What do you think?
Rate this book
Синестезия
Начинаещ психолог набира клиентела от голяма софтуерна фирма в България; работата му се увенчава с необичайно бърз успех.Сесиите му са както наелектризирани от споделената тъга на клиентите, така и често предизвикват усмивки заради изтънченото му умение за самоирония.Той успява да помогне елегантно на хора, които имат най-разнообразни проблеми: семейни кризи, травматични спомени от детството, загуба на любим човек, говорни дефекти – до обикновена скука във философското търсене на смисъла. Колегите му от психотерапевтичната школа разкриват причината за рядката му дарба и решават да се възползват. През това време животът на Радослав тече пълнокръвно – той изневерява, с удоволствие кара мотора си, пие с приятели... докато не се случва нещо разтърсващо, след което всичко се обърква и... подрежда по изненадващ начин.
На какво се дължат изключителните му умения и дали общността постига своето? Каква е съдбата на клиентите му и защо те се запознават в края на романа? Въпроси, чиито отговори ще усладят удоволствието от четенето.
На какво се дължат изключителните му умения и дали общността постига своето? Каква е съдбата на клиентите му и защо те се запознават в края на романа? Въпроси, чиито отговори ще усладят удоволствието от четенето.
242 pages, Paperback
First published November 13, 2014
1 person is currently reading
28 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
August 7, 2022
Започнах я заради заглавието, трябваше да я оставя заради съдържанието. Е, оставих я накрая, но мисля, че ѝ беше късно.
Умопомрачителна мешавица на регистри, които те карат да си казваш познатата фраза „Кой говори така?!“. До опити за гаменски изказ, които претендират за естественост, се изплясква диалог, започващ с „Та ти…“. Четенето на глас при редакция вероятно би помогнало да се съзре нелепостта на написаното. Изречения като „Момичето се правеше на заспала“ също не допринесоха за преживяването. Съгласуваност, нещо?
Лично аз не разбрах какво му беше уникалното на тоя психолог и как помага на тъй наречените си клиенти. Единственото, което ми стана ясно, беше, че трябва да има много цинизми в текста, защото може би така е модерно и читателската аудитория по-добре ще възприеме евентуалното наличие на послание. Така де, ако имаше такова.
Моля, пропуснете.
Умопомрачителна мешавица на регистри, които те карат да си казваш познатата фраза „Кой говори така?!“. До опити за гаменски изказ, които претендират за естественост, се изплясква диалог, започващ с „Та ти…“. Четенето на глас при редакция вероятно би помогнало да се съзре нелепостта на написаното. Изречения като „Момичето се правеше на заспала“ също не допринесоха за преживяването. Съгласуваност, нещо?
Лично аз не разбрах какво му беше уникалното на тоя психолог и как помага на тъй наречените си клиенти. Единственото, което ми стана ясно, беше, че трябва да има много цинизми в текста, защото може би така е модерно и читателската аудитория по-добре ще възприеме евентуалното наличие на послание. Така де, ако имаше такова.
Моля, пропуснете.
November 24, 2017
Да съпреживееш болката на другия в „Синестезия“: http://azcheta.com/diana-petrova-sine...
Преди доста време прочетох ревюто на Габи Кожухарова за „Синестезия“ (изд. „Изток-Запад“) от Диана Петрова. Тогава все още учех психология в университета и моментално добавих романа в списъка ми за четене. Дори си го подчертах, не само защото Габи рядко ме подвежда, а и заради интереса ми да прочета българска история на тази тематика. Дотогава бях попадала само на една книга (или поне една е останала ярко в съзнанието ми) с главен герой психотерапевт – „Лъжи на дивана“ от Ървин Ялом. По ред причини стигнах до „Синестезия“ чак сега. Признавам си – интересът ми беше пробуден наново покрай изявите на Диана Петрова в инициативата „Писател назаем“.
Още от първата страница темпото на сюжета започва да набира скорост и до края читателят е под напрежение какво го очаква нататък – трудно постижимо и рядко срещано умение. Бях изключително приятно изненадана да попадна на толкова елегантен изказ, лишен от всякаква претрупаност и претенциозност, същевременно издаващ задълбочени познания в дадена област. Не знам как и доколко Диана Петрова е проучвала професията на психотерапевта, но със сигурност описаното звучи достоверно. Ненатрапчивите препратки към различни области на изкуството и философията през целия роман разкриват интелигентната натура на авторката.
За сюжета ми е трудно да споделя нещо повече от неговата рамка, защото историята е многопластова и доста заплетена. Със сигурност не бих ви отнела удоволствието да стигнете до всяко откритие сами.
Разказът се води в първо лице – от психотерапевт, прохождащ в занаят, така непопулярен, подценяван и дори заклеймяван от някои в България. Клиентите на Радослав има псевдоними, отговарящи на основния проблем, довел ги в кабинета му. Главите са кратки и разкриват зрънце по зрънце душевната амалгама на търсещия помощ и утеха в лицето на психотерапевта.
Сякаш откривах по мъничко от живота си във всеки един от персонажите. Нищо странно няма, просто хората споделяме общи страхове, терзания и мисли много по-често, отколкото предполагаме. Като ми помагаше да намеря себе си в другия, книгата ме учеше на емпатия. Успях да съпреживея болката на героите все едно са ми близки от реалния живот, да им съчувствам, дори ми се прииска да ги посъветвам (макар че, както и Диана правилно отбелязва – това е последното, което един терапевт трябва да направи). Ето защо „Синестезия“ е важна и бих я препрочитала и подарявала на любими хора. Защото според мен едно от най-ценните качества на литературата е да ни показва що е човечност.
Да не пропусна финала! Тук вече всички мои очаквания бяха надминати. Диана Петрова е обогатила интересната история с обрат в съвсем неочаквана посока и така, след като затворих романа, мигах на парцали и се надявах някой да не ме наблюдава отстрани. Сигурно съм изглеждала глупаво, а и исках да преживея сама мига на осъзнаване и осмисляне на прочетеното в неговата пълнота и завършеност. Това правят с теб истински хубавите книги. Не пропускайте да си подарите това вълшебство!
Преди доста време прочетох ревюто на Габи Кожухарова за „Синестезия“ (изд. „Изток-Запад“) от Диана Петрова. Тогава все още учех психология в университета и моментално добавих романа в списъка ми за четене. Дори си го подчертах, не само защото Габи рядко ме подвежда, а и заради интереса ми да прочета българска история на тази тематика. Дотогава бях попадала само на една книга (или поне една е останала ярко в съзнанието ми) с главен герой психотерапевт – „Лъжи на дивана“ от Ървин Ялом. По ред причини стигнах до „Синестезия“ чак сега. Признавам си – интересът ми беше пробуден наново покрай изявите на Диана Петрова в инициативата „Писател назаем“.
Още от първата страница темпото на сюжета започва да набира скорост и до края читателят е под напрежение какво го очаква нататък – трудно постижимо и рядко срещано умение. Бях изключително приятно изненадана да попадна на толкова елегантен изказ, лишен от всякаква претрупаност и претенциозност, същевременно издаващ задълбочени познания в дадена област. Не знам как и доколко Диана Петрова е проучвала професията на психотерапевта, но със сигурност описаното звучи достоверно. Ненатрапчивите препратки към различни области на изкуството и философията през целия роман разкриват интелигентната натура на авторката.
За сюжета ми е трудно да споделя нещо повече от неговата рамка, защото историята е многопластова и доста заплетена. Със сигурност не бих ви отнела удоволствието да стигнете до всяко откритие сами.
Разказът се води в първо лице – от психотерапевт, прохождащ в занаят, така непопулярен, подценяван и дори заклеймяван от някои в България. Клиентите на Радослав има псевдоними, отговарящи на основния проблем, довел ги в кабинета му. Главите са кратки и разкриват зрънце по зрънце душевната амалгама на търсещия помощ и утеха в лицето на психотерапевта.
Сякаш откривах по мъничко от живота си във всеки един от персонажите. Нищо странно няма, просто хората споделяме общи страхове, терзания и мисли много по-често, отколкото предполагаме. Като ми помагаше да намеря себе си в другия, книгата ме учеше на емпатия. Успях да съпреживея болката на героите все едно са ми близки от реалния живот, да им съчувствам, дори ми се прииска да ги посъветвам (макар че, както и Диана правилно отбелязва – това е последното, което един терапевт трябва да направи). Ето защо „Синестезия“ е важна и бих я препрочитала и подарявала на любими хора. Защото според мен едно от най-ценните качества на литературата е да ни показва що е човечност.
Да не пропусна финала! Тук вече всички мои очаквания бяха надминати. Диана Петрова е обогатила интересната история с обрат в съвсем неочаквана посока и така, след като затворих романа, мигах на парцали и се надявах някой да не ме наблюдава отстрани. Сигурно съм изглеждала глупаво, а и исках да преживея сама мига на осъзнаване и осмисляне на прочетеното в неговата пълнота и завършеност. Това правят с теб истински хубавите книги. Не пропускайте да си подарите това вълшебство!
January 11, 2017
„Синестезия“, или какво си мисли психоаналитикът ви, докато ви гледа: http://azcheta.com/diana-petrova-sine...
Никой не е „просто устроен“. Всеки индивид е вселена, независимо от възрастта, пола, интелекта. В този смисъл „Синестезия“ е като междугалактическо пътешествие, което те засмуква в черните дупки на човешкото съзнание и безмилостно те запраща от ум в ум. Прелиташ зашеметен покрай разнообразните страдания на съвременния човек и не смееш да се припознаеш в тях. А ако знаете само какво си мисли психоаналитикът ви, докато ви гледа… За мен това беше най-интересната част – какво бушува зад овладяното, съчувствено изражение на онзи, у когото уж са всички отговори.
Никой не е „просто устроен“. Всеки индивид е вселена, независимо от възрастта, пола, интелекта. В този смисъл „Синестезия“ е като междугалактическо пътешествие, което те засмуква в черните дупки на човешкото съзнание и безмилостно те запраща от ум в ум. Прелиташ зашеметен покрай разнообразните страдания на съвременния човек и не смееш да се припознаеш в тях. А ако знаете само какво си мисли психоаналитикът ви, докато ви гледа… За мен това беше най-интересната част – какво бушува зад овладяното, съчувствено изражение на онзи, у когото уж са всички отговори.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews