„Това, че днес имаме робска психика и се подценяваме, че ни е страх на глас да изречем кои сме, не означава, че не сме били велики. Нашите предци нямат вина за положението, до което сме се довели. Днес от нас зависи как ще живеем, като достойни наследници на великите ни и славни предци, и дали ще бъдем смели, будни и истински българи!
Сред българите е имало велики воини, учени и хора на духа. Разбира се, имало е и незначителни хора. Аз не искам да пиша за сивите, недостойните. Виждам, че днес те са предпочитани за наши предци, техните наследници са много повече, те са обсебили народа ни и не искат да знаят, че е имало и духовни българи. В някои от нас обаче все още има зрънце Светлина, оренда. Аз пиша за тези хора. За смелите, будните, умните, бъдещето принадлежи на тях. Те няма да си позволят да омаловажат предците си, за да оправдаят собствената си незначителност. Напротив, ще използват Светлината, за да се издигнат на ниво, което може да ги направи достойни хора и наследници на онези българи, духовните, извисените, истинските, бръснатите, "светлите глави".“ – Токораз Исто