ОТ АВТОРА НА ПОЖЪНАЛАТА ОВАЦИИ „РЕВОЛЮЦИЯ С АРИТМИЯ”!
Начинаещи арабски терористи набелязват за своя първа цел Варна. Проникват с лекота на българска територия и задействат диаболичен план, който ще изолира града от страната, като същевременно подготвят радикализиране на протестите пред парламента. Швейцарски журналисти са убити при използване на химическо оръжие в Сирия, а САЩ и Русия затъват във взаимни обвинения. Уговорената мирна среща на руски военен кораб във Варненския залив съвпада с подготвените атентати, а отвличането на руския външен министър поставя света на ръба на Трета световна война. Група колоритни старци стават жертва на телефонни измамници и се втурват да спасяват младо момиче от ареста. Това ще ги забърка не само в международни неприятности, но и в абсурдни приключения в циганското гето, в отвличането на украински дечица, в търговия с наркотици, извършвана от умопобъркан богослужител, и в подготовка на нов комунистически преврат.
Йордан Свеженов вече показа, че умее да пише социална сатира без аналог – под смеха прозира напрежение, а в абсурдите истината натежава. Само за една нощ властта в България рухва – а сред страниците на „Анархия на три морета” ще разберете колко плашещо лесно може да се случи това.
Йордан Свеженов е роден в гр. Шумен. Завършва Природо-математическа гимназия в родния си град. По-късно се дипломира като инженер-дизайнер в Технически университет, Варна, и завършва магистратура по маркетинг в УНСС, София. Започва работа в сферата на медиите през 2004 г., когато става част от екипа на телевизионната игра „Вот на доверие“, с водещ Иван Гарелов. Работи като сценарист в предаването от създаването до свалянето му от екран. През 2007 г. се прехвърля като сценарист в основната продукция на продуцентска къща „Седем-Осми” – вечерното предаване „Шоуто на Слави“, където е и до днес. Междувременно става част и от сценарния екип на продукциите „Пей с мен“ (2008), „Денсинг Старс 2“ (2009), „Lord of the Chefs“ (2011), „Гласът на България“ (2011) и „Гласът на България 2“ (2012).
Прочетох я за един ден. Историята определено е много комична и добре изпипана, така че да те държи в напрежения и в същото време да те кара да се заливаш от смях от абсурдните случки. Но мисля, че най-смешно е това, че всичко това може съвсем спокойно да е реалноста :D Препоръчвам :))
Автор:Denny Пресни впечатления от току-що прочетеното
Прочетох я. "Анархия на три морета" имам предвид. Може би не трябва да бързам да пиша за нея, но пък и всъщност не смятам да пиша ревю, просто някои първоначални впечатления. Купувайки я, очаквах една /умерено/ забавна книга. Книга, която да ме кара, ако не да се заливам от смях, то поне да се засмивам от време на време. А и, признавам, реших да я прочета донякъде от любопитство - напоследък ми харесва да откривам за себе си нови автори, и исках да видя как пише Йордан Свеженов. Оказа се обаче, че "Анархия на три морета" не е от книгите, които можеш да харесваш или да не харесваш. Под уж забавния сюжет прозират сериозни, истински проблеми. Защото, за съжаление, наистина има почтени, доверчиви хора, все още готови да се "вържат" на телефонни измами като тази, описана тук. Защото все още има хора, готови да извършат подобна измама - знам го от личен опит, с разликата, че аз не се хванах. Защото много от описаните образи наистина са част от българската действителност в момента. И почти всичко описано се е случвало или дори продължава да се случва под една или друга форма. /За щастие, без варненския апокалипсис./ Тъжно ми беше, докато четях тази книга. Тъжно и криво, че сме стигнали дотук. И краят й не ме успокои - защото поне за мен този край показва, че, за съжаление, някои уроци трудно /или никога/ не се научават
Стилът на Свеженов продължава да блести като самотна звезда в тъмното небе на бългрската литература. Хубаво е да се види, че по-новият му роман е по-добър от този, доста приятна е мисълта, че авторът става все по-добър. Като цяло Анаргия на три морета е абсурдна по най-забавния начин. Едновремено смешна, сериозна и емоционална. Героите са колоритни и изпипани, отново започвам да мисля как ако в България някога се роди културата на политическата коректност то Свеженов ще бъде линчуван заради ромските стеретотипи, но по дяволите ромските му персонажи са главната причина романите му да са невероятно смешни.
Съжалявам, че не прочетох веднага след излизането ѝ „Революция с аритмия“ на Свеженов, но лесно ще се поправя. Но пък знам, че си имаме един безспорен талант в хумора. „Анархия на три морета“ се оказа много подходяща за мен книга. На страниците ѝ са събрани цяла палитра от събития, описващи случващото се през последните години в България. Ето за какво става дума:
Още от първата страница Свеженов ни поставя на гребена на вълната, като ни запознава с граничарското куче Касичка и лейтенант Търмъков - странен индивид, който уж пази границата по време на инвазията от сирийски бежанци. В старанието си да прибере поредния подкуп, Търмъков изпуска да засече група арабски терористи, които минават спокойно границата и започват кроежи за дестабилизиране на България. Идеите им за предизвикване на хаос изобщо не приличат на тези на техните събратя. Без да имат какъвто и да е опит, те приемат за име на организацията си „Баджанаци-отмъстители“ и започват подготовка за „отрязване“ на Варна като методично прекъсват електричеството, телефоните и пътищата на града. Съучастниците им в София се готвят да предизвикат протест пред парламента и хитра инсценировка.
В края на миналата година вече знаех, че имаме нов голям хуморист, но нямаше да ми повярвате от една книга. Е, за дванайсет месеца “Революция с аритмия” стигна до много читатели и не получих ни един негативен отзив, само възторжени овации – и логично идва не само затвърждаването на този успех, но и неговото надграждане. “Анархия на три морета” потвърждава, че първата книга не е била случаен успех, че Йордан Свеженов притежава не само таланта, но и всичко останало, което е нужно, за да се развие един автор. В новата си книга той умело балансира по ръба между продължаване на линията на смеха от първата, но и гради сюжет в съвсем различна и много реалистична посока.
В “Анархия на три морета” той развива няколко успоредни сюжетни линии, които се сблъскват като в адронен колайдер и се разхвърчават не само феерия от забава, но и частици замисляне – “дявол да го вземе, това може да се случи!”
Лека, приятна и ненатрапчива, с непретенциозен и леко наивен хумор. Идеална за разпускане след някое сериозно четиво. Нещо като да си пуснеш романтична комедия - нямаш високи очаквания, но те кефи да я гледаш.
Изключително много се забавлявах. Хумора е изключителен, а историята ме накара да се смея и плача. Авторът успя да преплете толкова много сюжетни линии и накрая те да се обединят. Не почувствах нищо претупано, а напротив. Препоръчвам с 2 ръце.
Забавна история с герои, които могат да бъдат реални. На моменти нелепа, на моменти гениална, така книгата задържа интереса към себе си до финала. Доста свежо, модерно българско произведение.
Симпатична история, която събира в едно редица комични сами по себе си образи и събития. Авторът отлично се справя с представянето на героите и случките, като ги преплита така, че те да паснат идеално на изградените в нашенското съзнание стереотипи - циганката сводница и измамница, поквареният духовник, пресметливия лекар, врякащите лековерни рускини и момичета, разните селски образи и тарикати. Паралелно с това тече една добре замислена, по-различна терористична акция и сложните международни политически отношения. Получил се е един занимателен микс, който с някои малки изключения очарова с автентичността на събитията при въведението и завръзката. На мен обаче кулминацията и последвалата развръзка ми се сториха прекалено наивни, представени небрежно и лековато, така че не изпитах особено удоволствие от четенето, а дори досада отностно пресилените възможности на каменарските цигани, внезапната соц. лудост на германския актьор и прекалената некадърност на терористите.