Драган Димитров Тенев, български юрист, белетрист, журналист и изкуствовед, е роден на 12. 04. 1919 г. в семейството на художника Димитър Тенев и Северина (Ружа Драганова Тенева, 1882-1953) - първата българска поетеса, завършила Сорбоната. Следва юридически науки в Италия. Завършва право и държавни науки (1944) и философия (1951). За участието си в Отечествената война е награден с Орден за храброст. В продължение на 25 години е активен юрист - съдия, адвокат и юрисконсулт. Заместник-главен редактор в София прес. Член на СБЖ. Автор на книгите: “Малки разкази за велики хора” (1961), “Кавалерийски фрагменти” (1963), “Зора зари…” (1963), “Гарибалди. Един живот накратко” (1967), “Николай Павлович. Един живот за бъдещето” (1967), “Чудната история на изкуството” (1970), “Стъпалата на славата” (1972), “Средновековният град” (1973), “Ехо от Шипка” (1975), “Тези красиви площади” (1976), “Вечно зеленото клонче. Седем разказа за българското изобразително изкуство и архитектура” (1979), “40 разказа за велики композитори ” (1979), “Неаполитанската песен” (1980), “Цветни картички от…” (1983), “Малки разкази за велики художници” (1980), “Дъбът или животът на Вазов” (1984), “Слънцето изгря най-късно на изток” (1987), “Пледоарии пред огледалото” (1988), “Новели за познатите ни непознати” (1991), “Бащите на Америка” (1991), “Тристахилядна София и аз между двете войни” (1992), “Гениалният немирник” (1994), “Писма до Северина” (1997), “Стари моментни снимки без ретуш” (1999). Основател и водещ на предаването “Минаха години” на БНР. Заради приноса си за популяризирането на българското и световното изкуство е наричан българският Кенет Кларк. Владее френски, италиански, немски, руски език. Носител на две национални награди за детска литература (1977) за сценария на “Приказки за изкуството” и за книгата “Вечно зеленото клонче” (1980); орден “Кирил и Методий” I степен. Почетен гражданин на Шумен. Баща на рано починалата актриса Северина Тенева. Умира на 27. 09. 1999 г. в София. Посмъртно община Шумен издава “История на изобразителното изкуство, музиката и театъра в кибритена кутийка” от Драган Тенев, а народното читалище “Добри Войников”, чийто дарител и почетен член на настоятелството е Драган Тенев, организира литературни вечери в негова памет, както и поставянето на бронзова плоча.
“...София, която искаше на всяка цена да е винаги в крак с културното равнище на останалия свят...”
Чета тази книга, в момент, когато съм в най-ниската си точка на симпатии към София. Може и да е плод на излишно черногледство, но май този град става все по-неприятен за живеене. И ако е вярно, че раят е там, където не сме били, то ми се струва, че София от 20-те, 30-те и 40-те години на 20 век е златният й период – малка и уютна, но бохемска и ентусиазирана. А град с ентусиазъм има бъдеще – е, поне докато не го сполетят бомби и 9-ти септември.
Драган Тенев (1919-1999 г.) е човек, откърмен във висококултурна среда. С майка-поетеса, първата българка завръшила Сорбоната и дядо-опълченец, не е чудно, че за младия Драган Тенев проф. Александър Балабанов и Дора Габе са просто “чичо Сашо” и “леля Дора”. През цялото си детство и младост естественият хабитат на Драган Тенев се състои от най-значимите личности в духовния ни живот между двете световни войни и местата, на които те се събират.
В книгата места и личности вървят заедно, а хората правят местата (обратното никога не е добър знак). Ако трябва да се търсят паралели с друга книга за столицата – “Затрупана София” на Кирил Христов, мисля че двете се допълват не-лошо, без едната да е алтернатива на другата. Все пак, тонът на Драган Тенев ми допадна повече – усеща се, не, просто е очевидно, че авторът е бил приятен, скромен, ненатрапчив човек с изключителни обноски и широка култура. Няма го нарцисизмът на Кирил Христов, макар че и у двамата писатели носталгията извира от всяка страница. На Драган Тенев, живял в три Българии, сигурно му е било още по-тежко да бъде свидетел на смъртта на града, такъв, какъвто го е познавал и обичал, заличаването на буржоазните нрави, смяната на една естетика с нейния антипод, изчезването на свободата и безгрижието – макар и в скромното количество, в което са били.
Книгите за стара София затвърждават едно дълбоко мое вярване – градската среда, разбирана в най-широк смисъл (архитектура, нрави, забавления, кулинарна и търговска сцена) формира вкусовете и възприятията на нейните жители и отношенията помежду им, определя качеството им на живот. Приятните за живеене градове с човешки мащаби, търпимост и добър културен фон нямат нужда да са “вълнуващи” или богати на “забележителности”.
София между двете световни войни едва ли е била идеалният град по тогавашното мерило на европейските градове. Само че по днешното доста се доближава.
За мен беше изключително удоволствие да се потопя в атмосферата на Стара София.
Авторът Драган Тенев се отличава с висока ерудиция и силни разказвачески умения. Самият той е отраснал в семейство на интелектуалци, което е оказало влияние върху неговото развитие. Бил е юрист, публицист, журналист и като такъв е бил жива част от културния живот в страната и е имал близки контакти с известни персони. Драган Тенев ни запознава с интересни личности и ни показва интригуващи събития от онези златни години за София, между двете световни войни. Точно времето, когато София е била в разцвет- китна, красива, уютна, подредена, с бурен културен живот. И когато българщината все още не е била опорочена. Честно казано ми се ще нашенския манталитет да е запазил онова очарование от тогава, но уви. Сега, за съжаление, са на мода други ценности.
Драган Тенев ни въвежда в своите спомени и ни позволявя да видим София през неговите очи. Много интересна ми беше срещата с Леа Иванова и с Евгения Марс, която споделя писмата си от Вазов. Беше ми много любопитно да прочета и да науча повече за чешкия инженер Иржи( Георги) Прошек, който освен, че имал бирена фабрика в сърцето на София и държал известната за времето си Прошекова бирария, е оказал неимоверна подкрепа на България по един много интелигентен начин по време на Руско- турската освободителна война. ( глава 13, стр. 84- 87) Сега на мястото на тази емблематична за времето си фабрика и бирария( на ъгъла на ул. Сан Стефано и бул. " Цар Освободител") сега се намира Сан Стефано Плаза и сградата на БНТ. Братята Георги и Богдан Прошек са изградили Лъвов и Орлов мост.
Тази книга беше прекрасно преживяване за мен. Благодарности на сдружение " Българска история" за преиздаването на тази чудесна книга след толкова много години от първия й тираж, както и осъвременяване на настоящето издание по начин, по който да се създаде мост/ паралел между описаните места на Стара и Нова София.
В мига, в който видях “Тристахилядна София и аз между двете войни” на Драган Тенев я пожелах.
Обичам София и често изпадам в спорове за и против живота тук, колко е шумно, мръсно, натоварено и т.н. До голяма степен се съгласявам с тези твърдения, но аз просто обичам този град и факта, че живея в него. Едно от нещата, които най-много обичам е културният живот - кино, музика архитектурата, изложби, фестивали, театър. Никога няма да забравя един подарък от любимите ми колеги - “Театърът на сетивата” в НДК, което беше абсолютно уау преживяване, София Филм Фест в дома на киното, Читалнята, Народния Театър, Квартал и още и още.
Винаги ми е интересно да научавам любопитни факти за София и се радвам, че има много млади хора, които организират различни инициативи - примерите са много!
Възможността да се потопя в Стара София беше страхотно преживяване. Драган Тенев е сладкодумен разказвач и успя да ме отведе години назад, когато София е била невероятно културно средище - поети, актьори и кой ли още не. Изпитах невероятни сантименти да чета за места, които посещавам всеки ден и да разбера, че авторът е учил в училището на дъщеря ми!
Оказва се, че София е била супер модерен град, дори с очите, с които я гледам от този момент - концерти, театри, аперитиви (да точно така - това си били заведения нещо средно между бар и кръчма, където обикновено се събират Софиянци на обедно питие), журове - или съвременните купони или терени от близкото минало. Драган Тенев ни запознава с емблематични личности и места за периода между двете войни. Да си призная честно - завидях му за сеедата, в която е живял!
Корицата и оформлението на изданието са прекрасни. Поздравления за сдружение “Българска история”.
Нямам търпение да се потопя и в света на “Бохемска София” и “Литературна София”!
Винаги, когато чета за тази София, ми е трудно да повярвам, че наистина е съществувала. Тя е толкова колоритна и различна от всички други Софии. Млада столична чаровница на една млада държава. Части от душата ѝ все още, за щастие, не са съвсем изгубени дори и днес, но често са доста мъчно видими. Г-н Тенев е много приятелски настроен разказвач, дружелюбен водач из старата София, книгата носи много удоволствие. Разбира се, тъй като и човешката памет никога не е съвсем схематична, понякога разказът се лута и повтаря на места, дори съвсем леко досажда, но това има малко значение за цялостното преживяване.
ПП: Щеше да е уместно да се посочи кога за първи път е издадена тази книга, тъй като чак някъде към страница 200 се споменава, че е писана в началото на 90-те. От тогава до днес още много неща са се изменили в столицата и е много възможно човек да не успее все пак да се ориентира, а това е леко дразнещо.
Съжалявам, че "Тристахилядна София и аз" не ми попадна по-рано. С много от фактите, сами за себе си, се запознах навремето в "Софийските потайности" на Петър Величков, но нямайте съмнение - Величков е заел поне част от информацията си от Драган Тенев. Последният, освен че е пряк свидетел, е по-дискретен и не така заинтересован от пикантното като първия. Намирам разказа за леко идеализиран, но можем ли да се сърдим на човек за това, че намира младостта си за специална?
Хубави истории за стари трамваи, литературни кафенета, "Мис България" през 1929, обущари и забавни неудачници, първата прожекция на "говорещ филм" в Одеон, "морето на чорапите" и чудатия му собственик, посещението на Шаляпин (някои почитатели, останали без билети се опитват да проникнат в театъра преоблечени като пожарникари:), театрални постановки (гробна тишина след падането на завесата, ако представлението не се е понравило на зрителите, както и рекламни изречения между редовия текст на актьорите:), създаването на "Модерен театър" и гранд хотел "България", хижите на Витоша (когато се строи нова хижа, всеки турист, който ще ходи в тази посока носи 1-2 тухли в раницата), монтирането на първия орган в зала "България" през 1937 (унищожен от бомбите по-късно). Споменати са издателства, книжарници, улици и сгради, писатели и поети, музиканти, импресарските дела на Михаил Кремен, че дори и "апология на бозата" има ... Беше ми интересно да "видя" тази София отпреди век.
Един доста любопитен и приятен за четене поглед над една София от други времена. Разнообразни разкази за срещи с известни по това време личности (като Дан Колов и първата Мис България) и събития, описания на ресторанти, сладкарници и квартални кръчми и спомени за много личности, които са допринесли много за културното развитие на столицата и цяла България. Всичко това ни рисува картината на един много любопитен момент от историята - времето преди устройването на социалистическия режим в България, който, като че ли, е по-слабо известен на модерния българин. Две неща ми направиха най-силно впечатление, докато четях книгата. Първото е това, че българите от следосвободителна България, макар и признателна на Русия, като че ли не са толкова привързани към нея и всичко руско, както са те днес. Напротив, като че ли България гледа много повече да подражава и следва западна Европа в техническо и културно отношение, следвайки вълненията в музиката, киното и всякакви други привички, които са вълнували европеецът във Франция, Германия, Италия и т.н. Това означава, че съвременната привързаност на българина към Русия е по-скоро насадена от социалистическия режим в страната, отколкото от любов свързана с руско-турската освободителна война. Второто и по-впечатляващо нещо е всъщност манталитетът на българина от тези години. От думите на автора у мен остават впечатления, че хората от това време са били по-отворени към другите, по-любезни и по-толерантни. В по-голяма степен са се интересували от култура. И патриотизмът им не се е изразявал в опити да се изкара българското най-хубавото на света, а просто да се покаже, че и то е хубаво, красиво и интересно, без да се принизява чуждото. Това ми впечатление е още повече подсилено от това колко много чужденци са живеели в България по това време - чехи, немци, италианци и други. Може би единственото нещо, за което съжалявам с тази книга, е, че повечето от имената на български и чуждестранни личности, които авторът споменава, са ми неизвестни. Причината за това е голямото отстояние във времето, което означава че на още по-младите читатели тези имена ще говорят още по-малко. Затова и за мен лично главите, в които описва живота на хората от това време, със заведенията, които са посещавали, и мероприятията, които са организирали, бяха по-интересни, отколкото тези, в които говори за големите личности на времето. Книгата до голяма степен е и историческа, разказ за една отминала епоха. А тези имена, макар и непознати ми досега, в някаква степен вече са ми познати. За всичко това и за увлекателното четиво, съм признателен на автора, Драган Тенев!
Чудесна книга за всички, които искат да научат малко повече за по-малко познатата история на София между двете световни войни - къде и как са се веселели хората, какъв е бил градският транспорт, кои са били известните заведения, магазини и хотели, спортували ли са софиянци, кои са били известните личности - и още много други.
Драган Тенев е изключително сладкодумен (което може да се очаква от дете на интелектуалци, чиито семеен кръг е включвал някои от най-известните хора на изкуството и науката в България по това време). Аз съм много впечатлен от детайлността на спомените му - книгата е писана когато той е бил около 70 годишен и въпреки това си спомня имената на стотици хора - сервитьори, продавачи - спомня си покривките, снимките по стените и обзавеждането на всевъзможни софийски кътчета. Явно, отличната памет е много важна за написването на подобна книга : )
Книгата е по-скоро разказ от възрастен човек към млади слушатели, отколкото историческо документално четиво. Съответно има много емоционални описания, които вероятно не са съвсем точни (ако трябва да се вярва на автора, през 20-те и 30-те всички са били честни, високо морални и почтени, никой не е мамел с рестото, всички са живеели скромно и здравословно и т.н.). Има и много референции към хора, филми и песни, които вече не са популярни или познати... Въпреки това, книгата наистина е един чудесен начин човек да се пренесе в София, която само преди стотина години е изглеждала много по-различно.
Така хубаво разказва Драган Тенев! Седнал на коляното на баща си в кварталната кръчма, пиещ "дежурната лимонада", заобиколен от хора на изкуството, по детски изгубен в истории за София и нейните хора… Така ме накара да се почувствам и мен тази книга, изпълнена с топлина и любов към един град.
📚Как си представяте София през 20-те и 30-те години на 20- ти век? Аристокрация, балове, карети, опера, театър и кино - българската бек епок - belle epoque?
📚Това усещане оставят разказите на Драган Тенев в книгата му "Тристахилядна София и аз между двете войни". Идеята за написването й се появява след покана от поета-сатирик Георги Христов за участие в предаването му, в което Тенев си спомня за живота си в стара София.
📚Пресъздадени са по-важните моменти от културното развитие на столицата ни в онзи исторически период. Семейството на автора се движи в артистичните среди и той от малък се докосва до много личности, оказали силно влияние върху обществения живот.
📚Специално място в спомените му заема и появата на новите технологии - радио, грамофон, фотоапарат и първите от тях, които получава като подарък. Отделени са и страници на някои от неговите младежки любови. Приятен детайл е, че всяка глава завършва с куплет от популярен за времето си шлагер.
📻"Радиото се оказа едно от най- значителните постижения на цивилизацията ни през века, в който живеем. То превърна човешката ни планета в истинска махала. Всеки можеше да научи всичко за останалите. Пред хората се откри блестяща възможност да общуват, да се ругаят взаимно колкото искат и да се опознават." Първата радио антена, наричана от вестниците "Железният гигант", изглежда на хлапетата като изправен ихтиозавър в пустото Павловско поле.
📚Границите на София по онова време се простират до Орлов мост. Когато семейството си купува къща на "Цар Иван Асен" 6 мястото е "Трета извънградска част на София ", наричана язвително от майката "накрай света". От северния прозорец на новия апартамент се виждат поле и улица, по която зимно време става една от най- хубавите пързалки за шейна.
📚Имах удоволствието да се срещна и да направя две интервюта с Драган Тенев, когато той гостува на нашата Оперета преди много години. Беше изключително ерудиран и фин човек и сладкодумен разказвач. Книгите му за изкуство бяха едни от първите, които събудиха в мен интерес към живота на творците.
Много приятно и "приятелски" разказани разнообразни истории от софийските дни между двете войни, от които у читателя оставя прекрасно впечатление за град, наситен с творчески събития, колоритни личности и други безброй интересни персонажи, даже до степен, леко да съжалява, че не може да стане свидетел лично :D. Също, препоръчвам, ако човек е любопитен да научи много интересни и не дотам известни факти за града или има афинитет към история/култура.
В живота първите неща се случват само по веднъж. Това бе първата книга за историята на София, която хванах в ръце. След като я прочетох, знаех, че това е темата, на която трябва да се отдам изцяло. И днес, почти 9 години по-късно, продължавам да се връщам към спомените на Драган Тенев, за да се подсетя „как се пише за София“. Винаги ще бъда благодарен на съдбата, че ме събра с тази безценна творба!
Истории от първо лице за една стара, колоритна и много красива София между двете световни войни.
От разказите за кафенетата, улиците, трамвайните линии и културния живот книгата ни пренася в един сякаш забравен период на София, която по нищо не е отстъпвала на останалите европейски столици.
За жалост възстановяването на тази красота след бомбардировките през 1944 г. остава в ръцете на "освободителите".
"Тристахилядна София и аз между двете войни" от Драган Тенев
Една своеобразна машина на времето, която ни пренася в Царство България и неговата китна столица. По паветата и сред прашните улици можем да срещнем велики личности и чудати образи. В елитните ресторанти, сладкарници и кабарета, но също в култовите кръчми, шкембеджийници и бозаджийници се събират известни бохеми, разказващи си любопитни истории и пикантни клюки от светския живот. Авторът, сладкодумен разказвач, е имал щастието да живее в това време и често да се докосва до едни от своите видни съвременници.
Препоръчвам книгата на читателите, които искат да се потопят в духът на бохемска София и нейните жълти павета. 🤴🏻🕰️🏛️🎩🗝
Стара София през очите на Драган Тенев - изящна, любопитна със силно желание да догони културно западните европейски столици. Разказ изпълнен с множество истории за велики българи, които са оставили за поколения напред своя отпечатък. История на стара София колкото любопитна и вълнуваща, толкова и тъжна в своя край.
Чудесна книга за София през началото на миналия век,изпълнена с тогавашния “бомонд”,книга за улиците,сградите,обществения и най-вече културен живот на сторилицата ни,разказан с много любов и умиление от Драган Тенев!!!
Притно четиво. Много романтика и тъга по един изгубен град. В повече ми дойде фокуса върху изроването на множество известни имена живели и подвизавали се в Софи по това време, много от които не еше дори ясно защо се споменават.При всички случаи книжката носи много информация за интересеуващите се
Увлекателният стил на автора те връща в годините между двете войни в буржоазна София и те запознава с културния живот и неговите дейци от онова време. Споделя случки от живота си по много интересен начин и те запознава с известни творчески личности през призмата на своя личен опит.
Разходка из София между двете войни. Може би няма по-подходящ от Драган Тенев, който да опише хората и случките в столицата, такава каквато е била тя между 1920 и 1944г. Колкото и да си мислите че познавате София, знайте че не я докато не прочетете тази книга.
Много приятна за четене книга от отличен разказвач на истории, който не само има много за разказване, но и знае как да го направи. Искрено и благородно му завиждам за енциклопедичния ум, за изпъстрения с интересни събития и срещи с големи личности живот, както и за слонската памет! Научих куп интересни неща за родния ми град, за които никога не бях предполагал. Едно от нещата, които съм убеден, че ще помня докато съм жив, е интересният житейски път на Иржи Прошек - чужденецът, свързал завинаги съдбата си с България. Да оставим настрана пивоварната и останалите знакови софийски постройки, които ни е оставил в наследство! Този човек може би еднолично ни е дал свобода, а ние дори не знаем за това! Като началник на участък от железницата Иржи Прошек на своя глава организира демонтажа на 200 метра релси, което прави невъзможно изпращането на продоволствения влак за войската на Сюлейман паша, настъпваща към връх Шипка. Турската тайна полиция бързо разбира, че се касае за саботаж, както и кого точно да търси, но Иржи Прошек е една крачка пред тях и дегизиран до неузнаваемост успява да им се изплъзне. Операцията му всъщност дава нужната глътка въздух на защитниците на знаменития връх, който в голяма степен решава и изхода от войната. Така става възможно защитниците да дочакат свежите руски подкрепления и да удържат Шипка. Забележителна постъпка на един единствен човек, който е можел просто да стои със скръстени ръце и да се страхува за работата си и живота си, подобно на много други! За тази си храброст Иржи Прошек е награден с едно от най-високите отличия на Руската империя. Вие бяхте ли чували за тази история в училище? Аз не бях, а е трябвало някой да ни го разкаже! Още множество интересни истории ви очакват в книгата на Драган Тенев за София между двете войни.
Драган Тенев прави очарователна, подробна и безпристрастна картина на красивата София между двете световни войни-такава, каквато децата на 21. век никога няма да я видим... Препоръчам книгата на всеки софиянец, гост на столицата или интересуващ се от "градска история" човек. Между страниците са скрити истории за колорита на прекрасни ни град, неговите обитатели през 30-те години на 20. век и като цяло за облика на едва тристахилядна София! След прочитането човек наистина си дава сметка в какъв прекрасен град с многогодишна богата история има честта да живее! Причината да дам по-ниска оценка на Тенев е неговият стил на писане. За съжаление, повторенията и влизането в твърде подробни детайли за (поне за мен) не до такава степен интересни обитатели на града прави четенето леко затормозяващо. От друга страна, именно от подробностите се долавя искрената любов на автора към родния му град и останалите кореняк софиянци!
Какъв чудесен разказвач само е Драган Тенев - сладкодумен, интелигентен и с много богата обща култура. С голям интерес и удоволствие прочетох неговите спомени за София в първата половина на миналия век.
Благодаря на "Българска история", че ппеиздадоха тази чудесна книга и ѝ вдъхнаха нов живот.