Ела е млада балерина, страдаща от агорафобия. След като майка ѝ загива пред очите ѝ, светът ѝ се преобръща и тя започва да се ръководи от странни ритуали и непрестанна тревожност. Ала животът ѝ изпраща Явор – пътешественик без дом и посока. Въоръжен само с раницата на гърба си и желанието да скита, той се заема с трудната задача да освободи Ела от затвора на страховете ѝ. Макар различията помежду им, двамата имат нещо общо – любовта им към Южна Африка.
Камелия Петкова завършва журналистика през 2014 г. и зад гърба си има няколко години стаж като репортер и редактор. През 2021 г. започва да работи в сферата на маркетинга, а през 2023 г. завършва магистратура в това направление. Писането я съпътства още от дете и извън професионалните си ангажименти винаги намира време за добрите истории. „Eла“ е дебютният ѝ роман.
Когато видях корицата на тази книга се влюбих от пръв поглед в нея. Сюжетът ми потвърди това, което усещах интуитивно. Романът на тази млада авторка тихо се настани в душата ми и остави следа в сърцето ми. Даже ми е трудно да се потопя в следващата книга, защото все още изживявам историята на Ела и Явор. Ела е с нежна душа, преживяла травма, която оставя поражения върху психиката й. Чувството на тревожност се засилва с годините, затваря я в клетка и ограничава свободата ѝ. Трудно може да бъде извадена от това състояние. Ела живее, само за да танцува, където влага своите чувства. Чрез танца тя се опитва да се освободи от оковите си, защото смята, че никога няма да може да осъществи мечтата си да отиде в Южна Африка. Беше необходимо да се появи катализатор на име Явор, който да я извади от ступора и да ѝ покаже света. Явор също е със скършена психика и в детството си е преживял насилие. За разлика от Ела, той игнорира трудностите, натиква всичко в себе си и се превръща в пътешественик без дом и постоянно място. Когато се заема да помогне на Ела да разшири кръгозора си, неговите демони изскачат на свобода и застрашават крехкото, все още несигурно, любовно чувство, което покълва между тях. До последно се чудиш кое ще победи. Човек сам прави изборите си, сам решава дали да бъде щастлив и кое го прави щастлив. При някои хора това отнема повече време. Чак като затворих последната страница от книгата, разбрах какво съм прочела. Тя е цяла палитра от чувства и емоции в различни гами - положителни и отрицателни. Започнах да я чета с нагласата, че е романтика, но тя е нещо много повече. Авторката ни отвежда на пътешествие не само в Южна Африка, но и дълбае в човешката психика. Със сигурност ще се хареса на по-широк кръг читатели, а не само на романтиците. В нея могат да се открият приключения, психология, танци, любов, ревност, драми, човешки взаимоотношения, болки, травми, но и силен човешки дух, промяна, израстване и себеутвърждаване. Промяната е неизбежна, но и ние трябва да ѝ помагаме да се случи, за да можем да растем, както емоционално, така и духовно. Оставим ли се на болката, изоставим ли мечтите, надеждите и любовта, това е духовна смърт. Животът обича смелите.
Прекрасен роман написан с много сърце и мисъл във всяка една дума.Четейки го се пренесох в друг свят,дълго време живеех в него.И аз както много хора го прочетох със сърцето си.Благодаря на авторката и нямам търпение за следващата й книга!
Започвайки „Ела“, изобщо не предполагах, че ще открия следващата си любима история. Още с първите си страници те завладява и остава с теб - емоционална, дълбока и болезнено истинска.
В центъра ѝ е младата балерина Ела - крехка, но същевременно силна, вкопчена в страховете и ритуалите си след тежка загуба. Съдбата й изпраща Явор - човек с раница на гърба и сърце пълно със свобода. Той се превръща в онзи лъч светлина, който показва на Ела, че животът може да бъде повече от страх. Двамата изглеждат толкова различни, а всъщност носят едно и също - нуждата да намерят смисъл и сила да продължат напред. А Южна Африка е тяхната свързваща сила.
Докосна ме начина, по който авторката показва колко тежък може да бъде животът, когато страхът те заключи в собствената ти клетка.
„Ела“ е история за страха не от смъртта, а от живота - и за избора да живееш истински, дори когато това боли.
Определено книгата на годината за мен! И не само! Една от малкото наистина красиви, стойностни истории, които съм прочела в живота си от български автор. Щастлива съм, че тази книга попадна пред погледа ми на Алеята на книгата пред НДК в София, и ме е яд, че не заемаше видно място, а бе някак скътана на един от щандовете и най-вероятно не получава и до днес нужната гласност и разпространение, които заслужава - тази история, този жив и докосващ език, с който е написана. Върху моите чувства и емоции въздейства като вихрушка, опустоши ме и ме накара да се усмихвам и да плача като малко дете. Засяга теми, които трябва да обмисляме като това нужно ли е да се поробваме сами със страховете си и липсите си, или е нужно просто да се борим, да се надяваме и да сбъдваме мечтите и целите си, защото животът е само един и е дар. “Благодарност” е малка дума, която да опише какво изпитвам към авторката, че е сътворила това съкровище, тази книга, наречена “Ела” и го е споделила с нас, читателите. Благодарна съм за онзи момент, в който погледът ми се спря точно на това скътано бисерче, което явно ме повика при себе си, не само със заглавието си, но и с корицата, с енергията, която излъчва. Пожелавам на авторката това да е само малка частичка от цялото творчество, което тепърва да бъде вдъхновена да сътвори и да успее да направи съпричастни повече читатели, които със сигурност ще бъдат докоснати и ще се чувстват преродени след историите, които има да разкаже!
Романът “Ела”, е вълнуващо пътешествие към далечни страни, пренасяйки те право в обувките на главните персонажи.
Една завладяваща история, за съжаление, започваща с трагично събитие, което сполетява главната героиня, и в последствие белязва живота ѝ…. Но когато на сцената се появи любовта - в пълния си блясък и в лицето на харизматичен пътешественик, който също се опитва да избяга от своето минало, се случва чудото на безусловните подкрепа, грижа и приемане - а от там и на последващото изцеление за двамата.
В книгата са вплетени няколко дълбоки теми от живота, може би, на които сме свикнали да не обръщаме внимание. А е повече от необходимо, защото те са там - стоящи в пространството, и просто чакат да се изправим пред тях.
Отново искам да ти благодаря за възможността да съм една от първите, докоснали се до твоята рожба. Книга, която вярвам, че ще пожъне огромен успех сред своите бъдещи читатели❤️📚
Благодаря на @kamelyapetkova_ за предоставеното копие Когато @kamelyapetkova_ се свърза с мен с въпроса дали искам да прочета книгата ѝ, нямах представа, че ми предстои да открия любим автор. Ела страда от агорафобия, тя излиза от вкъщи почти само за да ходи до работа като върви единствено по една и съща улица в определен час. Майка ѝ загива пред очите ѝ, работата ѝ като балерина не върви. Но късметът ѝ се променя, когато среща приятел на приятел - Явор. Той е пътешественик, който обикаля света с раница на гърба. Дали Явор ще успее да ѝ помогне да се справи със страховете си и с тревожността си? Чудесна книга, много ми хареса. Изключително лесно и приятно се чете. Въпреки немалкия си обем от 541 страници прочетох книгата за три дни. Романът е прекрасен, поднася тежки теми по свеж и незатормозяващ начин. И Явор и Ела имат доста проблеми, това ги направи по-истински и по-правдоподобни. Станаха ми любими и им съчувствах. Надявам се съвсем скоро авторката да ни зарадва с нова книга. “Ела” е прекрасен роман, който горещо препоръчвам!