What do you think?
Rate this book
Колене
Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят - светът, в който оцеляването е въпрос на смелост.
184 pages, Paperback
First published November 12, 2013
1 person is currently reading
57 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
January 17, 2020
"Колене" е роман - изповед. Една от онези книги, които буквално те "хваща" за гърлото и не те пуска.
Заслужава си всяка прочетена страница! Възхищавам се на силата на Росен - един истински боец!
Поставям един от любимите ми откъси от романа:
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Мъж и момче. Намират се в затворена галерия. По тишината проличава, че са сами. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои изправен до него. Двамата поразително си приличат. Звучи “Something I can never have” на Nine Inch Nails. Уредбата е усилена над допустимия максимум. Момчето изглежда бледо. Кожата му прилича на платно живопис. Мъжът пие скоч. Навярно деветия за вечерта. Това няма никакво значение. Гласът на Трент Резнър пропуква стените на помещението. Мъжът полага десницата си на рамото на момчето.
„Как си, сине?” – отронва той в ухото му.
„Липсваш ми.”
След тези думи момчето внимателно изважда метална запалка от джоба на дънките си и заема една от цигарите на мъжа. Камъчето, което би следвало да произведе искра, заяжда. Тогава мъжът взема кибрит от бара встрани и смело драсва една клечка. Пламъкът запалва цигарата. Сетне мъжът изгасва горящата клечка с уста. Момчето гледа с възхищение.
„Как го правиш?” – пита то.
„Много е лесно“ – отвръща мъжът и повтаря действието.
„Не боли ли?”
„Смелостта боли, ангел мой.”
Пауза. Дим.
„Кога ще се върнеш?”
Пръстите на мъжа шумно изпукват. Тогава той опира чело о челото на своето отражение. Известно време запазва мълчание, след което изрича:
„Аз никога не съм си тръгвал.”
Тази реплика осмисля остатъка от историята.
Заслужава си всяка прочетена страница! Възхищавам се на силата на Росен - един истински боец!
Поставям един от любимите ми откъси от романа:
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Мъж и момче. Намират се в затворена галерия. По тишината проличава, че са сами. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои изправен до него. Двамата поразително си приличат. Звучи “Something I can never have” на Nine Inch Nails. Уредбата е усилена над допустимия максимум. Момчето изглежда бледо. Кожата му прилича на платно живопис. Мъжът пие скоч. Навярно деветия за вечерта. Това няма никакво значение. Гласът на Трент Резнър пропуква стените на помещението. Мъжът полага десницата си на рамото на момчето.
„Как си, сине?” – отронва той в ухото му.
„Липсваш ми.”
След тези думи момчето внимателно изважда метална запалка от джоба на дънките си и заема една от цигарите на мъжа. Камъчето, което би следвало да произведе искра, заяжда. Тогава мъжът взема кибрит от бара встрани и смело драсва една клечка. Пламъкът запалва цигарата. Сетне мъжът изгасва горящата клечка с уста. Момчето гледа с възхищение.
„Как го правиш?” – пита то.
„Много е лесно“ – отвръща мъжът и повтаря действието.
„Не боли ли?”
„Смелостта боли, ангел мой.”
Пауза. Дим.
„Кога ще се върнеш?”
Пръстите на мъжа шумно изпукват. Тогава той опира чело о челото на своето отражение. Известно време запазва мълчание, след което изрича:
„Аз никога не съм си тръгвал.”
Тази реплика осмисля остатъка от историята.
January 30, 2015
"Какво значение има дали си на 4 или на 40? Ти си еднакво мъртъв, мой човек."
да погълнеш живота на някого в 183 стр. да усетиш болката му въпреки че никога не си изпитвал нищо подобно. да разбереш, че драскотините по коленете ти ще изчезнат, но някои ще се превърнат в белези и ще те болят цял живот. да ти се иска да сложиш край в началото или начало в края.
да, заслужава си.
да погълнеш живота на някого в 183 стр. да усетиш болката му въпреки че никога не си изпитвал нищо подобно. да разбереш, че драскотините по коленете ти ще изчезнат, но някои ще се превърнат в белези и ще те болят цял живот. да ти се иска да сложиш край в началото или начало в края.
да, заслужава си.
Read
December 5, 2014"Такова е истинското изкуство- у него има първичност, размах, топлота..." и болка, много болка, бих добавила след прочитането на "Колене". Поклон за силата и смелостта, които са нужни, за да бъдат оставени тези страници, тези редове, тези думи.
http://podmosta.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%B...
http://podmosta.bg/%D0%BD%D0%B0-%D0%B...
Displaying 1 - 3 of 3 reviews