What do you think?
Rate this book
Равновесие #3
Равновесие - Книга 3
Финалът на епичната фентъзи сага “Равновесие”:
На сцената излизат Боговете… и те не са точно такива, каквито всички раси са си ги представяли Отвъд.
Пророчество, оплитащо съдбата на няколко раси и милиони същества, вече е в ход и сее разруха по пътя си.
Триумвиратът, който ще изпълни волята на Боговете е събран, но дали пък целите му вече не са променени?
На сцената излизат Боговете… и те не са точно такива, каквито всички раси са си ги представяли Отвъд.
Пророчество, оплитащо съдбата на няколко раси и милиони същества, вече е в ход и сее разруха по пътя си.
Триумвиратът, който ще изпълни волята на Боговете е събран, но дали пък целите му вече не са променени?
420 pages, Paperback
Published August 1, 2025
11 people want to read
About the author
Десислава Дюлгерян
10 books78 followersАвтор на трилогията "Преобразена" (преиздадена последно 2023 г.) и еротичния трилър (изд. 2023 г.) - "Ще пирувам с кръвта ти"
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
Read
August 5, 2025Затягайте коланите, това ще бъде ДЪЛГО ревю, а ако не сте чели все още трилогията - НЕ ЧЕТЕТЕ ТОВА РЕВЮ, но задължително си купете книгите, защото си струват.
Ако не искате да четете за книги 1-2, слезте бързо до коментарите ми за книга 3 и четете на воля.
РАВНОВЕСИЕ 1
Попаднах на книгата случайно. Не бях чувала за авторката преди това, затова си я отмъкнах от книжарницата ( платих де, еее!) и хайде вкъщи на диванчето.
Признавам, тръгна малко мудно, но кой ти го следи това, нали си чел до 2 сутринта? Хем бавно се развива светът, хем не мога да спра да чета. Истински ме изненадаха смелите решения на Деси с което спечели изключително силния ми интерес. Очевидно съм нямала представа с кого се захващам. Край, зарибена съм.
Книга 1 свърши, а аз се втурнах жадно да чета коя е тази жена, какво още е написала и... КОГА ДА СИ ЧАКАМ РАВНОВЕСИЕТО?!?
РАВНОВЕСИЕ 2
Пак малко трудно ми тръгна, но това си беше мой проблем. Беше минало известно време от прочита на книга 1 и някои от събитията и имената ми се губеха.
Хареса ми развитието в книга 2. Деси успешно изгражда света, дразни сетивата, подава ми малко и ми взима много. Все четях и се надявах, все чаках ли чаках, но така и не събра този пусти му триумвират.
Защо бе? Защо така правиш?
Тук обаче настъпва и първата ми критика. Нещо в описанията и логиката на конкретни горещи сцени ми се обърка. За да не изпадам в подробности, ще кажа само, че ако и вие не можете да си представите някои сексуални пози и действия, или пък ви се стори, че конкретен персонаж има 4 ръце иначе е невъзможно две от тях да са хванати, а другите две да рисуват картини от екстаз по гърба на Ес'таел, то грешката не е във вас, а на редакторите. Случва се, няма лошо.
Деси за пореден път така добре ми тества търпението, че след плътно 6-часово четене и ужасът, че книга 3 не е в мен, проведох много бърз разговор с любимия да ми изпраща бързо книга 3 по Еконт. Нямаше да изтърпя до деня ми на завръщане у дома. Най-накрая двама Прилежащи се срещат и от мен се очаква да спя спокойно и да чакам две седмици? Да бе, как пък да не. Разбирате ли? Нищо конкретно не ви казвам за историята, но всички ние, които сме я прочели, страдаме от същото чувство на нетърпение, което и вие ще изпитате несъмнено. За книга 3 обаче, имам си какво да кажа.
И така! РАВНОВЕСИЕ 3
Започваме точно от там от където сме приключили с книга 2.
И тук вече се започва една засилка, едно надграждане, което за съжаление се преигра и превъртя.
Няма да споменавам колко пъти прочетох думата 'Богове!'. Достатъчно, че да ми направи впечатление и да ме дразни. Наистина смятам, че се прекали с това.
С какво още се прекали ли? Ами мощта на героите.
В обикновените книги градацията е горе-долу така:
Бездарник< Има някаква сила < Има някаква сила и потенциал < Развива си потенциала< Развил си е потенциала и е много силен < Мега най-силния от всички
В Равновесие градацията е следната:
-Айра
Знае се, че ще има сила < Още нищо конкретно няма, но чакаме < Още нищо няма, но компенсираме с бойни умения < Имаме, но не знаем какво е < Имаме, не знаем какво е, но позлваме каквото можем < Имаме, не знаем какво е, но се развиваме доста добре < Имаме, не знаем точно как ще послужи, респектира останалите, изведнъж съм про в мисловните упражнения < Имаме, мега силни сме < Мега мощни сме < Мега много мощни сме, но Оракула ми причинява главоболие - нищо, ние пак сме мега много мощни.
- Зедкиел
Хибрид съм... < Хибрид съм..., знае се, че съм брутален, но спомен няма < Хибрид съм..., подтискам го < Хибрид съм...
Абе общо взето да си хибрид означава нещо и да се чете с дължимото уважение.
- Ес'таел
Любимо чадо автоматично означава мега мощ < Толкова съм мощен, че ми се налага да не съм < Толкова съм мощен, че никой не знае колко съм мощен < Толкова съм мощен, че и аз не знам защо съм мощен < Толкова съм мощен, че дори не знам от къде ми идва мощта< Абе мощен съм, ще си отпусна душата някой ден ...в цялата и мощ
От толкова много мощ, не остана с кого да сравняваме. Макар и фентъзи жанр, ми се искаше да се избегне това постоянно повтаряне на Извори, мощ и хибриди, и да има малко повече реализъм. Схванахме, силни са. И все пак, не толкова, както стана ясно от някои сцени.
Идва ред на това, кеото ми бръкна в... граматиката :)
Как, по дяволите, се вписва това умряло глаголно време?!?!?! Искам някой да ми обясни от кога се използва минало предварително перфектно или по-познатото на лингвистите plus-que-perfect?
Колкото пъти прочетох " беше бил", "бях бил" и всичко, което не трябва да е пред "бил", толкова пъти рязко ми се смени динамиката на четене. Не разбрах желнието за този конкретен избор/ похват, но на мен категорично ми провали музикалността на вътрешния глас докато четях, а още по-лошото е, че дори ме дранзнеше колко не на място е. Успешно измести сегашно историческо от първо място на пагубен избор на глалголно време в което да си напишеш книгата.
.От фентъзи минахме на научна фантастика.
Не знам дали това е запазен стил на авторката, но на мен ми създаде впечатление на изцяло нов измислен сюжет, колкото да дадем някакви обяснения. Явно е имало главна идея, не е успешно развита и затова е замазана с научна фантастика. Не ме изкефи, хич даже. А може и изобщо да не съм права. В такъв случай - преходът между жанровете беше нескопосан за моя вкус. Накара ме да се засмиля и дали не беше плод на целия шум покрай трилогията и нетръпението на читателите да прочетем завършената история? Сякаш Деси е била притисната бързо да напише книгите и да ги издаде. Малко претупано ми се стори.
Множество печатни грешки
По едно време олян'К влзе в сюжета и го последва трил'Сес. Докато стигна до " трил нали' Сес?", вече ми идваше да захапя книгата.
Следва една от най-големите ми болки - Айра и Ес'таел, a.k.a you know who ;)
Три книги четем, чакаме и тръпнем. Три книги сънуваме, бълнуваме и обсъждаме. Три книги натрупваме, градим и дразним сетивата и за какво? За да получим така бленуваните събития едва кога...? 50 страници преди края?
Айра се превърна в типичен фентъзи главен персонаж - изключително дразнеща, своенравна, вечно ядосана и абсолютна тийнеджърка. Толкова много се наблягаше на загубите и, че дори не можах да и съчувствам за тези, които преживя в книга 3 ( освен за една). Много време се отдели на нейния начин на страдане и справяне с обстоятелствата. Такава ти е съдбата, драга, просто го приеми и продължи. Как жена, която е отраснала в условия на лишения и оцелявнае, която има дисциплината на боец, може да бъде толкова дразнещо мрънкаща и отблъскваща? Толкова много пропуснати моменти и за какво? За да наваксаме с пуберитетските избухвания ли? Нетоложността на толкова много проблеми, но тя все пак ги отлага. Защо да сбъднем Пророчеството и да влезем в прилежаща връзка като може да изпадаме в екзистенциални кризи за жертвите, които ни се наложи да вземем? То всичко е тайминг, но Айра не бърза за никъде, 'що да бърза...
Типично за жанра имаме големия, лош и безумно секси, също така светлинно години по-стар персонаж, ��ойто разбира се, че е неин враг номер 1. Разбира се, че тя ще прави всичко възможно, за да не е привлечена от него, да не си признае, че е привлечена от него и на всяка цена да избягва да говори нормално с него дори, когато той се опитва да е сдържан и нормален с нея. Ес'таел се превърна от брутален, безскрупулен владетел в... жертвата на всяко фентъзи и омекна пред наш'та мома Айра. Защо трябва мъжете да клякат винаги пред жената в този жанр?
Зедкиел е типичната братска/ бащинска фигура, която всичко разбира и вечно съчувства на нашата пуберитетска принцеса - и тук изненади няма.
Това, което беше гадно обаче, беше, че след седмицата в Ничиите земи, дойде една пауза от няма да казвам колко години, за да оставя нещо за читателите.
Ето това си беше гаден, подъл удар за тези от нас, тоест всички, които 3 книги чакахме момента в палатката, само, за да го получим 50стр преди края и после тази пауза направо ми разказа играта. И ти го страдаш, защото колкото и да е дразнещо клишето на фентъзи жанра и enemies to lovers, и ние душа носим, и за любов бленуваме.
Края на книгата.... какво, по дяволите, беше това? Само това ли е? Толкова ли заслужаваме? Едно изречение? Това ли ще получим след 3 книги лишения?
В крайна сметка, това беше едно силно провокативно и емоционално преживяване. Дали бих прочела други книги на Деси Дюлгерян? Не знам. Ако и в тях ще ме превръща в емоционален парцал, може би не. Трилогията си свъри работата. Държа ме ангажирана, държа ме възмутена и ме накара да напиша първтото си ревю, но фактите са си факти - който си го има сладкодумието, си го има. Искаш не искаш, четеш и ревеш, но не можеш да спреш.
Купете си Равновесие въпреки моето ревю, защото историята си заслужава. А ако пък съм ви вдъхновила да я прочетете - още по-добре. Българските автори превъзхождат многократно чуждоземните, а българското фентъзи си заслужава всяка стотинка.
Ако не искате да четете за книги 1-2, слезте бързо до коментарите ми за книга 3 и четете на воля.
РАВНОВЕСИЕ 1
Попаднах на книгата случайно. Не бях чувала за авторката преди това, затова си я отмъкнах от книжарницата ( платих де, еее!) и хайде вкъщи на диванчето.
Признавам, тръгна малко мудно, но кой ти го следи това, нали си чел до 2 сутринта? Хем бавно се развива светът, хем не мога да спра да чета. Истински ме изненадаха смелите решения на Деси с което спечели изключително силния ми интерес. Очевидно съм нямала представа с кого се захващам. Край, зарибена съм.
Книга 1 свърши, а аз се втурнах жадно да чета коя е тази жена, какво още е написала и... КОГА ДА СИ ЧАКАМ РАВНОВЕСИЕТО?!?
РАВНОВЕСИЕ 2
Пак малко трудно ми тръгна, но това си беше мой проблем. Беше минало известно време от прочита на книга 1 и някои от събитията и имената ми се губеха.
Хареса ми развитието в книга 2. Деси успешно изгражда света, дразни сетивата, подава ми малко и ми взима много. Все четях и се надявах, все чаках ли чаках, но така и не събра този пусти му триумвират.
Защо бе? Защо така правиш?
Тук обаче настъпва и първата ми критика. Нещо в описанията и логиката на конкретни горещи сцени ми се обърка. За да не изпадам в подробности, ще кажа само, че ако и вие не можете да си представите някои сексуални пози и действия, или пък ви се стори, че конкретен персонаж има 4 ръце иначе е невъзможно две от тях да са хванати, а другите две да рисуват картини от екстаз по гърба на Ес'таел, то грешката не е във вас, а на редакторите. Случва се, няма лошо.
Деси за пореден път така добре ми тества търпението, че след плътно 6-часово четене и ужасът, че книга 3 не е в мен, проведох много бърз разговор с любимия да ми изпраща бързо книга 3 по Еконт. Нямаше да изтърпя до деня ми на завръщане у дома. Най-накрая двама Прилежащи се срещат и от мен се очаква да спя спокойно и да чакам две седмици? Да бе, как пък да не. Разбирате ли? Нищо конкретно не ви казвам за историята, но всички ние, които сме я прочели, страдаме от същото чувство на нетърпение, което и вие ще изпитате несъмнено. За книга 3 обаче, имам си какво да кажа.
И така! РАВНОВЕСИЕ 3
Започваме точно от там от където сме приключили с книга 2.
И тук вече се започва една засилка, едно надграждане, което за съжаление се преигра и превъртя.
Няма да споменавам колко пъти прочетох думата 'Богове!'. Достатъчно, че да ми направи впечатление и да ме дразни. Наистина смятам, че се прекали с това.
С какво още се прекали ли? Ами мощта на героите.
В обикновените книги градацията е горе-долу така:
Бездарник< Има някаква сила < Има някаква сила и потенциал < Развива си потенциала< Развил си е потенциала и е много силен < Мега най-силния от всички
В Равновесие градацията е следната:
-Айра
Знае се, че ще има сила < Още нищо конкретно няма, но чакаме < Още нищо няма, но компенсираме с бойни умения < Имаме, но не знаем какво е < Имаме, не знаем какво е, но позлваме каквото можем < Имаме, не знаем какво е, но се развиваме доста добре < Имаме, не знаем точно как ще послужи, респектира останалите, изведнъж съм про в мисловните упражнения < Имаме, мега силни сме < Мега мощни сме < Мега много мощни сме, но Оракула ми причинява главоболие - нищо, ние пак сме мега много мощни.
- Зедкиел
Хибрид съм... < Хибрид съм..., знае се, че съм брутален, но спомен няма < Хибрид съм..., подтискам го < Хибрид съм...
Абе общо взето да си хибрид означава нещо и да се чете с дължимото уважение.
- Ес'таел
Любимо чадо автоматично означава мега мощ < Толкова съм мощен, че ми се налага да не съм < Толкова съм мощен, че никой не знае колко съм мощен < Толкова съм мощен, че и аз не знам защо съм мощен < Толкова съм мощен, че дори не знам от къде ми идва мощта< Абе мощен съм, ще си отпусна душата някой ден ...в цялата и мощ
От толкова много мощ, не остана с кого да сравняваме. Макар и фентъзи жанр, ми се искаше да се избегне това постоянно повтаряне на Извори, мощ и хибриди, и да има малко повече реализъм. Схванахме, силни са. И все пак, не толкова, както стана ясно от някои сцени.
Идва ред на това, кеото ми бръкна в... граматиката :)
Как, по дяволите, се вписва това умряло глаголно време?!?!?! Искам някой да ми обясни от кога се използва минало предварително перфектно или по-познатото на лингвистите plus-que-perfect?
Колкото пъти прочетох " беше бил", "бях бил" и всичко, което не трябва да е пред "бил", толкова пъти рязко ми се смени динамиката на четене. Не разбрах желнието за този конкретен избор/ похват, но на мен категорично ми провали музикалността на вътрешния глас докато четях, а още по-лошото е, че дори ме дранзнеше колко не на място е. Успешно измести сегашно историческо от първо място на пагубен избор на глалголно време в което да си напишеш книгата.
.От фентъзи минахме на научна фантастика.
Не знам дали това е запазен стил на авторката, но на мен ми създаде впечатление на изцяло нов измислен сюжет, колкото да дадем някакви обяснения. Явно е имало главна идея, не е успешно развита и затова е замазана с научна фантастика. Не ме изкефи, хич даже. А може и изобщо да не съм права. В такъв случай - преходът между жанровете беше нескопосан за моя вкус. Накара ме да се засмиля и дали не беше плод на целия шум покрай трилогията и нетръпението на читателите да прочетем завършената история? Сякаш Деси е била притисната бързо да напише книгите и да ги издаде. Малко претупано ми се стори.
Множество печатни грешки
По едно време олян'К влзе в сюжета и го последва трил'Сес. Докато стигна до " трил нали' Сес?", вече ми идваше да захапя книгата.
Следва една от най-големите ми болки - Айра и Ес'таел, a.k.a you know who ;)
Три книги четем, чакаме и тръпнем. Три книги сънуваме, бълнуваме и обсъждаме. Три книги натрупваме, градим и дразним сетивата и за какво? За да получим така бленуваните събития едва кога...? 50 страници преди края?
Айра се превърна в типичен фентъзи главен персонаж - изключително дразнеща, своенравна, вечно ядосана и абсолютна тийнеджърка. Толкова много се наблягаше на загубите и, че дори не можах да и съчувствам за тези, които преживя в книга 3 ( освен за една). Много време се отдели на нейния начин на страдане и справяне с обстоятелствата. Такава ти е съдбата, драга, просто го приеми и продължи. Как жена, която е отраснала в условия на лишения и оцелявнае, която има дисциплината на боец, може да бъде толкова дразнещо мрънкаща и отблъскваща? Толкова много пропуснати моменти и за какво? За да наваксаме с пуберитетските избухвания ли? Нетоложността на толкова много проблеми, но тя все пак ги отлага. Защо да сбъднем Пророчеството и да влезем в прилежаща връзка като може да изпадаме в екзистенциални кризи за жертвите, които ни се наложи да вземем? То всичко е тайминг, но Айра не бърза за никъде, 'що да бърза...
Типично за жанра имаме големия, лош и безумно секси, също така светлинно години по-стар персонаж, ��ойто разбира се, че е неин враг номер 1. Разбира се, че тя ще прави всичко възможно, за да не е привлечена от него, да не си признае, че е привлечена от него и на всяка цена да избягва да говори нормално с него дори, когато той се опитва да е сдържан и нормален с нея. Ес'таел се превърна от брутален, безскрупулен владетел в... жертвата на всяко фентъзи и омекна пред наш'та мома Айра. Защо трябва мъжете да клякат винаги пред жената в този жанр?
Зедкиел е типичната братска/ бащинска фигура, която всичко разбира и вечно съчувства на нашата пуберитетска принцеса - и тук изненади няма.
Това, което беше гадно обаче, беше, че след седмицата в Ничиите земи, дойде една пауза от няма да казвам колко години, за да оставя нещо за читателите.
Ето това си беше гаден, подъл удар за тези от нас, тоест всички, които 3 книги чакахме момента в палатката, само, за да го получим 50стр преди края и после тази пауза направо ми разказа играта. И ти го страдаш, защото колкото и да е дразнещо клишето на фентъзи жанра и enemies to lovers, и ние душа носим, и за любов бленуваме.
Края на книгата.... какво, по дяволите, беше това? Само това ли е? Толкова ли заслужаваме? Едно изречение? Това ли ще получим след 3 книги лишения?
В крайна сметка, това беше едно силно провокативно и емоционално преживяване. Дали бих прочела други книги на Деси Дюлгерян? Не знам. Ако и в тях ще ме превръща в емоционален парцал, може би не. Трилогията си свъри работата. Държа ме ангажирана, държа ме възмутена и ме накара да напиша първтото си ревю, но фактите са си факти - който си го има сладкодумието, си го има. Искаш не искаш, четеш и ревеш, но не можеш да спреш.
Купете си Равновесие въпреки моето ревю, защото историята си заслужава. А ако пък съм ви вдъхновила да я прочетете - още по-добре. Българските автори превъзхождат многократно чуждоземните, а българското фентъзи си заслужава всяка стотинка.
August 28, 2025
Вечната борба за надмощие, за власт и за безсмъртие. Светът Отвъд - място на безкрайни битки на Арената и извън нея. Място приютило в себе си създания, които не и принадлежат. Мисия или игра на висшия разум? Зрението, Нюха, Изворът и Единственият се срещат. Пророчеството е в ход. Събира се най-могъщия Триумвират, от който дори самите богове се страхуват.
Магнетична, всепоглъщата, шокираща и великолепна. Равновесие е история, която може да те разбие на парчета и да те сглоби отново. Така невероятно и едновременно с това толкова шокираща. Мога да ви говоря с часове за нея, мога да изпиша много страници за нея и едва ли ще се изморя, но нищо не може да се сравни с четенето и. А знам, че всеки читател открива историите по свой си начин. Финалът на Равновесие ме извади от моето собствено равновесие. Това е една от най-шокиращите, но и добри книги, които някога съм чела или ще прочета.
Магнетична, всепоглъщата, шокираща и великолепна. Равновесие е история, която може да те разбие на парчета и да те сглоби отново. Така невероятно и едновременно с това толкова шокираща. Мога да ви говоря с часове за нея, мога да изпиша много страници за нея и едва ли ще се изморя, но нищо не може да се сравни с четенето и. А знам, че всеки читател открива историите по свой си начин. Финалът на Равновесие ме извади от моето собствено равновесие. Това е една от най-шокиращите, но и добри книги, които някога съм чела или ще прочета.
August 11, 2025
Както всичко друго досега на Д. Дюлгерян - въпреки големия обем, се чете бързо, сюжетът е интересен и многопластов, пълен с доста обрати. Минус за мен бе по-малкото количество smut, но пък каквото имаше - беше качествено. Може би единствено с финала имах малък проблем, някак твърде необяснимо се подредиха и навързаха нещата.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews