Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.
През 70те съвременница на Преподобна Стойна разказва какво е споделила с нея в трите дни преди да почине. Книгата ми беше препоръчана от впечатлени хора, преминаващи през година белязана от тежки и необясними събития и очаквах нещо в стил Слава Севрюкова- повече жизнеутвърждаваща фактология, касаеща Бог, всички нас и бъдещето ни. За съжаление поне аз не откривам нищо качествено ново или специално в записките. Втората част на книгата не съм чела, тъй като няма общо със святата жена, а по тази причина няма да дам и количествена оценка на книгата.
Впечатляваща първа част, която със сигурност ще бъде препрочетена. Допълването на книгата с втората част намирам за неуместно, предвид съдържанието на първата.
За първата част от книгата, която за мен бе изключително силна, оценката ми е 5*. За втората - 1*, тъй като нагарча, напълно ненужна е, и меко казано бива тотално слабо и дразнещо читателя продължение. :)
Много силна книга - променяща мирогледа. И все пак всеки може да я възприеме от неговата камбанария или както е казала авторката: „Всеки взима от шведската маса това което му се яде. В зависимост от нуждите на душата, човек ще вземе това , което му трябва“.
Първата час изчетох на един дъх. Минаха месеци преди да довърша втората, доста по- различна, но след трудното начало и тя ми даде своето. Книга-преживявяне беше това за мен.