Калоян Иванов знае какво му трябва на един мъж, когато звездите не светят за него. Затова винаги открива достатъчно причини светът да бъде разместен, дори преобърнат. Ругае, когато вижда смъртта, и препуска отвъд пространството, така че да не разбере нито танца, нито любовта ни... Наистина ли живеем предимно в главите си, замисля се учудено той. И дори когато всичко от години не е каквото му се иска, той има право да възкликне: „… ще очаквам изкуството да направи света някакъв и все така непълен.“