Векът на Константин Велики

by George Philip Baker, Джордж Филип Бейкър

Потопете се в една от най-знаменитите епохи в историята на човечеството! От „първата смърт“ на Римската империя – кризата от III век – до „втората ѝ смърт“, когато вълните на варварските нашествия заливат цивилизацията, векът на Константин Велики е белязан от огромни преобразувания. Световната римска държава е разкъсвана от непрекъснати преврати и жестоки граждански войни, конфликтът с готите я изправя на ръба на оцеляването, а християнската революция с многобройните ѝ аспекти променя из основи живота на римляните. В това преломно време търговията и селското стопанство преживяват мащабен катаклизъм, принципатът на Август се трансформира в наследствена монархия, армията се обновява радикално и държавната машина претърпява основен ремонт. Рим престава да бъде център на създадената от него империя. Нейна столица става Константинопол – „новият Йеруса­лим“, градът, който в продължение на 1000 години е „цитадела на християнството, боен дом на вярата… непоклатимата скала, спряла всички атаки срещу новата Европа, която се оформя под неговата защита бавно, в неведение и без дължимата благодарност“.

Личностите в центъра на този грандиозен низ от събития са Диоклециан, Максимиан, Галерий, Фауста, Ерманарих, Ев­севий, Арий, св. Атанасий Велики… Но над всички тях се извисява Константин Велики – далновиден и решителен император, изкусен в „политическата наука за опазването и съхранението… Провъзгласявайки се за глава на Църквата, той създава империя за себе си и синовете си, увековечава и обезсмъртява името си и установява линиите на развитие на цивилизацията за векове напред“.

Книгата „Векът на Константин Велики“ съчетава в себе си спиращ дъха разказ, изкусен анализ на християнската революция, изследване за миналото, актуално в настоящето и над 220 прекрасни илюстрации и карти.

Genres: History, Biography, Collections

480 pages, Hardcover

First published August 1, 2001

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 2 out of 5]

”Много по-лесно е за голям брой различни хора да открият човек, на когото всички те могат да се подчиняват, отколкото идея, в която всички те да повярват.”

Историците имат своите лични предпочитания и герои. Такава е човешката природа. Но човешката природа предполага също така и критичен поглед, за да се отсее зърното от плявата. Какъвто Бейкър не желае да упражни, в резултат на което е оставил предимно плявата. В съчетание с наивен патос.

Книгата - въпреки че е от 1930 г. - спокойно би могла да носи далеч по-средновековно и религиозно ориентирано заглавие от сорта на “Възхвала на покръстителя Константин”. Бейкър извайва своя Константин като смес между храбър и добродетелен рицар и отдаден на вярата светец. “Неговият” император е непогрешим, освен в редките случаи, когато е подведен от коварни врагове. Реформите му са връх на реформаторството - включително финалното законово установяване на крепостничеството, което авторът възхитено оценява като икономическо благоразумие при тогавашните условия. Или въвеждането на тежкия дворцов етикет, напълно откъсващ императора от всякакво простосмъртно общуване. Тази Константинова версия не страда и от общоразпространените амбиции и властолюбие, а осъществява божественото си предначертание да се издигне до върховете. Извършените убийства и интриги са срамежливо оценени като неприятна неизбежност.

Също така сияйна и без петънце е и Църквата. За която не научаваме абсолютно нищо съществено, освен че, хм, се бори срещу многобожието и всички, присъединили се към нея, са добродетелни души, които на тълпи се спасяват от идолопоклонството. Древните религии са оценени на няколко места като “порочни”. За самите църковни течения, които са в схватка едно с друго - включително преди и след никейския събор - нито дума. Споменават се накратко арианите без нито една дума защо са мразени от църковните хардлайнери (читателят разбира само че арианите са “лошите” и си заслужават преследванията). Бейкър “тактично” скрива от читателя, че последователите на Арий просто отричат божествената природа на Христос, считайки го за … човек. Църковната политика, структури, течения и история в книгата са несъществуващи, като Църквата (единствено число ?!?) е безкритично стократно натяквана като върха на цивилизационното развитие. И дори в един момент с радостен апломб е изказано твърдението, че именно Църквата е реалният наследник на римския сенат, който вече за нищо не става, а тя е близка до народа… Бейкър явно счита разделението на религия и държава за несъществено и ненужно.

Също така драгият читател научава как без Британия нямаше да има Източна Римска Империя, а без древния Йорк (за който е принуден да чете ненужни изобилни страници) - Константинопол. Научава и как добрите и лошите черти у човека зависят от расата (за един от “лошите” Бекър изказва предположението, че има монголски гени, понеже е от Изток, и те обясняват всичко). Научава, че всички, имали възражения срещу християнството, са чудовища. Император Галерий е назоваван през цялото време с прякор “Звяра”. Малко неудобно се е получило със сердикийския (т.е. софийския) едикт на Галерий, официално и изрично даващ права на християните, но Бейкър храбро затваря очи пред него. Авторът така и не успява да обясни защо все пак империята е считала християнството за такава заплаха - вместо това получаваме дрънканици за добродетели и грехове.

А, да, робите - според Бейкър само некадърните остават в робство, останалите са тарикати и се откупват, че и напредват в живота (гадини, а?)…

Интересно е и обяснението защо събитията са се случили точно по този начин (особено с налагането на християнството) - ами защото така е трябвало да се случат! Прекрасен аргумент!

Успях все пак да дочета книгата по две причини:

✔️ Илюстрациите са великолепни, удачни, многобройни и детайлно обяснени - очевидно добавени от българския издател. Самото издание е ослепително прекрасно! Преводът е добър на повечето места.

✔️ Бейкър, при всичката си религиозна безкритичност и предубеденост, имперски комплекс на превъзходство и расизъм, все пак е увлекателен, ярък и образен разказвач. Най-малкото ме запозна с някои интересни събития - най-вече:

👑 тетрархията, която винаги ми е била прелюбопитна в качеството си на Диоклецианова концепция империята да се управлява от четиричленен “борд на директорите” - и как като много други добри теоретични постановки загива в кървавата практика;

✝️ отравянето на Арий като предвестник на отлъчването на арианите (което Бейкър приписва на неизвестен извършител, не, църковните отци нямат нищо общо!);

⛪️ възгледите на църковния историк Евсевий Кесарийски за управлението на Константин - отецът е опасна смес от чар, ерудиция, ловка пропаганда и мъничко фанатизъм.

Уви, няма да запазя това разкошно оформено томче. Предимно демагогското и свирепо предубедено изложение надделяват над илюстрациите. А и преводът на моменти е пълна безмислица.

2,5⭐️

[Jeffrey · Rating 1 out of 5]

I wasn't but 30 pages in when I felt my boots were heavy with mud--and I was reading in bed. I also discovered, mysteriously, I had been transported to Roman York for an inordinate amount of time...
G.P.Baker wrote this book in 1930 and it shows. Galerius, one of the contestants for Diocletian's empire is described as: "He certainly had the Mongol touch in his temper. To some sorts of feeling he was entirely obtuse. He ruled by terrorism.(pg 73)" Another case of this presumptive knowing of the human condition is as follows: "A slave who knew his job and cared to put his back into his work could be reasonable sure of a holding and eventual freedom. Only the less competent and less trustworthy need remain in servile condition. (pg. 209)"
How does Baker separate wheat from the chaff? Through obedience. And some day you'll have your chance. Or you'll be called the Beast for as long as you are held to the reader as a monument of Asiatic rule--as opposed to Constantine, who practiced an early form of democracy.
This book gets a star because there's useful information in here, for example, on the transition from a society that used human chattel to one that we could call sharecropping. And of course there's the continual movement of troops.
I think the reader would be much better off reading Robert Graves' Belisarius, or anything by Steven Runciman. His work is written at about the same time and far superior.

[Jonathan · Rating 4 out of 5]

Albeit this work of G.P Baker is perhaps more than a little outdated, to my taste at least still reads wonderfully and gives a great impression on the reign ,influence and legacy of the first Christian Emperor.

[Ginette Richard]

Thought it was an extremely interesting read.

[Альберто Лорэдо · Rating 4 out of 5]

A little outfashioned but still really good account on the late Roman Empire and Constantine reign