What do you think?
Горчиво вино
- GenresPoetry
112 pages, Unknown Binding
About the author
Евтим Евтимов
33 books29 followersЕвтим Михалушев Евтимов е български поет. Някои от стихотворенията му са текстове на известни български песни.
Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело” се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.
Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62. Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия” и директор на издателство „Народна младеж” до 84 г. Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание „Пламък”. От 1984 е главен редактор на вестник „Литературен фронт”. През 1988 е уволнен от тази длъжност. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие”.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 1 of 1 review
July 22, 2018
“Покрай нас се движат много хора.
Сутрин улицата е река.
Някои се люшкат от умора.
Протегни им своята ръка.
Някои са тъжни и смълчани.
Сгрей душите им със своя смях.
Някои вървят със скрити рани.
Лек открий в душата си за тях.
Дълъг път пред всеки се извива.
Хубав ден сега им пожелай.
Искам хората да са щастливи.
Светлина от утрото им дай.
Трябва всичко в нас да е голямо
до последния ни земен час.
Аз вървя до теб. Не давай само
някой да застане между нас.”
***
“За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.”
Сутрин улицата е река.
Някои се люшкат от умора.
Протегни им своята ръка.
Някои са тъжни и смълчани.
Сгрей душите им със своя смях.
Някои вървят със скрити рани.
Лек открий в душата си за тях.
Дълъг път пред всеки се извива.
Хубав ден сега им пожелай.
Искам хората да са щастливи.
Светлина от утрото им дай.
Трябва всичко в нас да е голямо
до последния ни земен час.
Аз вървя до теб. Не давай само
някой да застане между нас.”
***
“За две ръце, протегнати насреща,
земята бих докрая извървял.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз — по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде като небе голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка — песен, а от песен — мъка,
и аз не зная как ще издържа
при тая среща — ранна или късна,
на тоя огън — древен или нов.
Ако сърцето ми сега се пръсне,
едно помни — било̀ е от любов.”
Displaying 1 - 1 of 1 review