Кучета

by Александър Байтошев

64 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Александър Байтошев е български поет и художник. Роден през 1983 г. в София. Завършва СХУ за изящни изкуства „Илия Петров“. Печели едногодишна стипендия за обучение по изкуство и дизайн в “City of Bath College”, Великобритания. Дипломира се в специалностите „Семиотика и педагогика на изобразителното изкуство“ (СУ „Св. Климент Охридски“, 2008 г.) и „Графичен дизайн“ (Нов български университет, 2011 г.). През 2006 г. заедно с поети и художници създават арт лаборатория „Николай Райнов“. Доктор по методика на изобразителното изкуство (СУ „Св. Климент Охридски“). Има две самостоятелни изложби и множества участия в национални и международни изложби. Участник в „Театърът на абсурда“, („Каза ди култура“, Букурещ, Румъния, 2002) Отличен на международния фестивал за млади художници в град Солун, Гърция. Публикува поезия в сп. „Пламък“, сп. „Страница“, сп. „Море“, сп."Съвременник", американското списание „Drunken Boat”, „Литературен вестник“, “Liternet”,“ Public Republic”, „Кръстопът“ и др. Носител на специалната награда за поезия на „Литературен вестник“ (2012), наградата на Академия „Liber“ (2015) и националната награда за нова българска поезия "Николай Кънчев" за книгата си "Свещената гора" (2020) . Номиниран за националната награда за поезия "Иван Николов" (2020). Негови стихотворения са превеждани на английски и немски език. Автор на стихосбирките: „Прах и драскотини“ (2012), „Кучета“ (2014), „Чучело" (2018) и „Свещената гора“ (2020).
Илюстрирал книгите на поетите Тома Марков, Иван Христов, Дьорд Петри, Ото Толнаи и др. Член на СБХ секция "Графика и илюстрация". Преподавател в СУ "Климент Охридски" специалност "Визуални изкуства".
От 2015 г. е художник на "Литературен вестник".

Reviews

[Y. N. · Rating 4 out of 5]

Тялото вик

Във всеки град
има по един огромен вик.

Спи в телата на лудите.
Виси по голите дървета.

Повтарям го наум.
Никой не чува.
Чупя се от мълчание.

Когато се отвори
някоя клетка на тялото ми,
викът ще прекрачи обратно.
---

Тревожност на насекомо

Всеки път,
когато видя отражението си,
си казвам, че не съм аз.

Всичко, което остана от мен,
е тревогата на насекомо,
гонено из стаята.

[Емилия · Rating 4 out of 5]

"Разминавам се с хората-
всеки казва
остави ме на мира,
без да го казва.
Искат да са близо
до някой апартамент,
тяхното атомно убежище,
защото може да завали.

Дъждът ще се излее,
ще изнамери всички.

Улиците ще са постарому,
а самотниците се преместват
на нов ъгъл."