„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ съдържа четири раздела:
„С ръчния багаж между Лисабон и Токио“ „Пътешествия в историята“ „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ „Три места в България“.
В езика ни отдавна са се наместили изрази като „теле в железница“, „пиле в кълчища“ или „слон в стъкларски магазин“. Ето че вече има и „носорог в банята“. Това заглавие е вдъхновено от реални събития, разиграли се една слънчева сутрин на 2013 г., когато пред мен се появи истински носорог тъкмо когато си бях намазал лицето с пяна и възнамерявах да се бръсна.
Как въобще е възможно такова нещо? Човек, зает със сутрешния си тоалет, трудно би предположил, че на прага му може да се изправи толкова неочакван гост. И какво е редно да се прави в случай на пристигнал в банята носорог?
Въпрос, който рядко си задаваме във всекидневието, но животът е така изпъстрен с абсурдни неочакваности, че от време на време се налага да прелитаме в мислите си и над рутината на обичайното.
Какво точно се случи онази сутрин – ще прочетете в едноименния разказ, но носорогът в банята може да послужи като чудесна метафора за повечето от тези нови истории от ръчния ми багаж.
Когато прочетох „Истории от ръчния багаж" на Георги Милков, наистина бях запленена от историите и от неговия талант да ги описва по страшно увлекатен начин. Сигурна съм, че е истинска радост за човек да попадне в неговата компания и да загуби представа за времето, слушайки неговите неповторими изживявания във всички кътчета на света. В момента, в който видях публикацията за новата му книга "Носорог в банята", бързо си направих поръчка и с нетърпение зачетох за други негови приключения. Сега разбирам защо негови колеги се шегуват, че искат да бъдат него. Георги Милков е военен кореспондент, журналист, пътешественик и приключенец, видял и преживял всякакви щури неща и се е запознал с всякакви колоритни личности. За мен, той е истинско българско богатство и се надявам да продължава да пише книги, защото съм сигурна, че е събрал още много интересни истории.
''Има толкова места по света, където човек лесно би подминал някоя неугледна врата, без да подозира, че това не е просто обикновена нищо и никаква врата, а особен портал, зад който мимикрията на човечеството е притаила цели векове история.''
Така и тази книга е пълна с интересни, малко познати досега за мен истории - за роботи, конструирани по подобие на човека, подчинени на висшите принципи на хармонията и дискретноста, за ''незначителни'' африкански страни и геополитическото им значение на локалната и световната карти, за стари предмети и творчество от типа, който никога отново няма да види бял свят, за защитата на медицинските ни сестри в Либия, станали жертва на политически интриги и игри. Въобще Георги Милков е рядко сладкодумен, благ и отворен за живота във всичките му измерения разказвач и е винаги удоволствие да го слушам по различни предавания и подкасти. По тази причина специално този коледен подарък от скъп човек не можа да дочака празниците и беше прилежно отворен и изчетен няколко седмици преди това. Освен историите от всички краища на света и България, книгата съдържа и великолепни фотографии на автора. Цялостно леко, приятно, прелюбопитно и изпъстрено с радостно отношение към света четиво, идеално за това мрачно време от годината.
Също толкова увлекателна и приятна, колкото и предходната. Всеки път, когато си направя труда да проверя факти и събития, включени за колорит или контекст, които не са лично преживени от автора, не оставам разочарован. Това говори за личен перфекционизъм, за уважение към читателя или за двете едновременно, както оптимистично ми се иска да вярвам. Това също значително повишава доверието към описаните лично преживени събития, които няма как да бъдат лесно проверени. С радост бих прочел и следващата книга на този сладкодумен разказвач.
Безспорно много талантлив разказвач и ерудит е Георги Милков. Обожавам да чета неговите истории. Останах очарована от първата му книга "Истории от ръчния багаж" и започнах с големи очаквания и "Носорог в банята". И не, не ме разочарова. Но сякаш самите истории не се запечатаха така силно в съзнанието ми.
Книга богатство за всяка лична библиотека. Наскоро дори имах страхотното удоволствие и лично да се запозная с автора и да си поговорим за различните истории, описани в книгата му. С голямо очакване за третата книга, ще сложа тази на видно място и в моята лична мини библиотечка.
Самият Георги Милков е своеобразен носорог в банята и знаем, че появи ли се, нещо интересно се задава за четене. Всяка дума е на мястото си съвсем точно премерена и подбрана, сякаш следва тайна литературна рецепта за великолепен книжен пай. В същото време се улавя лекотата, с която се леят думите, написани на един дъх, толкова красиво и пленително, колкото естествено, ерудирано и с освежаваща доза хумор. * Няма да разбера обаче защо е имал нужда да публикува снимката си с Нетаняху. …