What do you think?
Women Who Love Too Much
THE INTERNATIONAL NO.1 BESTSELLER HELPING MILLIONS OF WOMEN FIND HEALTHIER RELATIONSHIPS'A life-changing book'Erica JongIs your relationship the most important thing in your life? Are you constantly thinking and talking about your partner, or finding excuses for their bad behaviour?If you have ever found yourself obsessing over an undeserving partner, this book was written for you. Many women are repeatedly drawn into unhappy and destructive relationships, and then struggle to make these doomed relationships work. In this bestselling psychology book, leading relationship and marriage therapist Robin Norwood reveals why we get into unhealthy relationships and how powerfully addictive they are - and shares her effective framework for finding and sustaining love.Updated edition with a new introductionWhat readers are 'A must read for everyone, women and men alike''One of the best self-help books I have read''A life changing book - brutally honest and straightforward - yet full of love and compassion' 'Such an insightful read''Brilliant, life-changing'
311 pages, Kindle Edition
First published January 1, 1985
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 2,940 reviews
December 27, 2014
I think this book is a necessary to be read by all women not because we are in same situation with women mentioned in this book, but because the nature of all women is to be kind and pleasing others. Then we can understand how much kindness is logical in relationships. For me my mom is the God of kindness but even in our relationship I always ask her to be kind to herself first then others and I think this is the best and healthier way to connect others by a woman.
August 10, 2012
changed my life.....again. My sister gave this to me, the first time i read it, I got mad. the second time I read it, I cried. the 3rd time I read it, I left my husband......but be warned, unless God changes you inside, if we don't learn from our past, we WILL repest it...in bad relationships...that's why i am single.
December 4, 2008
Yes, Women Who Love Too Much is the quintessential self-help book. It fits every stereotype given to this genre. That being written, I read this at a time when I needed the help and to understand relationships. It was after a particularly devastating relationship and I was in a dark place. I don't remember if anything impacted me when I read the book, but years later I find myself flashing back to it from time to time, remembering something small from the book and being able to make some sense of things or relate certain issues in the present back to the information that seeped through. There have been many "Ohhhhh...yeah, I remember reading that" moments for me.
It's not going to change your life or save you from falling into your darkest places, but it's a good book for women to read if only to understand certain patterns of behavior that either we, individually or collectively, put into our relationships. While I don't remember it to be preachy, it does a good job of explaining why we may do certain things and why we shouldn't.
Yes, it's kitschy and you might be embarrassed if someone sees that you're reading it, but I'd recommend this for all women.
It's not going to change your life or save you from falling into your darkest places, but it's a good book for women to read if only to understand certain patterns of behavior that either we, individually or collectively, put into our relationships. While I don't remember it to be preachy, it does a good job of explaining why we may do certain things and why we shouldn't.
Yes, it's kitschy and you might be embarrassed if someone sees that you're reading it, but I'd recommend this for all women.
February 9, 2015
I hated the book, threw it in a corner, picked it up again and weeped until the end....
June 18, 2012
Honestly, this book allowed me to realize what I personally was(is) doing wrong in relationships. This book states how our childhood can affect our future relationships with partners and friends, stories from women with different traumas they've experienced in their life, the problems they encountered with their destructive partners, and the reasons why they are attracted to them.
I've dog-eared so many pages that I thought had very good key points to keep in mind.
I recommend this to all types of women who have discovered themselves in turbulent relationships with the same pattern of unhealthy, agonizing emotions. This book affirms us of our own self-worth, how to seek help and not be ashamed of loving too much, and how you can continue a healthy lifestyle of trying to make yourself happy first.
I've dog-eared so many pages that I thought had very good key points to keep in mind.
I recommend this to all types of women who have discovered themselves in turbulent relationships with the same pattern of unhealthy, agonizing emotions. This book affirms us of our own self-worth, how to seek help and not be ashamed of loving too much, and how you can continue a healthy lifestyle of trying to make yourself happy first.
May 9, 2014
I have to be honest that in the span of 12 days of reading this book I have noticed a shift in my attitude -- I became irritable, more critical, maybe intolerant. That's definitely unpleasant, because the book reminded me so much of my sad adolescence.
My story is nowhere near as catastrophic as the incredible, inspirational stories shared in the book; but I'm from a broken family and my childhood/adolescence basically consisted of numerous memories of my parents quarreling and fighting. Reading Women Who Love Too Much has definitely opened my wounds that have already long been healed.
The reason why I bought this book, and why I got astonished and excited when I stumbled upon it, is because I've always thought I AM a woman who loves too much (as evidenced by my past relationship/s, ages ago). Although I fairly think I've gone a long way since and am fully recovered, at a young age I am in this process of loving myself, living life to the fullest. By doing this I know I'm taking baby steps towards preparing myself for the man I'll be with for the rest of my life, constantly thinking and living according to the principle that I am not a half waiting to be made whole.
And that's what this book is all about.
Sure, Robin Norwood's writing has reminded me of my previous painful life, but I closed the book with a smile on my face, because, as she said: "With understanding comes the opportunity for choice, so the greater your understanding, the greater our freedom of choice." I opened myself to whatever new ideas, knowledge and perspective this book has to offer. The more I learned, the more I knew, the more I understood, the more forgiving I had to do, the more I had to let go and accept... and that's the best part of reading the book -- it cracks you open, it compels you to stop, let go, live, love and accept yourself... first.
Thank you, Robin Norwood. Your unparalleled passion, expertise and experience will continue to educate and heal a lot of people, myself included.
Highly recommended!
My story is nowhere near as catastrophic as the incredible, inspirational stories shared in the book; but I'm from a broken family and my childhood/adolescence basically consisted of numerous memories of my parents quarreling and fighting. Reading Women Who Love Too Much has definitely opened my wounds that have already long been healed.
The reason why I bought this book, and why I got astonished and excited when I stumbled upon it, is because I've always thought I AM a woman who loves too much (as evidenced by my past relationship/s, ages ago). Although I fairly think I've gone a long way since and am fully recovered, at a young age I am in this process of loving myself, living life to the fullest. By doing this I know I'm taking baby steps towards preparing myself for the man I'll be with for the rest of my life, constantly thinking and living according to the principle that I am not a half waiting to be made whole.
And that's what this book is all about.
Sure, Robin Norwood's writing has reminded me of my previous painful life, but I closed the book with a smile on my face, because, as she said: "With understanding comes the opportunity for choice, so the greater your understanding, the greater our freedom of choice." I opened myself to whatever new ideas, knowledge and perspective this book has to offer. The more I learned, the more I knew, the more I understood, the more forgiving I had to do, the more I had to let go and accept... and that's the best part of reading the book -- it cracks you open, it compels you to stop, let go, live, love and accept yourself... first.
Thank you, Robin Norwood. Your unparalleled passion, expertise and experience will continue to educate and heal a lot of people, myself included.
Highly recommended!
February 18, 2013
I found the first chapter really interesting, but the rest was a series of incredibly repetitive case studies that were incredibly dull. I got the point from the first chapter and there didn't seem to be much reason to keep reading it after that.
Read
January 28, 2013This book changed my life. I've never believed in self-help books, but this book is just unbelievable! It makes you feel as if someone just entered your mind, read every word and then put it down in a way that almost makes you shiver.
It's so perceptive, it's almost uncanny. If you are or ever have been in a relationship that's meant more pain than love, more tears than joy and more giving than what you're getting in return, this book is for you. It's the biggest wake up call you'll ever get. I cannot recommend it enough!
It's so perceptive, it's almost uncanny. If you are or ever have been in a relationship that's meant more pain than love, more tears than joy and more giving than what you're getting in return, this book is for you. It's the biggest wake up call you'll ever get. I cannot recommend it enough!
Read
October 28, 2025حسناً....إن كنتِ ممن ينجذب إلى الشخص الذي يعاني من مشكلة ما وتبررين تقلباته المزاجية وقساوته ولامبالاته بأنها نتاج طفولة غير سعيدة ومن ثم تقومين بدور المعالج النفسي وتتجنبين التركيز على مسؤوليتك تجاه ذاتك وتتورطين في مواقف تتسم بالغموض والفوضى...فأنتِ يا عزيزتي ممن يفرطن في الحب وهذا الكتاب هدية لكِ وإن لن تكن قراءته سهلة عليكِ...
هنا تلتقي بأن الوقوع في الحب مرادف للمعاناة من الألم ، علاقات خطرة على السلام العاطفي بل والجسدي كذلك ، وكأن تحمُل كل السلوكيات المؤذية ومحادثاتنا الدائمة عنه مع اصدقاءنا المقربين ، وعندما تبدأ كل عباراتنا ب " هو " ، وكل انشغالنا بتلبية احتياجاته دون أي اهتمام لاحتياجاتنا هو أمر طبيعي مُسلمٌ به...لا يستدعي التساؤل ولا الدهشة....
وما كاد قلبي ينفطر له حزناً بأن هناك نساء في عالمنا يرفضن هذه العلاقات المؤذية والمُدمرة ولا يعيرنها أي اهتمام بل لا يسمحن لأنفسهن بالتفكير فيها بينما هناك أخريات يغرقن فيها حتى التلاشي تماماً....
ترى لماذا نتعاطف مع آلآم الآخرين ونعمى عن الالم الموجود في حياتنا...لأننا نفتقر تقييم الأمور بصورة واقعية ولطالما نعيش داخل مُخيلتنا من أجل حماية أنفسنا ، لا نثق بمشاعرنا وننجذب إلى التحديات التي يتجنبها الآخريات الأكثر توازناً بصورة طبيعية دون عناء...
تفضلت الكاتبة بذكر عدد من العوامل المشتركة النموذجية في النساء اللاتي يفرطن في الحب كالنشأة في اسرة مُختلة وظيفياً وبالمناسبة أحببت هذا التوصيف الدقيق الذي لا يدع مجالاً للحديث طويلاً... ، الافتقار للرعاية وتلقي الحب والاهتمام في الطفولة فتحاول المرأة إشباع هذه الحاجة من خلال رعايتها للآخرين ...، الاستجابة العاطفية القوية لمن يتسم بالبرود العاطفي فهى على قناعة بأنها يمكن تغييره وليس عليها إلا أن تنتظر والكارثة الحقيقية عندما يتغير تفقد هى حماستها وقدرتها على التحكم وتصبح العلاقة أشد إيلاماً ومعاناةً....
لابأس من تحمل مسؤولية العلاقة كاملة وتخفين محاولتك للتحكم في العلاقة بأنك تمدين يد المساعدة... وذلك يتمثل في التحكم والإنكار للحفاظ على المنظور الإيجابي او التغاضي عن الأخطاء ، كلاهما صورة مكررة من صراعاتنا القديمة ونجاهد لتغيير شخص آخر بدلاً من أنفسنا....
قد تعانين الاكتئاب فتحاولين تفاديه بالإثارة المستمدة من الفوضى العارمة من العلاقة غير المستقرة...وتشعرين بالملل ممن يتصفون باللطف والاستقرار ويمكن الاعتماد عليهم...الم أخبركم بأنها كارثة كبيرة وجداً....😁
وبالرغم من إن الظروف المطروحة في قصص النساء هنا قد لا تتوافق مع ظروف مجتمعاتنا إلا إنها بالنهاية تؤدي إلى نتيجة واحدة لابد وأن تتغير هى وتبحث عن تعافيها من الإفراط في الحب....
عرضت الكاتبة عدد من الخطوات البسيطة وليست السهلة للتعافي ، تبدأ بطلب المساعدة ، تعافيكِ اولويتك القصوى حتى وإن اتصفتِ بالأنانية ، توقفي عن التحكم في حياة الآخرين ، لا تتورطين في الألاعيب والخدع ، تطوير ذاتك ومهاراتك ، مواجهة قصورك ومخاوفك بشجاعة ، واعثري على مجموعة دعم لمشاركة الآخرين ....
وللأسف الشديد يفتقر العلاج النفسي السلوكي في بلادنا إلى توفر مجموعات الدعم لمن يفرطن في الحب ، فالعلاج الجماعي تتماهى فيه التجربة الذاتية مع تجارب الآخرين وتصبح المرأة أكثر تواصلاً مع ذاتها ، تقبل مشاعرها وتصبح اكثر صدقاً وأقل خوفاً ، وتتعلم من أخطاء الأخريات ، أحببت التفاصيل الصغيرة التي ذكرتها الكاتبة من تبادل الابتسامات المتفهمة ، الضحكات الساخرة ، الهتافات المُشجعة...كل ذلك يساعد على التعافي دون بذل جهد كبير وليس بصورة متعمدة....
أعجبت بالتركيز على توقف التحكم بحياة الآخر ، فهو لديه القدرة على تولي الأمور ، تتوقفين عن المدح والتشجيع الدائم ، هل تعلمين بأنهما أدوات للتلاعب به ، وسائل ضغط خفية للتحكم وفرض السيطرة...توقفي عن المراقبة...الاهتمام المفرط...دعيه يتحمل مسؤولية خياراته ، لا تقومي بدور المُنقذ لو ممكن 😁
عليكِ تعلم الثبات واحترام الشخص الآخر بما يكفي للسماح له بأن يكون الصراع خاصاً به وليس بكِ أنتِ...
تذكري بأن كل مرة تفشل جهودك المبذولة لانقاذه أنتِ اول من يُلقى عليه اللوم وتشعرين بمزيد من القلق واليأس والخوف من الفقد والخسارة....
وقد تشعر المراة عندئذٍ بأنها تكاد تسقط من جرف عال عندما تتخلى عن التحكم في الآخرين الموجودين في حياتها سواء كان شريكها أو اولادها ، يأتِ الإيمان بالله والذي اشارت اليه الكاتبة بالممارسة الروحية لينقذك من السقوط ويمنحك القوة على التعافي وإنكِ تستحقين الأفضل....عندئذٍ لن تفقدي ذاتك في ذوات الآخرين....
لدي عبارة مُفضلة أُذَكِر بها نفسي وصديقاتي دائماً...
هل انتِ مستعدة لتلقيها...هيا ولكن لن تفتحي يديكِ هذه المرة بل عقلك وقلبك...
you can fix him....Nooo
Anyone can fix him....Nooo
He only the one can fix himself....?!
May be....not sure 😅
هنا تلتقي بأن الوقوع في الحب مرادف للمعاناة من الألم ، علاقات خطرة على السلام العاطفي بل والجسدي كذلك ، وكأن تحمُل كل السلوكيات المؤذية ومحادثاتنا الدائمة عنه مع اصدقاءنا المقربين ، وعندما تبدأ كل عباراتنا ب " هو " ، وكل انشغالنا بتلبية احتياجاته دون أي اهتمام لاحتياجاتنا هو أمر طبيعي مُسلمٌ به...لا يستدعي التساؤل ولا الدهشة....
وما كاد قلبي ينفطر له حزناً بأن هناك نساء في عالمنا يرفضن هذه العلاقات المؤذية والمُدمرة ولا يعيرنها أي اهتمام بل لا يسمحن لأنفسهن بالتفكير فيها بينما هناك أخريات يغرقن فيها حتى التلاشي تماماً....
ترى لماذا نتعاطف مع آلآم الآخرين ونعمى عن الالم الموجود في حياتنا...لأننا نفتقر تقييم الأمور بصورة واقعية ولطالما نعيش داخل مُخيلتنا من أجل حماية أنفسنا ، لا نثق بمشاعرنا وننجذب إلى التحديات التي يتجنبها الآخريات الأكثر توازناً بصورة طبيعية دون عناء...
تفضلت الكاتبة بذكر عدد من العوامل المشتركة النموذجية في النساء اللاتي يفرطن في الحب كالنشأة في اسرة مُختلة وظيفياً وبالمناسبة أحببت هذا التوصيف الدقيق الذي لا يدع مجالاً للحديث طويلاً... ، الافتقار للرعاية وتلقي الحب والاهتمام في الطفولة فتحاول المرأة إشباع هذه الحاجة من خلال رعايتها للآخرين ...، الاستجابة العاطفية القوية لمن يتسم بالبرود العاطفي فهى على قناعة بأنها يمكن تغييره وليس عليها إلا أن تنتظر والكارثة الحقيقية عندما يتغير تفقد هى حماستها وقدرتها على التحكم وتصبح العلاقة أشد إيلاماً ومعاناةً....
لابأس من تحمل مسؤولية العلاقة كاملة وتخفين محاولتك للتحكم في العلاقة بأنك تمدين يد المساعدة... وذلك يتمثل في التحكم والإنكار للحفاظ على المنظور الإيجابي او التغاضي عن الأخطاء ، كلاهما صورة مكررة من صراعاتنا القديمة ونجاهد لتغيير شخص آخر بدلاً من أنفسنا....
قد تعانين الاكتئاب فتحاولين تفاديه بالإثارة المستمدة من الفوضى العارمة من العلاقة غير المستقرة...وتشعرين بالملل ممن يتصفون باللطف والاستقرار ويمكن الاعتماد عليهم...الم أخبركم بأنها كارثة كبيرة وجداً....😁
وبالرغم من إن الظروف المطروحة في قصص النساء هنا قد لا تتوافق مع ظروف مجتمعاتنا إلا إنها بالنهاية تؤدي إلى نتيجة واحدة لابد وأن تتغير هى وتبحث عن تعافيها من الإفراط في الحب....
عرضت الكاتبة عدد من الخطوات البسيطة وليست السهلة للتعافي ، تبدأ بطلب المساعدة ، تعافيكِ اولويتك القصوى حتى وإن اتصفتِ بالأنانية ، توقفي عن التحكم في حياة الآخرين ، لا تتورطين في الألاعيب والخدع ، تطوير ذاتك ومهاراتك ، مواجهة قصورك ومخاوفك بشجاعة ، واعثري على مجموعة دعم لمشاركة الآخرين ....
وللأسف الشديد يفتقر العلاج النفسي السلوكي في بلادنا إلى توفر مجموعات الدعم لمن يفرطن في الحب ، فالعلاج الجماعي تتماهى فيه التجربة الذاتية مع تجارب الآخرين وتصبح المرأة أكثر تواصلاً مع ذاتها ، تقبل مشاعرها وتصبح اكثر صدقاً وأقل خوفاً ، وتتعلم من أخطاء الأخريات ، أحببت التفاصيل الصغيرة التي ذكرتها الكاتبة من تبادل الابتسامات المتفهمة ، الضحكات الساخرة ، الهتافات المُشجعة...كل ذلك يساعد على التعافي دون بذل جهد كبير وليس بصورة متعمدة....
أعجبت بالتركيز على توقف التحكم بحياة الآخر ، فهو لديه القدرة على تولي الأمور ، تتوقفين عن المدح والتشجيع الدائم ، هل تعلمين بأنهما أدوات للتلاعب به ، وسائل ضغط خفية للتحكم وفرض السيطرة...توقفي عن المراقبة...الاهتمام المفرط...دعيه يتحمل مسؤولية خياراته ، لا تقومي بدور المُنقذ لو ممكن 😁
عليكِ تعلم الثبات واحترام الشخص الآخر بما يكفي للسماح له بأن يكون الصراع خاصاً به وليس بكِ أنتِ...
تذكري بأن كل مرة تفشل جهودك المبذولة لانقاذه أنتِ اول من يُلقى عليه اللوم وتشعرين بمزيد من القلق واليأس والخوف من الفقد والخسارة....
وقد تشعر المراة عندئذٍ بأنها تكاد تسقط من جرف عال عندما تتخلى عن التحكم في الآخرين الموجودين في حياتها سواء كان شريكها أو اولادها ، يأتِ الإيمان بالله والذي اشارت اليه الكاتبة بالممارسة الروحية لينقذك من السقوط ويمنحك القوة على التعافي وإنكِ تستحقين الأفضل....عندئذٍ لن تفقدي ذاتك في ذوات الآخرين....
لدي عبارة مُفضلة أُذَكِر بها نفسي وصديقاتي دائماً...
هل انتِ مستعدة لتلقيها...هيا ولكن لن تفتحي يديكِ هذه المرة بل عقلك وقلبك...
you can fix him....Nooo
Anyone can fix him....Nooo
He only the one can fix himself....?!
May be....not sure 😅
February 26, 2024
No sé como escribir una reseña a un libro que alberga demasiada verdad para alguien que no ha escogido a los hombres correctos recientemente 😞 Lo que sí diré es que es un buen comienzo para empezar a analizar ciertas conductas que nos lleven a personas que no son las indicadas para nosotras.
100% recomiendo (con todo y la ansiedad de que te digan tus verdades)
100% recomiendo (con todo y la ansiedad de que te digan tus verdades)
June 21, 2014
Non è un libro facile da leggere e se ci sono delle resistenze nella lettura, questo vuol dire che la probabilità di essere una delle donne che amano troppo è alta.
Un libro che richiede di essere letto con calma, che fa riflettere e piangere quando la risonanza delle storie lette è troppo forte.
Un libro che non si limita a mostrare i sintomi di questa malattia, perché amare troppo non è altro che questo: una malattia psichica cronica degenerativa, da cui si può guarire se si riconoscono i sintomi.
Un libro che propone un percorso di guarigione.
Dall'amare troppo si può guarire, imparando ad amare davvero, senza difese, senza strategie auto protettive.
Perché se l'amore è malsano, negazione del vero amore, può uccidere; l'amore vero guarisce e libera da ogni paura per aprirsi alla gioia e alla gioia piena.
Un libro che richiede di essere letto con calma, che fa riflettere e piangere quando la risonanza delle storie lette è troppo forte.
Un libro che non si limita a mostrare i sintomi di questa malattia, perché amare troppo non è altro che questo: una malattia psichica cronica degenerativa, da cui si può guarire se si riconoscono i sintomi.
Un libro che propone un percorso di guarigione.
Dall'amare troppo si può guarire, imparando ad amare davvero, senza difese, senza strategie auto protettive.
Perché se l'amore è malsano, negazione del vero amore, può uccidere; l'amore vero guarisce e libera da ogni paura per aprirsi alla gioia e alla gioia piena.
April 22, 2025
خوانش صوتی/ یکی از مفیدترین و برحق ترین کتابهایی که تاالان خوندم. پیشنهاد میکنم همهی خانومها فصل اول رو بخونن و اگر این کتاب برای اونها نبود ادامهش ندن. اما ۸۰٪ از زنهایی که من تو زندگیم میشناسم، نیاز داشتن و دارن این کتاب فقط یک بار سر راهشون سبز بشه.
🔖اردیبهشت ۱۴۰۴
🔖اردیبهشت ۱۴۰۴
December 30, 2021
Ok, no soy fan de los libros de autoayuda. Incluso, me burlo un poco de ellos. Sin embargo, "Las mujeres que aman demasiado" no es el típico libro optimista de marketing. Existe una crítica al modelo amatorio heterosexual y como afecta a las mujeres desde la psicología y a nivel social. Me gusta que se centre en las mujeres y la escritura del libro sea simple y empática. Eso genera una cercanía especial. Sobre todo cuando agrega relatos e historias de sus propias pacientes. Una deja de sentirse sola y puede encontrarse con otras mujeres aunque sea a través de las letras.
Lamentablemente, si hay partes muy repetitivas. Además, a veces tiende a ser un libro muy "heterosexual" y algo conservador. Por lo que no sé si catalogarlo como una obra feminista. De todas formas, el objeto de estudio de la escritora son mujeres que se enamoran de hombres y repiten patrones tóxicos. Por lo que, el libro está muy bien logrado y fundamentado en sus 200 páginas.
Me gustaría recomendárselo a todas las mujeres que conozco. A las que aún no saben que están en relaciones tóxicas como quiénes están en proceso de sanación. Es un buen libro para entender qué nos sucede o entender a otras mujeres que sufren dependencia emocional y cargan con historias familiares disfuncionales (hermanas, madres, tías, amigas, etc). Me sentí muy acompañada y entendida. Gracias a este libro retomé terapia.
Lamentablemente, si hay partes muy repetitivas. Además, a veces tiende a ser un libro muy "heterosexual" y algo conservador. Por lo que no sé si catalogarlo como una obra feminista. De todas formas, el objeto de estudio de la escritora son mujeres que se enamoran de hombres y repiten patrones tóxicos. Por lo que, el libro está muy bien logrado y fundamentado en sus 200 páginas.
Me gustaría recomendárselo a todas las mujeres que conozco. A las que aún no saben que están en relaciones tóxicas como quiénes están en proceso de sanación. Es un buen libro para entender qué nos sucede o entender a otras mujeres que sufren dependencia emocional y cargan con historias familiares disfuncionales (hermanas, madres, tías, amigas, etc). Me sentí muy acompañada y entendida. Gracias a este libro retomé terapia.
November 7, 2025
Nga gjysma e tutje bëhet përsëritës dhe i mërzitshëm dhe nga fundi nuk përputhet fare me shoqërinë tonë, sepse ne nuk e njohim ende psikologjinë e grupit, por gjithsesi ngelet libër që duhet lexuar patjetër.
May 16, 2022
2.5⭐
يعني ايه الإفراط في الحب؟
يعني تختاري واحد عنده مشاكل الدنيا.. عليه قضية، مدمن، نصاب، بيعبد الكراسي. ممكن ولا حاجة مما سبق بس يكون بارد عاطفيا، بيجرحك، بيضربك، بيستغلك مادياً.
تحبيه جدا جدا وتتفاني في رعايته والتعاطف معه، وتقولي I can fix him
مش بس كده ده كمان إذا تقرب منك شخص سوي وبيحبك فعلا هتكرهيه وتشعري معاه بالملل.
طيب ايه اللي يوصل شخصية في جمالك، في حلاوتك، في شقاوتك أنها تتعلق بهذا الوغد!
الإجابة عند الكاتبة بأنها مشكلة في النشأة. تعرضتي لرفض من أحد الأبوين أو كليهما، أو أحدهم، أو كانوا مدمنين، أو تحملتي مسئولية في مرحلة مبكرة من عمرك. المهم أن الأسرة علمتك الحب بشكل خاطئ. الحب عندك أصبح مرادف للصراعات والهزيمة والنصر والمشاجرات. الحب عندك ما هو إلا تحمل مسئولية الطرف الآخر وتقديم العون له بدون انتظار مقابل، وبعدها يصبح السعي لتغييره هو محور حياتك.
ولا يوجد حل إلا العلاج السلوكي ومجموعات الدعم.
الفكرة تمام وشرحها كان رائع. لكن يعيب الكتاب
• التطويل الزائد جدا. كلام بحذافيره تكرر في الفصول، ونماذج لسيدات كلهم تقريبا نفس الظروف منسوخة من بعض ماعدا واحدة كانت عندها مشكلة اعتداء جنسي وهي طفلة من والدها فكانت إلى جانب الإفراط في الحب عندها مشكلة في العلاقة مع شريكها. هي مش عارفة تقرب ومش عارفة تبعد، عاوزة تساعده في شكل الصداقة فقط برغم الحب.
• كمان فكرة أن الحالة دي خاصة بالسيدات فقط والرجال لا، غير صحيحة بشكل كامل واعتقد ان توجيهه للسيدات فقط كان لغرض المبيعات.
• المشكلات المعروضة تخص المجتمع الغربي
مشاكل إدمان الكحوليات، نظرية عن الإنجذاب الجنسي تجاه أحد الوالدين، حتى طرق العلاج مختلفة عننا.
في النهاية هل الكتاب ده معفن ومحدش يقراه؟
لأ، كان مفيد في بعض نقاطه لكن في رأيي عرض الأفكار وتناولها لم يكن الأفضل وكان ممل أحيانا. فإذا كنتي شايفة العيوب السابقة شئ عادي والفكرة تستحق ابدأي على بركة الله.
يعني ايه الإفراط في الحب؟
يعني تختاري واحد عنده مشاكل الدنيا.. عليه قضية، مدمن، نصاب، بيعبد الكراسي. ممكن ولا حاجة مما سبق بس يكون بارد عاطفيا، بيجرحك، بيضربك، بيستغلك مادياً.
تحبيه جدا جدا وتتفاني في رعايته والتعاطف معه، وتقولي I can fix him
مش بس كده ده كمان إذا تقرب منك شخص سوي وبيحبك فعلا هتكرهيه وتشعري معاه بالملل.
طيب ايه اللي يوصل شخصية في جمالك، في حلاوتك، في شقاوتك أنها تتعلق بهذا الوغد!
الإجابة عند الكاتبة بأنها مشكلة في النشأة. تعرضتي لرفض من أحد الأبوين أو كليهما، أو أحدهم، أو كانوا مدمنين، أو تحملتي مسئولية في مرحلة مبكرة من عمرك. المهم أن الأسرة علمتك الحب بشكل خاطئ. الحب عندك أصبح مرادف للصراعات والهزيمة والنصر والمشاجرات. الحب عندك ما هو إلا تحمل مسئولية الطرف الآخر وتقديم العون له بدون انتظار مقابل، وبعدها يصبح السعي لتغييره هو محور حياتك.
ولا يوجد حل إلا العلاج السلوكي ومجموعات الدعم.
الفكرة تمام وشرحها كان رائع. لكن يعيب الكتاب
• التطويل الزائد جدا. كلام بحذافيره تكرر في الفصول، ونماذج لسيدات كلهم تقريبا نفس الظروف منسوخة من بعض ماعدا واحدة كانت عندها مشكلة اعتداء جنسي وهي طفلة من والدها فكانت إلى جانب الإفراط في الحب عندها مشكلة في العلاقة مع شريكها. هي مش عارفة تقرب ومش عارفة تبعد، عاوزة تساعده في شكل الصداقة فقط برغم الحب.
• كمان فكرة أن الحالة دي خاصة بالسيدات فقط والرجال لا، غير صحيحة بشكل كامل واعتقد ان توجيهه للسيدات فقط كان لغرض المبيعات.
• المشكلات المعروضة تخص المجتمع الغربي
مشاكل إدمان الكحوليات، نظرية عن الإنجذاب الجنسي تجاه أحد الوالدين، حتى طرق العلاج مختلفة عننا.
في النهاية هل الكتاب ده معفن ومحدش يقراه؟
لأ، كان مفيد في بعض نقاطه لكن في رأيي عرض الأفكار وتناولها لم يكن الأفضل وكان ممل أحيانا. فإذا كنتي شايفة العيوب السابقة شئ عادي والفكرة تستحق ابدأي على بركة الله.
September 10, 2012
I am not a fan of self-help books generally speaking, so when a friend who'd been in a situation similar to mine suggested I read this book, I blew it off for almost a year. I was pretty sure I'd be too busy rolling my eyes at it to actually absorb anything written on the page. As it turns out, this book spurred me to take a long look at myself and the choices I'd made- both healthy and un- and to ask myself a lot of questions I hadn't thought to ask myself in a very long time, if ever.
March 19, 2019
When I first started to read this book I did not realize how old it was until I got not even a third into the book, and it was clear that the ideas/theories presented were very out-dated. Not only is this book heteronormative (every theory in this book assumes that women want to date men, and vice-versa), it also condones gender roles. This book also seriously endorsed Freudian theories of sexuality (such as Oedipus complex and its opposite). It was a very entertaining and funny read because it made me realize how much we have advanced in terms of our understanding of the psychology behind different types of relationships. Regardless, I would not recommend this to anyone who wants to learn about the behaviours and cognition of women in (emotionally and physically) abusive relationships.
Also, this book was very (very) repetitive in its format. There were way too many case studies, and they all sounded unnatural/fake if I am being honest. Every women given as an example were speaking like philosophers.
Also, this book was very (very) repetitive in its format. There were way too many case studies, and they all sounded unnatural/fake if I am being honest. Every women given as an example were speaking like philosophers.
January 26, 2011
Very insightful book. I appreciated the ideas that you cannot change your partner, you only can change yourself. When you focus on all of your partner's "flaws" and think that if they change you will be happy, you are using that as an excuse not to address your own problems. Also that being "selfless" can be a form of manipulation. There is definitely truth in that if we focus on ourselves and strive to be better and give less focus on our partner's issues by trying to control or change them, that leads to a healthier life and a healthier relationship dynamic.
November 30, 2016
Ако имате приятелка, която е нещастна във връзките си, винаги избира неподходящи мъже или предпочита да е с някого, но не и сама, или ако всичко това се отнася и за вас - бих ви препоръчала тази книга.
Видях я захвърлена в една книжарница, розовата корица ми прониза ретината, а като видях и заглавието - нямаше как трябваше да видя за какво иде реч. Подходих скептично.
Познах се - прецаквала съм връзки заради желанието си да контролирам ситуацията или защото съм давала повече, отколкото е трябвало. Основната идея в книгата е, че нашите родители и взаимоотношенията в семейството са причината да не можем да изградим качествена връзка, когато вече и ние сме зрели хора. Родителите нанасят непоправими емоционални щети на децата си, че вече и аз се чудя възможно ли е да си добър родител или просто трябва да бъдеш по-малко лош. Или какво всъщност значи да си добър родител...
Аз съм доста емоционално повреден човек, голяма част от описаните ситуации са ми се случвали и благодарение на книгата направих връзка с неща от детството си, примерно - винаги са ми се карали, ако плача и като цяло изразяването на чувства не беше приемливо. В следствие на това, аз рядко изразявам чувствата си и сега - заради страх от отхвърляне. Всеки носи своя емоционален багаж, работата е там, че не трябва да го натоварим на човека, с когото сме, а да направим така че да не ни тежи толкова. Има доста хубави мисли изразени в книгата като това че да опознаеш и да бъдеш опознат може да е много по-вълнуващо, от това да бъдеш просто възбуден (за връзките, които се крепят само на секс). Беше ми особено любопитно да прочета главата "Красавицата и звяра", защото това ми е любимото детско филмче, а там анализират как може да бъде интерпретирана приказката. На мен ми харесва, защото Звярът е силен, мъжествен, смел и в същото време е мил, нежен и внимателен с Бел, а тя се влюбва в него въпреки това че е звяр. За мен - перфектната любовна история. В книгата обаче е представена от друга гледна точка - Бел променя Звяра благодарение на своята любов, т.е. мислим си, че ако обичаме някого достатъчно, той ще се промени и ще стане, човекът, когото сме си представяли. Разбира се, никога не става така.
Видях я захвърлена в една книжарница, розовата корица ми прониза ретината, а като видях и заглавието - нямаше как трябваше да видя за какво иде реч. Подходих скептично.
Познах се - прецаквала съм връзки заради желанието си да контролирам ситуацията или защото съм давала повече, отколкото е трябвало. Основната идея в книгата е, че нашите родители и взаимоотношенията в семейството са причината да не можем да изградим качествена връзка, когато вече и ние сме зрели хора. Родителите нанасят непоправими емоционални щети на децата си, че вече и аз се чудя възможно ли е да си добър родител или просто трябва да бъдеш по-малко лош. Или какво всъщност значи да си добър родител...
Аз съм доста емоционално повреден човек, голяма част от описаните ситуации са ми се случвали и благодарение на книгата направих връзка с неща от детството си, примерно - винаги са ми се карали, ако плача и като цяло изразяването на чувства не беше приемливо. В следствие на това, аз рядко изразявам чувствата си и сега - заради страх от отхвърляне. Всеки носи своя емоционален багаж, работата е там, че не трябва да го натоварим на човека, с когото сме, а да направим така че да не ни тежи толкова. Има доста хубави мисли изразени в книгата като това че да опознаеш и да бъдеш опознат може да е много по-вълнуващо, от това да бъдеш просто възбуден (за връзките, които се крепят само на секс). Беше ми особено любопитно да прочета главата "Красавицата и звяра", защото това ми е любимото детско филмче, а там анализират как може да бъде интерпретирана приказката. На мен ми харесва, защото Звярът е силен, мъжествен, смел и в същото време е мил, нежен и внимателен с Бел, а тя се влюбва в него въпреки това че е звяр. За мен - перфектната любовна история. В книгата обаче е представена от друга гледна точка - Бел променя Звяра благодарение на своята любов, т.е. мислим си, че ако обичаме някого достатъчно, той ще се промени и ще стане, човекът, когото сме си представяли. Разбира се, никога не става така.
January 4, 2024
عندما نجد امرأة تقع في حب رجل مؤذي وهي علي معرفة تقع في الحب الجنون حتي نشعر بالغرابة فكيف يحب أحد شخص غير مناسب
فلا داعي للشعور بالغرابه أبدا بعد قراءة هذا الكتاب الممتع
ومع انتشار هذا الأمر الذي أطلقت عليه الكاتبه ظاهرة الإدمان العاطفي أو الإفراط في الحب
لماذا تحب النساء هكذا ؟ كيف تتعامل مع الرجل وكيف يعاملها ؟! وعلاج هذه الحالة
الكتاب ممتاز فهو في صورة جلسه علاجيه لنساء تعاني من الإدمان العاطفي وكيف تخلصت منه ...
فلا داعي للشعور بالغرابه أبدا بعد قراءة هذا الكتاب الممتع
ومع انتشار هذا الأمر الذي أطلقت عليه الكاتبه ظاهرة الإدمان العاطفي أو الإفراط في الحب
لماذا تحب النساء هكذا ؟ كيف تتعامل مع الرجل وكيف يعاملها ؟! وعلاج هذه الحالة
الكتاب ممتاز فهو في صورة جلسه علاجيه لنساء تعاني من الإدمان العاطفي وكيف تخلصت منه ...
May 13, 2015
Wow, this book basically sums up the story of my life and relationships! I had always wondered where I kept going wrong, as to care is to do the right things, right? Well, yes, it is good to care, it is good to love, but how do you know that you are caring in the right way, loving in the right way? Do any of us even know what love is?
This book teaches that love shouldn't be about suffering, no matter what overly-popular television programmes and movies would like to tell us, but should be about a mutual caring and respect, and one that doesn't leave us feeling forced to smother another in our attempts to "help" them, make them better.
I have always found myself drawn to relationships where I have felt that I have needed to be the "carer". This hasn't, in my mind, been because I've necessarily been drawn to bad people, like some people are, but partly because I don't feel like I'm useful, or needed, if I can't fulfill a role where I can show that I care. Wouldn't I just be abandoned if I can't give everything? What if I'm not good enough?
Of course, a lot of it stems down to self-esteem, which I know I've been lacking in, until recently. It doesn't necessarily mean that my choices have changed as my confidence has grown, but my willingness to put up with certain behaviour has!
I truly do recommend this book for any woman (or man, even) who has found themselves cycling through relationships and never seeming to be able to get it "right". It has helped me a lot in understanding my behaviour, both now and in the past.
This book teaches that love shouldn't be about suffering, no matter what overly-popular television programmes and movies would like to tell us, but should be about a mutual caring and respect, and one that doesn't leave us feeling forced to smother another in our attempts to "help" them, make them better.
I have always found myself drawn to relationships where I have felt that I have needed to be the "carer". This hasn't, in my mind, been because I've necessarily been drawn to bad people, like some people are, but partly because I don't feel like I'm useful, or needed, if I can't fulfill a role where I can show that I care. Wouldn't I just be abandoned if I can't give everything? What if I'm not good enough?
Of course, a lot of it stems down to self-esteem, which I know I've been lacking in, until recently. It doesn't necessarily mean that my choices have changed as my confidence has grown, but my willingness to put up with certain behaviour has!
I truly do recommend this book for any woman (or man, even) who has found themselves cycling through relationships and never seeming to be able to get it "right". It has helped me a lot in understanding my behaviour, both now and in the past.
July 27, 2021
3.45 ⭐
Книгата като цяло е хубава, дава интересна перспектива за поведението от психологическа гледна точка, но има много повторения, а и с някои неща не съм особено съгласна. Например, абсурдно е да се твърди, че момиче, което е проявило отговорност и самостоятелност в детството си( заради слабостите на родителите си), може да стане жертва на дисфункционални взаимоотношения с мъжете, проявявайки себеотрицание и прекомерна загриженост във връзката си. За мен лично няма такава взаимовръзка. Като цяло е факт, че липсата на любов и одобрение, от които детето има нужда, може да се превърне в ниска самооценка, неувереност, страх от изоставяне, което само по себе си отприщва един механизъм на потискане на собствената си същност за сметка на другия и компромиси със себе си. Изобщо, много може да се говори по темата, и всичко е толкова индивидуално, че не може да се сложи в рамка. Примерите, дадени в книгата, не са общовалидни, защото има много нюанси. В основата на едни хармонични отношения обаче, има значение на първо място един човек да приема и обича себе си и да не използва партньора си като компенсаторен механизъм, който да запълва някакви вътрешни пукнатини.
Самата авторка насочва към същите изводи.
Робин Норууд е на първо място психотерапевт и е специализирала в областта на зависимостите и проблематичните връзки. И историите, които споделя са част от нейната практика.
В описаните случаи ми направи впечатление, че тези жени са привлечени от партньори, които имат нужда от тях. И така те се чувстват полезни, и не само това, но и привлечени от зависимостта на партньорите им към самите тях, като вид гаранция, че те ще бъдат с тях и няма да ги изоставят. Всичко това е обусловено от техния емоционален дефицит в детството. На друг план излиза психологическата необходимост да се вживеят в ролята на спасителки и стремежа да променят партньора си уж към по- добро. Дефакто обаче, когато те изпълнят ролята си, и в случай, че постигнат целта си, те загубват интерес и се изпълват с неудовлетвореност. И така отново влизат в порочния кръг на своята счупена психо- емоционална зависимост. В края на книгата има насоки как една "твърде много обичаща жена" да се справи със слабостите и да излезе от порочния кръг на пагубните взаимоотношения. Естествено, тези съвети не са панацея, защото човек сам трябва да стигне до момента на осъзнаване, но определено може да помогне да се види отстрани и да положи усилие за промяна.
Всъщност тази книга не е само за жените, въпреки че женската част са целевата група, тъй като те по- често влизат в ролята на "прекалено обичащите", по- скоро от вътрешната необходимост да бъдат обичани. Беше интересна и мъжката гледна точка в отношенията им с "жени, които обичат твърде много".
Огънят обаче може да направи човек по- силен, може и да го огъне. А в тези истории се разказва именно за тези случаи- на вътрешно огъване и пречупване.
Темата за взаимоотношенията е наистина сложна. В нея няма правилно и грешно. Има значение единствено как се чувства самия човек и дали компромисите, които прави, го ощетяват и отнемат от неговата вътрешна хармония.
( мале как се отплеснах във философстване 🙂)
Книгата наистина може да е полезна, защото дава различна перспектива и провокира към вглеждане в самия себе си.
Книгата като цяло е хубава, дава интересна перспектива за поведението от психологическа гледна точка, но има много повторения, а и с някои неща не съм особено съгласна. Например, абсурдно е да се твърди, че момиче, което е проявило отговорност и самостоятелност в детството си( заради слабостите на родителите си), може да стане жертва на дисфункционални взаимоотношения с мъжете, проявявайки себеотрицание и прекомерна загриженост във връзката си. За мен лично няма такава взаимовръзка. Като цяло е факт, че липсата на любов и одобрение, от които детето има нужда, може да се превърне в ниска самооценка, неувереност, страх от изоставяне, което само по себе си отприщва един механизъм на потискане на собствената си същност за сметка на другия и компромиси със себе си. Изобщо, много може да се говори по темата, и всичко е толкова индивидуално, че не може да се сложи в рамка. Примерите, дадени в книгата, не са общовалидни, защото има много нюанси. В основата на едни хармонични отношения обаче, има значение на първо място един човек да приема и обича себе си и да не използва партньора си като компенсаторен механизъм, който да запълва някакви вътрешни пукнатини.
Самата авторка насочва към същите изводи.
Робин Норууд е на първо място психотерапевт и е специализирала в областта на зависимостите и проблематичните връзки. И историите, които споделя са част от нейната практика.
В описаните случаи ми направи впечатление, че тези жени са привлечени от партньори, които имат нужда от тях. И така те се чувстват полезни, и не само това, но и привлечени от зависимостта на партньорите им към самите тях, като вид гаранция, че те ще бъдат с тях и няма да ги изоставят. Всичко това е обусловено от техния емоционален дефицит в детството. На друг план излиза психологическата необходимост да се вживеят в ролята на спасителки и стремежа да променят партньора си уж към по- добро. Дефакто обаче, когато те изпълнят ролята си, и в случай, че постигнат целта си, те загубват интерес и се изпълват с неудовлетвореност. И така отново влизат в порочния кръг на своята счупена психо- емоционална зависимост. В края на книгата има насоки как една "твърде много обичаща жена" да се справи със слабостите и да излезе от порочния кръг на пагубните взаимоотношения. Естествено, тези съвети не са панацея, защото човек сам трябва да стигне до момента на осъзнаване, но определено може да помогне да се види отстрани и да положи усилие за промяна.
Всъщност тази книга не е само за жените, въпреки че женската част са целевата група, тъй като те по- често влизат в ролята на "прекалено обичащите", по- скоро от вътрешната необходимост да бъдат обичани. Беше интересна и мъжката гледна точка в отношенията им с "жени, които обичат твърде много".
Огънят обаче може да направи човек по- силен, може и да го огъне. А в тези истории се разказва именно за тези случаи- на вътрешно огъване и пречупване.
Темата за взаимоотношенията е наистина сложна. В нея няма правилно и грешно. Има значение единствено как се чувства самия човек и дали компромисите, които прави, го ощетяват и отнемат от неговата вътрешна хармония.
( мале как се отплеснах във философстване 🙂)
Книгата наистина може да е полезна, защото дава различна перспектива и провокира към вглеждане в самия себе си.
December 17, 2020
Parte benino, finisce male. Si potrebbe dire molto su questo saggio, che mi è parso molto riduttivo e rigido. L'autrice sfrutta casi limite per avvalorare la sua tesi principali, cioè che le donne (e qualche uomo) ricercano relazioni abusive perché cresciute in un ambiente familiare tossico. Non sono certo una terapeuta, ed è vero che i rapporti familiari possono distruggerci, ma individuare questa come l'unica causa mi sembra semplicistico. Dove finiscono le persone che hanno avuto un'infanzia normale e si ritrovano comunque in una relazione abusiva?
Per non parlare dell'eteronormatività, degli orientamenti sessuali indicati come "devianze", dalla libertà sessuale giudicata sempre in modo negativo.
Insomma, un saggio che è invecchiato proprio male.
Per non parlare dell'eteronormatività, degli orientamenti sessuali indicati come "devianze", dalla libertà sessuale giudicata sempre in modo negativo.
Insomma, un saggio che è invecchiato proprio male.
May 21, 2015
Мисля, че към книгите тип приложна психология трябва до се подхожда доста внимателно и само ако можеш да отсееш зърното от плявата. Не бих погледнала тази книга, ако не ми я бяха изрично препоръчали.
Хареса ми, че обяснява моделите на "прекомерно обичане' с примери. На мен беше полезна, защото нарича нещата с истинските им имена- нещо което е важно за такъв тип книги.
Хареса ми, че обяснява моделите на "прекомерно обичане' с примери. На мен беше полезна, защото нарича нещата с истинските им имена- нещо което е важно за такъв тип книги.
February 2, 2021
4,5⭐
Pentru început, nu este vorba despre o carte plângacioasă de dragoste, ceea ce puteți gândi la prima vederea a denumirii. ,,Femei care iubesc prea mult", e un roman psihologic, ce prezintă fără frică dramele tuturor femeilor care se plasează mereu pe ultimul loc, oferind pozițiile din față altora (partenerului, prietenilor, familiei). Anunț preventiv că nu am citit această lucrare pentru că mă aflu și eu în această ipostază. Dimpotrivă, purul interes pentru a descoperi o latură a gândirii genului femenin m-a îndemnat să o studiez.
De menționat este faptul că cartea e alcătuită din mai multe studii de caz asupra femeilor și relaționării lor cu alți oameni. Autoarea, Robin Norwood, încearcă să descoase fiecare caz în parte pentru a ajunge la geneza problemelor, care, negreșit, se găsește în copilăria clientelor sale. Ea pune accent pe faptul că o femeie nu ajunge să iubească prea mult întâmplător. Rădăcinile dependenței relaționale și afective se găsesc în familia disfuncțională în care aceasta a crescut: abuzivă, cu un părinte, sau ambii alcoolici, dependenți fizic, absenți, frustrați, dezinteresați sau cu lipsă de dragoste și afecțiune. Aceste condiții nesănătoase se răsfrâng mai apoi involuntar asupra mentalității și alegerilor luate de copilă în adolescență și, mai apoi, pe parcursul întregii vieți, astfel ajungând să-și aleagă parteneri de viață asemănători cu părinții săi pentru a nu-și schimba mediul familiar.
Ei bine, aici sunt oferite nu numai situațiile propriu zise de dragoste toxică și distructivă, dar și metodele de soluționare și recuperare emoțională. Citind, veți învăța cum să nu mai iubiți prea mult și veți deveni o femeie sănătoasă, încrezută în sine și fericită.
Pentru început, nu este vorba despre o carte plângacioasă de dragoste, ceea ce puteți gândi la prima vederea a denumirii. ,,Femei care iubesc prea mult", e un roman psihologic, ce prezintă fără frică dramele tuturor femeilor care se plasează mereu pe ultimul loc, oferind pozițiile din față altora (partenerului, prietenilor, familiei). Anunț preventiv că nu am citit această lucrare pentru că mă aflu și eu în această ipostază. Dimpotrivă, purul interes pentru a descoperi o latură a gândirii genului femenin m-a îndemnat să o studiez.
De menționat este faptul că cartea e alcătuită din mai multe studii de caz asupra femeilor și relaționării lor cu alți oameni. Autoarea, Robin Norwood, încearcă să descoase fiecare caz în parte pentru a ajunge la geneza problemelor, care, negreșit, se găsește în copilăria clientelor sale. Ea pune accent pe faptul că o femeie nu ajunge să iubească prea mult întâmplător. Rădăcinile dependenței relaționale și afective se găsesc în familia disfuncțională în care aceasta a crescut: abuzivă, cu un părinte, sau ambii alcoolici, dependenți fizic, absenți, frustrați, dezinteresați sau cu lipsă de dragoste și afecțiune. Aceste condiții nesănătoase se răsfrâng mai apoi involuntar asupra mentalității și alegerilor luate de copilă în adolescență și, mai apoi, pe parcursul întregii vieți, astfel ajungând să-și aleagă parteneri de viață asemănători cu părinții săi pentru a nu-și schimba mediul familiar.
Ei bine, aici sunt oferite nu numai situațiile propriu zise de dragoste toxică și distructivă, dar și metodele de soluționare și recuperare emoțională. Citind, veți învăța cum să nu mai iubiți prea mult și veți deveni o femeie sănătoasă, încrezută în sine și fericită.
July 22, 2013
If you've ever described yourself or someone you know as a "serial monogamist" or have noticed that most your partners fit into a pattern of “difficult men”, read this book. I had heard about relationship addiction in passing but never took it seriously before reading Robin Norwood's book. It is a serious condition that can have as much potential to negatively affect a person's life as any controlled substance. I appreciated Norwood's analysis of attitudes about love and man-woman relationships often prevent people from getting help because this kind of destructive, painful, dysfunctional love is what "true love" or "being a good wife/girlfriend/daughter/mother" is all about. Most media that we are exposed to reinforce this misperception and have done so for centuries across many cultures. The setting and characters may be different, but the lesson always boils down to, "being a woman in love is being a woman in pain." What was really eye-opening for me was when Norwood explained the connection between caring and control. That women who are addicted to relationships often use their desire to help their significant other to control their behavior. Of course, this is set up for disaster and heart ache, but women keep repeating this sick pattern over and over.
I learned the most from the first and last quarters of the book, but would have appreciated more attention to recovery than the repetitive anecdotes from women who suffer with addiction. This book is a "classic" for sure and the subject is still very relevant, but I thought it still has a very 80's vibe. The anecdotes from women who suffer from relationship addiction were helpful, but after reading so many depressing, cyclical stories I decided I needed to skim, or skip over some of them because they didn't really apply to what I was interested in taking away from this book. I think if the anecdotes were condensed more (it took up over two-thirds of the book in my estimation) I feel like I could have enjoyed it better, some of these stories were very difficult for me to read at one time.
I learned the most from the first and last quarters of the book, but would have appreciated more attention to recovery than the repetitive anecdotes from women who suffer with addiction. This book is a "classic" for sure and the subject is still very relevant, but I thought it still has a very 80's vibe. The anecdotes from women who suffer from relationship addiction were helpful, but after reading so many depressing, cyclical stories I decided I needed to skim, or skip over some of them because they didn't really apply to what I was interested in taking away from this book. I think if the anecdotes were condensed more (it took up over two-thirds of the book in my estimation) I feel like I could have enjoyed it better, some of these stories were very difficult for me to read at one time.
August 25, 2019
Este libro supuso una revolución cuando se publicó, hace más de 30 años, por tratar las relaciones de pareja que hoy llamamos tóxicas desde un punto de vista similar al del tratamiento para las adicciones. Cuenta con muchos testimonios de mujeres y con la guía para evitar caer en relaciones de celos, violencia, etc. Me han gustado muchas partes del libro, creo que por desgracia siguen vigentes hoy en día, pero es cierto que otras me han parecido ya superadas (la diferencia con el contexto EEUU años 70-80 hace que algunas de las historias nos queden muy lejos leyéndolo hoy en día).
January 24, 2020
E prima carte de acest gen care are un impact asupra mea. Cumpărată inițială pentru a fi făcută cadou (titlul era prea siropos pentru ceva ce as fi citit eu), cartea asta mi a oferit răspunsuri (!!!) și mi a schimbat cumva perspectivele, ceea ce mi se pare incredibil. Este scrisă intr un stil lejer, astfel ca se citește ușor. Am recomandat o prietenelor mele și o recomand oricui, măcar pentru a-i înțelege pe alții, dacă nu pe noi înșine. :)
September 2, 2008
I am all for learning about yourself, even reading one of Oprah's self help books once in a while but this was awful. If you are going to read a book about codependency or women who need to respect themselves more, I would not suggest this one.
April 23, 2014
Even if you do not fall in this category you will benefit a lot
I'm glad I read it :-) and I think it is a must read for all women
I'm glad I read it :-) and I think it is a must read for all women
Displaying 1 - 30 of 2,940 reviews