Нищо никога няма да се доближи да безсмъртната ми любов към "Приказки на прибалтийските народи", която ми беше може би любимата книга като дете и чиито приказки са странни и красиви като произведения за възрастни, но тези приказки от Украйна, Молдавия и Беларус са много симпатични и интересни, въпреки доста бруталните моменти в повечето. Почти няма царкини, но има много приключения и премеждия за млади мъже, които трябва да помогнат на семействата си или да се докажат пред света, както и хора и животни със свърхестествени и много полезни за съответното затруднение на героя умения. Появява се и Баба Яга Сухокрака - бях забравила за формулировката "главата й в ъгъла, устата й при огнището, носа й в покрива опира". И изобщо на много места чувах забравени отгласи от детството си.