми реши да я прочете и ми я отмъкна и тъй като няма никакво свободно време, върна ми я наскоро. Романът започва с едно от най-драматичните събития в Античността- изригването на Везувий през 79 г., което разрушава Помпей и Херкулан. Пожари, земетресения и лава заличават всичко, но именно това съхранява градовете и техните тайни до наши дни. След събитията от 79 г. пр.н.е. авторката ни връща още по-назад- в 331 г. пр.н.е., в Египет, където проследяваме създаването на града на Александър Македонски- Александрия. След това ни пренася в 48-47 г. пр.н.е., за да ни разкаже за Птолемеите, Клеопатра, Юлий Цезар, политическите борби за власт, интригите и предателствата както в Египет, така и в Римската империя. Гергана Лаптева описва с изключителна историческа плътност ежедневието в Египет, Александрийската библиотека, Серапеума- малката библиотека, разположена в светилището на бог Серапис, както и фигури като Марк Антоний и други исторически личности от онова време. В тези исторически препратки авторката вплита и темата за зараждащото се християнство, неговото постепенно налагане като водеща религия, както и отхвърлянето на старите богове и вярвания. Разказва и за оформянето и написването на библейските текстове, включително и факта, че Църквата отхвърля част от евангелията, които не се вписват в желаната религиозна доктрина. Което в исторически план задълбочава конфликта между история, вяра и власт- тема, която е силно застъпена в романа. През 1752 г., по заповед на краля на Неапол, работници търсят съкровища в Херкулан и случайно откриват над 2000 папируса, като много от тях са унищожени заради незнанието на работниците. Година по-късно оцелелите папируси са във Ватикана, а през 1816 г. крал Фердинанд подарява 12 папируса на Великобритания, като седем от тях са унищожени при опити да бъдат разгънати. Истинският научен пробив започва едва през 1969 г., когато се основава Международният център за изучаване на Херкуланските папируси. В наши дни Александра Верон, българка и специалист по папирология към Неаполитанския университет, успява да разчете част от текст, свързан с митичното съкровище на Цезар. Почти по същото време край Неапол случайно бива разкрита древна гробница -откритие, което става сензация . Там, след много години раздяла, Александра се среща отново със своята първа любов -Коста Марков. И двамата обичащи историята, те се отправят на пътешествие с надеждата, че ще открият древното съкровище. Тук трябва да призная, че тяхната възобновена любов ми звучи малко нереалистична. Александра е омъжена за италианец, има друг живот, а старите чувства към Коста се възраждат почти мигновено, неговите също. След толкова години раздяла ми се струва нереално, но може и да съществува такава любов. По време на техните проучвания обаче, те са преследвани от агенти на Ватикана и наемници на арабски колекционер. И освен, че трябва да разгадават загадки, те трябва и да се измъкнат от преследвачите си.Историята се развива изключително динамично. Арабският колекционер е човек със значителна власт и болна амбиция да открие съкровището. Ватикана също е в надпреварата, защото съдържанието му представлява реална заплаха за християнските догми, такива, каквито са познати днес. На моменти романът звучи атеистично, но това е част от големия конфликт между религията и науката. Науката отказва да приеме вярвания без доказателства, а религиозните институции често гледат с подозрение на открития, които могат да разклатят основите на догмите. Паралелно с приключенията на Алекс и Коста, авторката включва и сюжетна линия в България, в която проследяваме случайната среща между сестрата на Алекс и родителите на Коста, които трябва да се преборят с един от най-богатите и влиятелни бизнесмени в България. А пътешествието на Алекс и Коста, през Египет, Крит и Гърция, ги отвежда близо до тях, в България, в Хераклеа Синтика. Както и в предишните си творби, Лаптева разглежда темите за трафика на антики, опазването на културно-историческото наследство и начина, по който човешката алчност може да унищожи ценности, оцелели хилядолетия.И тук обаче личи нещо, което е запазена марка за авторката- тя пътува, изследва и посещава всички места, които описва. Тя стъпва на терена, върви по улиците, влиза в музеите, говори с хората, за да събере истинските детайли. И точно това прави романите ѝ толкова автентични и живи. „Съкровището на Цезар“ е многопластов, исторически наситен и напрегнат роман, който ще ви държи в напрежение до последната страница. Стилово силно напомня Дан Браун -смесица от трилър, исторически загадки, тайни общества и научни търсения. Получава се нещо средно между роман и исторически източник, което носи особена плътност и достоверност. И най-вече- кара те да се запиташ доколко историята, която знаем, е реална… и каква цена би имало разкриването на цялата истина. Заслужени 5⭐️
Чела съм и други книги на авторката и наистина много харесвам стила й, темите за които пише и начина, по който поднася историите. Сюжетът на "Съкровището на Цезар" ме грабна още, що прочетох анотацията. Обичам историята, пътуванията и напрегнатите ситуации - а тук има от всичко. Местата, на които се развива действието са описани така живо, че все едно и аз съм там, заедно с героите. Обаче, това, което ме остави без думи е идеята за Александрийската библиотека, знанието като повсеместно "оръжие" и факта, че те все още съществуват. Всеки от нас ги носи в себе си и само от нас зависи дали и как ще ги използваме. Книгата е много, много добра. На световно ниво. Дори вече си я представям като филм. Препоръчвам! Моите поздравления на Лаптева.
Винаги ще предпочитам романите, в които историята, статистиката и факти са вкарани помежду другото в сюжета. Авторът пречупва сухата инфор��ация и поднася по по-интересен начин на читателя. „Съкровището на Цезар“ започва от Херуклан, минава през Неапол и Александрия и стига до България. Споменати са исторически личности като Цезар, Клео��атра и Александър Велики, но са вмъкнати по такъв начин, че са тясно свързани със сюжета.
Александра Верон е изградила живота си в Неапол – женена за успешен оценител на артефакти и антики, преподава в университета и работи по разчитането на папирусите от Херкулан. Забравила е миналото и гледа бъдещото. До появата на археолога Коста, с когото е имала връзка. Двамата започват да търсят Съкровището на Цезар без дори да знаят какво точно представлява то.
Четох книгата бавно и на части, защото информацията е доста. Обичам да обогатявам общата си култура, докато чета, и „Съкровището на Цезар“ не е изключение, защото засяга области като археология, теология, история, винопроизводство и др. Единственият минус са Александра и Коста – не като отделни личности, а като двойка. Не защото не си подхождат, а защото Алекс вече е женена, а аз не толерирам изневерите. Смятам, че не беше редно в края на романа Серджо да се окаже замесен в измами, за да се оправдае действието на Александра.
След като прочетох "Третият слой" нямаше как да не започна и "Съкровището на Цезар". От началото ме плени историята — древен свитък, спасяван от изригването на Везувий, и ключ към легендарно съкровище, което героинята Александра Верон успява да разчете. Книжният свят се разлиства чрез Италия, Египет, Гърция — усещах се сякаш пътувам до Александрия, през Хераклея Синтика, до Амфиполи. Като фен на мистерии обичам, когато географията и историята се преплитат така осезаемо.
Героите са живи — Александра и археологът Коста Марков не просто гонят тайна, а преживяват вътрешна трансформация, сякаш и аз с тях. Моментите, в които сюжетът намалява темпото, позволяват на описанията на древните обекти, библиотеките, папирусите да дишат и да се отпечатат в съзнанието ми. Авторката подчертава, че описаните археологически обекти и храмове са реални, което създава усещане за измерим, осезаем свят. Това допълнително засилва удоволствието от четенето — не просто „роман“, а пътешествие.
Въпреки че този роман не минава през конкретно българско място като Царевец, усещането ми беше същото като при „Третият слой“ — да откриваш „слой под слоя“ на историята. На места ме разтърсваше мисълта: „Какво бих направила аз, ако това съкровище беше истинско?“ А финалът — неочакван и с напрежение до последната глава — ме остави още дълго с мисълта, че мита и реалността могат да се целунат само в книгата. Препоръчвам го с радост на всеки, който иска да се потопи в аромата на древни тайни, да усети пулса на археологическото приключение и да се изгуби за малко сред страници, които не просто разказват… а преживяват.
„Съкровището на Цезар“ е роман, който съчетава най-доброто от историческата фикция, интелигентната мистерия и духа на приключенския роман. Написан с внимание към детайла и обич към историята, той улавя въображението още от първата си страница.
🏺 Сюжет
Историята се движи на два паралелни пласта – древност и съвремие. Древният свят, в който Юлий Цезар крие мистериозно съкровище, е описан с живи, почти кинематографични картини. В съвремието археоложката Александра Верон попада на папирус, който отключва верига от събития, разгръщащи се в различни точки на Европа и Близкия изток.
Това не е просто търсене на злато. Това е търсене на истина – за историята, за наследството и за човешката алчност, преминаваща през вековете.
🎭 Герои
Александра е повече от археолог – тя е жена, разкъсана между рационалното и романтичното, между дълг и чувство. Партньорът ѝ в търсенето, Коста, е мъж със собствена вътрешна битка – между миналото и желанието да остави следа.
Второстепенните герои също са добре изградени – някои носят опасност, други мъдрост, но всички допринасят за напрежението и ритъма на историята.
🌍 Атмосфера
Книгата пътува – и буквално, и емоционално. От библиотеките на Херкулан до пясъците на Египет, усещаш миризмата на стар папирус, шума от разкопки и дори заплахата на сенките зад гърба на героите. Лаптева пише с обич към културата и уважение към фактите, но не забравя, че читателят иска емоция, а не само информация.
📚 Впечатление
„Съкровището на Цезар“ е роман, който може да бъде четен както с вълнението на трилър, така и с погледа на любител на историята. Това не е леко четиво за на плажа, но не е и тежка енциклопедия – балансът между драма, интрига и културна дълбочина го прави специален.
⸻
💬 Оценка:
10/10 Ако обичаш Дан Браун, но и искаш повече душа и женска перспектива – това е книгата, която търсиш.
Книгата е изключително добра! Започвам направо с това, тъй като наистина съм впечатлена. Толкова много проучвания, информация, фактология, поднесена по начин, който те грабва от самото начало и не те оставя до поскледната страница. Потапяш се в атмосферата на романа и не искаш да спреш, а същевременно и не искаш историята да свършва. Четях я бавно, за да осмисля всяка дума, всеки герой, вскяка емоция. Прииска ми се да посетя всяко едно място, описано в романа и най-вече и да вярвам, че действително някъде там има останала поне част от великата библиотека. Историческите периоди умело се преплитат с реалността, всичко е поднесено с невероятен усет и стил. Почувствах, че съм част от археологическа експедиция, търсеща тайните на миналото. Хераклея Синтика е сред местата, на които съм била неведнъж и всичко е така описано, все едно отново се разхождах из историята на този град. Влюбих се и в Коста и в Александра, усетих ги истински и почувствах емоциите и терзанията им. Любовната им история, макар и ненатрапчива по нищо не отстъпва на историческата част на книгата. Обожавам поманните на Жозе душ Сантуш, Том Егеланд и разбира се Дан Браун, с ръка на сърце нареждам "Съкровището на Цезар" сред любимите ми "Ад", "Шифърът на Леонардо" и "Мъжът от Константинопол". Благодаря Гергана и Ви пожелавам още много вдъхновение и сърце дапишете тези невероятни и завладяващи истории!