Охлювът на стената странно напомня на „Петното на стената“ на Вирджиния Улф. Лъвът от сатиричния разказ на Курт Тухолски „Лъвът избяга!“ мутира в бяла мечка, която изследва модерния Берлин. Насекомото от „Преображението“ на Франц Кафка приема образа на домашна муха, която една сутрин открива, че се е превърнала в човек. Моделът на статуята на Венера от разказа на Проспер Мериме „Илската Венера“ работи като млада робиня в едно римско „стопанство“. „Анекдот от последната Пруска война“ на Хайнрих фон Клайст е пренесен в бъдещето, където последните четирима души воюват помежду си. Появява се и „Червената шапчица" в образа на Баба Червена шапчица. Молитвата на Ингеборг Бахман „Призоваване на Голямата мечка“ е смесена с мита за Ктхулу на Лъвкрафт, като резултатът е поема, която странно напомня на стиховете на Готфрид Бен.
Тези оригинални разкази, които могат да се нарекат огледални изображения или мутирали в своята противоположност известни творби, свидетелстват за утвърждаването на един блестящ автор с безгранично въображение – и кой знае, може би за появата на нов литературен жанр.
Збирка раскази кои се инспирирани од други познати (и некои за мене непознати) приказни, дел во вид на пародија, дел како преработки (МУТАЦИИ) на оригиналите. Жанровски се различни, има за секого по нешто, а повеќето се кратки и се читаат брзо (кога велам брзо, мислам брзо како “на едно седнување”)
Richtig unterhaltsam. Es ist alles andere als leicht, klassischen Kurzgeschichten etwas abzugewinnen, aber Kirps hat das hervorragend gemacht. Sehr gerne gelesen!