Всяко общество си има своите традиционни роли, утвърдени през вековете. Разчупването им се посреща първоначално на нож, докато постепенно нова и старо неизбежно се смесят, за да образуват нещо далеч по-добро от задушаващите отеснели и мъчителни стари калъпи.
В източноазиатските общества, и в японското в частност, тази битка не изглежда никак лесна, дори и днес - поне на база прочетено. Но все пак промяната тече, макар и не без глухата съпротива на индоктринираните в безкритичност към всичко старо.
Проблемите, за които Рио Шимамото говори, са близки и до нас - просто са в по-“екзотичен” контекст. Неразбирателството родители - деца, превърнало се в смъртоносна яма от плаващи пясъци заради сляпото подчинение на фалшиви авторитети и присъщата за тези авторитети безнаказаност - каквито и ужаси да извършат. Ролята на работещата жена, все още възприемана като абоминация - и жената понякога все още е “плячка” в един доминиран от мъже професионален свят (макар от Шимамото да лъха стабилен оптимизъм, че промяната вече е значима). Да не говорим за мъжа, който учудващо не желае да се хвърли в общоприетата надпревара за най-тлъстия пай и прегризване на колкото гърла трябва (докато избива напрежението с пиене, разврат, домашно насилие и каквото друго му е под ръка) - в очите на “традиционалистите” “то това мъж ли е?”. Битката с омертата за травмите и несправедливостите в общество, което често предпочита удобно да не вижда и да не знае за пороците си, за да се чувства блажено невинно и благопристойно.
Криминалната нишка действително не е водеща, макар в източноазиатски стил да е отлично напластена и силно въздействаща. Съдбите, премеждията, травмите, помъдряването на героите са основният фокус на сюжета. Всичко е много ежедневно, много битово, неусетно, простичко - и тъкмо затова отеква със страшна сила. Струва ми се, че по тамошните стандарти Шимамото е поднесла доста лека версия, от което лично аз - като непоправима привърженичка на щастливия край - останах страшно доволна (макар това да причини две твърде удобни сюжетни решения, които са съвсем мъничко захаросани.)
П.П. Много ме радват от “Пепърмил Букс” с избора си на заглавия.