What do you think?
Rate this book
Ден преди смъртта
Двама наемни убийци. Една принцеса. Един изгубен наследник.
Последният оцелял от кървавата разправа с древния Орден на Мортон се завръща в Ерехия под чуждо име – не като герой, а като призрак от миналото, заклел се да унищожи кралството, лишило го от семейство. Но когато се изправя лице в лице с нея – принцесата, която носи не корона, а оръжие, съдбата му се преобръща.
Тя е Красивата смъртоносна.
Той е Последния син.
Хадриан и Бриела се изправят един срещу друг в смъртоносен дуел на чест, коварство и дълг. Ала когато страстта се намесва, схватката се превръща в танц. В един свят, където всеки носи маска и всеки крие тайни, истината започва да излиза наяве – и тя променя всичко.
Колко точно могат да понесат две изстрадали души в името на своята свобода? Двамата са изправени пред жесток избор – да се доверят на врага или да загубят всичко, за което някога са се борили…
Последният оцелял от кървавата разправа с древния Орден на Мортон се завръща в Ерехия под чуждо име – не като герой, а като призрак от миналото, заклел се да унищожи кралството, лишило го от семейство. Но когато се изправя лице в лице с нея – принцесата, която носи не корона, а оръжие, съдбата му се преобръща.
Тя е Красивата смъртоносна.
Той е Последния син.
Хадриан и Бриела се изправят един срещу друг в смъртоносен дуел на чест, коварство и дълг. Ала когато страстта се намесва, схватката се превръща в танц. В един свят, където всеки носи маска и всеки крие тайни, истината започва да излиза наяве – и тя променя всичко.
Колко точно могат да понесат две изстрадали души в името на своята свобода? Двамата са изправени пред жесток избор – да се доверят на врага или да загубят всичко, за което някога са се борили…
528 pages, Paperback
Published July 25, 2025
18 people are currently reading
234 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 26 of 26 reviews
August 2, 2025
Много исках да харесам тази книга изцяло и може би очакванията ми изиграха лоша шега. Сега ще обясня по-подробно.
Позитиви:
- Станислава Сярова пише невероятно красиво. Има някои нейни изречения, които са толкова нежни, че ти пълнят душата. Успява да пише атмосфера отлично и направо те пренася през времето и пространството там, с героите. А любовните ѝ сцени бяха много красиви и нежни, без да са експлицитни или вулгарни. Успя да предаде емоцията на героите по несравним начин.
Пръскам се от кеф като видя толкова много талант в млад човек.
- Хадриан. Нужно ли е да казвам повече?! Хадриан е ✨prime book boyfriend material✨ Момичета, той е писан за вас и нямам търпение да видя как реагирате на някои от репликите му (*swoon).
- Самият начин на разпределение на действието и главите. Ден преди смъртта/ 24 глави / пясъчен часовник, който отброява по един час преди въпросното.. Ъм, фатално...събитие. Много интересен подход, поздравления за идеята!
Какво на мен лично не ми допадна:
Фентъзи елементът, който беше много бейсик. Всъщност фентъзи нещото тук е, че действието се развива в измислено кралство. Няма никаква магия или вълшебни същества и признавам си, това малко ме разочарова. Аз свързвам роментъзи жанра с все пак нещичко по-така. И си го търсех и го очаквах и това ми изигра лоша шега.
Бриела... Доста непостоянна, не знам дали такава е била идеята или е пропуск в изграждането ѝ. Но което и да е, не можах да я харесам. Знам че е асасин, но правеше някои доста безсмислени убийства. И излишно жестоки сякаш?
Просто цялото нещо с минималното фентъзи, самото естество на сюжета не беше за мен.
Заключение :
Все пак се радвам, че се докоснах до тази история, защото авторката наистина е много талантлива и пише прекрасно.
Може би обаче книгата е по-подходяща за онези от вас, които нямат опит във фентъзито и липсата на по-специфична магическа система няма да ви е проблем.
Позитиви:
- Станислава Сярова пише невероятно красиво. Има някои нейни изречения, които са толкова нежни, че ти пълнят душата. Успява да пише атмосфера отлично и направо те пренася през времето и пространството там, с героите. А любовните ѝ сцени бяха много красиви и нежни, без да са експлицитни или вулгарни. Успя да предаде емоцията на героите по несравним начин.
Пръскам се от кеф като видя толкова много талант в млад човек.
- Хадриан. Нужно ли е да казвам повече?! Хадриан е ✨prime book boyfriend material✨ Момичета, той е писан за вас и нямам търпение да видя как реагирате на някои от репликите му (*swoon).
- Самият начин на разпределение на действието и главите. Ден преди смъртта/ 24 глави / пясъчен часовник, който отброява по един час преди въпросното.. Ъм, фатално...събитие. Много интересен подход, поздравления за идеята!
Какво на мен лично не ми допадна:
Фентъзи елементът, който беше много бейсик. Всъщност фентъзи нещото тук е, че действието се развива в измислено кралство. Няма никаква магия или вълшебни същества и признавам си, това малко ме разочарова. Аз свързвам роментъзи жанра с все пак нещичко по-така. И си го търсех и го очаквах и това ми изигра лоша шега.
Бриела... Доста непостоянна, не знам дали такава е била идеята или е пропуск в изграждането ѝ. Но което и да е, не можах да я харесам. Знам че е асасин, но правеше някои доста безсмислени убийства. И излишно жестоки сякаш?
Просто цялото нещо с минималното фентъзи, самото естество на сюжета не беше за мен.
Заключение :
Все пак се радвам, че се докоснах до тази история, защото авторката наистина е много талантлива и пише прекрасно.
Може би обаче книгата е по-подходяща за онези от вас, които нямат опит във фентъзито и липсата на по-специфична магическа система няма да ви е проблем.
August 14, 2025
Тази книга направо ми завъртя главата.
Всяка част от тази книга заслужава да бъде спомената. Героите - Хадриан и Бриела - са изключителни. Ярки, силни и завладяващи, с всяка следваща страница копнееш за още и още от тях. Хадриан е непоколебим, тайнствен и с осезаемо присъствие, от онези мъже, които знаят какво искат и как да го постигнат. Бриела - независима, вдъхновяваща, с дух на бунтар, но величието на лидер, тя не се вписва в клишето за крехката героиня, която чака спасение. Двамата заедно са страхотен отбор. Още с първата си появя върху страниците ме грабнаха и не ме пуснаха до края. А любовната им история… бих я описала като един добре изграден slow burn - премерен, дълбок и въздействащ, който наистина си заслужава чакането. Нямаше пикантни сцени, така че книгата е подходяща за читатели на всяка възраст.
Светът на книгата е пленителен. Атмосферата, политическите интриги, всяка сцена - всичко това е поднесено с изключително внимание към детайла, но по начин, който е достъпен и за хора, които не са свикнали да четат роментъзи, макар и в романа да не присъстват типичните фентъзи елементи като магия или митични същества.
Градовете, второстепенните герои, дори къщите - било то рухнали или величествени - оживяват пред очите ти, благодарение на описанията на Станислава. А битките? Определено любимата ми част.
Бяха динамични, увлекателни и добре структурирани - някои разкриваха повече за вътрешния свят на героите, други носеха тежестта на последици и избори. Бях искрено впечатлена от вниманието към всяко действие, било то удар, защита или стратегически ход.
Финалът? Направо ми висна ченето. Няма да издавам нищо - не искам да ви лиша от това преживяване. Само ще кажа, че до последната страница напрежението не спада, има много драма, разкрития - абе има от всичко, и то в изобилие. 👀
Радвам се, че бях сред първите, които прочетоха тази книга веднага след предварителните поръчки. Познавам творчеството на Станислава Сярова още от самото начало - спомням си, когато я открих в тикток, в първите ѝ стъпки като самопубликуващ се автор. Днес, години по-късно, тя не просто е подписала с едно от най-големите издателства в България, но и се е развила впечатляващо като писател. Стилът ѝ е зрял, уверен и въздействащ, и съм горда от нейния прогрес.
Вярвам, че Съни тепърва ще ни изненадва и очаквам с нетърпение какво ѝ предстои, и искрено се надявам отново да бъде с “Сиела”. Оформлението на книгата е невероятно! 😍
Всяка част от тази книга заслужава да бъде спомената. Героите - Хадриан и Бриела - са изключителни. Ярки, силни и завладяващи, с всяка следваща страница копнееш за още и още от тях. Хадриан е непоколебим, тайнствен и с осезаемо присъствие, от онези мъже, които знаят какво искат и как да го постигнат. Бриела - независима, вдъхновяваща, с дух на бунтар, но величието на лидер, тя не се вписва в клишето за крехката героиня, която чака спасение. Двамата заедно са страхотен отбор. Още с първата си появя върху страниците ме грабнаха и не ме пуснаха до края. А любовната им история… бих я описала като един добре изграден slow burn - премерен, дълбок и въздействащ, който наистина си заслужава чакането. Нямаше пикантни сцени, така че книгата е подходяща за читатели на всяка възраст.
Светът на книгата е пленителен. Атмосферата, политическите интриги, всяка сцена - всичко това е поднесено с изключително внимание към детайла, но по начин, който е достъпен и за хора, които не са свикнали да четат роментъзи, макар и в романа да не присъстват типичните фентъзи елементи като магия или митични същества.
Градовете, второстепенните герои, дори къщите - било то рухнали или величествени - оживяват пред очите ти, благодарение на описанията на Станислава. А битките? Определено любимата ми част.
Бяха динамични, увлекателни и добре структурирани - някои разкриваха повече за вътрешния свят на героите, други носеха тежестта на последици и избори. Бях искрено впечатлена от вниманието към всяко действие, било то удар, защита или стратегически ход.
Финалът? Направо ми висна ченето. Няма да издавам нищо - не искам да ви лиша от това преживяване. Само ще кажа, че до последната страница напрежението не спада, има много драма, разкрития - абе има от всичко, и то в изобилие. 👀
Радвам се, че бях сред първите, които прочетоха тази книга веднага след предварителните поръчки. Познавам творчеството на Станислава Сярова още от самото начало - спомням си, когато я открих в тикток, в първите ѝ стъпки като самопубликуващ се автор. Днес, години по-късно, тя не просто е подписала с едно от най-големите издателства в България, но и се е развила впечатляващо като писател. Стилът ѝ е зрял, уверен и въздействащ, и съм горда от нейния прогрес.
Вярвам, че Съни тепърва ще ни изненадва и очаквам с нетърпение какво ѝ предстои, и искрено се надявам отново да бъде с “Сиела”. Оформлението на книгата е невероятно! 😍
August 3, 2025
3.5⭐️
За съжаление, колкото и да ми се искаше оценката ми да е по-висока, това просто няма как да се случи.
Ще започна с най-важното – Станислава пише великолепно. Гордея се, че съм българка, и още повече, когато млади хора като нея споделят таланта си със света.
Това е първата творба, която чета от нея, и мога да кажа, че следях видеата в които говореше за книгата. Идеята и ми се стори много интересна и нямах търпение да се докосна до нея!
Уви, очакванията ми и това, което прочетох, не се припокриха. И може би вината за това е изцяло моя.
По-подробно ревю ще споделя скоро в профила си в IG.
За съжаление, колкото и да ми се искаше оценката ми да е по-висока, това просто няма как да се случи.
Ще започна с най-важното – Станислава пише великолепно. Гордея се, че съм българка, и още повече, когато млади хора като нея споделят таланта си със света.
Това е първата творба, която чета от нея, и мога да кажа, че следях видеата в които говореше за книгата. Идеята и ми се стори много интересна и нямах търпение да се докосна до нея!
Уви, очакванията ми и това, което прочетох, не се припокриха. И може би вината за това е изцяло моя.
По-подробно ревю ще споделя скоро в профила си в IG.
August 9, 2025
Ще започна с това, че прочетох първите 200 и няколко страници за ЕДИН ДЕН! Това в последно време се случва много рядко.
От самото начало влизаме в историята, която е много динамична, изграждането на образите на героите и техните диалози, впечатляващи и много докосващи.
Най-новата ми любима книжна двойка са Хадриан и Бриела!
Във всяка една глава независимо колко е дълга се случваше нещо, голямо, някое разкритие, битка. Попринцип не съм голям фен на дългите глави, но тук преминавах през тях без проблем (като изключвам дните в които не съм чел поради лични "депресивни състояния").
Признавам, че предвидих plot twist-а към края, но това по никакъв начин не отне от преживяването ми с книгата. Самия край обаче беше неочакван за мен!
Липсата на магически елементи за които не се споменава никъде, нито в анотацията, нито Станислава лично е казвала във видео или прочие, не беше никакъв проблем за мен. Ако имаше, книгата щеше да се превърне в нещо съвсем друго. Не може във всяка една фентъзи или роментъзи книга да има феи, дракони, елфи и т.н. Имаме нужда и от нещо по-простичко, но и едновременно оставящо следа у читателите!
С нетърпение ще очаквам следващите творби на Съни!
От самото начало влизаме в историята, която е много динамична, изграждането на образите на героите и техните диалози, впечатляващи и много докосващи.
Най-новата ми любима книжна двойка са Хадриан и Бриела!
Във всяка една глава независимо колко е дълга се случваше нещо, голямо, някое разкритие, битка. Попринцип не съм голям фен на дългите глави, но тук преминавах през тях без проблем (като изключвам дните в които не съм чел поради лични "депресивни състояния").
Признавам, че предвидих plot twist-а към края, но това по никакъв начин не отне от преживяването ми с книгата. Самия край обаче беше неочакван за мен!
Липсата на магически елементи за които не се споменава никъде, нито в анотацията, нито Станислава лично е казвала във видео или прочие, не беше никакъв проблем за мен. Ако имаше, книгата щеше да се превърне в нещо съвсем друго. Не може във всяка една фентъзи или роментъзи книга да има феи, дракони, елфи и т.н. Имаме нужда и от нещо по-простичко, но и едновременно оставящо следа у читателите!
С нетърпение ще очаквам следващите творби на Съни!
December 23, 2025
С интерес подходих към тази книга впечатлена от красивата корица и оформление. Не знаех предварителна нищо нито за авторката, нито за книгата. Разбира се, започнах да чета без да съм видяла анотацията, така както правя винаги и се оставих самият текст да ме води и да ми разкрие сюжета.
Първоначално имах едно такова усещане като в историите за Зоро. Не, че по нещо си приличат, но самият vibe ми беше такъв. Някакъв средновековен свят с едно основно кралство, в което се развива действието и околни второстепенни. Принцесата – наследница се подвизава с маска из нощните улици и наказва злосторниците така както само тя умее и както не би могла от позицията на престолонаследник. Убийцата въздаваща правосъдие е известна като Красивата смъртоносна, но никой не подозира, че това е самата принцеса Бриела.
В същото време от съседното кралство пристига наемен убиец, който освен, че трябва да си свърши работата, за която е изпратен, таи дълбока омраза към кралското семейство, което преди години е избило неговото собствено. Той е Последният син – прозвище дадено му, за да се плашат с него околните и име към, което Бриела изпитва ненавист.
В денят, в който двамата се виждат за първи път, никой от тях не подозира тайните на другия, но привличането, което лумва между двамата е усетено от всеки от тях. Разбирайки, че това е принцесата, Хадриан вече не иска да си отмъщава на нея, напротив. Той ще направи всичко възможно да я опази от нейните и от общите им врагове, без значение дали няма да плати със собствения си живот.
Книгата започна много добре, макар да липсваше изцяло магичен елемент. Не е типичното роментъзи с фантастични същества или способности, но това в никакъв случай не ми беше проблем. Проблемът стана с дългите протяжни описания и отвлечени сцени, които сякаш нямаха връзка с историята (например така и не разбрах защо бе вмъкнат епизода с Деня на плодородието честван в друг град и обясненията за проливен дъжд от предишна година, когато кралското семейство заседнало в каретата!!! и други подобни). Част от направените убийства от принцесата и асасина също могат да бъдат редуцирани, защото не водеха до никъде, а стояха самоцелно. Всички тези балове и празненства и дори ролята на Елия бяха доста извън контекст. Много бързо се усетих, че вече чета по диагонал и историята всъщност не е толкова вълнуваща, колкото си мислех първоначално, а главите бяха толкова километрични, че ме задушаваха. В един момент просто исках час по скоро да приключа с тази книга.
В крайна сметка истински интересно стана в последните стотина страници, когато историята вървеше към своята развръзка. Така и не познах кой е Кукловода. Този когото подозирах се оказа, че му е помощник, така че тази изненада си я биваше. Но в отношенията между Хадриан и Бриела нещо ми куцаше. Хем много бързо се влюбиха, хем си вярваха, хем с лека ръка Бриела зачеркна всичко и беше готова да осъди Хадриан. Някак не повярвах на нейната любов към него, докато в обратното вярвах напълно – той я заобича без предразсъдъци, беше готов на всичко за нея.
И все пак не е лоша книгата, просто човек трябва да има правилната нагласа. Може би аз не я подхванах в правилния момент. Така или иначе всеки, който иска да чете за далечни кралства с глупави разбойници, с изпечени убийци и наемници, дворцови интриги и една смела принцеса за разкош, която е готова да премери сили с всеки, книгата ще му хареса. От мен 3,5*
Първоначално имах едно такова усещане като в историите за Зоро. Не, че по нещо си приличат, но самият vibe ми беше такъв. Някакъв средновековен свят с едно основно кралство, в което се развива действието и околни второстепенни. Принцесата – наследница се подвизава с маска из нощните улици и наказва злосторниците така както само тя умее и както не би могла от позицията на престолонаследник. Убийцата въздаваща правосъдие е известна като Красивата смъртоносна, но никой не подозира, че това е самата принцеса Бриела.
В същото време от съседното кралство пристига наемен убиец, който освен, че трябва да си свърши работата, за която е изпратен, таи дълбока омраза към кралското семейство, което преди години е избило неговото собствено. Той е Последният син – прозвище дадено му, за да се плашат с него околните и име към, което Бриела изпитва ненавист.
В денят, в който двамата се виждат за първи път, никой от тях не подозира тайните на другия, но привличането, което лумва между двамата е усетено от всеки от тях. Разбирайки, че това е принцесата, Хадриан вече не иска да си отмъщава на нея, напротив. Той ще направи всичко възможно да я опази от нейните и от общите им врагове, без значение дали няма да плати със собствения си живот.
Книгата започна много добре, макар да липсваше изцяло магичен елемент. Не е типичното роментъзи с фантастични същества или способности, но това в никакъв случай не ми беше проблем. Проблемът стана с дългите протяжни описания и отвлечени сцени, които сякаш нямаха връзка с историята (например така и не разбрах защо бе вмъкнат епизода с Деня на плодородието честван в друг град и обясненията за проливен дъжд от предишна година, когато кралското семейство заседнало в каретата!!! и други подобни). Част от направените убийства от принцесата и асасина също могат да бъдат редуцирани, защото не водеха до никъде, а стояха самоцелно. Всички тези балове и празненства и дори ролята на Елия бяха доста извън контекст. Много бързо се усетих, че вече чета по диагонал и историята всъщност не е толкова вълнуваща, колкото си мислех първоначално, а главите бяха толкова километрични, че ме задушаваха. В един момент просто исках час по скоро да приключа с тази книга.
В крайна сметка истински интересно стана в последните стотина страници, когато историята вървеше към своята развръзка. Така и не познах кой е Кукловода. Този когото подозирах се оказа, че му е помощник, така че тази изненада си я биваше. Но в отношенията между Хадриан и Бриела нещо ми куцаше. Хем много бързо се влюбиха, хем си вярваха, хем с лека ръка Бриела зачеркна всичко и беше готова да осъди Хадриан. Някак не повярвах на нейната любов към него, докато в обратното вярвах напълно – той я заобича без предразсъдъци, беше готов на всичко за нея.
И все пак не е лоша книгата, просто човек трябва да има правилната нагласа. Може би аз не я подхванах в правилния момент. Така или иначе всеки, който иска да чете за далечни кралства с глупави разбойници, с изпечени убийци и наемници, дворцови интриги и една смела принцеса за разкош, която е готова да премери сили с всеки, книгата ще му хареса. От мен 3,5*
January 1, 2026
Не пиша често ревюта за книги, но този път ще си позволя да изразя мнението си. Определено за тази книга има доста противоречиви мнения, но не можем винаги да сме на едно и също мнение, нали така? Да премина към самата книга…
Започвам с минусите, или по-скоро с един минус. Единственото, което ми липсваше беше повече диалози между главните герои. Кратко, точно и ясно - друго няма да кажа.
Забелязах, че повечето хора щом чуят, че книгата е фентъзи/роментъзи, очакват свръхестествени същества. Но ако прочетете за самото значение на думата “фентъзи”, ще разберете, че въображаемите светове спадат към този жанр.
Да, да преминем към плюсовете, викам аз. Абсолютно на първо място слагам начина на писане на авторката - толкова красиво и приятно за четене, останах много впечатлена. На второ място поставям химията между героите - искряща, бурна, необуздана. И на трето място ще отбележа колко бързо се чете книгата. Ако разполагах с повече време, съм сигурна, че можех да я прочета и за един ден. Но макар и за три дни, гордо мога да кажа, че я изядох с кориците.
Благодаря на всеки, който отдели време да прочете този отзив, колкото и хаотичен да е. Ако той стигне до авторката, пожелавам ѝ много успехи за напред и заявявам, че бих дала шанс на абсолютно всяко нейно произведение.
Четенето е знание!
Започвам с минусите, или по-скоро с един минус. Единственото, което ми липсваше беше повече диалози между главните герои. Кратко, точно и ясно - друго няма да кажа.
Забелязах, че повечето хора щом чуят, че книгата е фентъзи/роментъзи, очакват свръхестествени същества. Но ако прочетете за самото значение на думата “фентъзи”, ще разберете, че въображаемите светове спадат към този жанр.
Да, да преминем към плюсовете, викам аз. Абсолютно на първо място слагам начина на писане на авторката - толкова красиво и приятно за четене, останах много впечатлена. На второ място поставям химията между героите - искряща, бурна, необуздана. И на трето място ще отбележа колко бързо се чете книгата. Ако разполагах с повече време, съм сигурна, че можех да я прочета и за един ден. Но макар и за три дни, гордо мога да кажа, че я изядох с кориците.
Благодаря на всеки, който отдели време да прочете този отзив, колкото и хаотичен да е. Ако той стигне до авторката, пожелавам ѝ много успехи за напред и заявявам, че бих дала шанс на абсолютно всяко нейно произведение.
Четенето е знание!
January 28, 2026
Хареса ми темпото, с което върви книгата.
Иии Мноого добър plot twist😎
Иии Мноого добър plot twist😎
October 30, 2025
Първото ми роментъзи. Радвам се че давам шанс на младите български писатели. В ръцете си държах скъпоценност - диамант сред българските книги. Героите, атмосферата, обрата на края - думи не ми стигат да опиша всичко което изпитах докато четях тази книга. Препоръчвам я с две ръце. Уникална
July 23, 2025
От къде да започна?
Може би с това, че ,,Ден преди смъртта” е книга, която очаквах много време, още когато Станислава говореше за нея първите пъти в социалните мрежи. Много се зарадвах, когато я пусна на пре-ордър и си я поръчах.
Вчера дойде и ден по-късно я прочетох и мога да кажа само едно - Ехаа!!
На първо място, стила на писане за мен може да се мери със световно известни автори, буквално не можех да повярвам.
Историята ме плени от първите страници, целият замисъл с часовете в началото на всяка глава е брилянтен.
Влюбих се в Бриела, тя е невероятна! Една от любимите ми FMC! Смела, борбена, прави всичко, за да защити кралството си.
Не е имало един момент, в който да ме издразни с нещо, просто е невероятна! Обичам я.
Хадриан или Кай, е много комплексен персонаж, миналото му е много добре разгърнато и показва емоции, не е типичния безчувствен morally gray мъж.
Като цяло историята ме плени, за 2 дни я прочетох и ми хареса страшно много.
Давам 4⭐️ само защото ми се искаше повече откраднати моменти между Бриела и Хадриан, сякаш историята беше повече около групировките и мисията на Хадриан.
И също така взимам 0.5 ⭐️ заради финалът, в който ми се искаше отново да има повече за Бриела и Хадриан … ❤️
,,Ден пред смъртта” е любимата ми книга прочетена за тази година! Стискам палци да достигне до много хора и дори до чуждестранната аудитория, защото заслужава!
Може би с това, че ,,Ден преди смъртта” е книга, която очаквах много време, още когато Станислава говореше за нея първите пъти в социалните мрежи. Много се зарадвах, когато я пусна на пре-ордър и си я поръчах.
Вчера дойде и ден по-късно я прочетох и мога да кажа само едно - Ехаа!!
На първо място, стила на писане за мен може да се мери със световно известни автори, буквално не можех да повярвам.
Историята ме плени от първите страници, целият замисъл с часовете в началото на всяка глава е брилянтен.
Влюбих се в Бриела, тя е невероятна! Една от любимите ми FMC! Смела, борбена, прави всичко, за да защити кралството си.
Не е имало един момент, в който да ме издразни с нещо, просто е невероятна! Обичам я.
Хадриан или Кай, е много комплексен персонаж, миналото му е много добре разгърнато и показва емоции, не е типичния безчувствен morally gray мъж.
Като цяло историята ме плени, за 2 дни я прочетох и ми хареса страшно много.
Давам 4⭐️ само защото ми се искаше повече откраднати моменти между Бриела и Хадриан, сякаш историята беше повече около групировките и мисията на Хадриан.
И също така взимам 0.5 ⭐️ заради финалът, в който ми се искаше отново да има повече за Бриела и Хадриан … ❤️
,,Ден пред смъртта” е любимата ми книга прочетена за тази година! Стискам палци да достигне до много хора и дори до чуждестранната аудитория, защото заслужава!
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 21, 2025
Ще кажа само, че съм влюбена в персонажите, света и историята! 😍 Жалко, че свърши. Не исках да свършва! 🥲 Определено ще се препрочита, ако ме хване носталгията и искам да се върна у дома (да, книгата я чувствам като мой дом вече. 🙂)
П.С. Ревю ще има утре в инстаграм в 10:00ч.
П.С. Ревю ще има утре в инстаграм в 10:00ч.
February 5, 2026
Много интересна история, която се чете лесно и приятно. Смятам, че някои сюжетни линии не бяха довършени, което намаля оценката ми на 4 звезди. Въпреки това бих препоръчала книгата на всички, които харесват роментъзи жанра, както и на тези, които все още търсят какво харесват.
Няма как да не спомена и че съм приятно изненадана, че авторката е българка и доста млада, което ме впечатли.
Няма как да не спомена и че съм приятно изненадана, че авторката е българка и доста млада, което ме впечатли.
August 22, 2025
В началото ми вървеше трудно книгата ,но малко след половината нещата започнаха да се заплитат.
Хадриан - интригуващ образ,тайнствен непознат,готов да жертва себе си ,за да защити своята "малка убийца".
Бриела - красива,смъртоносна,предана на народа и кралството си.
Момиче! Отвори очите си и виж какво прави този мъж за теб!
Очаквах силна личност,която да драпа със зъби и нокти,а не наивно момиче,на което да му замажат очите с лека ръка.
Подозирах част от обрата в края на книгата ,но определено последните 150 - 200 страници те държат под напрежение .
Бих описала книгата ,като едно пътешествие през тайни,интриги,разкрития и любов в едно приказно кралство.
Хадриан - интригуващ образ,тайнствен непознат,готов да жертва себе си ,за да защити своята "малка убийца".
Бриела - красива,смъртоносна,предана на народа и кралството си.
Момиче! Отвори очите си и виж какво прави този мъж за теб!
Очаквах силна личност,която да драпа със зъби и нокти,а не наивно момиче,на което да му замажат очите с лека ръка.
Подозирах част от обрата в края на книгата ,но определено последните 150 - 200 страници те държат под напрежение .
Бих описала книгата ,като едно пътешествие през тайни,интриги,разкрития и любов в едно приказно кралство.
August 12, 2025
Обожавам тази книга!!Писателката пише толкова красиво!Химията между двамата персонажи е..убийствена!Това е първото ми фентъзи от български автори и е просто СТРАХОТНО!🔥💗
July 26, 2025
Книгата е толкова пленяваща, историята е толкова чувствителна и дълбока, че не ме оставя и я завърших само за три дни.
Препоръчвам я с две ръце.
Хареса ми, че интимните сцени са на ниво чувства, докосвания и възпламенение емоции.
От самото начало не харесвах злодея в историята, нещо все ме подтикваше да имам съмнения без налични доказателства, но не очаквах точно тези мотиви.
Препоръчвам я с две ръце.
Хареса ми, че интимните сцени са на ниво чувства, докосвания и възпламенение емоции.
От самото начало не харесвах злодея в историята, нещо все ме подтикваше да имам съмнения без налични доказателства, но не очаквах точно тези мотиви.
September 15, 2025
За пръв път чета фентъзи от български автор и колкото и да ми се иска да кажа, че ми хареса, ще излъжа. Със сигурност авторката има талант и пише много красиво, но и със сигурност това не беше фентъзи роман. Беше роман за двама души в измислено кралство, чиято любов успях леко да усетя през последните 150 страници. Първите 350 ми бяха супер бавни, има прекалено много описание и разказ и изключително малко диалози. Идеята главите да са 24 я разбирам, но аз не съм фен на глави, които са дълги по 30-40 страници, даже никак. За героите може би ще кажа повече в ревюто си в Инстаграм.
Не знам дали бих препоръчала книгата, може би не.
Все пак пожелавам успех на авторката и нека следващите й книги да вземат поука от читателите на тази :)
Не знам дали бих препоръчала книгата, може би не.
Все пак пожелавам успех на авторката и нека следващите й книги да вземат поука от читателите на тази :)
September 21, 2025
Вълнуващата история, разказана с финес. Няма излишни скучни обяснения. Действието се развива достатъчно динамично и в същото време няма нищо прибързано или пропуснато! Прекрасно преживяване!
August 21, 2025
4/5 ⭐️ Прекрасна книга!!!
Като за първи роман и то в роментъзи жанра страшно много ми хареса! Хареса ми, че се развива един вид в средновековието и има кралство. Персонажите бяха много добре изградени, според мен. И нещото което обожавам е, че нямаше спайс сцени, което за мен е предимство!!!
Не ми беше enemies to lovers и за това давам 4 от 5 звезди. Но пък беше много красива любовна история. Екшън сцените бяха описани много добре!
Главите ми бяха малко дългички 😅 и да си призная това ме караше да я оставям. Аз обичам по кратки глави и така книгата тече много лесно.
Поздравления Станислава за това което си написала! Според мен трябва да се преведе и на други езици!!! Страхотен роман!!! ❤️
Като за първи роман и то в роментъзи жанра страшно много ми хареса! Хареса ми, че се развива един вид в средновековието и има кралство. Персонажите бяха много добре изградени, според мен. И нещото което обожавам е, че нямаше спайс сцени, което за мен е предимство!!!
Не ми беше enemies to lovers и за това давам 4 от 5 звезди. Но пък беше много красива любовна история. Екшън сцените бяха описани много добре!
Главите ми бяха малко дългички 😅 и да си призная това ме караше да я оставям. Аз обичам по кратки глави и така книгата тече много лесно.
Поздравления Станислава за това което си написала! Според мен трябва да се преведе и на други езици!!! Страхотен роман!!! ❤️
August 21, 2025
5 ⭐ Още от самото начало ме грабна и не ме пусна до самия край! Не предвидих обрата и ако играехме на топло и горещо щях да съм на северния полюс, та това направи историята още по-вълнуваща за мен! Чакам с (не)търпение следващите книги на Станислава Сярова! ❤️
September 3, 2025
Изключително съм впечатлена от красивия и приятен стил на писане, както и иновативния замисъл на книгата.😍
Пренасянето в паралено времепространство е супер идея, която не търпи ограничението на общоприетия фентъзи жанр. 🌹
Браво, момиче!😊❤️
Пренасянето в паралено времепространство е супер идея, която не търпи ограничението на общоприетия фентъзи жанр. 🌹
Браво, момиче!😊❤️
February 6, 2026
2,5 ⭐️
January 8, 2026
Чаках я тази книга с нетърпение, но за съжаление ме разочарова. Може би имах прекалено големи очаквания... Много исках да ми хареса, но я завърших буквално на инат. Хич не ми вървеше, доста ми беше мудна, еднообразна, а най-интересното на края, ми беше доста претупано. Съжалявам за оценката, но няма как да дам повече
October 18, 2025
Колкото и да ми се щеше да ме грабне тази книга не стана. От първата глава пречувствах че няма да ми допадне. Проблемът за мен в тази книга беше че много бързо и лесно главните герои си разкриха какви са.
January 11, 2026
Дадох шанс на книгата заради жанра, интригуващата анотация, хубавата корица и положителните мнения, които прочетох тук и в социалните мрежи. За съжаление, не останах с добри впечатления, за което и ще изложа някои мои бележки.
(!) ВНИМАНИЕ (!)В следващите редове ще се натъкнете на спойлери, които не съм замъглила. Продължете на своя отговорност.
БРИЕЛА
Започвам с Бриела, защото тя е главната женска героиня и една от двете гледни точки, в които се води повествованието.
Ами, никак не съм очарована от нея. Усетих я като едно непрестанно злобно същество и не събуди никакво вълнение или подкрепа от мен. Главите ѝ ги четох с огромна досада, по диагонал. Всички са ѝ криви по някаква необяснима причина, освен онази прислужница, която изпълнява ролята на заместител на майка. Изобщо, тя е най-добрата, красивата, пристойната, но просто е неразбрана заради супер тежкото си минало на кралска дъщеря, изгубила майка си. Много тъжно. Сираците пасти да ядат.
Въпреки че е наследница и наемна убийца на половин работен ден, Бриела по никакъв начин не се интересува от кралството и с никакви конкретни действия не показва ангажираност в управлението му. Е, ако не броим посещението в дома за деца и онази сцена, в която тя се дъха на дъртите мъже графове с участието на баща ѝ, за някакви инвестиции, мъчейки се да докаже, че не е лигавото и наивно момиченце, което злите мъже аристократи-управници виждат в нея, а всъщност може да бъде много сериозна и агресивна, също както мъжките ѝ, омразни еквиваленти. Тази сцена само я направи да изглежда още по-незряла и абсолютно неспособна да се владее, а имайки се предвид нейното положение и образованието и подготовката, които получава, трябва да е точно обратното. Тя се бунтува очевидно, но го прави по много детински и дори опасен за себе си и околните начин.
Бриела си няма понятие от държавно управление, а начинът, по който печели доверието на високопоставени военни лица, е съмнително удобен, за да може действието да върви и читателят да не си задава много въпроси и само да се възхищава тя колко е оправна и колко я бива за бъдеща кралица. Извадих си между другото и един цитат в подкрепа на нейната арогантна и необосновано висока самооценка на бъдещ държавник:
Ами... сори, ама Лестия успя да привлече армията, графовете-съветници и превзе кралството за нула време. Май не е толкова плачевна картинката и излиза, че Лестия може да сложи Бриела и таткото в джоба си.
Още един пример: има поне още две измислени кралства, едно от които е било колонизирано от кралството на Бриела, а другото е северно и там е студено. Бриела нищо не знае за тези кралства и не се интересува в какви отношения се намират те с нейното бъдещо, което ѝ предстои да поеме, а тя е наследница на трон и следва от ранна възраст да се подготвя в за държавните дела.
Главната женска героиня беше зле настроена към семейството си по необясними за мен причини. Много ѝ пречеше съществуването на доведената ѝ майка и кралица Лестия и братята, които се закачаха с нея по момчешки и никак не бяха тъпи, както искаше да ги изкара, чак беше зловещо на моменти да чета как Бриела откровено им желае смъртта. Не стига, че тя е израснала материално обезпечена, БЪДЕЩА КРАЛИЦА Е, а баща ѝ супер чил и със средства от хазната подкрепя страничните ѝ занимания на наемен убиец на вече осъдени престъпници, ами има наглостта да проявява пасивно-агресивно поведение към единствените хора, на които им пука за нея. Преспокойно мога да я определя като бордърлайн социопат. Идеална е за Хадриан в този смисъл.
На всичко отгоре Бриела открито се възмущаваше на другите млади жени, които знаели да ходят по балове и приеми и се интересували от прически, гримове и рокли, а тя самата, понеже е толкова уникална и няма други като нея, правеше абсолютно същите неща. Целият ѝ живот на принцеса беше за балове, приеми и да се зарибява с младите ергени, докато осъжда останалите жени за същото. Бриела постоянно осъждаше и слабото телосложение на Лестия и уж лекото поведение на приятелката си, но станеше ли въпрос за описания за нейното поведение или външен вид, тя направо беше най-красивата и най-пристойната дама. Въпреки че да се натиска на терасата с Хадриан на поредния прием не беше много благопристойно, но ѝ го прощаваме, защото е главна героиня и е изключена от критики. Склонна съм да я определя като женомразка и “pick me” дори, защото двете често вървят ръка за ръка, но имайки се предвид, че е загубила майка си и е заобиколена от мъже, които не се вълнуват особено от нея, май е обяснимо защо е станала такава.
Не на последно място ще спомена за двойствения живот на Бриела, който беше просто абсурден. Как така принцесата ще убива някакви си там престъпници, които и без друго вече са получили присъди и чакат да бъдат изпълнени? Какъв е този крал-баща, който дава на дъщеря си да убива и то толкова много, че слуховете за нейния body count да надхвърля двеста ли, колко? Ясно ми е, че това е все пак слух, но слуховете се базират на истина в известна степен. Тя не е наемен убиец като Хадриан, който си имаше поръчител за целта. Тя просто взима едни вече осъдени престъпници и ги доубива, доставя ѝ удоволствие да мъчи хора.
Съжалявам, че ще го кажа, но Бриела в никакъв случай не е добре развит женски персонаж. И определено не е сложна, нито неразбрана. Просто е крива, невежа, дразнеща и опасна. Другата половина от героя ѝ беше изцяло изградена около Хадриан или по-точно нейните опити да устои на неустоимото химическо привличане между тях. Тоест, тя беше изградена около мъж. Което автоматично я обезсмисля като самостоятелна женска героиня.
ХАДРИАН
Другият главен герой и гледна точка, наред с Бриела.
Отговаря на широко разпространения стереотип за лошо момче: той е груб, загадъчен, тъмнокос, трениран, агресивен и сирак, защото цялото му семейство е избито, понеже е било част от тайнствен орден, който бил заплаха за кралството, и в момента също се издържа като наемен убиец. С разликата, че не е роден привилегирован или май е бил такъв, но заради убийството на семейството му е загубил привилегиите си. Все там.
Точка. Това е. И е влюбен от пръв поглед в мистериозната принцеса-наемна убийца, която не е като никое друго момиче, което той е срещал. Буквално си изгуби разсъдъка само като я видя и забрави, че има вендета срещу семейството ѝ.
Както при женския му еквивалент, така и при Хадриан липсват изкупителни качества. Главите, писани от неговата гледна точка, бяха предимно монолози за това как му се спи, как яде манджи, за мисията, за привличането, което изпитва към Бриела, и тук-таме проблясъци от тъмното, непристъпно минало, което продължава да хвърля сянка над него. Той няма амбиции, няма цели, няма ценности и въобще не е просто “морално сив”, ами направо аморален.
Хадриан преспокойно може да спечели и награда за най-нескопосан наемен убиец на кралството. Това, че е мускулест и може да рита и хвърля ками и стрелички, не го прави добър наемен убиец. Ни най-малко. Не видях и капка стратегическа мисъл, не видях идеи, а видях само импулси и разчитане на късмета читателят да не се усети, че нещо не е както трябва. Този човек, натоварен с уж изключително важна и секретна мисия да очисти принцесата-наемна убийца, разправя на всеки срещнат, че я търси, още малко не си разказа и сълзливата история за това как кралството е избило никому известния Орден и той е останал сам-самичък на света, принуден да се издържа с каквото намери.
До края на книгата не стана въобще ясно кой е мистериозният работодател на Хадриан. Струва ми се, че и той беше малко или много важен, все пак му пращаше писма и го снабдяваше, но явно е бил съзнателно или не изоставен, тъй като фокусът беше изцяло върху Хадриан и Бриела и сцените между тях, а всичко останало — свят, език, култура, география, история, мода, храна на това кралство, идентичност на населението, други етнически групи — може да си гледа работата.
АЛАСТОР
За него ще кажа само едно — за какво беше този нелеп плот туист с разкриването на близнака му? Много недомислено изпълнение и всъщност убива и малкото останало любопитство за финала.
ЕДУ И ПРИСЛУЖНИЦАТА
Освен да свири и пее, да недоволства срещу колонизаторите, т. е. срещу кралството на Бриела, в което пребивава, и да се съгласява сляпо с всичко, което Хадриан прави, включително и да излага живота му на опасност, друго полезно или необходимо за историята персонажът на Еду не допринася. Еду е героят, който е поддръжник на Хадриан, оправдава го и цели да го покаже в добра светлина, че Хадриан не е все пак лошият наемен убиец, той може да бъде благ и справедлив.
За прислужницата важи същото — тя е уж заместител на майчината обич на Бриела, но като герой изпълнява същите функции на Еду, а именно да се съгласява, подкрепя и съветва Бриела, макар че като по-възрастен човек не показва житейски опит и мъдрост и направо си я окуражаваше да "слуша сърцето си", т. е. да бъде неразумна и импулсивна.
КРАЛИЦА ЛЕСТИЯ
Любимка ми е. Абсолютна skinny legend. Даже исках тя да спечели накрая, съвсем неиронично го заявявам. Само не разбрах защо беше този небивал хейт към нея? Бриела я мрази в небивала степен и без видима причина. Истински жал ми беше да чета обидите, изсипвани по неин адрес, особено тези за външния ѝ вид. За мен тя е победителят, защото си имаше план и го осъществи безпрепятствено, мобилизирана с една камара народ в нейна подкрепа, докато кралската дъщеря-наемна убийца беше заета да бъде petty хейтър и да се зарибява с Хадриан.
ЗА СВЕТА
Измисленият фентъзи свят въобще не е измислен, а едноизмерен и картонен. И съвсем не е фентъзи.
От всички описания разбрах, че в това кралство има:
👉столица, която по описанията се усеща като малко градче, изключая култовите локации като централен пазар, централна улица, централен площад;
👉нонстоп балове и приеми, нищо чудно, че населението изнемогва и улиците са залети от бездомници;
👉къщички и постройки в окаяно състояние, странноприемници, един дом за сираци, тъмници, много на брой сираци, стари и бездомни хора (което ни навежда над мисълта къде е трудоспособната част от населението на това кралство и как се издържа то, освен от "увеличаването на данъците");
👉ДЪЖД, много дъжд валя, то не спря да вали дъжд в това кралство, как не станаха наводнения и не отнесоха тези клюмнали постройки и къщурки, не знам;
👉модерна ВиК инсталация, за която щяха да се правят инвестиции;
👉ЕДИН дворец, в който се случва почти цялото действие от книгата, не комплекс от замъци, дворци и други прилежащи им постройки, а САМО един-единствен дворец и двор към него, все едно е извънградска вила. Описанията бяха много бедни и недостатъчни тук.
👉чак на 419 страница изведнъж изникнаха страшно много стражи в двореца наведнъж, колкото не беше имало през миналите глави, при това и бяха в бойна готовност... много удобно те липсваха и се появяваха, за да не представляват пречка за главните герои. Както и да е, отново имаме точка за Лестия. Тя щеше да оправи това кралство и да го приведе в ред.
👉кралят, който беше peak nonchalant guy — на този човек въобще не му дремеше какво се случва с кралството и нямаше търпение да умре и да се събере с бившата си, нищо чудно, че заговорът на Лестия беше ултра лесен. Long live the Queen!
👉епоха — в кой век трябва да се развива действието?
👉религия — в кралството на Бриела се споменава за някаква богиня на плодородието, в чест на която организират тези дни на плодородието (през които кралството едва не се удави), но на доста пъти героите възкликваха и се обръщаха към християнския Господ-Бог... Смисъл, езичници и християни ли съжителстват заедно, или някакъв хибриден религиозен култ е този? Не ми стана ясно.
👉език — може да прозвуча съвсем дребнава и за това, но кой е официалният език — някой измислен или наш?
👉история — освен избиването на Ордена на Мортон и колонизирането на острова на Еду, други значими исторически събития не видях. Не е нужно да им се отделят цели страници или глави, а самите герои да препращат към тях или да се правят някакви паралели между миналото и настоящето. И като споменах Ордена на Мортон...
ОРДЕНЪТ НА МОРТОН
Какъв беше този Орден на Мортон и с какво е заслужил избиването си, освен че е планирал бунт? Кой е бил Мортон и защо орденът е кръстен на него? Защо му е било на съседно кралство да се обединява с няколко фамилии срещу кралството на Бриела? Какви са били отношенията след бунта? Наистина ли Хадриан е бил единственият оцелял? Тук е изгубен страшно много потенциал, да се съсредоточи историята върху Ордена и съставлявалите го фамилии. За мен той трябваше да бъде във фокуса, имайки се предвид, че Хадриан е презумптивно единственият оцелял от масовото клане и изворът на неговата травма, а романтиката с Бриела пак щеше да се случи и да заеме постепенно централно положение.
ОТНОСНО ИДЕЯТА И СТРУКТУРАТА
Идеята следва популярни шаблони сред определена читателска аудитория, но има слабо изпълнение. Имаш�� потенциал, ала е бил изгубен за сметка на прекомерния фокус върху Хадриан и Бриела, без последните да се съобразяват със заобикалящия ги свят.
В книгата няма ясно откроими моменти на завръзка, кулминация и развръзка, със съответните междинни елементи. Кулминацията, струва ми се, беше наблъскана в последните редове и премина незабелязано в развръзка чак в епилога, в стил "и те яли, пили и се веселили три дена". При смяната на гледните точки забелязах, че често се преповтаряха събития от предхождащите глави, които бяха ненужни и само забавяха действието и аз четях едни локуми за емоционалния свят на героите, който няма никакво отношение към сюжета.
За разгръщането на линията със заговора също имам забележки. Той буквално дойде от нищото. Нямаше никакъв foreshadowing за него. Единствената сцена, която поне малко подсказа, че такъв евентуааално ще се случи, беше именно онази среща, на която се събраха кралят и неговите графове-съветници, като последните бяха нещо недоволни и това беше подобие на build-up, който не се оправда по никакъв начин в края. Защо изобщо е имало заговор на първо време? Липсваше ми интригата.
ЗА ЖАНРА
Не съм сигурна дали книгата се води фентъзи, или роментъзи. Това обаче няма голямо значение за мен, защото нито фентъзи видях, нито романтика.
Фентъзи етикетът е сложен колкото да привлече желаната аудитория и да зареди с очаквания, които няма да бъдат оправдани накрая. Светът е измислен, да, но е по-скоро алтернативен, а не фентъзи, защото в него няма нищо несъществуващо в нашия свят. Може би единственият “фентъзи” елемент беше, че в свят на битки с мечове, стрели и отрови семейството на Хадриан беше избито в масова стрелба. С куршуми. Което ще рече, че огнестрелното оръжие е било изобретено, но хората още се бият с мечове, стрели и бойни отрови. Убийците им да не би да са дошли от бъдещето с автомати?
Романтиката се състоеш�� в това как Бриела и Хадриан се мъчат да не се нахвърлят един на друг, което е често срещана и използвана тропа. В истинския живот такива взаимоотношения, възникнали от спонтанно привличане, но гравитиращи само и единствено около него, без задълбочаване, не стигат доникъде. Героите не бяха толкова пълнокръвни и многопластови, че да се впускат в дълбока и сериозна връзка, така че това химическо привличане им пасва и е достатъчно да забавлява средностатическия читател, както и да отвлича вниманието му от липсата на изграден динамичен и жив фентъзи свят.
КРАЙНА ОЦЕНКА
Крайната ми оценка е 1.5 от 5 звезди, както следва:
1 звезда за кралица Лестия
половинката за хубавата и грабваща вниманието корица
Пожелавам успехи в творческия път, той не е лек и изисква повече четене най-напред, а след това и писане.
(!) ВНИМАНИЕ (!)В следващите редове ще се натъкнете на спойлери, които не съм замъглила. Продължете на своя отговорност.
БРИЕЛА
Започвам с Бриела, защото тя е главната женска героиня и една от двете гледни точки, в които се води повествованието.
Ами, никак не съм очарована от нея. Усетих я като едно непрестанно злобно същество и не събуди никакво вълнение или подкрепа от мен. Главите ѝ ги четох с огромна досада, по диагонал. Всички са ѝ криви по някаква необяснима причина, освен онази прислужница, която изпълнява ролята на заместител на майка. Изобщо, тя е най-добрата, красивата, пристойната, но просто е неразбрана заради супер тежкото си минало на кралска дъщеря, изгубила майка си. Много тъжно. Сираците пасти да ядат.
Въпреки че е наследница и наемна убийца на половин работен ден, Бриела по никакъв начин не се интересува от кралството и с никакви конкретни действия не показва ангажираност в управлението му. Е, ако не броим посещението в дома за деца и онази сцена, в която тя се дъха на дъртите мъже графове с участието на баща ѝ, за някакви инвестиции, мъчейки се да докаже, че не е лигавото и наивно момиченце, което злите мъже аристократи-управници виждат в нея, а всъщност може да бъде много сериозна и агресивна, също както мъжките ѝ, омразни еквиваленти. Тази сцена само я направи да изглежда още по-незряла и абсолютно неспособна да се владее, а имайки се предвид нейното положение и образованието и подготовката, които получава, трябва да е точно обратното. Тя се бунтува очевидно, но го прави по много детински и дори опасен за себе си и околните начин.
Бриела си няма понятие от държавно управление, а начинът, по който печели доверието на високопоставени военни лица, е съмнително удобен, за да може действието да върви и читателят да не си задава много въпроси и само да се възхищава тя колко е оправна и колко я бива за бъдеща кралица. Извадих си между другото и един цитат в подкрепа на нейната арогантна и необосновано висока самооценка на бъдещ държавник:
"Добре че с баща ми се грижехме за кралството, защото ако Лестия беше единствената на трона, картинката щеше да е плачевна."
Ами... сори, ама Лестия успя да привлече армията, графовете-съветници и превзе кралството за нула време. Май не е толкова плачевна картинката и излиза, че Лестия може да сложи Бриела и таткото в джоба си.
Още един пример: има поне още две измислени кралства, едно от които е било колонизирано от кралството на Бриела, а другото е северно и там е студено. Бриела нищо не знае за тези кралства и не се интересува в какви отношения се намират те с нейното бъдещо, което ѝ предстои да поеме, а тя е наследница на трон и следва от ранна възраст да се подготвя в за държавните дела.
Главната женска героиня беше зле настроена към семейството си по необясними за мен причини. Много ѝ пречеше съществуването на доведената ѝ майка и кралица Лестия и братята, които се закачаха с нея по момчешки и никак не бяха тъпи, както искаше да ги изкара, чак беше зловещо на моменти да чета как Бриела откровено им желае смъртта. Не стига, че тя е израснала материално обезпечена, БЪДЕЩА КРАЛИЦА Е, а баща ѝ супер чил и със средства от хазната подкрепя страничните ѝ занимания на наемен убиец на вече осъдени престъпници, ами има наглостта да проявява пасивно-агресивно поведение към единствените хора, на които им пука за нея. Преспокойно мога да я определя като бордърлайн социопат. Идеална е за Хадриан в този смисъл.
На всичко отгоре Бриела открито се възмущаваше на другите млади жени, които знаели да ходят по балове и приеми и се интересували от прически, гримове и рокли, а тя самата, понеже е толкова уникална и няма други като нея, правеше абсолютно същите неща. Целият ѝ живот на принцеса беше за балове, приеми и да се зарибява с младите ергени, докато осъжда останалите жени за същото. Бриела постоянно осъждаше и слабото телосложение на Лестия и уж лекото поведение на приятелката си, но станеше ли въпрос за описания за нейното поведение или външен вид, тя направо беше най-красивата и най-пристойната дама. Въпреки че да се натиска на терасата с Хадриан на поредния прием не беше много благопристойно, но ѝ го прощаваме, защото е главна героиня и е изключена от критики. Склонна съм да я определя като женомразка и “pick me” дори, защото двете често вървят ръка за ръка, но имайки се предвид, че е загубила майка си и е заобиколена от мъже, които не се вълнуват особено от нея, май е обяснимо защо е станала такава.
Не на последно място ще спомена за двойствения живот на Бриела, който беше просто абсурден. Как така принцесата ще убива някакви си там престъпници, които и без друго вече са получили присъди и чакат да бъдат изпълнени? Какъв е този крал-баща, който дава на дъщеря си да убива и то толкова много, че слуховете за нейния body count да надхвърля двеста ли, колко? Ясно ми е, че това е все пак слух, но слуховете се базират на истина в известна степен. Тя не е наемен убиец като Хадриан, който си имаше поръчител за целта. Тя просто взима едни вече осъдени престъпници и ги доубива, доставя ѝ удоволствие да мъчи хора.
Съжалявам, че ще го кажа, но Бриела в никакъв случай не е добре развит женски персонаж. И определено не е сложна, нито неразбрана. Просто е крива, невежа, дразнеща и опасна. Другата половина от героя ѝ беше изцяло изградена около Хадриан или по-точно нейните опити да устои на неустоимото химическо привличане между тях. Тоест, тя беше изградена около мъж. Което автоматично я обезсмисля като самостоятелна женска героиня.
ХАДРИАН
Другият главен герой и гледна точка, наред с Бриела.
Отговаря на широко разпространения стереотип за лошо момче: той е груб, загадъчен, тъмнокос, трениран, агресивен и сирак, защото цялото му семейство е избито, понеже е било част от тайнствен орден, който бил заплаха за кралството, и в момента също се издържа като наемен убиец. С разликата, че не е роден привилегирован или май е бил такъв, но заради убийството на семейството му е загубил привилегиите си. Все там.
Точка. Това е. И е влюбен от пръв поглед в мистериозната принцеса-наемна убийца, която не е като никое друго момиче, което той е срещал. Буквално си изгуби разсъдъка само като я видя и забрави, че има вендета срещу семейството ѝ.
Както при женския му еквивалент, така и при Хадриан липсват изкупителни качества. Главите, писани от неговата гледна точка, бяха предимно монолози за това как му се спи, как яде манджи, за мисията, за привличането, което изпитва към Бриела, и тук-таме проблясъци от тъмното, непристъпно минало, което продължава да хвърля сянка над него. Той няма амбиции, няма цели, няма ценности и въобще не е просто “морално сив”, ами направо аморален.
Хадриан преспокойно може да спечели и награда за най-нескопосан наемен убиец на кралството. Това, че е мускулест и може да рита и хвърля ками и стрелички, не го прави добър наемен убиец. Ни най-малко. Не видях и капка стратегическа мисъл, не видях идеи, а видях само импулси и разчитане на късмета читателят да не се усети, че нещо не е както трябва. Този човек, натоварен с уж изключително важна и секретна мисия да очисти принцесата-наемна убийца, разправя на всеки срещнат, че я търси, още малко не си разказа и сълзливата история за това как кралството е избило никому известния Орден и той е останал сам-самичък на света, принуден да се издържа с каквото намери.
До края на книгата не стана въобще ясно кой е мистериозният работодател на Хадриан. Струва ми се, че и той беше малко или много важен, все пак му пращаше писма и го снабдяваше, но явно е бил съзнателно или не изоставен, тъй като фокусът беше изцяло върху Хадриан и Бриела и сцените между тях, а всичко останало — свят, език, култура, география, история, мода, храна на това кралство, идентичност на населението, други етнически групи — може да си гледа работата.
АЛАСТОР
За него ще кажа само едно — за какво беше този нелеп плот туист с разкриването на близнака му? Много недомислено изпълнение и всъщност убива и малкото останало любопитство за финала.
ЕДУ И ПРИСЛУЖНИЦАТА
Освен да свири и пее, да недоволства срещу колонизаторите, т. е. срещу кралството на Бриела, в което пребивава, и да се съгласява сляпо с всичко, което Хадриан прави, включително и да излага живота му на опасност, друго полезно или необходимо за историята персонажът на Еду не допринася. Еду е героят, който е поддръжник на Хадриан, оправдава го и цели да го покаже в добра светлина, че Хадриан не е все пак лошият наемен убиец, той може да бъде благ и справедлив.
За прислужницата важи същото — тя е уж заместител на майчината обич на Бриела, но като герой изпълнява същите функции на Еду, а именно да се съгласява, подкрепя и съветва Бриела, макар че като по-възрастен човек не показва житейски опит и мъдрост и направо си я окуражаваше да "слуша сърцето си", т. е. да бъде неразумна и импулсивна.
КРАЛИЦА ЛЕСТИЯ
Любимка ми е. Абсолютна skinny legend. Даже исках тя да спечели накрая, съвсем неиронично го заявявам. Само не разбрах защо беше този небивал хейт към нея? Бриела я мрази в небивала степен и без видима причина. Истински жал ми беше да чета обидите, изсипвани по неин адрес, особено тези за външния ѝ вид. За мен тя е победителят, защото си имаше план и го осъществи безпрепятствено, мобилизирана с една камара народ в нейна подкрепа, докато кралската дъщеря-наемна убийца беше заета да бъде petty хейтър и да се зарибява с Хадриан.
ЗА СВЕТА
Измисленият фентъзи свят въобще не е измислен, а едноизмерен и картонен. И съвсем не е фентъзи.
От всички описания разбрах, че в това кралство има:
👉столица, която по описанията се усеща като малко градче, изключая култовите локации като централен пазар, централна улица, централен площад;
👉нонстоп балове и приеми, нищо чудно, че населението изнемогва и улиците са залети от бездомници;
👉къщички и постройки в окаяно състояние, странноприемници, един дом за сираци, тъмници, много на брой сираци, стари и бездомни хора (което ни навежда над мисълта къде е трудоспособната част от населението на това кралство и как се издържа то, освен от "увеличаването на данъците");
👉ДЪЖД, много дъжд валя, то не спря да вали дъжд в това кралство, как не станаха наводнения и не отнесоха тези клюмнали постройки и къщурки, не знам;
👉модерна ВиК инсталация, за която щяха да се правят инвестиции;
👉ЕДИН дворец, в който се случва почти цялото действие от книгата, не комплекс от замъци, дворци и други прилежащи им постройки, а САМО един-единствен дворец и двор към него, все едно е извънградска вила. Описанията бяха много бедни и недостатъчни тук.
👉чак на 419 страница изведнъж изникнаха страшно много стражи в двореца наведнъж, колкото не беше имало през миналите глави, при това и бяха в бойна готовност... много удобно те липсваха и се появяваха, за да не представляват пречка за главните герои. Както и да е, отново имаме точка за Лестия. Тя щеше да оправи това кралство и да го приведе в ред.
👉кралят, който беше peak nonchalant guy — на този човек въобще не му дремеше какво се случва с кралството и нямаше търпение да умре и да се събере с бившата си, нищо чудно, че заговорът на Лестия беше ултра лесен. Long live the Queen!
👉епоха — в кой век трябва да се развива действието?
👉религия — в кралството на Бриела се споменава за някаква богиня на плодородието, в чест на която организират тези дни на плодородието (през които кралството едва не се удави), но на доста пъти героите възкликваха и се обръщаха към християнския Господ-Бог... Смисъл, езичници и християни ли съжителстват заедно, или някакъв хибриден религиозен култ е този? Не ми стана ясно.
👉език — може да прозвуча съвсем дребнава и за това, но кой е официалният език — някой измислен или наш?
👉история — освен избиването на Ордена на Мортон и колонизирането на острова на Еду, други значими исторически събития не видях. Не е нужно да им се отделят цели страници или глави, а самите герои да препращат към тях или да се правят някакви паралели между миналото и настоящето. И като споменах Ордена на Мортон...
ОРДЕНЪТ НА МОРТОН
Какъв беше този Орден на Мортон и с какво е заслужил избиването си, освен че е планирал бунт? Кой е бил Мортон и защо орденът е кръстен на него? Защо му е било на съседно кралство да се обединява с няколко фамилии срещу кралството на Бриела? Какви са били отношенията след бунта? Наистина ли Хадриан е бил единственият оцелял? Тук е изгубен страшно много потенциал, да се съсредоточи историята върху Ордена и съставлявалите го фамилии. За мен той трябваше да бъде във фокуса, имайки се предвид, че Хадриан е презумптивно единственият оцелял от масовото клане и изворът на неговата травма, а романтиката с Бриела пак щеше да се случи и да заеме постепенно централно положение.
ОТНОСНО ИДЕЯТА И СТРУКТУРАТА
Идеята следва популярни шаблони сред определена читателска аудитория, но има слабо изпълнение. Имаш�� потенциал, ала е бил изгубен за сметка на прекомерния фокус върху Хадриан и Бриела, без последните да се съобразяват със заобикалящия ги свят.
В книгата няма ясно откроими моменти на завръзка, кулминация и развръзка, със съответните междинни елементи. Кулминацията, струва ми се, беше наблъскана в последните редове и премина незабелязано в развръзка чак в епилога, в стил "и те яли, пили и се веселили три дена". При смяната на гледните точки забелязах, че често се преповтаряха събития от предхождащите глави, които бяха ненужни и само забавяха действието и аз четях едни локуми за емоционалния свят на героите, който няма никакво отношение към сюжета.
За разгръщането на линията със заговора също имам забележки. Той буквално дойде от нищото. Нямаше никакъв foreshadowing за него. Единствената сцена, която поне малко подсказа, че такъв евентуааално ще се случи, беше именно онази среща, на която се събраха кралят и неговите графове-съветници, като последните бяха нещо недоволни и това беше подобие на build-up, който не се оправда по никакъв начин в края. Защо изобщо е имало заговор на първо време? Липсваше ми интригата.
ЗА ЖАНРА
Не съм сигурна дали книгата се води фентъзи, или роментъзи. Това обаче няма голямо значение за мен, защото нито фентъзи видях, нито романтика.
Фентъзи етикетът е сложен колкото да привлече желаната аудитория и да зареди с очаквания, които няма да бъдат оправдани накрая. Светът е измислен, да, но е по-скоро алтернативен, а не фентъзи, защото в него няма нищо несъществуващо в нашия свят. Може би единственият “фентъзи” елемент беше, че в свят на битки с мечове, стрели и отрови семейството на Хадриан беше избито в масова стрелба. С куршуми. Което ще рече, че огнестрелното оръжие е било изобретено, но хората още се бият с мечове, стрели и бойни отрови. Убийците им да не би да са дошли от бъдещето с автомати?
Романтиката се състоеш�� в това как Бриела и Хадриан се мъчат да не се нахвърлят един на друг, което е често срещана и използвана тропа. В истинския живот такива взаимоотношения, възникнали от спонтанно привличане, но гравитиращи само и единствено около него, без задълбочаване, не стигат доникъде. Героите не бяха толкова пълнокръвни и многопластови, че да се впускат в дълбока и сериозна връзка, така че това химическо привличане им пасва и е достатъчно да забавлява средностатическия читател, както и да отвлича вниманието му от липсата на изграден динамичен и жив фентъзи свят.
КРАЙНА ОЦЕНКА
Крайната ми оценка е 1.5 от 5 звезди, както следва:
1 звезда за кралица Лестия
половинката за хубавата и грабваща вниманието корица
Пожелавам успехи в творческия път, той не е лек и изисква повече четене най-напред, а след това и писане.
September 17, 2025
Книгата закупих от авторката, след като я видях на "Алея на книгите" тази година. Не бях чел нищо нейно, беше ми попадала поредицата й по разни ревюта, но така или иначе съм подхванал доста други и реших, че тази като окомплектовка без продължение ще ми даде възможност да се запозная с творчеството на Станислава.
Като цяло книгата се води роментъзи, но честно да си кажа е далеч от този жанр - няма го фентъзи елемента. Бих го причислил по-скоро до Ордена на асасините. Нещо като средновековен екшън с внесена любовна история.
Какво ми хареса - битките бяха добре описани и разгърнати, на моменти доста бързо се случваха нещата, което допринася за динамиката - книгата се чете за ден/два. Историята и сюжетът също ми допаднаха - има си градация от началото до края, като кулминацията разбира се е в самия край. Хареса ми и развръзката, всеки получава това, което е заслужил.
Цялостно ми допадна подредбата в книгата - размяната на ролите на главните герои в отделни глави, подхвърлянето на топката от един на друг - намирам го за много креативно и чудесно балансира и двамата герои и тяхната равнопоставеност до самия край - прави ги еднакво важни за мен, без да се налага да симпатизирам повече на единия или другия или да търся укор.
Какво не ми допадна - има доста повторения на казаното с малко по-различно описание. Като цяло авторката добре описва нещата, но случките се въртят в кръг от време на време. Любовните сцени и чувства - от страна на Бриела (женското описание) всичко беше окей. Уви, когато се описваха чувствата от страна на Хадриан нещата изглеждаха постни - Ава, другият път се допитай до някой мъж, като се опитваш да опишеш трепетите на мъжкия герой. Друго, отнасящо се до Хадриан - прекалено самонадеян и самоуверен. По никакъв начин до самия край не почувствах момент, в който той да е застрашен от нещо или да се почувства слаб - влиза в къща и избива 10-20 човека без проблем. И той си знае, че ще си ги изплющи без колебание - еми не, не работят така нещата. Можеше да се поработи повече върху някоя друга слабост на героя (не само слабостта му от Бриела) и да се разгърнат най-вече в битките. Така щяха и да се запълнят някои от дупките в сюжета, които съществуват.
Като говорим за дупки - доста често авторката започва описателен режим на нещо от заобикалящата среда, в което няма нищо лошо и на мен си ми харесва. Обаче това описание не води до нищо конкретизиращо или свързано със следващата стъпка, а направо продължава към нея.
Цялостно бих категоризирал книгата по-скоро към тийн аудиторията, или някой, който тепърва започва да чете такъв тип истории. Уви, ние милениумите, които на такава възраст сме чели Стивън Ериксън, Робърт Джордан, Сара Дж. Маас, Айзък Азимов и тн да не изброявам не можем (а и не искаме) да се впечатлим кой знае колко от тази история.
Като цяло книгата се води роментъзи, но честно да си кажа е далеч от този жанр - няма го фентъзи елемента. Бих го причислил по-скоро до Ордена на асасините. Нещо като средновековен екшън с внесена любовна история.
Какво ми хареса - битките бяха добре описани и разгърнати, на моменти доста бързо се случваха нещата, което допринася за динамиката - книгата се чете за ден/два. Историята и сюжетът също ми допаднаха - има си градация от началото до края, като кулминацията разбира се е в самия край. Хареса ми и развръзката, всеки получава това, което е заслужил.
Цялостно ми допадна подредбата в книгата - размяната на ролите на главните герои в отделни глави, подхвърлянето на топката от един на друг - намирам го за много креативно и чудесно балансира и двамата герои и тяхната равнопоставеност до самия край - прави ги еднакво важни за мен, без да се налага да симпатизирам повече на единия или другия или да търся укор.
Какво не ми допадна - има доста повторения на казаното с малко по-различно описание. Като цяло авторката добре описва нещата, но случките се въртят в кръг от време на време. Любовните сцени и чувства - от страна на Бриела (женското описание) всичко беше окей. Уви, когато се описваха чувствата от страна на Хадриан нещата изглеждаха постни - Ава, другият път се допитай до някой мъж, като се опитваш да опишеш трепетите на мъжкия герой. Друго, отнасящо се до Хадриан - прекалено самонадеян и самоуверен. По никакъв начин до самия край не почувствах момент, в който той да е застрашен от нещо или да се почувства слаб - влиза в къща и избива 10-20 човека без проблем. И той си знае, че ще си ги изплющи без колебание - еми не, не работят така нещата. Можеше да се поработи повече върху някоя друга слабост на героя (не само слабостта му от Бриела) и да се разгърнат най-вече в битките. Така щяха и да се запълнят някои от дупките в сюжета, които съществуват.
Като говорим за дупки - доста често авторката започва описателен режим на нещо от заобикалящата среда, в което няма нищо лошо и на мен си ми харесва. Обаче това описание не води до нищо конкретизиращо или свързано със следващата стъпка, а направо продължава към нея.
Цялостно бих категоризирал книгата по-скоро към тийн аудиторията, или някой, който тепърва започва да чете такъв тип истории. Уви, ние милениумите, които на такава възраст сме чели Стивън Ериксън, Робърт Джордан, Сара Дж. Маас, Айзък Азимов и тн да не изброявам не можем (а и не искаме) да се впечатлим кой знае колко от тази история.
August 27, 2025
По принцип нямам нищо против роментъзи жанра, макар да е пренаситен с посредствени автори, които залагат основно на натрапчиви сексуални сцени вместо на завладяващ сюжет. Дадох шанс на „Ден преди смъртта“ именно защото е дело на млада българска писателка и очаквах свеж прочит на жанра. Макар рекламата да обещава много, реалността се оказа далеч по-разочароваща. Идеята за динамизирани главни герои с противоположни характери е интригуваща, но често преминава в баналност. След прочита установих, че сюжетът е предвидим и често скучен, стилът е нефокусиран, а фентъзи обстановката изглежда сложена главно за маркетинг.
Историята следва изтъркани шаблони. Липсват истински изненади – злодеите са еднотипни, а диалозите следват клишета. Светът на Ерехия – с богато митично минало и династии – изглежда създаден повече с цел да привлече фенове на жанра, отколкото да поддържа разказа. Идеята е атрактивна, но изпълнението е слабо. Всички важни събития и мотиви могат да се обяснят, без да се пренася действието в магическа вселена. В резултат, фентъзи елементът звучи изкуствено, при това оставя чувство, че е добавен само за да се впише в текущата търговска мода.
Стилът разкрива авторка с ограничен речник и липса на опит. Понякога сякаш липсват подходящи литературни похвати: изреченията са прости, описанията – неелегантни. Стилът не е напълно неподходящ, на моменти има и ритъм и динамика, но не и проява на майсторство. Казано иначе, книгата показва неопитен автор, който все още не владее богати изразни средства. В резултат диалозите звучат наивно, а емоционалните сцени – претенциозно.
В отношенията липсва дълбочина. Страстните срещи между героите нямат психологическа мотивация, а служат повече за вълнение, отколкото за развитие на сюжета. Така няма истинско изграждане на връзката им – неуспешно е търсен баланс между емоция и еротика. В жанра това се среща и понякога работи, но тук въпросните сцени сякаш са добавени заради тенденцията в продажбите, не заради нуждите на историята.
„Ден преди смъртта“ оставя впечатлението на добра идея, която не е доразвита. Книгата е лишена от завладяваща изненада и литературна пълнота. Главите минават бързо, но на финала остава усещането за неосъществен потенциал. Очаквах достойнствата на жанра – интригуваща любовна история, силни характери и жив език – но получих повърхностна, прекалено шаблонна творба.
Историята следва изтъркани шаблони. Липсват истински изненади – злодеите са еднотипни, а диалозите следват клишета. Светът на Ерехия – с богато митично минало и династии – изглежда създаден повече с цел да привлече фенове на жанра, отколкото да поддържа разказа. Идеята е атрактивна, но изпълнението е слабо. Всички важни събития и мотиви могат да се обяснят, без да се пренася действието в магическа вселена. В резултат, фентъзи елементът звучи изкуствено, при това оставя чувство, че е добавен само за да се впише в текущата търговска мода.
Стилът разкрива авторка с ограничен речник и липса на опит. Понякога сякаш липсват подходящи литературни похвати: изреченията са прости, описанията – неелегантни. Стилът не е напълно неподходящ, на моменти има и ритъм и динамика, но не и проява на майсторство. Казано иначе, книгата показва неопитен автор, който все още не владее богати изразни средства. В резултат диалозите звучат наивно, а емоционалните сцени – претенциозно.
В отношенията липсва дълбочина. Страстните срещи между героите нямат психологическа мотивация, а служат повече за вълнение, отколкото за развитие на сюжета. Така няма истинско изграждане на връзката им – неуспешно е търсен баланс между емоция и еротика. В жанра това се среща и понякога работи, но тук въпросните сцени сякаш са добавени заради тенденцията в продажбите, не заради нуждите на историята.
„Ден преди смъртта“ оставя впечатлението на добра идея, която не е доразвита. Книгата е лишена от завладяваща изненада и литературна пълнота. Главите минават бързо, но на финала остава усещането за неосъществен потенциал. Очаквах достойнствата на жанра – интригуваща любовна история, силни характери и жив език – но получих повърхностна, прекалено шаблонна творба.
January 24, 2026
Чудесна книга,препоръчвам!
Displaying 1 - 26 of 26 reviews