What do you think?
Rate this book
Адажио за Мария
„Адажио за Мария“ е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот.
Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. „Адажио за Мария“ е история за най-голямото чудо – самия живот!
Георги Бърдаров
Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас. „Адажио за Мария“ е история за най-голямото чудо – самия живот!
Георги Бърдаров
504 pages, Hardcover
Published July 1, 2025
146 people are currently reading
666 people want to read
About the author
Георги Бърдаров
16 books422 followersГеорги Бърдаров е доцент в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е зам.-декан на факултета и ръководител на катедрата по Социално-икономическа география. Автор е на десетки научни и популярни разкази. Трикратен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите”. Бърдаров е дългогодишен сценарист на няколко телевизионни предавания, а разказът му „За петата ракия или колко е хубав животът” се превърна в един от най-четените текстове в родното интернет пространство през последните години.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 74 reviews
August 7, 2025
В началото сюжетът вървеше доста мудно и се насилих да продължа с четенето. Като най-дългата книга на Бърдаров, определени има места, където е можело доста по-малко внимание да се обърне на конкретно събитие или описание на дадена случка. Честно казано ми беше досадно да я чета, но след средата нещо се случи и книгата ме грабна, не можех да я оставя. Съдбата на героите е доста добре преплетена и буди възхищение, когато става ясно кой как е свързан, защото наистина е неочаквано. Като цяло книгата е добра, майсторски написана, но прекалено разводнена на места.
July 31, 2025
Един по-различен, но все толкова затрогващ Бърдаров. Една история за чудото на любовта, чудото на "Маракана" и чудото на самия живот.
Няма друг писател, който да може да обвърже Солунските атентатори с националния отбор по футбол на Уругвай, само това ще кажа.
Няма друг писател, който да може да обвърже Солунските атентатори с националния отбор по футбол на Уругвай, само това ще кажа.
September 6, 2025
Преди два дни затворих последната страница на тази книга и още не знам какво точно да напиша за нея.
Историята отново е пропита с много тъга, с нещастни стечения на обстоятелствата, с война, с големи човешки трагедии, но и с една силна, пламенна любов, на която обаче не ѝ е било писано... И казвам това, че не ѝ е било писано, защото така започва и самата книга, за което признавам много ме беше яд на автора, че сам си е сложил най-големия спойлер още в началото на книгата без да ни остава надежда за щастлив край, така че на читателят не му остава нищо друго освен да проследи трагизма в отношенията на двамата влюбени и да разбере какво точно се е случило, че единият герой вече е починал, когато другият отива да го потърси след повече от 40-т години раздяла...
А през цялото време около нас може да звучи кресчендото на цигулката от Адажиото, към което има QR код в самата книга и от което кресчендо настръхва всеки косъм.
И все пак малко повече за самия сюжет - той ни запраща в началото на ХХ век в Солун, където младият Вангел среща прекрасната Мария. Той - двадесетгодишен младеж от България, спечелил стипендия да учи в Солун и с находчив ум управлява дюкян за платове, тя - няма още 16-т години, видна гръцка красавица от богато семейство с дебели връзки навсякъде. Двамата се влюбват от пръв поглед и се обичат с цялото си сърце, но каквито и планове да правят за бъдещето, те не могат да се осъществят поради различни причини. Времената са такива, че бащата на момичето решава за кого да го омъжи, а бащата на Мария няма да я даде на бедно момче с български произход, а на наследник от друга богата гръцка фамилия. Плановете за бягство на влюбените съвпадат със Солунските атентати от 1903-та година и с всички ужасни последствия след тях.
В същото време успоредно с този разказ върви един друг, който се случва през 1950-та година по време на световното първенство по футбол в Бразилия. Ставаме свидетели на коментара, който върви по радиото и предава мача за Уругвай от първата до последната минута, защото на този мач - финал между домакините от Бразилия и Уругвай - са заложени много пари и живота на Мария Селесте. Интересното в случая е, че за да разберем коя е тя и каква е връзката с другите ни герои на Балканите, авторът е решил да води тази сюжетна нишка отзад напред и така малко по малко стигаме до шпионски игри през ВСВ, а после и по назад, за да разберем, че Мария Селесте е тръгнала със своя баща от Уругвай, където са имали отношения с емигрирали гърци, отишли да правят бизнес по време на строежа на Панамския канал и останали в двете Америки.
В интерес на истината на мен лично тази част от повествованието не ми беше особено интересна и всеки път се ядосвах, че спира действието, което е набрало скорост около животите на Мария и Вангел. Ето защо и оценката ми няма да е пълни 5*, които със сигурност бих дала ако не бе това насичане.
Така или иначе книгата е написана много увлекателно, действието е напрегнато и с много неизвестни, а всичко случващо се насред страниците дава и доста добър поглед по исторически въпроси от нашите югозападни ширини свързано с борбата за освобождение на Пиринска Македония, преселението на българите останали зад границата, когато тя непрекъснато е била променяна и жаждата за свободна и цяла България.
4,5/5*
П. С. Книгата е биографична за Бърдарския род, но всеки който е чел и разказа Дядо ще забележи, че има разминаване между двете истории. Много искам да знам коя е по-близка до истината и кой е истинският Вангел - този тук или онзи в Дядо!
Историята отново е пропита с много тъга, с нещастни стечения на обстоятелствата, с война, с големи човешки трагедии, но и с една силна, пламенна любов, на която обаче не ѝ е било писано... И казвам това, че не ѝ е било писано, защото така започва и самата книга, за което признавам много ме беше яд на автора, че сам си е сложил най-големия спойлер още в началото на книгата без да ни остава надежда за щастлив край, така че на читателят не му остава нищо друго освен да проследи трагизма в отношенията на двамата влюбени и да разбере какво точно се е случило, че единият герой вече е починал, когато другият отива да го потърси след повече от 40-т години раздяла...
А през цялото време около нас може да звучи кресчендото на цигулката от Адажиото, към което има QR код в самата книга и от което кресчендо настръхва всеки косъм.
И все пак малко повече за самия сюжет - той ни запраща в началото на ХХ век в Солун, където младият Вангел среща прекрасната Мария. Той - двадесетгодишен младеж от България, спечелил стипендия да учи в Солун и с находчив ум управлява дюкян за платове, тя - няма още 16-т години, видна гръцка красавица от богато семейство с дебели връзки навсякъде. Двамата се влюбват от пръв поглед и се обичат с цялото си сърце, но каквито и планове да правят за бъдещето, те не могат да се осъществят поради различни причини. Времената са такива, че бащата на момичето решава за кого да го омъжи, а бащата на Мария няма да я даде на бедно момче с български произход, а на наследник от друга богата гръцка фамилия. Плановете за бягство на влюбените съвпадат със Солунските атентати от 1903-та година и с всички ужасни последствия след тях.
В същото време успоредно с този разказ върви един друг, който се случва през 1950-та година по време на световното първенство по футбол в Бразилия. Ставаме свидетели на коментара, който върви по радиото и предава мача за Уругвай от първата до последната минута, защото на този мач - финал между домакините от Бразилия и Уругвай - са заложени много пари и живота на Мария Селесте. Интересното в случая е, че за да разберем коя е тя и каква е връзката с другите ни герои на Балканите, авторът е решил да води тази сюжетна нишка отзад напред и така малко по малко стигаме до шпионски игри през ВСВ, а после и по назад, за да разберем, че Мария Селесте е тръгнала със своя баща от Уругвай, където са имали отношения с емигрирали гърци, отишли да правят бизнес по време на строежа на Панамския канал и останали в двете Америки.
В интерес на истината на мен лично тази част от повествованието не ми беше особено интересна и всеки път се ядосвах, че спира действието, което е набрало скорост около животите на Мария и Вангел. Ето защо и оценката ми няма да е пълни 5*, които със сигурност бих дала ако не бе това насичане.
Така или иначе книгата е написана много увлекателно, действието е напрегнато и с много неизвестни, а всичко случващо се насред страниците дава и доста добър поглед по исторически въпроси от нашите югозападни ширини свързано с борбата за освобождение на Пиринска Македония, преселението на българите останали зад границата, когато тя непрекъснато е била променяна и жаждата за свободна и цяла България.
4,5/5*
П. С. Книгата е биографична за Бърдарския род, но всеки който е чел и разказа Дядо ще забележи, че има разминаване между двете истории. Много искам да знам коя е по-близка до истината и кой е истинският Вангел - този тук или онзи в Дядо!
December 28, 2025
Как ме подмами този все по-мащабен Бърдаров! Мислех, че романът е за любовта, а той беше и за нея, и за България (що сълзи изревах в тези моменти), и за майките, и за бащите, за родовете, за изборите, за свободата. Приятно ме изненада структурата и разказването на втората сюжетна линия наобратно. С две думи - "Любов по време на холера" по балкански!
October 28, 2025
Още в началото романът не успя да ме убеди напълно. В началото четем как Вангел чува Мария да свири Адажио в сол минор — произведение, чиито ноти обаче се появяват едва през 1950 г. Следователно е невъзможно някой да го е свирил в Гърция в началото на века, както е описано в книгата. Този на пръв поглед дребен факт показва недостатъчна задълбоченост в историческата проверка, която подкопава усещането за автентичност още в началото на романа.
Описанията на пейзажите и военните действия в романа са впечатляващи — наситени, живи и кинематографични. Те създават усещане за мащаб и историческа достоверност. За съжаление, диалозите между Мария и Вангел на моменти звучат изкуствено и патетично, което отслабва въздействието на любовната им история.
Централната линия на романа — любовта между Вангел и Мария — е замислена като голяма, всепоглъщаща и устойчива на всички препятствия. В същността си обаче тя изглежда изградена повече върху погледи и мълчания, отколкото върху реална комуникация. Това я прави донякъде неправдоподобна и лишена от психологическа дълбочина.
Емоционалната душевност на героите също е представена непоследователно. Има резки скокове в настроенията им, които остават необяснени. Например, за Мария и Микаела четем:
“Нямаше време за страхове. Тя се вкопчи в баща си […] шокът на внезапната загуба на майка им и рязката смяна на обстановката засилиха тревожността на двете момичета.”
В един момент са безстрашни, в следващия — тревожни. Такива контрасти се появяват често и при Вангел, чиято емоционалност е описана с дупки и противоречия.
Примерите между страниците 266–299 показват човек, обзет от страхове, безсъние и алкохолна зависимост. Но малко по-късно, на стр. 333, четем:
“С годините обикна нощта. Само тогава се успокояваше, чувстваше се у дома и добре със себе си.”
Тези пасажи разкриват емоционални несъответствия в изграждането на образа на Вангел — от тежки състояния на безсъние и страх до внезапно чувство на спокойствие и хармония, без наративно обяснение за тази промяна. Това отслабва достоверността на неговия вътрешен свят.
Понякога емоционалността достига до крайности, които звучат почти комично — например, когато Апостолис едва не умира, защото вижда гола жена. Освен това сцената с първата брачна нощ на Мария и Апостолис твърде напомня тази между Емине и Рамадан от „Дервишово семе“ на Николай Хайтов.
Като цяло романът се чете леко и увлекателно. Историята държи вниманието, но е прекалено раздробена — авторът често прескача между различни времена и сюжетни линии. Макар подобна структура да може да създаде динамика, в случая тя по-скоро разкъсва повествованието и затруднява потапянето в отделните истории.
Описанията на пейзажите и военните действия в романа са впечатляващи — наситени, живи и кинематографични. Те създават усещане за мащаб и историческа достоверност. За съжаление, диалозите между Мария и Вангел на моменти звучат изкуствено и патетично, което отслабва въздействието на любовната им история.
Централната линия на романа — любовта между Вангел и Мария — е замислена като голяма, всепоглъщаща и устойчива на всички препятствия. В същността си обаче тя изглежда изградена повече върху погледи и мълчания, отколкото върху реална комуникация. Това я прави донякъде неправдоподобна и лишена от психологическа дълбочина.
Емоционалната душевност на героите също е представена непоследователно. Има резки скокове в настроенията им, които остават необяснени. Например, за Мария и Микаела четем:
“Нямаше време за страхове. Тя се вкопчи в баща си […] шокът на внезапната загуба на майка им и рязката смяна на обстановката засилиха тревожността на двете момичета.”
В един момент са безстрашни, в следващия — тревожни. Такива контрасти се появяват често и при Вангел, чиято емоционалност е описана с дупки и противоречия.
Примерите между страниците 266–299 показват човек, обзет от страхове, безсъние и алкохолна зависимост. Но малко по-късно, на стр. 333, четем:
“С годините обикна нощта. Само тогава се успокояваше, чувстваше се у дома и добре със себе си.”
Тези пасажи разкриват емоционални несъответствия в изграждането на образа на Вангел — от тежки състояния на безсъние и страх до внезапно чувство на спокойствие и хармония, без наративно обяснение за тази промяна. Това отслабва достоверността на неговия вътрешен свят.
Понякога емоционалността достига до крайности, които звучат почти комично — например, когато Апостолис едва не умира, защото вижда гола жена. Освен това сцената с първата брачна нощ на Мария и Апостолис твърде напомня тази между Емине и Рамадан от „Дервишово семе“ на Николай Хайтов.
Като цяло романът се чете леко и увлекателно. Историята държи вниманието, но е прекалено раздробена — авторът често прескача между различни времена и сюжетни линии. Макар подобна структура да може да създаде динамика, в случая тя по-скоро разкъсва повествованието и затруднява потапянето в отделните истории.
This entire review has been hidden because of spoilers.
September 12, 2025
Нека започна със заявката, че харесвам Бърдаров. Или поне го харесвах. До тази книга. Посредствена любовна история, перипетии, несгоди, но така системно наредени и случващи се, че човек се чуди само "ок, да видим какво ще стане, че да не стане" или много подобно на въпроса "какво има Пак". Единствената, макар и умело въведена литературна уловка е воденето на действието на няколко различни места, гледни точки и през интервал години, което ангажира вниманието на читателя, въвеждайки го в заблудата, че ей сега, когато се навържат нещата и придобият завършен вид, то той няма да има друг ход, освен да поклати глава, да цъкне и с удоволствие да признае "ей, прецака ме ти, как ме прецака само". И усещането действително го има, но само спрямо загубеното време, не книгата като малък, своеобразен шедьовър или неоправданата тежест на собствените очаквания.
September 11, 2025
В момента не знам какво да кажа за тази книга! ❤️ Все още ми е трудно. Толкова пълна и жива е, че чак не ми се вярва! 5×5⭐️
August 9, 2025
Великолепен роман, напълно оправдава високите очаквания, които читателите имаме към всяка следваща книга на Георги Бърдаров, а той ни възнаграждава с все по-интересни сюжети, вълнения и красиви истории.
Отново пътуваме - през историята, но и през океаните - от Райковче и Солун, през Чехословакия, Берлин и Грац, чак до Уругвай, Бразилия и Аржентина.
На фона на наситените с исторически събития години от началото на ХХ век проследяваме и преживяваме две любовни драми и една футболна, като емоциите се люшкат между романтичната нега, породена от красивите любовни стихове между Мария и Вангел, скръбта от загубите и разделите, гнева към неправдите, ужаса от войните, напрегнатото очакване от едно преследване през Европа по времето на ВСВ и се стигне до невероятния екстаз, който само един футболен мач може да предизвика в сърцата по целия свят.
И макар че в основата на книгата е любовта, която е и вдъхновението за написването ù, авторът отново се показва като хуманист, какъвто го познаваме, водейки ни през въстанията и войните, разтърсили Балканите и Европа, през страданието на хората, разделените съдби и несбъднатите мечти, но дава надежда за доброто на финала, а това, което ще помним, е любовта, осмисляща дните ни, любовта, която остава, дори когато хората вече ги няма.
Отново пътуваме - през историята, но и през океаните - от Райковче и Солун, през Чехословакия, Берлин и Грац, чак до Уругвай, Бразилия и Аржентина.
На фона на наситените с исторически събития години от началото на ХХ век проследяваме и преживяваме две любовни драми и една футболна, като емоциите се люшкат между романтичната нега, породена от красивите любовни стихове между Мария и Вангел, скръбта от загубите и разделите, гнева към неправдите, ужаса от войните, напрегнатото очакване от едно преследване през Европа по времето на ВСВ и се стигне до невероятния екстаз, който само един футболен мач може да предизвика в сърцата по целия свят.
И макар че в основата на книгата е любовта, която е и вдъхновението за написването ù, авторът отново се показва като хуманист, какъвто го познаваме, водейки ни през въстанията и войните, разтърсили Балканите и Европа, през страданието на хората, разделените съдби и несбъднатите мечти, но дава надежда за доброто на финала, а това, което ще помним, е любовта, осмисляща дните ни, любовта, която остава, дори когато хората вече ги няма.
October 4, 2025
Като типична жена си поплаках за Мария и Вангел. Защо в света трябва да съществува невъзможна любов?
January 18, 2026
Тази книга не е от тези, които просто затваряш накрая и си казваш: ,,Готово. Прочетох я.". След нея първо притихваш и се опитваш да я преосмислиш и преживееш заедно с героите.
January 23, 2026
Бърдаров отново вдига нивото!
Разтърсваща история за човешкия живот, такъв какъвто е - изпълнен с любов и трагедия.
Разтърсваща история за човешкия живот, такъв какъвто е - изпълнен с любов и трагедия.
August 17, 2025
Едно пътуване със сърце и душа през годините от Райковче до Солун ,и
Уругвай. Една история за любовта, за вдъхновението, за несбъднатите мечти, за страданието , за болката….
Неповторим Бърдаров, буди възхищение как умело свързва съдбите на героите и ни поднася неочакван финал !!
“ Мария! Име, заредено с мелодия, божествена мелодия. Мелодия на адажиото от първата им среща…” ♥️
Уругвай. Една история за любовта, за вдъхновението, за несбъднатите мечти, за страданието , за болката….
Неповторим Бърдаров, буди възхищение как умело свързва съдбите на героите и ни поднася неочакван финал !!
“ Мария! Име, заредено с мелодия, божествена мелодия. Мелодия на адажиото от първата им среща…” ♥️
January 4, 2026
“Адажио за Мария” на Георги Бърдаров е страхотен роман - истински, красив и затрогващ. Вече спокойно мога да кажа, че имам любим съвременен български автор.
Романът е не само за невъзможната любов, но и за живота. Това не е просто любовната история на двама души, а за нещо много повече. Бърдаров ни представя света на човека, какъвто в повечето случаи е - тежък, суров и жесток. Правдоподобността на романа наистина ме докосна.
Темата за войните също. Бърдаров отново се е справил изключително добре. Проучванията му за Солунските атентати през 1903 и дейността на Гемиджиите, избухването на всички войни след това (Илинденско-Преображенското въстание през 1903, Балканската война през 1912, Междусъюзническата война през 1913, Първата световна война през 1914-1918) придават изключителна тежест на романа. Успях да науча нещо ново чисто исторически - ужасяващата съдба на хиляди българи, захвърлени на остров Трикери по време на Междусъюзническата война. Темата за Македония винаги ме е докосвала и винаги ще го прави. Масовото изнасяне на българи след края на Първата световна война от Егейска Македония, прогонени от гърците и установяването им в новите български земи също е болезнена тема, която ме докосна силно.
“ - Какво да решаваме?
- Казах ви вече: или да ставаме гърци, или да си събираме нещата и заедно с другите села, които гледаме по Струма, да тръгваме към България.
- Е, как ще станем гърци?! То баща ми от гроба ще излезе и ще ме заплюе! Не може един човек цял живот да е бил един и някой да дойде да му смени вярата или народността с някакъв лист хартия!”
Описанията са нещото, което истински ме изненада. Чел съм и другите два романа на Бърдаров - “Аз още броя дните” и “Absolvo te”, но мисля, че за първи път всичко е описано толкова детайлно. Природата, чувствата, емоциите на героите. Вангел и Мария са изградени пълнокръвно, сякаш са истински. Душевните им терзания, мъката, любовта им сякаш е съвсем реална. На моменти забравях, че чета книга.
В романа, паралелно с историята на Вангел и Мария се развива друга история на друг континент и по друго време. Двата сюжета са преплетени много добре и бих казал неочаквано. Историята на Мария Селесте и Хорхе се развива отзад напред, което е още един признак за таланта, който Бърдаров притежава.
Майсторки написана, “Адажио за Мария” беше истинска наслада за сетивата!
Романът е не само за невъзможната любов, но и за живота. Това не е просто любовната история на двама души, а за нещо много повече. Бърдаров ни представя света на човека, какъвто в повечето случаи е - тежък, суров и жесток. Правдоподобността на романа наистина ме докосна.
Темата за войните също. Бърдаров отново се е справил изключително добре. Проучванията му за Солунските атентати през 1903 и дейността на Гемиджиите, избухването на всички войни след това (Илинденско-Преображенското въстание през 1903, Балканската война през 1912, Междусъюзническата война през 1913, Първата световна война през 1914-1918) придават изключителна тежест на романа. Успях да науча нещо ново чисто исторически - ужасяващата съдба на хиляди българи, захвърлени на остров Трикери по време на Междусъюзническата война. Темата за Македония винаги ме е докосвала и винаги ще го прави. Масовото изнасяне на българи след края на Първата световна война от Егейска Македония, прогонени от гърците и установяването им в новите български земи също е болезнена тема, която ме докосна силно.
“ - Какво да решаваме?
- Казах ви вече: или да ставаме гърци, или да си събираме нещата и заедно с другите села, които гледаме по Струма, да тръгваме към България.
- Е, как ще станем гърци?! То баща ми от гроба ще излезе и ще ме заплюе! Не може един човек цял живот да е бил един и някой да дойде да му смени вярата или народността с някакъв лист хартия!”
Описанията са нещото, което истински ме изненада. Чел съм и другите два романа на Бърдаров - “Аз още броя дните” и “Absolvo te”, но мисля, че за първи път всичко е описано толкова детайлно. Природата, чувствата, емоциите на героите. Вангел и Мария са изградени пълнокръвно, сякаш са истински. Душевните им терзания, мъката, любовта им сякаш е съвсем реална. На моменти забравях, че чета книга.
В романа, паралелно с историята на Вангел и Мария се развива друга история на друг континент и по друго време. Двата сюжета са преплетени много добре и бих казал неочаквано. Историята на Мария Селесте и Хорхе се развива отзад напред, което е още един признак за таланта, който Бърдаров притежава.
Майсторки написана, “Адажио за Мария” беше истинска наслада за сетивата!
January 1, 2026
Оценката ми щеше да е по-висока, ако трябваше да оценявам само едната история в книгата. Тъкмо си се задълбал в любовните перипетии на Вангел и Мария и прескачаш в прекалено подробен коментар на футболен мач. Накрая историите се свързаха в една и сюжетът стана по-интересен, но някак твърде прибързано и започнаха да липсват много детайли, което беше в голям контраст с началото на книгата, сякаш авторът много е бързал да я довърши. Иначе книгата си заслужава, просто очакванията ми бяха малко по-големи предвид предишните книги на Бърдаров.
April 3, 2026
Адажио за Мария е мащабен роман, в който Георги Бърдаров умело преплита любовна история в началото на 20ти век, политическата турболенция в Източна Европа и Османската империя до Първата световна война, Втората световна война и паметният мач на финала на световното по футбол през 1950г, когато Уругвай побеждава Бразилия. На фона на това буквално пътуване от село Райковче и Солун през Чехословакия и Берлин, та чак до Уругвай и Панама, Бърдаров изгражда интересни образи, на които читателят колкото и да се старае няма как да не симпатизира.
Мария, млада гъркиня от богато семейство и Вангел, беден, но предприемчив българин се срещат и влюбват безпаметно в началото на 20ти век в Солун. За съжаление тяхната любов е обречена на провал (това се разбира още от първите страници на книгата). Малко се ядосах на автора - през цялото време докато четях исках и се молех Мария и Вангел да се съберат, но уви, знаех от първата страница, че това няма да се случи, и адски много се натъжавах.
Както и да е. Вангел е донякъде базиран на прадядото на Бърдаров, който е имал връзка с ��истична гръцка дама. От там нататък авторът се базира на художествената измислица и рисува една страстна, но безнадеждна любов, която няколко пъти е на крачка да се осъществи, но наситените политически събития, войни, атентати, въстания и т.н. по това време в тази част на Източна Европа винаги представляват пречка за влюбените. Бърдаров умело преплита историческите събития в любовната нишка и читателят не само че страда за Мария и Вангел, но и страда за убитите по време на балканските войни преди Първата световна война, за изселените насила българи от земи, които са прехвърлени към Гърция, абе въобще, страдание и страдание е ситуацията.
Другата сюжетна линия изглежда напълно отдалечена и аз (а като гледам и повечето читатели) до последния момент не можех да се сети как да ги свържа. Добре измислено от автора. Бърдаров като заклет футболен фен е може би единственият писател, който може да включи футболен мач в това повествование, и то не кой да е, а легендарният финал от 1950 в Бразилия, когато Уругвай побеждава домакините и става световен шампион. Този мач е от огромно значение за Хорхе, който се опитва да спаси пък своята Мария (тук Мария Селесте), която е преследвана от нацистите като таен агент. Да да, много сложно, но е обяснено ясно в книгата и наистина се връзва.
Като цяло книгата е чудесна, чете се бързо и лесно и е много увлекателна. Бърдаров добре омества личното с общественото, любовта с войната, малкият човек с народа. Имаше някои неща, които обаче ме подразниха. Диалогът между героите (и особено между Мария и Вангел) е твърде драматичен, твърде неестествен, твърде високопарен. На моменти сякаш бях в сериал, а не в реалния живот. Второ, повечето герои са едностранно представени - или добри, или лоши. Да, Мария си има своите трески за дялкане, но общо взето е доста идеалистично представена. Същото може да се каже и за Вангел, Андрей, Апостолис, лошият татко Леонидас и т.н.
Изключвайки горните неща се насладих на книгата, научих някои неща исторически, че даже си и поплаках малко. Хубаво беше.
Мария, млада гъркиня от богато семейство и Вангел, беден, но предприемчив българин се срещат и влюбват безпаметно в началото на 20ти век в Солун. За съжаление тяхната любов е обречена на провал (това се разбира още от първите страници на книгата). Малко се ядосах на автора - през цялото време докато четях исках и се молех Мария и Вангел да се съберат, но уви, знаех от първата страница, че това няма да се случи, и адски много се натъжавах.
Както и да е. Вангел е донякъде базиран на прадядото на Бърдаров, който е имал връзка с ��истична гръцка дама. От там нататък авторът се базира на художествената измислица и рисува една страстна, но безнадеждна любов, която няколко пъти е на крачка да се осъществи, но наситените политически събития, войни, атентати, въстания и т.н. по това време в тази част на Източна Европа винаги представляват пречка за влюбените. Бърдаров умело преплита историческите събития в любовната нишка и читателят не само че страда за Мария и Вангел, но и страда за убитите по време на балканските войни преди Първата световна война, за изселените насила българи от земи, които са прехвърлени към Гърция, абе въобще, страдание и страдание е ситуацията.
Другата сюжетна линия изглежда напълно отдалечена и аз (а като гледам и повечето читатели) до последния момент не можех да се сети как да ги свържа. Добре измислено от автора. Бърдаров като заклет футболен фен е може би единственият писател, който може да включи футболен мач в това повествование, и то не кой да е, а легендарният финал от 1950 в Бразилия, когато Уругвай побеждава домакините и става световен шампион. Този мач е от огромно значение за Хорхе, който се опитва да спаси пък своята Мария (тук Мария Селесте), която е преследвана от нацистите като таен агент. Да да, много сложно, но е обяснено ясно в книгата и наистина се връзва.
Като цяло книгата е чудесна, чете се бързо и лесно и е много увлекателна. Бърдаров добре омества личното с общественото, любовта с войната, малкият човек с народа. Имаше някои неща, които обаче ме подразниха. Диалогът между героите (и особено между Мария и Вангел) е твърде драматичен, твърде неестествен, твърде високопарен. На моменти сякаш бях в сериал, а не в реалния живот. Второ, повечето герои са едностранно представени - или добри, или лоши. Да, Мария си има своите трески за дялкане, но общо взето е доста идеалистично представена. Същото може да се каже и за Вангел, Андрей, Апостолис, лошият татко Леонидас и т.н.
Изключвайки горните неща се насладих на книгата, научих някои неща исторически, че даже си и поплаках малко. Хубаво беше.
May 1, 2026
За пръв път ми е трудно да напиша и думичка. Обичам Георги Бърдаров- с неговия тих, спокоен, но дълбоко проникновен стил на познавач на човешката драма.
Тази книга обаче изглежда сякаш писана от друг автор: претенциозен стил, ненужна описателност, тромаво и ненужно затруднено от ретроспекцията повествование. На места откровено досадни епизоди, значението на които така и не разбрах. Губи се и част от фабулата именно заради странните, за мен самоцелни прехвърляния между хора, места, епохи.
ВЕроятно за мнозина романът ще има сантиментална, патриотична или дори романтична стойност. За мен за съжаление е загубено време.
Тази книга обаче изглежда сякаш писана от друг автор: претенциозен стил, ненужна описателност, тромаво и ненужно затруднено от ретроспекцията повествование. На места откровено досадни епизоди, значението на които така и не разбрах. Губи се и част от фабулата именно заради странните, за мен самоцелни прехвърляния между хора, места, епохи.
ВЕроятно за мнозина романът ще има сантиментална, патриотична или дори романтична стойност. За мен за съжаление е загубено време.
October 15, 2025
Страхотна книга! Невероятна история за невъзможната любов! ❤️❤️❤️
August 31, 2025
От много време не ми се беше случвало да чета книга, която едновременно да не искам да спра да разлиствам, но и да не свършва…
August 26, 2025
Чудна книга, макар за някои да е леко мудна. Описанията са вълшебни, потапят те в атмосферата на времето.
August 31, 2025
Хубава, но някак не успя да ме спечели напълно. Яд ме беше на главните герои, които уж се обичаха и искаха, пък като им се отдадеше шанс да бъдат заедно, го проиграваха...
Явно така се е стекъл животът, така им е било писано. Но лично аз не можах да се потопя в тази любов.
Това, което ми направи впечатление поне на мен, беше, че този път, книгата върви по-бавно и мудно.
Иначе, адмирации за автора за фактите, поднесени за войните.
На мен те ми бяха по-интересни, отколкото любовната история, за която в някакъв момент, стана ясно, че няма да завърши с щастлив край.
През цялото време, тя ми стоеше пришита и по-скоро се дразнех на нерешителността на героите.
Имаше и някои доста сериозни грешки, които лично мен, ме подразниха. На едно място Теодора беше написана като Саравакос, а тя е Никифору; на друго място вместо Андрея, беше написано - Вангел, и др. Това допълнително ми развали мнението от книгата.
В заключение - накрая нещо не ми достигна за 5 звезди, въпреки очевидния факт за големия труд, вложен от автора.
Явно така се е стекъл животът, така им е било писано. Но лично аз не можах да се потопя в тази любов.
Това, което ми направи впечатление поне на мен, беше, че този път, книгата върви по-бавно и мудно.
Иначе, адмирации за автора за фактите, поднесени за войните.
На мен те ми бяха по-интересни, отколкото любовната история, за която в някакъв момент, стана ясно, че няма да завърши с щастлив край.
През цялото време, тя ми стоеше пришита и по-скоро се дразнех на нерешителността на героите.
Имаше и някои доста сериозни грешки, които лично мен, ме подразниха. На едно място Теодора беше написана като Саравакос, а тя е Никифору; на друго място вместо Андрея, беше написано - Вангел, и др. Това допълнително ми развали мнението от книгата.
В заключение - накрая нещо не ми достигна за 5 звезди, въпреки очевидния факт за големия труд, вложен от автора.
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 8, 2026
Плаках, надявах се, че все някак съдбата ще си свърши работата. Поредната книга на Бърдаров, която ме разчувства и ме кара да се привързвам към персонажите, да съпреживявам неволите и щастието им. Чудих се как ще се свържат двете нишки - Уругвай и Балканите, а то какво се оказа... Препоръчвам книгата, а накрая като за десерт изслушах Адажиото и си припомнях историята на Вангел и Мария.
August 4, 2025
"Адажио за Мария“ е роман, който се чете с душата. Георги Бърдаров отново вплита истински съдби и историческа драма в разказ, който разтърсва и вдъхновява. Невероятен автор!
December 14, 2025
Бърдаров е магьосник - с изказа си успява да накара читателя да преживее всяка една от страниците! Страхотен роман за живота и за вярата, че човек трябва да се бори до последната минута, дори и да знае, че ,,Каквото е писано на глава, на камък няма да иде”!
August 31, 2025
...Каквото е пишано на глава, на камин нема да иде...
April 15, 2026
Този автор за пореден път ме разтърси до основи..Имам чувството, че каквото и да кажа, просто няма да бъде достатъчно. Толкова обикнах тази книга. Истински я преживях. Заобичах я с цялото си сърце. Усетих всяка емоция. Страх. Копнеж. Обич. Ужас. Срам. Гняв. Не знам аз ли погълнах книгата или тя мен. Не ме оставяше да я пусна. Не исках. Аз истински заобичах всеки герой. Вангел и Мария.. тези двамата и тяхната тежка съдба. Невъзможната любов. В момента наистина не знам какво да кажа.. пише през сълзите си. Изумена съм, благодарна съм, щастлива съм, тъжна съм, влюбена съм в тази книга. Обичам я. Просто я обичам. Толкова ми е трудно да приема това, че приключи тази магия. С всяка страница трудно поемах дъх, редовете ми се размазваха от насълзените ми очи, сърцето ми биеше в луд ритъм. Един път в ритъм на самбата, друг стихващ, но и едновременно бурен като морето, прегръщащо брега. Толкова беше красиво, толкова беше истинско. И в истинското си се преплиташе пъстрата палитра на живота. И тези бели гардении, и Солун, и Райковче, и Монтевидео. Аз бях навсякъде с всички. Не съм вярвала, че ще се привържа толкова към книга. Не мога да я нарека просто книга. За мен бе живот. Живот, който неусетно отлетя.
Какво чудо е животът? Пред какви ли не препятствия се изправяха главните не герои. Но не само те. Андрея, Леонидас, Гроздана и всички онези, които се отидоха по време на жестокостите с гърците и турците. Нямах си и на представа за тогавашните ужаси по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Колко невинни души са си отишли, неизживели магията на живота… и за тях ме боли. За всеки ме боли..
А любовта на Вангел и Мария.. толкова чиста, истинска, страстна, копнееща, красива. Няма такава любов като тази, описана от любимия ми автор- Георги Бърдаров! Никога няма да забравя тази книга. Тя зае специално място в сърцето ми. Обичам те ,,Адажио за Мария” и винаги ще те обичам..
Какво чудо е животът? Пред какви ли не препятствия се изправяха главните не герои. Но не само те. Андрея, Леонидас, Гроздана и всички онези, които се отидоха по време на жестокостите с гърците и турците. Нямах си и на представа за тогавашните ужаси по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Колко невинни души са си отишли, неизживели магията на живота… и за тях ме боли. За всеки ме боли..
А любовта на Вангел и Мария.. толкова чиста, истинска, страстна, копнееща, красива. Няма такава любов като тази, описана от любимия ми автор- Георги Бърдаров! Никога няма да забравя тази книга. Тя зае специално място в сърцето ми. Обичам те ,,Адажио за Мария” и винаги ще те обичам..
December 21, 2025
В продължение на часове четох книгата на Георги Бърдаров "Адажио за Мария", защото не можех да се откъсна от нея, докато не разбера какво се случва с героите в края на тази разтърсваща история. Предполагам, че по-младите читатели трудно биха възприели мисълта, че такава силна любов, продължила години - в цял един човешки живот, е възможна. Но в онези времена, когато хората не са имали толкова възможности за контакти, а са общували с писма, с поезия - чувствата сякаш са били по-силни и трайни. Тази книга, освен санти��ентална, има и историческа стойност, защото в нея са описани въжделенията на българите за освобождение на Македония, подробно е описана подготовката и извършването на атентата от онези смели български мъже (гемиджиите) в Солун, тяхната безусловна отдаденост на най-възвишения идеал за свобода и обединение на всички българи - "Мъко, мъко, Мъкедония"! Авторът описва по много драматичен начин нечовешките страдания на българските войници по време на Междусъюзническата война, предателството на гърците и българското правителство по онова време, което оставя войската ни на произвола на съдбата. Бързото прекрояване на границите и изгонването на българите от родните им места също е драматичен момент в романа, който предизвиква сълзи, съпричастност към клетите ни прадеди. Колко мъка, непосилни, адски страдания! Това не е написано в нито един учебник по история! Дано повече млади хора прочетат тази книга, за да научат какво са преживели дедите ни! Бърдаров е майстор на словото! Много красиво и задълбочено са описани чувствата и преживяванията на Вангел и Мария, което накрая изкристализира в истината, че любовта е най-великата сила в човешкия живот, че тя може всичко, че тя побеждава! Благодаря Ви, Георги Бърдаров!
October 9, 2025
Кен Фолет среща Свобода Бъчварова в поредната книга, написана в типичния стил на Бърдаров, преплитащ истории на хора в различни периоди и от различни части на света.
История за най-голямата любов, най-голямата болка и как човек намира сили да продължи да търси щастието и да следва съдбата си, независимо какво му е отредено. Тежък е живота на българите, на които след Освобождението малко не им достига да станат част от България и тежка е съдбата им през целия период на борби за национално обединение. Накратко са описани всички значими събития, войни и опити за обединение с Македония и всички земи, населявани от българи към онзи момент. Фокуса на книгата, разбира се, са главните герои и тяхната лична трагедия, която е силно повлияна от посочените събития.
Стори ми се, че след цялото издигане към кулминацията на творбата, такава всъщност липсваше, но пък поне историята имаше щастлив завършек.
Разбира се и описанието на мача между Бразилия и Уругвай е чудесно, но той си има цели два сборника с разкази на спортна тематика и там не съм очаквал друго.
Препоръчвам „Литургия за Илинден“ – Свобода Бъчварова и „Бежанци“ – Веселя Ляхова, които са отново исторически романи и са на подобна тематика.
История за най-голямата любов, най-голямата болка и как човек намира сили да продължи да търси щастието и да следва съдбата си, независимо какво му е отредено. Тежък е живота на българите, на които след Освобождението малко не им достига да станат част от България и тежка е съдбата им през целия период на борби за национално обединение. Накратко са описани всички значими събития, войни и опити за обединение с Македония и всички земи, населявани от българи към онзи момент. Фокуса на книгата, разбира се, са главните герои и тяхната лична трагедия, която е силно повлияна от посочените събития.
Стори ми се, че след цялото издигане към кулминацията на творбата, такава всъщност липсваше, но пък поне историята имаше щастлив завършек.
Разбира се и описанието на мача между Бразилия и Уругвай е чудесно, но той си има цели два сборника с разкази на спортна тематика и там не съм очаквал друго.
Препоръчвам „Литургия за Илинден“ – Свобода Бъчварова и „Бежанци“ – Веселя Ляхова, които са отново исторически романи и са на подобна тематика.
September 28, 2025
Ще започна с това, че много харесвам Бърдаров. Прочетох “Аз още броя дните” преди цели 5 години, но все още не мога да я забравя. Това беше и причината да имам такива високи очаквания за “Адажио за Мария”. Тези очаквания бяха изпълнени… до някъде.
Историята на Вангел и Мария сама по себе си беше много красива и пленяваща. Не мога да кажа същото обаче за описанията на борбата за Македония, нито за шпионските години на Мария Селесте. Тези страници прелиствах с лека досада.
Очаквах двете любовни истории да се свържат по по-оригинален начин.
Много харесах края на книгата. Като цяло обичам завършеци, в които има място за лична интерпретация. Тук определено имаше такава възможност.
Може би бих дала 5 звезди, ако връзката между двете истории беше загатната от по-рано. Не ми хареса, че едва в последните 100 страници започнах да разбирам кой какъв е и защо участва в този роман. Докато стигна до там вече бях забравила голяма част от по-ранните събития, тъй като романът беше прекалено дълъг.
Историята на Вангел и Мария сама по себе си беше много красива и пленяваща. Не мога да кажа същото обаче за описанията на борбата за Македония, нито за шпионските години на Мария Селесте. Тези страници прелиствах с лека досада.
Очаквах двете любовни истории да се свържат по по-оригинален начин.
Много харесах края на книгата. Като цяло обичам завършеци, в които има място за лична интерпретация. Тук определено имаше такава възможност.
Може би бих дала 5 звезди, ако връзката между двете истории беше загатната от по-рано. Не ми хареса, че едва в последните 100 страници започнах да разбирам кой какъв е и защо участва в този роман. Докато стигна до там вече бях забравила голяма част от по-ранните събития, тъй като романът беше прекалено дълъг.
October 7, 2025
Завърших книгата преди две седмици,но все още не знам как точно да опиша емоциите и чувствата,които тя ми донесе.
Една любов започнала през 1902 в Солун, която си остава блян за двама млади до краят на живота им. Заедно с това ставаме свидетели и на всички изтощителни войни за нашата страна в началото на миналия век. Успоредно с тази история се пренасяме в Южна Америка, където има друга любовна история,а за мен беше по-интересно финала на Четвъртото Световно първенство по футбол през 1950 година, където се разигра истинска драма, когато Уругвай побеждава Бразилия на Маракана. Аз която не обичам футбола,се зарових за повече информация за този мач,беше ми изключително интересно.
Книгата е изпълнена с много събития,истории, страсти,и не може да се опише лесно, единственото ми разочарование беше несбъднатата любов 💔😢
Една любов започнала през 1902 в Солун, която си остава блян за двама млади до краят на живота им. Заедно с това ставаме свидетели и на всички изтощителни войни за нашата страна в началото на миналия век. Успоредно с тази история се пренасяме в Южна Америка, където има друга любовна история,а за мен беше по-интересно финала на Четвъртото Световно първенство по футбол през 1950 година, където се разигра истинска драма, когато Уругвай побеждава Бразилия на Маракана. Аз която не обичам футбола,се зарових за повече информация за този мач,беше ми изключително интересно.
Книгата е изпълнена с много събития,истории, страсти,и не може да се опише лесно, единственото ми разочарование беше несбъднатата любов 💔😢
November 8, 2025
Единственият голям недостатък на тази книга е че не е три книги - щеше да ми е приятно да разбера за историята на Валтер и на семейството на брата на Мария. Още в първите страници се пренесох на село, с миризмите, с бита. През цялото време беше силно сантиментална и тежка, обременяваща. Мария е много истинска, неперфектна, непрощаваща, но и нежна, силна в бягството си и носи отговорността на своето време. Вангел е жертва на предрасъдъците на Никифору и макар и да е сред най-усърдните хора в кръга ми не надскача стената на тесногръдието на Никифору, всеотдаен в любовта си към Мария, сякаш живее само в миговете, в които са заедно, и той поема бремето на времето си, включващ се във войните и ни се представя съдбата на тези хора. Трагична история за тези двамата.
Чудя се кой ли е продължил рода Бърдарови.
Чудя се кой ли е продължил рода Бърдарови.
Displaying 1 - 30 of 74 reviews