Това не е любовна история. Но е история за любов. Любов към пътища. Любов към летища.
Приказна история по действителен случай, която ще те отведе на пътешествие до края на света. До последната граница. Отвъд страха. Там, където има бели нощи, лилави върхове, полярна мечки и песен на китове.
Ще заспиваш под Северни сияния в Аляска. Ще се събуждаш под небостъргачи в Ню Йорк.
Това е история за самолети, бордни карти и паспорти. За прекосяване на континенти, океани и граници. За плашещо големите мечти на едно момиче и за смелостта да ги сбъдне сама.
Ще успее ли? Какво ли ще преживее по пътя? Докъде ще стигне? Дали ще изгуби посоката? Или ще намери себе си? Кого ще срещне в самолета? Предстои да разбереш… Защото това може да е и любовна история.
Казвам се Теодора Станкова. Пътешественик, мечтател, разказвач.
Обикалям света с розови очила и пиша вълшебни истории по действителен случай.
Целият ми съзнателен живот е приготвяне на багаж в куфари. Винаги съм се затруднявала да отговоря, когато някой ме попита откъде съм. Твърде лесно се влюбвам в места, твърде трудно – в хора.
Душата ми има по един дом в четирите краища на България. Впоследствие се разпръсна на четири континента.
Всичко започна със смелото решение да замина сама на пътешествие до края на света. Бях само на 20 години. Но го направих. И това е най-доброто решение, което някога съм вземала.
Ако ти е интересно да разбереш повече, прочети първата ми книга “ПОД СЕВЕРНИ СИЯНИЯ И НЕБОСТЪРГАЧИ”.
Може да ти се стори вълшебна, но е по действителен случай.
Любов към пътища. Към летища. Към изгрева от самолетен прозорец и шума на току-що отпечатана бордна карта. Любов към мечти, които се простират отвъд континенти и се сбъдват със сърце, което няма намерение да се спира.
Прочетох тази книга като пътешественик, но останах в нея като човек. Защото това е приказна история по действителен случай, която ухае на лято и свобода, но крие под себе си цяла палитра от чувства – страх, тъга, надежда, очакване, влюбване.
Ще се разхождаш по улиците на Ню Йорк. Ще шепнеш под Северното сияние в Аляска. Ще се изгубиш в пустите безкраи, само за да се намериш отново – някъде между планински върхове, полярни мечки и песента на китове. И всичко това през очите на едно момиче, което има смелостта да тръгне сама. А после да сподели.
Любовната линия в книгата ме грабна изненадващо силно – не само заради вълнението на първата среща и всички малки (уж случайни) моменти, а и заради искреността в тях. И дори след като обърнах последната страница, останах с въпроса, който още ме човърка: какво се случва с Теодора и Симеон, когато самолетът ги върне обратно в България? Дали се събират? Дали продължава тяхното пътешествие?
Единственото, което ми липсваше в разказа, беше онази малко по-сурова, неподредена реалност, която винаги съпътства големите мечти. Историята прави съпоставка между България и Америка, но често я вижда през розова светлина – което е напълно разбираемо, когато гледаш през очите на човек, попаднал в свят, толкова различен, толкова шумен, толкова впечатляващ. Но понякога и малко повече истинност може да бъде също толкова вълнуваща, колкото и идеалната картина.
Въпреки това, усещането, че четеш пътепис, написан със сърцето – спомен от едно незабравимо лято – прави книгата толкова лична и топла. Като писмо, което си открил случайно в чекмедже, но те кара да мечтаеш наново.
И макар това да не е любовна история… някъде между редовете, тя се превръща точно в такава.
Има истории, които не просто четеш – а усещаш. Истории, които неусетно те превръщат в пътешественик – не само по света, но и навътре към себе си. Тази книга е точно такава. С всяка страница тя отваря врати – към дивата Аляска, към пулсиращия Ню Йорк, но най-вече – към смелостта да последваш сърцето си, дори когато пътят е непознат.
Разказът е дълбоко човешки – с нежност, истина и поезия в най-обикновеното. Природата оживява пред очите ти, градовете дишат с реалната си енергия, а героите ти стават близки, сякаш са твои приятели. Но най-силното е посланието – че животът възнаграждава онези, които се осмелят да мечтаят и да вярват в любовта, дори когато всичко изглежда неясно.
Това не е просто книга – това е покана да се събудиш, да вдигнеш очи от екрана и да си спомниш какво е да живееш истински. Един тих, но мощен глас, който ще те съпътства дълго след последната страница.
Ти си от онези редки гласове, които носят светлина – не спирай да пишеш!
Тази книга ме мотивира да събера куража да се запиша на бригада в САЩ! Много вдъхновяваща история, която по невероятен начин разкрива какво може да се случи, когато мечтите ти са по-големи от страховете ти. Препоръчвам я на всеки, който има нужда от малко допълнителна смелост да следва сърцето си! Между тези страници ще намерите това, което търсите! Аз го намерих!
„Под северни сияния и небостъргачи“ не е просто книга - за мен тя беше като машина на времето. Била съм на същие места, за които се разказва в книгата. Докато четях, усещах как сърцето ми отново се връща там. Магията на това място е почти невъзможна за описване, но авторката е успяла да я улови с изключителна чувствителност и талант.
Историята е написана с лекота, с много цвят и дълбочина - личи си, че е преживяна, не просто измислена. Усещането за емоционално и душевно израстване, за срещата на нови приятели, за създаване на незабравими спомени и спиращи дъха гледки на едно магично и специално място - всичко това оживява на страниците. Докато четях, буквално си представях обстановката там: виждах местата, за които се разказва, хората около тях , величествената природа, гледах северното сияние в небето и се изгубих в забързания ден на големия град....
Ако сте имали възможност да изживеете нещо подобно - тази книга ще ви върне обратно там. Ако не сте - тя ще ви накара да искате да приключенствате.
Завладяваща история от началото до края! Искреността в думите и наивният поглед събуждат детето у всеки читател, който е готов да се впусне в това приключение. Книгата разказва за едни безгрижни години, които всеки е изпитал по свой начин и поради това докосва всеки и го отвежда в светлите спомени. Картините оживяват дори и за тези, които не са преживявали подобно спиращо дъха изживяване! Чете се на един дъх!
Пътувах до края на света с тази книга, затаявах дъх неведнъж, плаках, смях се от сърце… Невероятни описания! Авторката рисува с думите толкова прецизно, че се прехвърляш на мястото, за което четеш! Усещаш студа по кожата си, слънцето, вятъра, звуците и ароматите… В същото време историята е много повече от пътепис. Пъстра, истинска, мотивираща, завладяваща, любовна… Препоръчвам книгата горещо! Светът, в който живеем има нужда от повече такива истории.
Тази книга е роман, пътепис, философски трактат. Всеки може да намери в нея това, което търси. Книгата те кара да откриеш нови светове и да откриеш себе си. Едновременно романтична, приключенска и мотивираща. За големи и за малки. За деца и за възрастни. За тези, които тръгват и тези, които се връщат. Трябва да се прочете!
Прекрасна книга! Толкова истинска, забавна и лесна за четене. Толкова увличаща, че не можеш да я оставиш докато не я прочетеш цялата. Смях се с глас и плаках от щастие. От щастие, че успя да ме върнеш в незабравимата Аляска, където оставих и аз моето сърце. Истински ти благодаря за това споделено преживяване!
Книга, която се чете на един дъх. Като човек, който не е бил на местата, описани в книгата, през цялото време се чувствах сякаш съм била на всяко едно от тях. Книгата е за малките неща, за радостите и всичко, което има смисъл. Препоръчвам с две ръце и очаквам продължение!
Това е книга, която те отвежда в друга Вселена. Книга, която те кара да избягаш от сивото ежедневие, потапяйки те в един вълшебен свят. Книга, която те мотивира и едновременно те кара да се замислиш , дост��тъчно смел ли си да сбъднеш най-съкровените си мечти!
Винаги си личи, когато една книга е написана със сърце! Тя достига до сърцето. И остава. Препоръчвам на всеки да се докосне до тази завладяваща, вълшебна история!
Книга, която се чете на един дъх - приключенска, истинска, вълнуваща и докосваща! Не исках да свършва!Разказва се за едно смело младо момиче, което избира да преследва и сбъдва мечтите си. Препоръчвам я с две ръце!