What do you think?
Rate this book
Горе & Долу
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт, минава през Гогол и Хашек.
408 pages, Paperback
First published January 1, 2013
6 people want to read
About the author
Стефан Стефанов
7 books7 followersСтефан Стефанов е роден на 18.08.1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето - в УНСС - София, специалност "Журналистика и масмедии". През последните пет години е публикувал статии, интервюта и репортажи в интернет медии.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
December 16, 2017
"Всяка дума в тази книга е посветена на недоволните."
- Стефан Стефанов
Не можеше да е по-прав Стефан Стефанов с тези думи.
Не мога да крия факта, та не се и опитвам, колко много харесах "Край до край", когато прочетох сборника с разкази април месец. Горе-долу от тогава се вайкам да си взема "Горе & Долу" и когато най-накрая го направих останах жестоко разочарован. Разочарован от пропиляването, което тази книга представлява. В името на честността ще кажа това -- не прочетох този роман до края, около средата започнах да чета по диагонали, но тези 200 страници ми стигат, а пък и съм чел най-новата творба, затова знам какво всъщност може авторът. Намирам го за страшно иронично, че голяма тема в книгата е недоволството и че в един момент се осмива българският манталитет на "И така става", защото оформлението (или по-скоро липсата на такова) на "Горе & Долу" е точно казус на тази идея.
Тъпо е да четеш книга, която дори не би се приела за чернова. Ако на автора не му е пукало достатъчно, за да уцели поне правилните интервали пред препинателните знаци, няма АБСОЛЮТНО никаква причина на мен да ми пука. Донякъде се радвам, че първо прочетох "Край до край", защото ако бях подхванал Стефан Стефанов с тази книга, никога повече нямаше да го чета.
Side note: паузите и удивленията са най-глупавото нещо, което писателите използват. Вече не знам за кой път виждам прекалено много многоточия или удивителни знаци (Алек Попов и Николай Пеев веднага ми влизат в ума, та и Стоян Николов имаше такива проблеми). Някаква малоумна идея се втълпява в главите им и ги кара да смятат, че ако всеки диалог има "!" или ако всяко изречение има по няколко "..." това ще допринесе за ефекта на прозата. Не го прави. НЕ. ГО. ПРАВИ. Многоточията в прозата не са паузи, няма три точки да ме накарат да спра да чета за момент, освен ако не са на правилното място, при който случай и без многоточие се е постигал ефектът. Авторската реч описва ритъма на разговор, не проклетите многоточия! И ако всичко е удивление, то нищо не е удивление! Всичко това комбинирано с нехайството, което изважда очите е грозно и обидно за един читател. Хубаво си писал седем многоточия в един абзац, но как успя няколко от тях да напишеш с по две и четири точки, а пък, още по-зле, да сбъркаш интервалите пред половината? А за "!..." и многоточието пред пряка реч да не говорим, няма такова нещо, не знам защо редакторите го позволяват (защото и в "Край до край", книга с редактор, го имаше), няма човешка емоция, която "!..." изразява, препинателните знаци са край на изречение, а доколкото аз знам едно изречение трябва да има само един край. End of side note.
Спрямо сюжета на Стефанов, книгата не е толкова лоша. Учудващо е даже как проза, която очевидно не е четена втори път, има толкова видима структура и тематика. Стефан Стефанов има някакъв талант, но този талант без труд не става за нищо, а точно труд е редактирането. "Горе & Долу" е драсканица, драсканица на човек, който може би наистина е "роден разказвач" както го бяха описали в една статия, но ако самият Пикасо ми надраска стената в хола, това няма да я направи шедьовър. Друг проблем изцяло е, че сюжетът е един и се разтегля като локум. Хваля "Край до край" заради разнообразието, което съдържа, тук го няма.
Не препоръчвам тази книга, защото книга не мога да я нарека. Не разбирам как Стефанов си е позволил да публикува чернова или как от Софийски университет са готови да си лепнат логото на каквото и да е. Нехайството убива българската литература, а докато то присъства в преобладаващата част от българските творби, няма никакъв смисъл да се хленчи, че "българите не четат българско". И аз не бих го чел, ако не бях мазохист, който иска да вярва, че нещата ще станат по-добри. Хубавото е, че при Стефан Стефанов стават по-добри (та и при други), сега можем само да чакаме да напише нещо ново, за да видим дали "Край до край" е инцидент или прогрес.
- Стефан Стефанов
Не можеше да е по-прав Стефан Стефанов с тези думи.
Не мога да крия факта, та не се и опитвам, колко много харесах "Край до край", когато прочетох сборника с разкази април месец. Горе-долу от тогава се вайкам да си взема "Горе & Долу" и когато най-накрая го направих останах жестоко разочарован. Разочарован от пропиляването, което тази книга представлява. В името на честността ще кажа това -- не прочетох този роман до края, около средата започнах да чета по диагонали, но тези 200 страници ми стигат, а пък и съм чел най-новата творба, затова знам какво всъщност може авторът. Намирам го за страшно иронично, че голяма тема в книгата е недоволството и че в един момент се осмива българският манталитет на "И така става", защото оформлението (или по-скоро липсата на такова) на "Горе & Долу" е точно казус на тази идея.
Тъпо е да четеш книга, която дори не би се приела за чернова. Ако на автора не му е пукало достатъчно, за да уцели поне правилните интервали пред препинателните знаци, няма АБСОЛЮТНО никаква причина на мен да ми пука. Донякъде се радвам, че първо прочетох "Край до край", защото ако бях подхванал Стефан Стефанов с тази книга, никога повече нямаше да го чета.
Side note: паузите и удивленията са най-глупавото нещо, което писателите използват. Вече не знам за кой път виждам прекалено много многоточия или удивителни знаци (Алек Попов и Николай Пеев веднага ми влизат в ума, та и Стоян Николов имаше такива проблеми). Някаква малоумна идея се втълпява в главите им и ги кара да смятат, че ако всеки диалог има "!" или ако всяко изречение има по няколко "..." това ще допринесе за ефекта на прозата. Не го прави. НЕ. ГО. ПРАВИ. Многоточията в прозата не са паузи, няма три точки да ме накарат да спра да чета за момент, освен ако не са на правилното място, при който случай и без многоточие се е постигал ефектът. Авторската реч описва ритъма на разговор, не проклетите многоточия! И ако всичко е удивление, то нищо не е удивление! Всичко това комбинирано с нехайството, което изважда очите е грозно и обидно за един читател. Хубаво си писал седем многоточия в един абзац, но как успя няколко от тях да напишеш с по две и четири точки, а пък, още по-зле, да сбъркаш интервалите пред половината? А за "!..." и многоточието пред пряка реч да не говорим, няма такова нещо, не знам защо редакторите го позволяват (защото и в "Край до край", книга с редактор, го имаше), няма човешка емоция, която "!..." изразява, препинателните знаци са край на изречение, а доколкото аз знам едно изречение трябва да има само един край. End of side note.
Спрямо сюжета на Стефанов, книгата не е толкова лоша. Учудващо е даже как проза, която очевидно не е четена втори път, има толкова видима структура и тематика. Стефан Стефанов има някакъв талант, но този талант без труд не става за нищо, а точно труд е редактирането. "Горе & Долу" е драсканица, драсканица на човек, който може би наистина е "роден разказвач" както го бяха описали в една статия, но ако самият Пикасо ми надраска стената в хола, това няма да я направи шедьовър. Друг проблем изцяло е, че сюжетът е един и се разтегля като локум. Хваля "Край до край" заради разнообразието, което съдържа, тук го няма.
Не препоръчвам тази книга, защото книга не мога да я нарека. Не разбирам как Стефанов си е позволил да публикува чернова или как от Софийски университет са готови да си лепнат логото на каквото и да е. Нехайството убива българската литература, а докато то присъства в преобладаващата част от българските творби, няма никакъв смисъл да се хленчи, че "българите не четат българско". И аз не бих го чел, ако не бях мазохист, който иска да вярва, че нещата ще станат по-добри. Хубавото е, че при Стефан Стефанов стават по-добри (та и при други), сега можем само да чакаме да напише нещо ново, за да видим дали "Край до край" е инцидент или прогрес.
Displaying 1 of 1 review