Мемоарите на един технобандит: или една от причините студената война да не стане гореща

by Асен Койнов

Време е да бъде разказана истината за това как българското Научно-техническо разузнаване (НТР) системно заобикаляше търговското ембарго върху вноса на високи технологии, наложено от САЩ и Запада през годините на Студената война. Авторът е един от онези дръзки българи, които снабдяваха заводите от отрасъл „Електроника“ със западно оборудване и ноу-хау, превръщайки страната ни в най-големия производител и износител на изчислителна техника в СИВ през 80-те години на XX век.

В „Мемоарите на един технобандит“ Асен Койнов разказва от първо лице за усилията, с които НТР – чрез специалните фирми ИНКО и Инсист – успяваше да прекара през иглените уши на американските и европейски митници (изпод зоркия контрол на ЦРУ, ФБР и КОКОМ) цели производствени линии и технологии, строго забранени за внос в социалистическия блок. Авторът си спомня в детайли не само успехите, но и провалите, арестите и съдебното преследване в САЩ на търговците на ембаргово оборудване – сред които и самият той.

Схемите за поръчка и транспортиране на забранено високотехнологично оборудване, тайното му внасяне и инсталиране в България, както и реекспортът към СССР, разкриват неизвестни досега събития на „тихия фронт“– играта на котка и мишка между западните служби и група млади хора, мотивирани да работят за родината си. Не липсват самооценка и самоирония, произтичащи от сблъсъка на култури в далечни точки на света, както и комичната страна на някои опасно напрегнати ситуации зад граница.

Не на последно място, в книгата за пръв път излиза цялата истина около проектите ДОН и НЕВА, донесли на тогавашна България над сто милиона долара печалба.

216 pages, Paperback

Published June 16, 2025

Reviews

[ju · Rating 3 out of 5]

Интересни случки и информация, но автора не е добър писател.

Да благодаря на тези хора все пак за откраднатото знание от което съм почерпил и аз.

[Vasil Kolev · Rating 1 out of 5]

Отдавна не бях чел толкова дразнещ автор.

А дано не стане модерно хората, вършили престъпления "в името на народа" да почнат да се обясняват колко са били полезни, щото така и тия с каптагона ще вземат да кажат "и нашите амфетамини бяха най-добрите на пазара".

Имало е шанс да разкаже интересни неща, но няколкото наистина смислени случки се губят измежду купищата изписани глупости, оправдания и правене на колко е велик автора.

[Ivan Dinev · Rating 4 out of 5]

Книгата по-скоро представлява сборник от сравнително хронологично и причинно свързани разкази за отделни случки. Автора/редактора е свършил добра работа да споменава връзките в случаито когато дадени събития са разделени във различни части/глави.

В комбинация със личното признание на автора, че изобщо не е писател, книгата е приятно леко и интересно четиво, като поради чисто личностно/автобиографичния и фактологичен характер бих я определил като нещо средно между документалистика и автобиография. В подкрепа на това мнение споменавам и че автора се позовава и цитира редица трудове по темата - публикации, техническа литература, исторически трудове и прочие.

Слона в стаята е разбира се, политическия и историческия контекст на събитията. Автора споменава съвсем накратко как е бил нает във ВТО ИНКО, като мое лично мнение (без да подлагам под съмнение образователните му квалификации), че там не са попадали случайни хора.
Все пак, признавам, че няма как да опровергая твърденията му, че във дружеството дефактно изобщо не е ставало дума за политическа дейност отвъд факта че проектите са били просто съгласувани 'отгоре'. В комбинация със младостта му, и факта че става дума за, все пак, чисто техническа тематика, съм склонен да приема тезата, че той и колегите му са се движили в работата си подбудени от по-скоро класически/национални интереси.

В завършек считам, че книгата е крайно интересно четиво за тази специфична част от близката ни държавна история и факта че описва лични преживявания от вътрешен участник (който удачно споменава до каква информация е имал достъп и до каква - не), както и множеството цитирана литература я прави важна за всеки който има интерес по тематиката.

[Stefan Stefanov · Rating 3 out of 5]

80-те години на XX век са интересен период за българската индустрия. Авторът се опитва да разкаже как са успявали да се сдобият с ембаргова техника. Като цяло е прилична книга, ако темата ви е интересна.

[Panayot Panayotov · Rating 4 out of 5]

Хареса ми, спомените му са ценни. Бих го посъветвал, обаче да избягва задочните спорове с опоненти и противници на неговата идеология. Не мисля, че с нещо помага на повествованието и разказа. Останалото ми беше крайно любопитно.

[Anatoli · Rating 5 out of 5]

Изключително интересна книга! Поздравления на автора за това, че споделя в нея всички тези моменти от личния си и професионален живот.

[Иван Жилин · Rating 1 out of 5]

Това беше най-отвратителната книга за _цялата_ 2025-а; текстовото поле тук е твърде малко за детайли.

Като бонус, "разказвачът на кварталните пиянки пред блока" не може и да пише.