Време е да бъде разказана истината за това как българското Научно-техническо разузнаване (НТР) системно заобикаляше търговското ембарго върху вноса на високи технологии, наложено от САЩ и Запада през годините на Студената война. Авторът е един от онези дръзки българи, които снабдяваха заводите от отрасъл „Електроника“ със западно оборудване и ноу-хау, превръщайки страната ни в най-големия производител и износител на изчислителна техника в СИВ през 80-те години на XX век.
В „Мемоарите на един технобандит“ Асен Койнов разказва от първо лице за усилията, с които НТР – чрез специалните фирми ИНКО и Инсист – успяваше да прекара през иглените уши на американските и европейски митници (изпод зоркия контрол на ЦРУ, ФБР и КОКОМ) цели производствени линии и технологии, строго забранени за внос в социалистическия блок. Авторът си спомня в детайли не само успехите, но и провалите, арестите и съдебното преследване в САЩ на търговците на ембаргово оборудване – сред които и самият той.
Схемите за поръчка и транспортиране на забранено високотехнологично оборудване, тайното му внасяне и инсталиране в България, както и реекспортът към СССР, разкриват неизвестни досега събития на „тихия фронт“– играта на котка и мишка между западните служби и група млади хора, мотивирани да работят за родината си. Не липсват самооценка и самоирония, произтичащи от сблъсъка на култури в далечни точки на света, както и комичната страна на някои опасно напрегнати ситуации зад граница.
Не на последно място, в книгата за пръв път излиза цялата истина около проектите ДОН и НЕВА, донесли на тогавашна България над сто милиона долара печалба.
А дано не стане модерно хората, вършили престъпления "в името на народа" да почнат да се обясняват колко са били полезни, щото така и тия с каптагона ще вземат да кажат "и нашите амфетамини бяха най-добрите на пазара".
Имало е шанс да разкаже интересни неща, но няколкото наистина смислени случки се губят измежду купищата изписани глупости, оправдания и правене на колко е велик автора.
80-те години на XX век са интересен период за българската индустрия. Авторът се опитва да разкаже как са успявали да се сдобият с ембаргова техника. Като цяло е прилична книга, ако темата ви е интересна.
Хареса ми, спомените му са ценни. Бих го посъветвал, обаче да избягва задочните спорове с опоненти и противници на неговата идеология. Не мисля, че с нещо помага на повествованието и разказа. Останалото ми беше крайно любопитно.