Винаги оригинален и пълен с изненади, Борис Акунин за пореден път надминава всички очаквания с новия си роман. Той прави немислимото: едновременно отдава почит на великите руски класици и ги надгражда по неповторим начин. Това е оригинален литературен експеримент, изящно взаимодействие между стил и замисъл, интелектуален празник за сетивата. Както подсказва заглавието, „Лего“ е конструктор от думи, епохи, стилове и идеи, в който всяка глава е написана в стилистиката на различен руски класик – от Лермонтов и Гогол, през Достоевски и Булгаков до Солженицин и Сорокин. Акунин не просто имитира, той превъплъщава духа на шест поколения велики писатели и ги превръща в единен, зашеметяващ епос.
Още със заглавието си романът издава двойната си природа. „Лего“ е едновременно препратка към детския конструктор и игра с имената на ЛЕрмонтов и ГОгол, които задават тона на първите глави. Така започва едно филологично приключение без аналог, в което читателят е деен участник. Свързващата сюжета нишка е загадъчната история на една испанска монета, разчупена на две половини, които преминават от герой на герой, от епоха в епоха в продължение на близо два века – от средата на XIX век до разрушаването на Кримския мост през 2022 г. Всяка глава е не само нова история, но и нов литературен свят.
Ако някога сте се питали какво би станало, ако Толстой, Чехов, Пелевин и братя Стругацки пишеха един и същи роман заедно, отговорът вече ви е ясен. Акунин влиза в кожата на своите литературни предци и създава неповторим текст, в който блести както техният гений, така и неговият собствен. Няма друг писател за последните години, който така уверено и изящно да балансира между история, стилистика, философия и забавление. Новият му шедьовър е литературна наслада, интелектуална игра, емоционално преживяване. Може да го прочетете безброй пъти и винаги да изглежда като нов.
Тази книга ще промени отношението ви към класиката и ще ви накара да се смеете, замисляте и ужасявате – понякога в рамките на една страница. Борис Акунин ни представя огледало на съвременността, проекция на бъдещето и рентген на човешкото – в цялата му сложност и красота. В новия му роман думите се подреждат като елементи от интелигентна игра, но всяко парченце носи заряд, идея, послание. Това не е просто история, а литературен експеримент, философска провокация, криминален лабиринт и сатира на нашия абсурден свят – всичко в едно, изградено с типичната за Акунин блестяща ирония, интелектуален размах и езикова елегантност. Резултатът е задължително четиво за всеки, който обича литературата – и преди всичко за онези, които вярват, че тя все още има силата да удивлява, вдъхновява и преобразява.
Real name - Grigory Shalvovich Chkhartishvili (Russian: Борис Акунин; Georgian: გრიგორი შალვას ძე ჩხარტიშვილი; Аlso see Grigory Chkhartishvili, Григорий Чхартишвили), born in Tbilisi, Georgia, in 1956. Since 1958 he lives in Moscow. Writer and translator from Japanese. Author of crime stories set in tsarist Russia. In 1998 he made his debut with novel Azazel (to English readers known as The Winter Queen), where he created Erast Pietrovich Fandorin. B. Akunin refers to Mikhail Alexandrovich Bakunin and Akuna, home name of Anna Akhmatova, Russian poet. In September of 2000, Akunin was named Russian Writer of the Year and won the "Antibooker" prize in 2000 for his Erast Fandorin novel Coronation, or the last of the Romanovs. Akunin also created crime-solving Orthodox nun, sister Pelagia, and literary genres. His pseudonyms are Анатолий Брусникин and Анна Борисова. In some Dutch editions he is also known as Boris Akoenin.
Претенциозно. Я очень любила "старого" Акунина, но теперь разочарована. Персонажи не затрагивают. Приключения и "тайны" надуманы. Фэнтэзи (или sci fi) - примитивно. Жалко.
Постараюсь поделиться впечатлением, не раскрывая интриги. Как и предупреждал автор - это литературная шарада и было интересно её разгадывать (некоторые имитации стиля просто отличные.) Но вот сквозной сюжет странен, да и концовка оставила в полном недоумении и читать её было сильно неприятно (ну так и два автора, представленные в последней части, не мои совсем.)
Täiesti kreisi ja vaimustav raamat! Eelduseks muidugi, et oled veidigi tuttav vene kirjandusega Lermontovist Bulgakovi, Strugatskitest Sorokinini. Muidu ei saa muhvigi aru :)
Акунин често се забавлява да прави различни литературни експерименти, като "Лего" е най-сполучливият му досега. Всяка част има заглавие, състоящо се от две срички - първите срички от фамилните имена на двама руски писатели, което на руски образува дума. Четох книгата в оригинал и предполагам, че на български няма как да се запази това. Има писатели, чийто стил е напълно узнаваем и без подсказката с имената им, но има и такива, за които не се сетих, без да проверя в нета, както има и един, за когото не бях чувала досега. Оказа се автор на фантастика и хорър и сюжетът накрая стана съвсем шантав заради него. Книгата е пълна с литературни препратки, хумор и драма. Респект и уважуха за Акунин!