Цветя от края на 80-те

by Румен Янев, Емил Братанов, Доротея Монова (editor)

Първата цялостна история на BG рока от края на 80-те, обозначен от авторите като Второто българско рок поколение, съдържа 249 култови текста – на практика текстовете на всички хитови парчета, белязали времето и белязани от него.

Снимковият материал надхвърля 270 авторски фотографии, направени не от случайни репортери, а от Нели Воева и Стоян Гребенаров, които трайно, десетилетия наред, се занимават със снимането на музика и всички, изкушени от темата BG рок, знаят, че по-богати архиви от техните няма никой друг фотограф.

Не на последно място: авторите Румен Янев и Емил Братанов са сред първите музикални журналисти, очевидци на историята и едновременно с това, уви, последните, които все още могат да се включат „на живо“ в ефир с коментари за разказаните събития.

„Ние сме Нова генерация завинаги! И въпро�сите са ни към цяла нация! Завинаги! Ние ходехме по въже, опитвах�ме се да светим като крушки, бяхме директори на водопади, черни овци, тикви в задния двор на обществото, набивахме крак в строй, скачахме безнадеждно в калта, бесехме се в неделя...”

Второто поколение на българския рок произнесе ясно и недвусмислено присъдата срещу тоталитарната ни система. То е неразривно свързано с произтеклите в края ХХ век политически и социал�ни промени в България. Обяви гласно правото си на лична свобода и достойнство. Инжектира своите връстници с достатъчна доза кураж, за да въстанат срещу реда на бащите си. Тези млади музиканти и поети взривиха общоприетите рамки на творческия процес и оставиха след себе си десетки песни, които и днес звучат силно, убедително и актуално.

Цветята на Промяната са едно от най-красивите неща в най-новата ни история.

Румен Янев и Емил Братанов са сред първите музикални журналисти, очевидци на историята, и едновременно с това, уви!, последните, които все още могат да се включат „на живо“ в ефир с коментари за разказаните събития.

608 pages, Hardcover

Published January 1, 2014

Reviews

[Димитър Цолов · Rating 5 out of 5]

Прекрасно книжно тухле, акуширано от двама доайени на рок журналистиката у нас - Емо Братанов и Румен Янев, напуснал ни през 2018.

Изобилен снимков материал, спомени на основателите на култови банди от "втората БГ рок вълна", текстове на песни... изобщо блага-благина. Информацията за групите, без претенция за изчерпателност (това си е уточнено в предговора) е представена, според условната им стилова ориентация, в пет части: I. ТВЪРДО II. ПЪСТРО III. ТЪМНО IV. ЕЛЕГАНТНО и V. БЛУСАРСКО. Накрая е поместена и историята на списание "Ритъм".

Радостен съм, че покрай моята пънк банда, през годините имах честта да се запозная с част от хората, чиито имена се мяркат по страниците, че и една сцена сме споделяли. В болшинството - хора топли и скромни, твърдо стъпили на земята и сякаш не осъзнали колко ОГРОМНИ са в действителност...

[PostMortem · Rating 4 out of 5]

При все всичките над 600 страници, книгата няма как да е пълна енциклопедия на периода. Това само говори колко много и страхотни групи, и събития, и личности е имало у нас тогава. Ако трябва да се прави книга от '00 досега, сигурно половината обем ще е предостатъчен.

Така де, доста добра антология, в крайна сметка. Доста от нещата ги знаех, особено относно любимите ми Нова Генерация и Контрол, но пък успях и да прочета нови детайли. Имаше и доста групи, за които хич не бях чувал, а явно си струва.

ПС: Първото място, където успях да намеря текстове на Виолетов Генерал, па макар и само два.

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Достоен за уважение труд и много информативен, особено за по-младите поколения, но с някои забележки откъм структура и последователност. Това, което мен ме подразни, е че за някои също толкова важни за периода групи, има съвсем оскъдна информация, поради явна липса на музикален интерес от страна на съставителите към тях, а това в една претендираща за и целяща обхващане на цял един период, при това изключително важен и изобщо изключителен за родната сцена, придава лек несериозен оттенък. Например, всичко, което пише за Хиподил в книгата, е копирано едно към едно от статията за групата в Уикипедия, чийто създател е 20-годишното ми аз - при това барабар с откровените глупости за присъствие на джаз в музиката им, понеже на мен тогава, крайно непознаващ джаза, ми се е сторило, че саксафонът е достатъчен за такова заключение. При всички положения това е книга, която има място в библиотеката на всеки меломан с повече или по-млако рок уклон.

[Nikolai · Rating 3 out of 5]

От една страна е доста информативна (научих за няколко много добри групи и се ентусиазирах да потърся по-сериозно техни записи), а от друга авторите са успели, струва ми се, да уловят духа и вкуса на времето. В книгата има един дух на случване, на предприемане на нещо, на аха-аха и да се случи то.

И все пак, за нещо, което има претенциите да бъде пълна и завършена енциклопедия, не ми се струва достатъчно пълна и информативна. Леко неподредена е. Многото интервюта вплетени в текста хем правят книгата по-жива, хем я накъсват.

Книгата си има кусури, но определено е хубава и си заслужава парите и времето.

[Александър К. · Rating 5 out of 5]

Връщане към едно романтично минало време с любими стойностни групи.