„ЛАМЯ“ ЕООД е елегантен междужанров шедьовър, в който градското фентъзи, романтиката, фолклорът и хорърът се преплитат в очарователна и смразяваща кръвта мистерия!
1999 г., Бургас Любовта между Мая и Станимир е по детски чиста и силна като морето. Но внезапно младото момиче изчезва безследно – според полицията е станало жертва на убиец, а открито в солниците тяло убеждава всички в тази теория. Всички – освен Станимир. Първата любов винаги е невинна. А когато я изтръгнат от ръцете и сърцето ти без време, остава завинаги.
2015 г., София Повече от десетилетие Станимир проучва случаи, които са повлияни от свръхестествени сили. Стигнал до немислимата истина, той създава детективската агенция „ЛАМЯ“ ЕООД, която подпомага хора, засегнати от паранормални явления. Въвлечен в поредица от невероятни приключения и предизвикателства, Станимир не спира да търси отговора на най-съкровената загадка – какво всъщност се е случило с Мая? Отговорът се оказва далеч по-зловещ, отколкото е подозирал. От морския бряг, през занемарени паркове и изоставени рудници, та чак до родопските гори – Станимир Гелев ще се изправи пред страшилища, за които никой не подозира, че бродят сред нас.
Марин Трошанов е автор и на книгите от поредицата за робота Чапек, „Еми и Крадецът на сенки“, „Чудният нов свят“, „Сказание за Карина и Габриел“. Носител е на националните награди „Перото“ и „Константин Константинов“. Работи в IT сектора и е отличаван като един от водещите млади бизнес лидери в България.
Изданието включва обновения и редактиран текст на поредицата „ЛАМЯ“ ЕООД, новия разказ от света на романа - „Нощем горите живеят“ и 32 графични илюстрации от художника Веселин Чакъров, някои от които читателите ще видят за първи път.
Марин Трошанов е роден през 1984 г. в Бургас. Защитава магистратури по Международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и Бизнес Администрация в Шефилдския университет.
Професионалното му развитие е свързано с високите технологии. Носител е на престижната награда „Бизнес лидер от ново поколение“, присъдена от Икономедиа и karieri.bg. През 2025-а година е избран в борда на най-голямата съсловна организация на ИТ сектора в България – Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (АИБЕСТ).
Пише спекулативна и детска проза, поезия, сценарии за комикси и популярни статии. Участва в новите проекти на легендарните художници от списание „ДЪГА“, а комиксът му „Дамга“, нарисуван от Петър Станимиров, печели награда на международния фестивал в Белград, където преборва близо 300 претенденти от 30 държави.
Известен е с трилогията свръхестествени трилъри „ЛАМЯ ЕООД“, детските книги за робота Чапек, фантастично-приключенската „Еми и Крадецът на сенки“, постапокалиптичната детска книга с добавена реалност „Чудният нов свят“, приказното фентъзи "Сказание за Карина и Габриел". Участва с разкази в много съвременни антологии, насочени към остросюжетните жанрове.
Носител е на престижни национални награди за литература, сред които „Перото“ (2019 г.) и „Константин Константинов" (2020 и 2022 г.)
Марин е сред най-търсените автори и любим гост в десетки училища, университети и библиотеки из всички краища на България. В лекциите си обсъжда четенето, напредъка във високите технологии и възможностите, които ни предоставят. Вдъхновява младите слушатели неотклонно да се борят за мечтите си. Отличен е с благодарствена грамота за принос в професионалното ориентиране на деца от Глобалния Договор към ООН. Съосновател на фестивала "Фантастичен Бургас".
Обича комуникацията с читатели и е достъпен във Facebook за всякакви въпроси, свързани с книгите му.
Светът на Станимир Гелев не е пълен с геройства и приключения, макар той да е едноличен основател на детективска агенция „ЛАМЯ“ ЕООД, което под формата на акроним всъщност означава „Ловец на аномалии и мистериозни явления“. Вместо това младият мъж живее в свят на болка и непрежалими спомени. Преди много години той е обичал прекрасно момиче – и любовта му е била споделена, красива и сладка до нагарчане. Но момичето е изчезнало безследно и никой не знае какво се е случило с нея. Миро не я е забравил и почти всеки миг от живота му е посветен на мисията да я открие или поне да разбере каква зловеща участ я е застигнала. За тази цел е навлязъл в опасната и мистериозна област на свръхествественото и трупа нови и нови доказателства за съществуването на мрачни сили, които вършат своите злодейства в нощта. В неговите търсения му помага младо момиче със собствени драми у дома, Лина, която не крие чувствата си към него, но Миро има очи само за онова момиче от миналото, което е имал и е изгубил без следа.
Страхотен! Чете се на един дъх, грабвайки читателя с неповторима палитра от емоции и преплитайки различните жанрове, не те пуска до последната страница.
Положително мога да заявя,че ЛАМЯ-та напълно заслужава новата си кожа!Новото книжно тяло на трилогията на Марин Трошанов е много яко и изпълнено с красивите графики на Веселин Чакъров. С гордост я нареждам в библиотеката си.Благодаря
Запленяваща история за човешката страна, любовта вплетена с български фолклор на самодиви, караконджули и всякакви митични същества. Героите са ярки и запомнящи се всеки носещ бремето на изборите си. Станимир е изпълнен с безкрайната любов към изгубената приятелка, Лина изпълнена с безнадеждна любов която и носи пагубност и безразсъдство и един полицай държащ на приятелството до последно. Илюстрациите на Веселин Чакъров са едно пред красно допълнение, което допринася за по пълното възприятие на читателя на героите и създанията в историята. Допълнителния разказ е прекрасен бонус. Може би единственото което не ми хареса е леко претупания финал на историята, и незнанието относно съдбата на Лина, която ми стана любим персонаж.
Имах различни очаквания за това как ще се развие книгата - очаквах нещо по-близко до паранормален детектив, а то беше повече любовна история, но книгата е жива и интересна.
С героите обаче не се харесахме много - Станимир е дразнещ и непохватен като тинейджър, въпреки че трябва да е на поне тридесетина години. Начинът, по който говори за бащата на Лина също ми лази по нервите, като показва неговата липса на интерес към нейните чувства. Мая е точно толкова самовлюбена като него - в крайна сметка за мен двамата главни герои са антигерои, докато помощният персонал (Лина) се оказва единствената що-годе нормална, балансирана личност, която не е епично себична и повредена, въпреки гадното си семейство. Боро е готин, определено по-готин отколкото може да се очаква от страничен герой полицай, и става още по-смел и интересен в разказа добавен след края на Ламята. Неговата Ваня също е симпатяга.
Изключително завладяваща приказка, чието действие се развива по познати нам улици и места, че чак до непознатите тъмни кътчета, за чието съществуване всички подозираме, но нямаме явни доказателства... Българското фентъзи е живо и гори, тупти, очарова. Ламята е подходяща за малки и големи мечтатели и любители на страшните приказки.
Историята е супер! Приятно изненадан съм. Мога да кажа само, че горещо препоръчвам поредицата. Краят определено го осъждам негативно. Изключвайки последното е чудесно четиво.
🐲”Ламя ЕООД” - Марин Трошанов 🐲 🐲”Открехна скърцащата порта и бързо прекоси двора. Всичко наоколо тънеше в мрак и дълбока тишина. Мислите на Миро се върнаха кьм възрастната жена и сърцето му се сви. Лишена от живеца на своята горда стопанка, къщата изглеждаше грохнала и изкорубена, сякаш някой бе изтръгнал туптящото ѝ сърце. Фасадата се бе излющила и набръчкала като петниста старческа длан. Прозорците напомняха схлупените очи на студен мъртвец.”
🐲 Марин Трошанов има изключително красив и запомнящ се начин на изразяване. В стила му се четат силно мъжко присъствие, мрачна поетичност и една привидно дълбоко заровена болка, тъга, меланхолия. Те са от крайна необходимост за прекрасния краен резултат, който представлява наслада за сетивата, макар и предимно злокобна. “Лута се известно време из тесните алеи на гробищния парк, докато открие указаното място. От всички страни се простираше смълчана армия от правоъгълни плочи, изпънали снага в търпеливо очакване на нещо, което все не идваше. От малките черно-бели снимки гледаха студените лица на мъртъвците. В някои железни кандила трептяха крехки пламъчета - като самотни детски души. Върху сивия мрамор вехнеха откъснати цветя.”
📚 Имах огромни очаквания към книгата и тя не само, че ги оправда, но и ги надхвърли многократно. Авторът пише завладяващо и така огромният обем от над 600 страници, и то в по-голям формат, се чете на един дъх.
🐲 Историята започва през 90-те години в Бургас, когато главният герой Станимир - Миро - е още подрастващ и влюбен в Мая. Тя сънува един и същи кошмар, а накрая той сякаш става реалност, карайки я да изчезне завинаги. Миро на теория е продължил напред, макар и като бледа сянка на себе си, прояждана ежедневно от мъка заради ужасната загуба. Той обаче е убеден, че един ден ще открие любимата си и никога няма да се откаже от тази мисия. Това е единствената му цел, която го крепи. Животът му се мести в София, където младежът оглавява детективско бюро за свръхестествени разследвания “Ламя ЕООД”. Дали обаче ще открие Мая и дали тя изобщо е жива? Тъмни и непознати материи ли са в основата на нейното изчезване или жестока човешка намеса?
📚 Произведението е великолепна смесица от мистерия, криминални елементи, родна действителност и балкански колорит, фолклорни мотиви (не само български), фантастични нюанси, мистика, паранормално, много динамика, реализъм и човешка болка, истински съдби, кореспондиращи с всеки от нас.
🐲 Трошанов пише интригуващо, интелигентно и пленително, карайки те да не искаш да спираш и да искаш още. Изданието е много красиво (и шито) със своите твърди раз��ошно изрисувани корици, солиден обем, графично оформление и съчетание между трите книги. Много ми допадна, че цялата трилогия е събрана в едно, защото дава възможност да прочетеш три части накуп. Това определено придава цялостен облик и поглед на историята, защото тя става все по-добра и силна с напредването на сюжета. Абсолютно и напълно подкрепям определението в анотацията: “Междужанров шедьовър”.
🐲 Това произведение е машина на времето, но сред страниците му читателят пътешества не само към миналото. Той се потапя в различни измерения, в които оживяват най-големите ни страхове, митични създания, приказни герои и всевъзможни персонажи. Някои от тях познаваме от различни информационни източници, а за други - може би не знаем нищо. Симбиозата между прелестно въображение, с което авторът разполага и солидните му познания, превръщат четивото в нещо незабравимо. Не липсват интересни обрати и шокиращи разкрития.
🐲 Измежду напрегнатата и четивна атмосфера авторът задава и много житейски въпроси. Този е един от любимите ми: “Защо се страхуваме от демони - запита се, - щом злото е в самите нас?”. Очароваха ме и редица метафорични, символични и съвсем реални препратки към дълбокото познание, духовна страна на човечеството и екзистенциални теми. Противопоставянето между добро и зло, мрак и светлина, живот и смърт; предопределеност и избори, чиято цена е неизбежна, както и последиците от тях; престъпление и наказание, прошка и изкупление; логичния кръговрат на живота и така нататък. “Знаеш ли, Тихомире? Имаш всичкото право на света да ненавиждаш хората, които са ти сторили зло. Но си преминал границата. Превърнал си се в чудовището, срешу което се бориш.”
💙 Възхитена съм и препоръчвам горещо на любителите на фентъзи, мистерии, психотрилъри, криминални романи… на всички, защото буквално смесицата от разнолики преимущества на текста е похвална. Има и любов, силни и разтърсващи емоции, има наистина всичко, което един читател може да търси от произведение. Героите са многопластови и провокират редица разнопосочни реакции. Поздравления за страхотната работа и на целия екип на издателство “Сиела” за това великолепно книжно тяло! #ламяеоод #МаринТрошанов #българскиавтор https://www.ozone.bg/product/lamya-eo...
⚠️ Предупреждение за спойлери: Текстът по-долу съдържа намеци и коментари, които могат да развалят част от удоволствието на читатели, които още не са се срещнали с „ЛАМЯ ЕООД“. Четете на своя отговорност - или още по-добре, първо прочетете книгата, после се върнете тук.
Иначе: ⭐⭐⭐⭐⭐
„Ламя ЕООД“ на Марин Трошанов е книга, около която се изгради сериозен читателски шум - градско фентъзи, български фолклор, хорър, романтика, носталгия и София с леко зловещо намигване. Анотацията обещава много и в голяма степен го доставя: любов, прекъсната през 1999 г. в Бургас; изчезнала Мая; Станимир, който 15 години по-късно ръководи детективска агенция за паранормални случаи; солници, гори, рудници и страшилища, които очевидно не са останали само в народните приказки.
И сега - честно.
До около 120-а страница ми беше трудно да вляза в ритъма на книгата. Не защото е слаба, а защото изглеждаше фрагментирана. Историята ми звучеше като съшита от миниепизоди - паранормални случки, които хвърлят Станимир и екипа му от ситуация в ситуация, лавирайки между градско фентъзи, български фолклор и фанатично носталгичните мисли за Мая, изчезнала преди 15 години. На този етап романът изисква търпение, а не всеки читател ще е склонен да го даде.
В един момент си казах: „Абе, я да погледна по-внимателно автора. Изглежда интелигентен човек. Или ще се забие и ще опропасти всичко, или всички тези подистории ще се окажат стъпала, върху които се гради нещо по-голямо.“
За мое удовлетворение се оказа второто.
След този праг книгата не просто се стяга, а започва да разкрива архитектурата си. Всичко започва да се намества - зъбно колело по зъбно колело - и машината „ЛАМЯ ЕООД“ заработва така, че първоначалните съмнения започват да изглеждат прибързани. Оттам нататък четенето се превръща в препускане, а на финала човек е принуден да си признае „Добре де, сбърках. Много е як тоя Трошанов.“
Светоизграждането е едно от силните места на романа. Светът е достатъчно богат, за да носи собствена митология, и достатъчно познат, за да не отчуждава (Южния парк, бул. България и др.). Хареса ми и динамиката - въпреки че на места се появява ефектът на т.нар. от мен „литературно листо“ (ако някой се интересува, ще кажа какво имам предвид). Обичайно това ме спъва, но тук, необичайно за мен, не само че не ме подразни, а дори помогна на атмосферата. Описанията и картините успяваха да се подредят в движение, без да задушат темпото.
Персонажите са още една силна страна, макар и не напълно равномерно развити. За мен лично нямаше излишен образ - кой с повече, кой с по-малко "екранно" време, всеки допринася за голямата машина, наречена „ЛАМЯ ЕООД“. Дори бай ти Манол, който прибира нещата, хвърлени от Миро в кошчето. Какъв само револвер на Чехов ще се окаже той… но за истинската тежест на този момент ще мога да говоря едва след втора и трета част. А аз ще ги чета (или слушам).
Боро е моят фаворит. На пръв поглед - не особено ошлайфан. Да си го кажем направо - IQ-то му не катери Еверест. Но именно това го прави толкова важен. За мен той е жизненоважният балансьор в иначе сериозната и мрачна материя на романа. Не знам дали това е бил първоначалният замисъл, но чрез него книгата си позволява да си поеме дъх и да напомни, че дори сред лами, самодиви, пуцаници, ками и баба ти Станка (разбира се!), човек не бива да се взима прекалено насериозно.
Боро е онзи образ, който те чуква по челото и казва: „Я издишай малко, бобър!“ - и ти намига.
Женските образи - Мая и Лина - оставят по-сложно и интересно впечатление.
Имах притеснения за Мая! Към края да не се превърне в клише или в прибързано „наваксващ“ 15 години персонаж. За щастие, това не се случва. Тя остава мистична, ранима фигура - по-скоро идея и рана, отколкото класически действащ герой, и това работи в полза на историята.
Лина, от своя страна, е образ с най-голям потенциал за развитие. Усмихнах се на финала, когато пощади малкото момиченце (и Боро, с едвазабележимо кимване), защото това е момент, който обещава бъдеща морална сложност. Искрено се надявам тя да не бъде превърната в еднопластов централен злодей. Антигерой - да, дори трагичен. Иска ми се да вярвам, че както една лъжица катран може да развали каца мед, така и една капка мед може да покълне в катрана. И някъде, някога, Сивият господар да бъде погребан. Ако пишех fan fiction, точно така бих завъртял тази мома. Но това вече е друга история.
В заключение: Адмирации, г-н Трошанов. Годината ми не просто започна с петзвездно четиво - тя започна с автор, който си позволи да мисли мащабно, да рискува и да изисква търпение от читателя. „ЛАМЯ ЕООД“ влиза директно в личната ми класация с петзвездни български книги и автори. А ако това е само началото, машината тепърва ще вдига обороти.
Началото е трудно . Докато навлезеш в историята и свикнеш с начина на писане е тегаво, но после те завладява .. Има страшно много напрегнати моменти ,дори цели глави . Битки на живот и смърт , истини който те оставят без думи ,предателства и още ... Но на всеки решил да я чете трябва да кажа ... Има страшно много описания .. На моменти се преливат от едно в друго .. Това я направи толкова трудна за четене за мен ... И най-вече писателят обича изгревите и залезите и на какво прилича слънцето . Четете на собствена отговорност 😁 Но като оставим това на страна и както казах когато те завладее историята друго не те интересува ...
Повече от оригинална история разказана по много добър начин. Динамиката те грабва в безспирно прелистване на страниците, за да разкриеш още и още от сюжета.
Радвам се, че и ние имаме подобни книги българско производство :) супер интересна, поръчах си новото издание с твърди корици, готини графики и общо взето за 2 дни го глътнах - толкова ми беше кеф да го чета. Поздравления за умотворението на автора, бих се радвала да попадам на повече такава родна литература.