Илийчо е още малък, но не се страхува от никого и от нищо, освен от кокошки. Всеки, който е поглеждал кокошка в очите, ще го разбере. Илийчо обича майка си, бонбони, Коледа и още сума ти неща, а от миналата година очаква да му подарят велосипед за рождения ден.
Най-добрият приятел на Илийчо се казва Орондорамдардагнек. Както виждате, не е лесно да се прочете, камо ли да се произнесе. Затова Илийчо го нарича Август. Той живее под леглото на Илийчо (не точно под леглото, но това е трудно да се обясни накратко). Когато двамата са заедно, винаги се случва нещо необикновено.
Забравихме да споменем Гергин, но той така или иначе спи през цялото време.
Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Прелестна сбирка от отделни епизоди (всеки по две страници) от дружбата на Илийчо и личното му подкреватно чудовище тип "мърколак" Август (това е прякор, името е непроизносимо :)). Сещам се за Дребосъчето и Карлсон, за филма "A Boy and His Dog" и ми домилява. Има само 2-3 истории вътре, които не са съвсем на нивото на останалите, без да са лоши (просто не са чудесни), но като цяло качеството е бомба. Сотир Гелев е умен разказвач, брат му Пенко е приказен рисувач, Илийчо е симпатяга, а Август вдига гирички с поглед и пътува във времето през раковина - какво повече? :)
Малко недоволство към издателството: в роман от 300 страници 15-ина пунктуационни грешки са ако не простими, то разбираеми. Но в комикс от 40 с много мъничко текст ужасно се набиват на очи - не биваше да се допуска. Освен това текстът на четвърта корица графично прилича на изсипан по случайност, не на подреден по някакъв принцип. Това също е лесно поправимо и е хубаво да се види наред в следващи издания. Дано има такива.
Моят екземпляр ми е подарък от Анри и си имам автограф от двамата автори. Нъцки!
Открих "Илийчо и Август" сред купчината енциклопедии на четиригодишната ми племенница (тя обожава енциклопедии, защото ѝ "иктивират" мозъка). Срича си сама вечер преди заспиване по-кратките думички и заглавията; много е вълнуващо да наблюдаваш как се заражда любов към книгите в сърчицето на един толкова късичък човек. Прочетох я и аз, хареса ми.
19 истории (всяка от тях, разпростряна на точно 2 страници) за момченцето Илийчо и Август, мърколакът, живеещ под леглото му, пропити с тънък хумор и вълшебни по начина, по който само детството може да бъде. От години следя творчеството на братята Пенко и Сотир Гелеви и никога не са ме разочаровали.
Първото, което винаги ни хващаше окото във „Венче” бяха естествено плакатите, тях ги виждахме отдалеч, тъй като заемаха средните две страници на изданието, и на тях бяха винаги любими анимационни герои. Много от тях са красяли стените на детската ми стая. Вестничето съдържаше също хартиени модели за сглобяване, стихотворения, интересни статии за света на животните, или пък на исторически теми… И КОМИКС!!!