What do you think?
Rate this book
Тайный город #1
Войны начинают неудачники
Voyny nachinayut neudachniki- Russian book
416 pages, Hardcover
First published January 1, 2001
6 people are currently reading
233 people want to read
About the author
Vadim Panov
128 books29 followersВадим Панов.
Vadim Panov is a Russian fantasy and science-fiction writer. He is the author of the series 'Tainy gorod' [The Secret City], which has been translated into English, as well as the series 'Anklavy' [Enclaves], and 'Club Moscow'.
Vadim Panov is a Russian fantasy and science-fiction writer. He is the author of the series 'Tainy gorod' [The Secret City], which has been translated into English, as well as the series 'Anklavy' [Enclaves], and 'Club Moscow'.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 20 of 20 reviews
July 25, 2024
Зле написано градско фентъзи, би било прилично за аматьор, но не и за уж писател...
DNF, на страница 130 се отказвам, писна ми от тоя тъп бъркоч от "висши раси" под прикритие и човеци, безчинстващи насред гадната Масква. А включените многобройни персонажи с почти еднакви имена и неразличими функции и качества съвсем не помагат!
Българският превод е слабоват, има и печатни грешки - лошо "Колибри", лошо!
Цялата поредица "Галактики" на това издателство е силно полюсна, добри заглавия се редуват с откровени боклуци, които не заслужават вниманието на читателя...
P.S. И 5 лева са ѝ много на тази бозица...
DNF, на страница 130 се отказвам, писна ми от тоя тъп бъркоч от "висши раси" под прикритие и човеци, безчинстващи насред гадната Масква. А включените многобройни персонажи с почти еднакви имена и неразличими функции и качества съвсем не помагат!
Българският превод е слабоват, има и печатни грешки - лошо "Колибри", лошо!
Цялата поредица "Галактики" на това издателство е силно полюсна, добри заглавия се редуват с откровени боклуци, които не заслужават вниманието на читателя...
P.S. И 5 лева са ѝ много на тази бозица...
July 31, 2016
Войните ги започват неудачниците, но ги завършват смелчаците: http://knigolandia.info/book-review/v...
“Войните ги започват неудачниците” се развива изключително в рамките на Москва, към която е добавена реалността на Тайния град – общество на цивилизации, които са предхождали човешката, но по неизяснени в първата книга причини са се свили до борещи се помежду си родове, обединени около мощни магически артефакти, които захранват силите на маговете им. Равновесието между родовете е напът да се наруши от предречената поява на Вестителя, могъщ магьосник, предопределен да властва над света, от който тези странни същества благоразумно са се оттеглили и предоставили на хората, наричани от тях чови. Политическите проблеми са избегнати с инсценирането на смъртта му и изпращането на магьосника в изгнание, където той се… хм… чалва. И се завръща да вземе своето, използвайки за съюзници една от низшите раси, дрезнещи глупаци, начело с агресивни, но възглупави фюрери, които прекарват повече време да си устройват капани, нежели да вършат това, което им е наредено. И се почва тупаник, отекващ и в човешкия свят с показни престрелки, катастрофи и какво ли още не.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/v...
“Войните ги започват неудачниците” се развива изключително в рамките на Москва, към която е добавена реалността на Тайния град – общество на цивилизации, които са предхождали човешката, но по неизяснени в първата книга причини са се свили до борещи се помежду си родове, обединени около мощни магически артефакти, които захранват силите на маговете им. Равновесието между родовете е напът да се наруши от предречената поява на Вестителя, могъщ магьосник, предопределен да властва над света, от който тези странни същества благоразумно са се оттеглили и предоставили на хората, наричани от тях чови. Политическите проблеми са избегнати с инсценирането на смъртта му и изпращането на магьосника в изгнание, където той се… хм… чалва. И се завръща да вземе своето, използвайки за съюзници една от низшите раси, дрезнещи глупаци, начело с агресивни, но възглупави фюрери, които прекарват повече време да си устройват капани, нежели да вършат това, което им е наредено. И се почва тупаник, отекващ и в човешкия свят с показни престрелки, катастрофи и какво ли още не.
Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/v...
September 2, 2018
http://www.writingis.fun/%D0%B2%D0%BE...
До сега не бях чела книга написана от руски автор. "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски ме гледа с упрек от рафта на библиотеката - не съм я забравила - ще бъде прочетена.
Определено книгата ме грабна още от самото начало, защото неподозирано - всъщност се разказва за леко полудяващия, по пътя към безграничната власт - магьосник Любомир или Вестителя накратко.
До сега не бях чела книга написана от руски автор. "Бъдеще" на Дмитрий Глуховски ме гледа с упрек от рафта на библиотеката - не съм я забравила - ще бъде прочетена.
Определено книгата ме грабна още от самото начало, защото неподозирано - всъщност се разказва за леко полудяващия, по пътя към безграничната власт - магьосник Любомир или Вестителя накратко.
October 20, 2024
Загалом концепція досить цікава, але протягом книжки майже не пояснюється хто є хто і чому. Купа різних персонажів і імен, не встигаєш запам'ятати
December 29, 2016
Руснаците го могат тоя почти магически номер да ми направят такова ърбън фентъзи, че хем да не принизят вълшебните същества до нашето противно мъгълско ниво, хем да им вменят такава обосновка на действията, че и за човешките възприятия да има някаква логика, плюс че динамиката на сюжета на братушките е винаги в пъти по-прегаряща индикатора за екшън и вълнение, с който разполага и най-обръгналия на хамерикански изродщини читател. Та очаквайте нещо като Лукяненковите патрули, смесено със Амбъровите сенки на Зелазни, експлоадирайки ви в лицето като най-добрия Бонд срещнал в интимна близост Мисия невъзможна, под режисурата на Тимур Бекнамбетов. Пеперудите тръгнаха на ята в коремчетата ви, нали?
Приемете за момент, че цялото онова мъмбо-джъбо за древните цивилизации е вярно, и то не просто древни в смисъл на Атлантида и Му, ама тия преди тях. Да, сериозно, наистина ли толкова тесногръдо и тунелно вярвате, че ние сме единствените във Вселената, Галактиката или даже на собствената ни планета? Простата сила на еволюционната логика и обичайната ни каръщина ме карат да вярвам на техно-теософите, твърдящи че истината за произхода на вида ни се крие в нечия лаборатория плюс щипка късмет, вместо по волята на едно необяснимо същество… Макар че двете теории не се изключват въобще, ако вземете да се замислите едно по-задълбочено. Стар трек и Вавилон 5 си остават най-елементарните обучителни модули за междувидова етика и открехване на миниатюрно процепче към истината за нещата. Оригиналите, естествено, новите версии са си… нови, за консумиране и забравяне в тоалетната. Но това е друга тема.
Да се върнем на собствената ни земя в що-годе настоящото време. Останки от старите господстващи цивилизации се крият в сенките и управляват всичко, което сметнат, че им е интересно за управление. Не, не е целия свят, защото е скучно и не го заслужаваме, ние, човеците. Над-човешките раси са се окопали естествено насред сърцето на матушка Русия, където е най-забавно и уважително към величието им. Хората сме слепи и глухи около тях, заради класическия ефект на гламура, ама ако ме питате мен – и заради обичайната човешка страхливост, която прилежно извръща очи от всичко, което изглежда дори малко опасно и съмнително, и има непосредствена възможност да ни се запали д-то от него. И насред нашата реалност истинските господари на света започват война заради власт, магия и… любов, отхвърлена, измамена, неудовлетворена. Винаги търсете жената, независимо от биологичния ѝ вид.
Покрай магиите се отварят още една купчина криминални нишки, в чийто свръхестествен произход не се и съмнявайте, макар че на чудовищност имаме какво да научим старите си братовчеди от другите генетични комбинации на приблизително човекоподобния вид. Героите са малко, и по правило – безкрайно симпатични, безразсъдни и най-важното и отличителното от всеки американски протагонист на тяхно място – много, ама много искат да са герои, дори с цената на живота си. Ето това е най-уникалното на руските протагонисти – те удрят меки задни части в тавана пред предложилата им се възможност да са уникални или дори да се докоснат до уникалността, а не се свират като англоговорящите си събратя под масата, жалостиво мрънкайки „Ама защо аз?“. Сериозно, вие от кои сте?
Моля, моля, не бе обвинявайте в русофилство, путинизъм или други заразни болести от почти сексуално – венерически произход. Във времена, когато да знаеш руски е не просто рядкост, ами даже обвинение и причина за експедитивно разпъване на кръст под сурдинка, аз скърцам със зъби от яд пред планините великолепни руски автори, от чиито трудове мога да различа само тъпата дума за моливче. А знаете ли колко често се използва? Точно, на никой фентъзиен герой никъде никога по никой случай не му е притрябвало моливче. Затова отварям винаги едни ей такива огромни очи като паници, сякаш съм наизлязла от някоя история на Братя Грим, и се нахвърлям необосновано жестоко на всяко руско фентъзийно чудо, защото почти без изключение си заслужава, и то много.
Конкретно за Войните трябва да благодаря искрено на Temz Arabadzhieva, която ми отвори очите и ми помогна да не пропусна едно по майсторски изпипано, фентъзийно – ърбанистично, модерно и все пак – по руски класическо четиво, което ми докара онази специфична усмивка на преяла пчела – майка след срещата ми с наистина добра книга. Да, усмихват се пък. Това е книга и за почитателите на бързите книги, и на вълшебните книги, и на екшъните, криминалетата, комедията и даже – любовните трепети. От всичко има в перфектна пропорция, раждащата чисто и просто гениалното чудо „Добра книга“. Стискам огромни палци да видим и останалите части от света на Тъмния град, които не се съмнявам ще отвеят отново предразсъдъците ми към магичното в реалността, щом са написани от правилния по мислене автор. И си търся магия за мигновено научаване на руски език, ако я прочетете в някой древен манускрипт – не бъдете зли, споделете с тъжното малко момиче, знаещо само какво е тая проклетия карандаш…
Приемете за момент, че цялото онова мъмбо-джъбо за древните цивилизации е вярно, и то не просто древни в смисъл на Атлантида и Му, ама тия преди тях. Да, сериозно, наистина ли толкова тесногръдо и тунелно вярвате, че ние сме единствените във Вселената, Галактиката или даже на собствената ни планета? Простата сила на еволюционната логика и обичайната ни каръщина ме карат да вярвам на техно-теософите, твърдящи че истината за произхода на вида ни се крие в нечия лаборатория плюс щипка късмет, вместо по волята на едно необяснимо същество… Макар че двете теории не се изключват въобще, ако вземете да се замислите едно по-задълбочено. Стар трек и Вавилон 5 си остават най-елементарните обучителни модули за междувидова етика и открехване на миниатюрно процепче към истината за нещата. Оригиналите, естествено, новите версии са си… нови, за консумиране и забравяне в тоалетната. Но това е друга тема.
Да се върнем на собствената ни земя в що-годе настоящото време. Останки от старите господстващи цивилизации се крият в сенките и управляват всичко, което сметнат, че им е интересно за управление. Не, не е целия свят, защото е скучно и не го заслужаваме, ние, човеците. Над-човешките раси са се окопали естествено насред сърцето на матушка Русия, където е най-забавно и уважително към величието им. Хората сме слепи и глухи около тях, заради класическия ефект на гламура, ама ако ме питате мен – и заради обичайната човешка страхливост, която прилежно извръща очи от всичко, което изглежда дори малко опасно и съмнително, и има непосредствена възможност да ни се запали д-то от него. И насред нашата реалност истинските господари на света започват война заради власт, магия и… любов, отхвърлена, измамена, неудовлетворена. Винаги търсете жената, независимо от биологичния ѝ вид.
Покрай магиите се отварят още една купчина криминални нишки, в чийто свръхестествен произход не се и съмнявайте, макар че на чудовищност имаме какво да научим старите си братовчеди от другите генетични комбинации на приблизително човекоподобния вид. Героите са малко, и по правило – безкрайно симпатични, безразсъдни и най-важното и отличителното от всеки американски протагонист на тяхно място – много, ама много искат да са герои, дори с цената на живота си. Ето това е най-уникалното на руските протагонисти – те удрят меки задни части в тавана пред предложилата им се възможност да са уникални или дори да се докоснат до уникалността, а не се свират като англоговорящите си събратя под масата, жалостиво мрънкайки „Ама защо аз?“. Сериозно, вие от кои сте?
Моля, моля, не бе обвинявайте в русофилство, путинизъм или други заразни болести от почти сексуално – венерически произход. Във времена, когато да знаеш руски е не просто рядкост, ами даже обвинение и причина за експедитивно разпъване на кръст под сурдинка, аз скърцам със зъби от яд пред планините великолепни руски автори, от чиито трудове мога да различа само тъпата дума за моливче. А знаете ли колко често се използва? Точно, на никой фентъзиен герой никъде никога по никой случай не му е притрябвало моливче. Затова отварям винаги едни ей такива огромни очи като паници, сякаш съм наизлязла от някоя история на Братя Грим, и се нахвърлям необосновано жестоко на всяко руско фентъзийно чудо, защото почти без изключение си заслужава, и то много.
Конкретно за Войните трябва да благодаря искрено на Temz Arabadzhieva, която ми отвори очите и ми помогна да не пропусна едно по майсторски изпипано, фентъзийно – ърбанистично, модерно и все пак – по руски класическо четиво, което ми докара онази специфична усмивка на преяла пчела – майка след срещата ми с наистина добра книга. Да, усмихват се пък. Това е книга и за почитателите на бързите книги, и на вълшебните книги, и на екшъните, криминалетата, комедията и даже – любовните трепети. От всичко има в перфектна пропорция, раждащата чисто и просто гениалното чудо „Добра книга“. Стискам огромни палци да видим и останалите части от света на Тъмния град, които не се съмнявам ще отвеят отново предразсъдъците ми към магичното в реалността, щом са написани от правилния по мислене автор. И си търся магия за мигновено научаване на руски език, ако я прочетете в някой древен манускрипт – не бъдете зли, споделете с тъжното малко момиче, знаещо само какво е тая проклетия карандаш…
July 25, 2021
Обычный офисный сотрудник Артём оказывается втянут в противостояние Великих Домов — могущественных магов и воинов, скрыто проживающих на территории соврем��нной Москвы. Майор Корнилов пытается разыскать маньяка-изувера по прозвищу Вивисектор, который оказывается могущественным магом. Наемник Кортес по заданию одного из Великих Домов пытается не допустить начала войны между Домами. И так далее.
Достославные времена, когда Панов еще не был локомотивом продаж отечественного фэнтези, а был самым обычным МТА. Удачно изданным «Эксмо» и пошедшим в народ. Теперь у Панова одна только серия о Тайном Городе перевалила на четвертый десяток томов. Не считая остальных произведений. Будет у Панова период, когда он стал писал хорошо. Будет период, когда он стал писал на отвали. Будет период, когда за него будут писать литнегры. А в начале карьеры Панов писал средне, с тяготением к плохо.
Такой уровень, как у романа «Войны начинают неудачники» — это середняк современных интернет-самиздатчиков. Панову повезло, что он успел в бумажную литературу проскочить до появления всех этих Author.Today и иже с ними. А то бы тоже сейчас выдавал раз в 3 дня по новой главе, чтобы порадовать своих 1396 подписчиков. Но, повезло.
«Войны начинают неудачники» — это нормальное подростковое приключенческое фэнтези. С шаблоном, картоном, заимствованиями и корявым языком. Но с большим заделом на будущее и бодрым темпом происходящих событий, чтобы невзыскательная публика не особо стремилась отрываться от пролетающих перед глазами страниц.
Москва и маги — это из вышедшего на пару лет раньше «Ночного дозора». Великие Дома — это из классический компьютерных RPG. Три фракции, каждая со своим набором умений и недостатков. Артём — классическое «наши — там». Так, с миру по нитке, а все эти пановские навы, чуды и люды прочно вошли в отечественную литературу.
«Войны начинают неудачники» — хороший боевичок. Бегают, стреляют, кастуют, интриги плетут. Читается легко и вызывает привыкание. Но мир описан очень уж поверхностно. Провалы в логике повествования даже не напрягают, а веселят. А корявость в построении фраз иногда такая проскальзывает, что за нее было бы стыдно даже в школьных сочинениях. Не, понятно, что дебют ноунейма. По хорошему, Панов мог бы, когда уже стал «богатым и знаменитым», пройтись редакторской правкой по этому роману и выгрести самые одиозные косяки. Заодно еще раз роман продал бы благодарным читателям. Но ничего такого сделано не было — пипл и так хавает.
На «пик» формы Панов выйдет роману к 7-8. Вот там уже будет что почитать. Но чтобы ориентироваться в событиях поздних романов, придется прочитать и этот первый. Хоть он и чисто ученический. Так что читать лучше всего по диагонали, не особо вдумываясь в адекватность поступков персонажей. Иначе роман захочется закинуть подальше еще в первой четверти.
5/10
Оригинал отзыва - https://cahier.ru/panov-tg-1/
Достославные времена, когда Панов еще не был локомотивом продаж отечественного фэнтези, а был самым обычным МТА. Удачно изданным «Эксмо» и пошедшим в народ. Теперь у Панова одна только серия о Тайном Городе перевалила на четвертый десяток томов. Не считая остальных произведений. Будет у Панова период, когда он стал писал хорошо. Будет период, когда он стал писал на отвали. Будет период, когда за него будут писать литнегры. А в начале карьеры Панов писал средне, с тяготением к плохо.
Такой уровень, как у романа «Войны начинают неудачники» — это середняк современных интернет-самиздатчиков. Панову повезло, что он успел в бумажную литературу проскочить до появления всех этих Author.Today и иже с ними. А то бы тоже сейчас выдавал раз в 3 дня по новой главе, чтобы порадовать своих 1396 подписчиков. Но, повезло.
«Войны начинают неудачники» — это нормальное подростковое приключенческое фэнтези. С шаблоном, картоном, заимствованиями и корявым языком. Но с большим заделом на будущее и бодрым темпом происходящих событий, чтобы невзыскательная публика не особо стремилась отрываться от пролетающих перед глазами страниц.
Москва и маги — это из вышедшего на пару лет раньше «Ночного дозора». Великие Дома — это из классический компьютерных RPG. Три фракции, каждая со своим набором умений и недостатков. Артём — классическое «наши — там». Так, с миру по нитке, а все эти пановские навы, чуды и люды прочно вошли в отечественную литературу.
«Войны начинают неудачники» — хороший боевичок. Бегают, стреляют, кастуют, интриги плетут. Читается легко и вызывает привыкание. Но мир описан очень уж поверхностно. Провалы в логике повествования даже не напрягают, а веселят. А корявость в построении фраз иногда такая проскальзывает, что за нее было бы стыдно даже в школьных сочинениях. Не, понятно, что дебют ноунейма. По хорошему, Панов мог бы, когда уже стал «богатым и знаменитым», пройтись редакторской правкой по этому роману и выгрести самые одиозные косяки. Заодно еще раз роман продал бы благодарным читателям. Но ничего такого сделано не было — пипл и так хавает.
На «пик» формы Панов выйдет роману к 7-8. Вот там уже будет что почитать. Но чтобы ориентироваться в событиях поздних романов, придется прочитать и этот первый. Хоть он и чисто ученический. Так что читать лучше всего по диагонали, не особо вдумываясь в адекватность поступков персонажей. Иначе роман захочется закинуть подальше еще в первой четверти.
5/10
Оригинал отзыва - https://cahier.ru/panov-tg-1/
February 16, 2019
2.5 stars
I'm kinda really disappointed.
Zero representation. Like, none. Of any kind. At all.
Women are seen as just bodies.
There were sooooooooo many characters that even towards the end of the book I was still going like ''Who the heck is that?!''. And yet, there were only two females that weren't completely objectified. Oh, by the way these two females were the only women that played any part in the book, even though there were more than 15 active characters.
I'm kinda really disappointed.
Zero representation. Like, none. Of any kind. At all.
Women are seen as just bodies.
There were sooooooooo many characters that even towards the end of the book I was still going like ''Who the heck is that?!''. And yet, there were only two females that weren't completely objectified. Oh, by the way these two females were the only women that played any part in the book, even though there were more than 15 active characters.
May 25, 2014
Изгълтана на един дъх! Ърбан-фентъзи света на Панов е различен от Лукяненковия, но не мога да кажа, че е по-ниска класа. А всички твърдят, че следващите романи от поредицата са още по-добри.
August 23, 2021
... от много, много време не ми се беше случвало да попадам на глупава (сега му викаме "не беше моето") книга. Та, тази е точно това - мноооого не моето 😑
Тръгна много добре. Типичното руско фентъзи, където космополитна Москва има две лица. Конвенционалното такова и другата страна - Тайният град, където властват 3 магически клана, балансиращи магията в нашия свят. Йеееей... Викам си, това ще да е някаква YA тъпотия, лош ремикс на Патрулите. Казах си... Давай, Нако! Не си чел такива глупости от години. Ще бъде забавно. Да, ама не!
Нямам идея какво да кажа като нещо положително. Нииищо не ме грабна и дори не знам, защо, загоба боскоди, завърших тази книга? Изумих се от себе си и търпението си. Красива корица и мега зарибяващо заглавие... И до там! Това беше! Точка!
Тръгна много добре. Типичното руско фентъзи, където космополитна Москва има две лица. Конвенционалното такова и другата страна - Тайният град, където властват 3 магически клана, балансиращи магията в нашия свят. Йеееей... Викам си, това ще да е някаква YA тъпотия, лош ремикс на Патрулите. Казах си... Давай, Нако! Не си чел такива глупости от години. Ще бъде забавно. Да, ама не!
Нямам идея какво да кажа като нещо положително. Нииищо не ме грабна и дори не знам, защо, загоба боскоди, завърших тази книга? Изумих се от себе си и търпението си. Красива корица и мега зарибяващо заглавие... И до там! Това беше! Точка!
dnf
March 29, 2025Меня хватило на 18 минут 39 секунд аудиокниги. Бароны, короны, королевства... Ну да его, я лучше пойду Дозоры перечитаю, там хоть нет всей этой мутоты и события начинаются действительно в современной (на момент выпуска книг) Москве.
Хочется хорошего городского фэнтэзи к репрезентацией, а если objectification видна с первых страниц, как у Ведьмака, зачем оно такое надо?
Не знаю, почему это книгу советовали как что-то намного более приличное, чем Дозоры.
Хочется хорошего городского фэнтэзи к репрезентацией, а если objectification видна с первых страниц, как у Ведьмака, зачем оно такое надо?
Не знаю, почему это книгу советовали как что-то намного более приличное, чем Дозоры.
October 24, 2020
Още един Таен град... Този път насред Москва.
Първата третина от книгата ми беше леко скучна, после екшънът и интригите пооправиха нещата, но като цяло не съм заинтригувана дотолкова, че да чета следващите книги от поредицата.
Първата ми среща с Вадим Панов беше това лято с "Аттракцион Безнадега" и, признавам си, бях впечатлена. Затова посегнах отново към този автор. И засега не го отписвам.
Първата третина от книгата ми беше леко скучна, после екшънът и интригите пооправиха нещата, но като цяло не съм заинтригувана дотолкова, че да чета следващите книги от поредицата.
Първата ми среща с Вадим Панов беше това лято с "Аттракцион Безнадега" и, признавам си, бях впечатлена. Затова посегнах отново към този автор. И засега не го отписвам.
May 24, 2021
Скоро не се бях запъвала така на четиво. Желанието на автора за заплетен сюжет напълно ме изгуби, прекалено много герои, трудно за следване действие. На моменти се чудех дали да не я зарежа и все пак я довърших, но ако не сте я започвали- по- добре недейте.
December 21, 2018
Приятно отдохнула за книжкой. Знаете, такая Дарья Донцова для любителей фантастики. Читается легко, увлечённо. Думаю прочесть ещё штуки 3-4 из этой серии
August 28, 2023
Отличная книга и серия, пока автор писал сам. Советую.
February 18, 2014
занадто багато фентезі – такого, знаєте, фентезі-префентезі, героїв меча і магії – й мало урбаністики. образи страшенно стереотипні (і якийсь він мізогінний, цей панов, на додачу до інших його недоліків). але, незважаючи на, доволі читабельно й місцями навіть симпатично.
третя зірочка – за дві цитати. передаю приблизно:
"а потім прийшли ваші і стали тут бути".
"– сплячий – це місцевий бог. він усе створив.
– тобто йому тут поклоняються?
– нащо? він же спить".
думаю, можна буде почитати наступну. раптом там теж є хороші місця (і хоч трошечки більше міста).
третя зірочка – за дві цитати. передаю приблизно:
"а потім прийшли ваші і стали тут бути".
"– сплячий – це місцевий бог. він усе створив.
– тобто йому тут поклоняються?
– нащо? він же спить".
думаю, можна буде почитати наступну. раптом там теж є хороші місця (і хоч трошечки більше міста).
June 20, 2013
Секса как-то могло быть и побольше, а то только беготня и пыщ-пыщ-пыщ.
May 14, 2014
Очікувала трохи більшого, на початку трохи дратувала надто широка міфологічна еклектика. Але далі пішло ок. Головне відмахатися від нав"язливих асоціацій з дозорами-і-самі-знаєте-ким.
July 16, 2014
Mind blowing fantasy with dynamic and epic scenes. But a lot of included stereotypes makes it less interesting.
October 15, 2014
Легко читается. Один плюс.
Read
May 11, 2018excellent
Displaying 1 - 20 of 20 reviews