What do you think?
Rate this book
Ела
Ела е млада балерина, страдаща от агорафобия. След като майка ѝ загива пред очите ѝ, светът ѝ се преобръща и тя започва да се ръководи от странни ритуали и непрестанна тревожност. Ала животът ѝ изпраща Явор – пътешественик без дом и посока. Въоръжен само с раницата на гърба си и желанието да скита, той се заема с трудната задача да освободи Ела от затвора на страховете ѝ. Макар различията помежду им, двамата имат нещо общо – любовта им към Южна Африка.
520 pages, Paperback
Published June 9, 2025
About the author
Камелия Петкова
1 book8 followersКамелия Петкова завършва журналистика
през 2014 г. и зад гърба си има няколко
години стаж като репортер и редактор.
През 2021 г. започва да работи в сферата
на маркетинга, а през 2023 г. завършва
магистратура в това направление.
Писането я съпътства още от дете и извън
професионалните си ангажименти винаги
намира време за добрите истории.
„Eла“ е дебютният ѝ роман.
през 2014 г. и зад гърба си има няколко
години стаж като репортер и редактор.
През 2021 г. започва да работи в сферата
на маркетинга, а през 2023 г. завършва
магистратура в това направление.
Писането я съпътства още от дете и извън
професионалните си ангажименти винаги
намира време за добрите истории.
„Eла“ е дебютният ѝ роман.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 16 of 16 reviews
August 24, 2025
Когато видях корицата на тази книга се влюбих от пръв поглед в нея. Сюжетът ми потвърди това, което усещах интуитивно. Романът на тази млада авторка тихо се настани в душата ми и остави следа в сърцето ми. Даже ми е трудно да се потопя в следващата книга, защото все още изживявам историята на Ела и Явор.
Ела е с нежна душа, преживяла травма, която оставя поражения върху психиката й. Чувството на тревожност се засилва с годините, затваря я в клетка и ограничава свободата ѝ. Трудно може да бъде извадена от това състояние. Ела живее, само за да танцува, където влага своите чувства. Чрез танца тя се опитва да се освободи от оковите си, защото смята, че никога няма да може да осъществи мечтата си да отиде в Южна Африка. Беше необходимо да се появи катализатор на име Явор, който да я извади от ступора и да ѝ покаже света.
Явор също е със скършена психика и в детството си е преживял насилие. За разлика от Ела, той игнорира трудностите, натиква всичко в себе си и се превръща в пътешественик без дом и постоянно място. Когато се заема да помогне на Ела да разшири кръгозора си, неговите демони изскачат на свобода и застрашават крехкото, все още несигурно, любовно чувство, което покълва между тях. До последно се чудиш кое ще победи. Човек сам прави изборите си, сам решава дали да бъде щастлив и кое го прави щастлив. При някои хора това отнема повече време.
Чак като затворих последната страница от книгата, разбрах какво съм прочела. Тя е цяла палитра от чувства и емоции в различни гами - положителни и отрицателни. Започнах да я чета с нагласата, че е романтика, но тя е нещо много повече. Авторката ни отвежда на пътешествие не само в Южна Африка, но и дълбае в човешката психика.
Със сигурност ще се хареса на по-широк кръг читатели, а не само на романтиците. В нея могат да се открият приключения, психология, танци, любов, ревност, драми, човешки взаимоотношения, болки, травми, но и силен човешки дух, промяна, израстване и себеутвърждаване.
Промяната е неизбежна, но и ние трябва да ѝ помагаме да се случи, за да можем да растем, както емоционално, така и духовно. Оставим ли се на болката, изоставим ли мечтите, надеждите и любовта, това е духовна смърт. Животът обича смелите.
Ела е с нежна душа, преживяла травма, която оставя поражения върху психиката й. Чувството на тревожност се засилва с годините, затваря я в клетка и ограничава свободата ѝ. Трудно може да бъде извадена от това състояние. Ела живее, само за да танцува, където влага своите чувства. Чрез танца тя се опитва да се освободи от оковите си, защото смята, че никога няма да може да осъществи мечтата си да отиде в Южна Африка. Беше необходимо да се появи катализатор на име Явор, който да я извади от ступора и да ѝ покаже света.
Явор също е със скършена психика и в детството си е преживял насилие. За разлика от Ела, той игнорира трудностите, натиква всичко в себе си и се превръща в пътешественик без дом и постоянно място. Когато се заема да помогне на Ела да разшири кръгозора си, неговите демони изскачат на свобода и застрашават крехкото, все още несигурно, любовно чувство, което покълва между тях. До последно се чудиш кое ще победи. Човек сам прави изборите си, сам решава дали да бъде щастлив и кое го прави щастлив. При някои хора това отнема повече време.
Чак като затворих последната страница от книгата, разбрах какво съм прочела. Тя е цяла палитра от чувства и емоции в различни гами - положителни и отрицателни. Започнах да я чета с нагласата, че е романтика, но тя е нещо много повече. Авторката ни отвежда на пътешествие не само в Южна Африка, но и дълбае в човешката психика.
Със сигурност ще се хареса на по-широк кръг читатели, а не само на романтиците. В нея могат да се открият приключения, психология, танци, любов, ревност, драми, човешки взаимоотношения, болки, травми, но и силен човешки дух, промяна, израстване и себеутвърждаване.
Промяната е неизбежна, но и ние трябва да ѝ помагаме да се случи, за да можем да растем, както емоционално, така и духовно. Оставим ли се на болката, изоставим ли мечтите, надеждите и любовта, това е духовна смърт. Животът обича смелите.
February 13, 2026
4 ⭐
Нека започна с това, че това е дебютен роман и останах много приятно изненадана от книгата. Започнах я почти насляпо, без каквито и да било очаквания… и просто се влюбих в тази история. 🥹✨
Четох я една идея по-бавно - анализирах събитията, героите, чувствата им, терзанията им, израстването и осъзнаването им по време на приключението. И определено си заслужаваше!
Историята разказва за Ела (с ударение на "E"!) - млада балерина, която като дете става свидетел на най-травмиращото нещо, което може да види едно 10-годишно дете - смъртта на собствената си майка. След тази трагедия животът ѝ се преобръща напълно и тя развива агорафобия - силен страх от обществени места и тълпи.
Над 15 години Ела живее живота си в клетка, като единствената ѝ утеха остава балетът. За нея балетът е нейното спасение - спокойствие, място и време, в което може да бъде себе си - истински. На сцената не ѝ се налага да се обяснява и оправдава за тревогата и страха си.
Макар и някои хора да не разбират състоянието ѝ, в обкръжението си Ела има и хора, които искрено искат да ѝ помогнат да превъзмогне тази фобия и да си върне нормалния начин на живот.... ала тя отблъсква протегнатите към нея ръце, защото иска да се справи "сама" … и опитите ѝ са неуспешни.
Вече 6 години единствените ѝ излизания са точно по часовник и по един и същи маршрут - от вкъщи до балета и обратно, избягвайки трафика, тълпите и глъчката.
Въпреки всичко, най-голямата ѝ мечта е да посети Южна Африка. Тя постоянно чете статии на пътешественици, гледа снимки от сафари и си мечтае някой ден да се пребори с тревожността си, да разбие клетката, в която собственото ѝ съзнание я е заключило… и да сбъдне мечтата си. 🐘
И тогава съдбата я среща с Явор - пътешественик, който обикаля света само с раница на гърба си. Виждайки състоянието ѝ, той се заема с трудната задача да ѝ помогне - да я освободи от страховете ѝ и да ѝ помогне да сбъдне голямата си мечта.
Тук започва романът. И не - дотук няма спойлери, защото всичко това се разбира още в първите около 50 страници. 🤭
Изключително впечатлена съм от стила на писане на Камелия Петкова - лек и приятен, страниците вървят неусетно. Достатъчно описателен, богат на метафори, без да звучи твърде "префърцунено" или тежко. Тя умее да пресъздава чувства и емоции с думи по начин, който реално ми влияеше като читател. А това е нещо, което страшно много ценя.
Героите бяха изградени много добре - както главните, така и второстепенните. Всеки имаше своята предистория, която се разгръщаше с развитието на историята. Нямаше персонажи, които да са там просто като пълнеж - всеки имаше роля.
Състоянието на Ела също беше пресъздадено много добре - тревожността ѝ, чувствата ѝ, крехкото ѝ психично състояние. Виждаме как събитията от миналото я оформят като човека, който е днес. Преломният момент, в който тя решава да промени живота си и осъзнава, че иска свободата си - беше описан много силно.
Явор от своя страна също беше изграден отлично. Неговата предистория направо се заби като нож в сърцето ми… 💔 Камелия е успяла да покаже какво е да живееш по този начин - травмата, решенията, бездействието. (Няма да споменавам детайли заради спойлери.)
Който е минал през подобни неща, може да бъде тригърнат, защото всичко е описано много автентично. Болка. Истинска болка.
Мотивите на героите са ясно изразени - виждаме точката на пречупване на Ела и решението ѝ да промени живота си; виждаме и причините Явор да избере номадския живот. И двамата бягат - но по съвсем различни причини.
Оттук нататък всичко беше страхотно - приключенията в Африка, новите запознанства, промяната в ежедневието, наченките на искри между Ела и Явор. Всичко това беше описано много увлекателно и не можех да спра да чета.
Любовта между тях е нежна и основана на разбиране и грижа. Чувствата им са плахи в началото, но постепенно стават по-силни. Хареса ми как е показана истинската интимност - да се покажеш такъв, какъвто си, с всичките си страхове, травми и минало.
Тази книга се чете повече със сърцето, отколкото с очите. Засяга теми като страх от живота, тревожност, травми, любов, подкрепа, израстване и приемане. И го прави по начин, който може да повлияе на читателя.
Но… няма да е ревю на Рени, ако не помрънкам малко... 🙈
Има няколко неща, които не ми допаднаха напълно. 😩 Първото е, че книгата прескача доста рязко от живота на Ела в Щутгарт директно в Африка. Искаше ми се да получа малко повече информация за онези 4 месеца, през които тя уж "преборва" агорафобията си. На нас, като читатели, по-скоро ни се казва, че това се е случило, но не ни се показва самият процес и прогресът ѝ.
Заради този скок във времевата линия книгата ми се стори леко небалансирана. Просто ми изглеждаше нереалистично в продължение на години близките на Ела да се опитват да ѝ помогнат, тревожността ѝ само да се влошава, и изведнъж за 4 месеца тя да се "прероди". Разбирам, че в сюжета има преломна точка, в която тя се пречупва и решава да вземе живота си в ръце, но въпреки това ми се стори трудно за вярване за толкова кратко време да постигне прогрес, който на практика да обърне 15 години живот в клетка.
Този скок нямаше да ми направи чак такова впечатление, ако агорафобията не беше представена толкова силно (да не кажа - леко преувеличено). В началото на книгата върху нея се набляга много сериозно, което допълнително засилва усещането за нереалистичност по-късно.
Към края на книгата също има още няколко времеви скока, които не ми допаднаха особено. Именно в тези периоди ми се струва, че се случват най-важните моменти на осъзнаване и израстване на героите, но вместо да ги видим и преживеем заедно с тях, те по-скоро ни се разказват. И точно това е причината да намаля рейтинга си с една звезда.
Оценявам книгата с 4⭐, защото историята много ми хареса и ме докосна. Това е изключително силен дебютен роман и Камелия Петкова има голям талант да предава емоции. С удоволствие бих прочела и следващите ѝ книги.
Абсолютно си заслужава и ви я препоръчвам. А ако сте стигнали до края на това ревю - това е вашият знак! Прочетете тази книга! 📖💛
Нека започна с това, че това е дебютен роман и останах много приятно изненадана от книгата. Започнах я почти насляпо, без каквито и да било очаквания… и просто се влюбих в тази история. 🥹✨
Четох я една идея по-бавно - анализирах събитията, героите, чувствата им, терзанията им, израстването и осъзнаването им по време на приключението. И определено си заслужаваше!
Историята разказва за Ела (с ударение на "E"!) - млада балерина, която като дете става свидетел на най-травмиращото нещо, което може да види едно 10-годишно дете - смъртта на собствената си майка. След тази трагедия животът ѝ се преобръща напълно и тя развива агорафобия - силен страх от обществени места и тълпи.
Над 15 години Ела живее живота си в клетка, като единствената ѝ утеха остава балетът. За нея балетът е нейното спасение - спокойствие, място и време, в което може да бъде себе си - истински. На сцената не ѝ се налага да се обяснява и оправдава за тревогата и страха си.
Макар и някои хора да не разбират състоянието ѝ, в обкръжението си Ела има и хора, които искрено искат да ѝ помогнат да превъзмогне тази фобия и да си върне нормалния начин на живот.... ала тя отблъсква протегнатите към нея ръце, защото иска да се справи "сама" … и опитите ѝ са неуспешни.
Вече 6 години единствените ѝ излизания са точно по часовник и по един и същи маршрут - от вкъщи до балета и обратно, избягвайки трафика, тълпите и глъчката.
Въпреки всичко, най-голямата ѝ мечта е да посети Южна Африка. Тя постоянно чете статии на пътешественици, гледа снимки от сафари и си мечтае някой ден да се пребори с тревожността си, да разбие клетката, в която собственото ѝ съзнание я е заключило… и да сбъдне мечтата си. 🐘
И тогава съдбата я среща с Явор - пътешественик, който обикаля света само с раница на гърба си. Виждайки състоянието ѝ, той се заема с трудната задача да ѝ помогне - да я освободи от страховете ѝ и да ѝ помогне да сбъдне голямата си мечта.
Тук започва романът. И не - дотук няма спойлери, защото всичко това се разбира още в първите около 50 страници. 🤭
Изключително впечатлена съм от стила на писане на Камелия Петкова - лек и приятен, страниците вървят неусетно. Достатъчно описателен, богат на метафори, без да звучи твърде "префърцунено" или тежко. Тя умее да пресъздава чувства и емоции с думи по начин, който реално ми влияеше като читател. А това е нещо, което страшно много ценя.
Героите бяха изградени много добре - както главните, така и второстепенните. Всеки имаше своята предистория, която се разгръщаше с развитието на историята. Нямаше персонажи, които да са там просто като пълнеж - всеки имаше роля.
Състоянието на Ела също беше пресъздадено много добре - тревожността ѝ, чувствата ѝ, крехкото ѝ психично състояние. Виждаме как събитията от миналото я оформят като човека, който е днес. Преломният момент, в който тя решава да промени живота си и осъзнава, че иска свободата си - беше описан много силно.
Явор от своя страна също беше изграден отлично. Неговата предистория направо се заби като нож в сърцето ми… 💔 Камелия е успяла да покаже какво е да живееш по този начин - травмата, решенията, бездействието. (Няма да споменавам детайли заради спойлери.)
Който е минал през подобни неща, може да бъде тригърнат, защото всичко е описано много автентично. Болка. Истинска болка.
Мотивите на героите са ясно изразени - виждаме точката на пречупване на Ела и решението ѝ да промени живота си; виждаме и причините Явор да избере номадския живот. И двамата бягат - но по съвсем различни причини.
Оттук нататък всичко беше страхотно - приключенията в Африка, новите запознанства, промяната в ежедневието, наченките на искри между Ела и Явор. Всичко това беше описано много увлекателно и не можех да спра да чета.
Любовта между тях е нежна и основана на разбиране и грижа. Чувствата им са плахи в началото, но постепенно стават по-силни. Хареса ми как е показана истинската интимност - да се покажеш такъв, какъвто си, с всичките си страхове, травми и минало.
Тази книга се чете повече със сърцето, отколкото с очите. Засяга теми като страх от живота, тревожност, травми, любов, подкрепа, израстване и приемане. И го прави по начин, който може да повлияе на читателя.
Но… няма да е ревю на Рени, ако не помрънкам малко... 🙈
Има няколко неща, които не ми допаднаха напълно. 😩 Първото е, че книгата прескача доста рязко от живота на Ела в Щутгарт директно в Африка. Искаше ми се да получа малко повече информация за онези 4 месеца, през които тя уж "преборва" агорафобията си. На нас, като читатели, по-скоро ни се казва, че това се е случило, но не ни се показва самият процес и прогресът ѝ.
Заради този скок във времевата линия книгата ми се стори леко небалансирана. Просто ми изглеждаше нереалистично в продължение на години близките на Ела да се опитват да ѝ помогнат, тревожността ѝ само да се влошава, и изведнъж за 4 месеца тя да се "прероди". Разбирам, че в сюжета има преломна точка, в която тя се пречупва и решава да вземе живота си в ръце, но въпреки това ми се стори трудно за вярване за толкова кратко време да постигне прогрес, който на практика да обърне 15 години живот в клетка.
Този скок нямаше да ми направи чак такова впечатление, ако агорафобията не беше представена толкова силно (да не кажа - леко преувеличено). В началото на книгата върху нея се набляга много сериозно, което допълнително засилва усещането за нереалистичност по-късно.
Към края на книгата също има още няколко времеви скока, които не ми допаднаха особено. Именно в тези периоди ми се струва, че се случват най-важните моменти на осъзнаване и израстване на героите, но вместо да ги видим и преживеем заедно с тях, те по-скоро ни се разказват. И точно това е причината да намаля рейтинга си с една звезда.
Оценявам книгата с 4⭐, защото историята много ми хареса и ме докосна. Това е изключително силен дебютен роман и Камелия Петкова има голям талант да предава емоции. С удоволствие бих прочела и следващите ѝ книги.
Абсолютно си заслужава и ви я препоръчвам. А ако сте стигнали до края на това ревю - това е вашият знак! Прочетете тази книга! 📖💛
May 7, 2026
Красиво и емоционално написан дебютен роман, който ме впечатли много повече, отколкото очаквах. Първоначално ме впечатли корицата, но вътре открих история, която поставя важни въпроси за страховете, различността, социална��а изолация и свободата да следваш сърцето си.
Главната героиня Ела е млада балерина, която живее за танца, но след смъртта на майка си развива агорафобия и постепенно се затваря в собствения си свят. Срещу нея стои Явор - нейната пълна противоположност. Той е скитник, пътешественик с раница на гърба, човек, който бяга от рамките и от всичко, което обществото налага като „трябва“.
Много ми хареса как авторката изгражда образите - истински, дълбоки и човешки. Езикът е жив и въздействащ, а емоциите се усещат силно във всяка страница. Историята не е просто романтична, а разказ за личните битки, травмите и страха да бъдеш себе си.
Особено силно ми въздейства идеята за бягството от „трябва“ и търсенето на място, където човек да се чувства приет и свободен. Един от най-красивите цитати в книгата за мен беше:
„Благодаря ти, че позволи на един скитник да разбере, че човек може да има и дом - не къща с покрив, а само едно сърце, което да приюти неговото.“❤️
„Ела“ е нежна, тъжна и красива книга за любовта, страховете и смелостта да преодолееш себе си. Определено препоръчвам на хората, които обичат емоционални истории с добре изградени герои и дълбоки послания.
Главната героиня Ела е млада балерина, която живее за танца, но след смъртта на майка си развива агорафобия и постепенно се затваря в собствения си свят. Срещу нея стои Явор - нейната пълна противоположност. Той е скитник, пътешественик с раница на гърба, човек, който бяга от рамките и от всичко, което обществото налага като „трябва“.
Много ми хареса как авторката изгражда образите - истински, дълбоки и човешки. Езикът е жив и въздействащ, а емоциите се усещат силно във всяка страница. Историята не е просто романтична, а разказ за личните битки, травмите и страха да бъдеш себе си.
Особено силно ми въздейства идеята за бягството от „трябва“ и търсенето на място, където човек да се чувства приет и свободен. Един от най-красивите цитати в книгата за мен беше:
„Благодаря ти, че позволи на един скитник да разбере, че човек може да има и дом - не къща с покрив, а само едно сърце, което да приюти неговото.“❤️
„Ела“ е нежна, тъжна и красива книга за любовта, страховете и смелостта да преодолееш себе си. Определено препоръчвам на хората, които обичат емоционални истории с добре изградени герои и дълбоки послания.
March 21, 2026
Много докосваща история, но аз като за начало бях пленена от корицата… буквално я бях оставила няколко дни на холната маса само да и се наслаждавам ❤️ за самата книга мога да кажа, че е доста увлекателно написана, чете се леко и бързо и те увлича неусетно. Наистина много харесах Ела и Явор, а и всичко около тях. Много се радвам, че имаме такива даровити български автори 👏👏👏
January 20, 2026
Тази книга заслужава да е бестселър! Ако случайно някой прочете това ревю - това е твоят знак. Да, много си заслужава.
ТРЯБВА да я прочетеш.
Толкова красива и различна история, а авторката пише прекрасно. Това е най-силният дебют, който съм чела!
ТРЯБВА да я прочетеш.
Толкова красива и различна история, а авторката пише прекрасно. Това е най-силният дебют, който съм чела!
February 18, 2026
Прекрасна история, разказана по приказен начин, която ме докосна и разчувства истински! Успях да се пренеса в Южна Африка без проблем и да си припомня леко позабравени емоции и преживявания от отминали пътешествия.
Начинът на писане на авторката е много увлекателен, езикът, който използва, за да опише чувствата и емоциите на героите, е много богат, но без нищо излишно. И не на последно място - изключително красива корица, която пресъздава много реалистично сюжета.
С удоволствие бих прочела и следващи романи на авторката :)
Начинът на писане на авторката е много увлекателен, езикът, който използва, за да опише чувствата и емоциите на героите, е много богат, но без нищо излишно. И не на последно място - изключително красива корица, която пресъздава много реалистично сюжета.
С удоволствие бих прочела и следващи романи на авторката :)
May 9, 2026
Много хубава книга, засягаща доста емоционални проблеми от живота…
May 6, 2026
Прекрасна книга! Засяга важни теми за психическото здраве и за това колко важно е семейството и това, че дори да идваш от счупено такова можеш да изплуваш на повърхността. Историята е много приятна и интересна, чете се леко и любовта разкрита в нея е много нежна и докосваща.
March 29, 2026
Оххх💛 някои истории текат бавно и болезнено, но ако се вгледаш, разбираш, че това е нормалният ритъм на живота. Колкото и да е пъстър и наситен на усещане и емоции, той тече всеки ден с еднакво темпо и ние сме тези, които сме длъжни пред себе си да се научим да му се наслаждаме тук и сега.
Изключително ми е мила тази история, всичко в нея оживява все повече и все повече с всяка следваща прочетена страница. В момента единственият казус в главата ми е “мога ли и аз да замина само с една раница някъде надалеч от всичко познато?”. Толкова ми е мило как тези хора са реални за мен и историята им е поучителна и дълбока, че ги усещам близо до себе си и че, ако сега си хвана самолет до Кейп Таун и наема кола до Дарлинг, вярвам, че ще мога да ги видя на люлката през малкото отворче на входната врата на къщата.
Обичам тази история и вече ми липсва. Благодаря ти, Камелия.💛
Изключително ми е мила тази история, всичко в нея оживява все повече и все повече с всяка следваща прочетена страница. В момента единственият казус в главата ми е “мога ли и аз да замина само с една раница някъде надалеч от всичко познато?”. Толкова ми е мило как тези хора са реални за мен и историята им е поучителна и дълбока, че ги усещам близо до себе си и че, ако сега си хвана самолет до Кейп Таун и наема кола до Дарлинг, вярвам, че ще мога да ги видя на люлката през малкото отворче на входната врата на къщата.
Обичам тази история и вече ми липсва. Благодаря ти, Камелия.💛
October 4, 2025
Прекрасен роман написан с много сърце и мисъл във всяка една дума.Четейки го се пренесох в друг свят,дълго време живеех в него.И аз както много хора го прочетох със сърцето си.Благодаря на авторката и нямам търпение за следващата й книга!
December 15, 2025
Започвайки „Ела“, изобщо не предполагах, че ще открия следващата си любима история. Още с първите си страници те завладява и остава с теб - емоционална, дълбока и болезнено истинска.
В центъра ѝ е младата балерина Ела - крехка, но същевременно силна, вкопчена в страховете и ритуалите си след тежка загуба.
Съдбата й изпраща Явор - човек с раница на гърба и сърце пълно със свобода. Той се превръща в онзи лъч светлина, който показва на Ела, че животът може да бъде повече от страх. Двамата изглеждат толкова различни, а всъщност носят едно и също - нуждата да намерят смисъл и сила да продължат напред. А Южна Африка е тяхната свързваща сила.
Докосна ме начина, по който авторката показва колко тежък може да бъде животът, когато страхът те заключи в собствената ти клетка.
„Ела“ е история за страха не от смъртта, а от живота - и за избора да живееш истински, дори когато това боли.
В центъра ѝ е младата балерина Ела - крехка, но същевременно силна, вкопчена в страховете и ритуалите си след тежка загуба.
Съдбата й изпраща Явор - човек с раница на гърба и сърце пълно със свобода. Той се превръща в онзи лъч светлина, който показва на Ела, че животът може да бъде повече от страх. Двамата изглеждат толкова различни, а всъщност носят едно и също - нуждата да намерят смисъл и сила да продължат напред. А Южна Африка е тяхната свързваща сила.
Докосна ме начина, по който авторката показва колко тежък може да бъде животът, когато страхът те заключи в собствената ти клетка.
„Ела“ е история за страха не от смъртта, а от живота - и за избора да живееш истински, дори когато това боли.
November 8, 2025
Определено книгата на годината за мен! И не само! Една от малкото наистина красиви, стойностни истории, които съм прочела в живота си от български автор. Щастлива съм, че тази книга попадна пред погледа ми на Алеята на книгата пред НДК в София, и ме е яд, че не заемаше видно място, а бе някак скътана на един от щандовете и най-вероятно не получава и до днес нужната гласност и разпространение, които заслужава - тази история, този жив и докосващ език, с който е написана. Върху моите чувства и емоции въздейства като вихрушка, опустоши ме и ме накара да се усмихвам и да плача като малко дете. Засяга теми, които трябва да обмисляме като това нужно ли е да се поробваме сами със страховете си и липсите си, или е нужно просто да се борим, да се надяваме и да сбъдваме мечтите и целите си, защото животът е само един и е дар. “Благодарност” е малка дума, която да опише какво изпитвам към авторката, че е сътворила това съкровище, тази книга, наречена “Ела” и го е споделила с нас, читателите. Благодарна съм за онзи момент, в който погледът ми се спря точно на това скътано бисерче, което явно ме повика при себе си, не само със заглавието си, но и с корицата, с енергията, която излъчва. Пожелавам на авторката това да е само малка частичка от цялото творчество, което тепърва да бъде вдъхновена да сътвори и да успее да направи съпричастни повече читатели, които със сигурност ще бъдат докоснати и ще се чувстват преродени след историите, които има да разкаже!
June 10, 2025
Романът “Ела”, е вълнуващо пътешествие към далечни страни, пренасяйки те право в обувките на главните персонажи.
Една завладяваща история, за съжаление, започваща с трагично събитие, което сполетява главната героиня, и в последствие белязва живота ѝ….
Но когато на сцената се появи любовта - в пълния си блясък и в лицето на харизматичен пътешественик, който също се опитва да избяга от своето минало, се случва чудото на безусловните подкрепа, грижа и приемане - а от там и на последващото изцеление за двамата.
В книгата са вплетени няколко дълбоки теми от живота, може би, на които сме свикнали да не обръщаме внимание. А е повече от необходимо, защото те са там - стоящи в пространството, и просто чакат да се изправим пред тях.
Отново искам да ти благодаря за възможността да съм една от първите, докоснали се до твоята рожба. Книга, която вярвам, че ще пожъне огромен успех сред своите бъдещи читатели❤️📚
Една завладяваща история, за съжаление, започваща с трагично събитие, което сполетява главната героиня, и в последствие белязва живота ѝ….
Но когато на сцената се появи любовта - в пълния си блясък и в лицето на харизматичен пътешественик, който също се опитва да избяга от своето минало, се случва чудото на безусловните подкрепа, грижа и приемане - а от там и на последващото изцеление за двамата.
В книгата са вплетени няколко дълбоки теми от живота, може би, на които сме свикнали да не обръщаме внимание. А е повече от необходимо, защото те са там - стоящи в пространството, и просто чакат да се изправим пред тях.
Отново искам да ти благодаря за възможността да съм една от първите, докоснали се до твоята рожба. Книга, която вярвам, че ще пожъне огромен успех сред своите бъдещи читатели❤️📚
February 16, 2026
„Ела“ от Камелия Петкова
Купих тази книга с огромно нетърпение да я имам и да я прочета.
Започнах я с огромни очаквания и бях убедена, че ще ми хареса.
Е, не сгреших, но останах и изненадана. Книгата те пренася на едно много интересно и невероятно място, на което ти се иска и ти да бъдеш там.
Камелия Петкова разказва историята на Ела, примабалерина, която живее в затвор. Затвор на чувствата и емоциите. Затвор на душата и личността. Ела страда от агорафобия. Това е тревожно разстройство, което се изразява в интензивен и силен страх от публични места, хора, тълпи и ситуации, от които изхода и бягството биха били трудни. Това е една тема, за която не се говори много, но смятам, че вече е доста често срещана.
Ела получава този страх след смъртта на майка й, която се случва пред очите й, още като е невръстно дете. Приятелката на Ела изпраща нейният ангел спасител – Явор. Именно той и показва пътя към един нов свят, пътя към откриването на истинското й Аз. Пътя към живота, който можеш да обичаш.
„Ела“ е емоционален, дълбоко личен и истински роман, който главно е фокусиран върху психологическата и емоционалната дълбочина. Основно се развиват темите за търсенето на идентичността, силата на любовта, която може да променя светове, самотата и смелостта да започнеш отначало. Книгата ни кара да се замислим дали наистина може човек да избяга от миналото си и да започне един нов живот, или трябва да го приеме и след това да продължи напред.
Романът се развива много бавно, според мен, но смятам, че това е така, за да може читателя да усети всяка една емоция и всеки детайл в книгата.
„Ела“ е книга, която ни кара да потърсим в себе си, онази сила, която всеки един от нас притежава, за да прескочим всички свои страхове, да бъдем смели и да обичаме живота, такъв какъвто е. Да вземаме максимума от него и да се наслаждаваме на всеки един ден. И да не забравяме, че понякога най-трудният път, който можем да извървим е този към самите нас.
Купих тази книга с огромно нетърпение да я имам и да я прочета.
Започнах я с огромни очаквания и бях убедена, че ще ми хареса.
Е, не сгреших, но останах и изненадана. Книгата те пренася на едно много интересно и невероятно място, на което ти се иска и ти да бъдеш там.
Камелия Петкова разказва историята на Ела, примабалерина, която живее в затвор. Затвор на чувствата и емоциите. Затвор на душата и личността. Ела страда от агорафобия. Това е тревожно разстройство, което се изразява в интензивен и силен страх от публични места, хора, тълпи и ситуации, от които изхода и бягството биха били трудни. Това е една тема, за която не се говори много, но смятам, че вече е доста често срещана.
Ела получава този страх след смъртта на майка й, която се случва пред очите й, още като е невръстно дете. Приятелката на Ела изпраща нейният ангел спасител – Явор. Именно той и показва пътя към един нов свят, пътя към откриването на истинското й Аз. Пътя към живота, който можеш да обичаш.
„Ела“ е емоционален, дълбоко личен и истински роман, който главно е фокусиран върху психологическата и емоционалната дълбочина. Основно се развиват темите за търсенето на идентичността, силата на любовта, която може да променя светове, самотата и смелостта да започнеш отначало. Книгата ни кара да се замислим дали наистина може човек да избяга от миналото си и да започне един нов живот, или трябва да го приеме и след това да продължи напред.
Романът се развива много бавно, според мен, но смятам, че това е така, за да може читателя да усети всяка една емоция и всеки детайл в книгата.
„Ела“ е книга, която ни кара да потърсим в себе си, онази сила, която всеки един от нас притежава, за да прескочим всички свои страхове, да бъдем смели и да обичаме живота, такъв какъвто е. Да вземаме максимума от него и да се наслаждаваме на всеки един ден. И да не забравяме, че понякога най-трудният път, който можем да извървим е този към самите нас.
November 27, 2025
Благодаря на @kamelyapetkova_ за предоставеното копие
Когато @kamelyapetkova_ се свърза с мен с въпроса дали искам да прочета книгата ѝ, нямах представа, че ми предстои да открия любим автор.
Ела страда от агорафобия, тя излиза от вкъщи почти само за да ходи до работа като върви единствено по една и съща улица в определен час. Майка ѝ загива пред очите ѝ, работата ѝ като балерина не върви. Но късметът ѝ се променя, когато среща приятел на приятел - Явор. Той е пътешественик, който обикаля света с раница на гърба. Дали Явор ще успее да ѝ помогне да се справи със страховете си и с тревожността си?
Чудесна книга, много ми хареса. Изключително лесно и приятно се чете. Въпреки немалкия си обем от 541 страници прочетох книгата за три дни. Романът е прекрасен, поднася тежки теми по свеж и незатормозяващ начин. И Явор и Ела имат доста проблеми, това ги направи по-истински и по-правдоподобни. Станаха ми любими и им съчувствах.
Надявам се съвсем скоро авторката да ни зарадва с нова книга. “Ела” е прекрасен роман, който горещо препоръчвам!
Когато @kamelyapetkova_ се свърза с мен с въпроса дали искам да прочета книгата ѝ, нямах представа, че ми предстои да открия любим автор.
Ела страда от агорафобия, тя излиза от вкъщи почти само за да ходи до работа като върви единствено по една и съща улица в определен час. Майка ѝ загива пред очите ѝ, работата ѝ като балерина не върви. Но късметът ѝ се променя, когато среща приятел на приятел - Явор. Той е пътешественик, който обикаля света с раница на гърба. Дали Явор ще успее да ѝ помогне да се справи със страховете си и с тревожността си?
Чудесна книга, много ми хареса. Изключително лесно и приятно се чете. Въпреки немалкия си обем от 541 страници прочетох книгата за три дни. Романът е прекрасен, поднася тежки теми по свеж и незатормозяващ начин. И Явор и Ела имат доста проблеми, това ги направи по-истински и по-правдоподобни. Станаха ми любими и им съчувствах.
Надявам се съвсем скоро авторката да ни зарадва с нова книга. “Ела” е прекрасен роман, който горещо препоръчвам!
April 29, 2026
Хора, направете си услуга и си подарете тази история.
"Ела" е един впечатляващ дебютен роман, написан толкова красиво и нежно, че ви обещавам, че ще ви зареди с много положителни емоции, вдъхновение и обич!
Ще ви се прииска да посетите някои от местата, които посещава и Ела, ако страдате от някакъв вид тревожност - ще се почувствате видени и разбрани; ако сте романтична душа - ще въздишате замечтано.
Камелия пише много фино, нежно и с красиви метафори, за мен беше удоволствие да я чета.
Книгата я има на аудио и в сторител, макар че според мен актрисата, която чете романа не му отдава нужната емоционалност. За мен в случая бе по-приятно да чета книгата, а не да я слушам, но това може и да си е до лично мои предпочитания.
В заключение - бързам да ви препоръчам книгата и много се надявам Камелия да продължи да пише - с удоволствие ще чета още и още!
"Ела" е един впечатляващ дебютен роман, написан толкова красиво и нежно, че ви обещавам, че ще ви зареди с много положителни емоции, вдъхновение и обич!
Ще ви се прииска да посетите някои от местата, които посещава и Ела, ако страдате от някакъв вид тревожност - ще се почувствате видени и разбрани; ако сте романтична душа - ще въздишате замечтано.
Камелия пише много фино, нежно и с красиви метафори, за мен беше удоволствие да я чета.
Книгата я има на аудио и в сторител, макар че според мен актрисата, която чете романа не му отдава нужната емоционалност. За мен в случая бе по-приятно да чета книгата, а не да я слушам, но това може и да си е до лично мои предпочитания.
В заключение - бързам да ви препоръчам книгата и много се надявам Камелия да продължи да пише - с удоволствие ще чета още и още!
Displaying 1 - 16 of 16 reviews