What do you think?
Rate this book
Благословената земя #2
Мигът на Дора
Вълнуващ разказ за най-светлите 25 дни в историята на Добруджа
„Мигът на Дора“ е роман за най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането ѝ в пределите на Царство България. През погледа на голямата поетеса Дора Габе, пламенно ангажирана с борбата за свободна Добруджа, книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година.
В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Драмата на отделния човек като част от мъчителното минало, белязало общността, се разгръща на фона на вълнуващото очакване на завръщането в родния край и лиричния изказ на Дора Габе.
„Мигът на Дора“ е втора част от завладяващата трилогия „Благословената земя“ на Стефка Станчева – писателка, отдадена на безусловната си любов към Добруджа и смело въвлякла себе си в нейното трудно минало. В романа, освен образи, създадени от авторовото въображение, срещаме и множество реални личности, сред които Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов. Всички те ни потапят във величието на спомена, в значимостта на забележителните хора и върховите мигове от нашата история и в отговорността, която има всеки един от нас да помни и да разказва за тях.
„Мигът на Дора“ е роман за най-голямата добруджанска радост – освобождението на областта от четвъртвековната румънска окупация и връщането ѝ в пределите на Царство България. През погледа на голямата поетеса Дора Габе, пламенно ангажирана с борбата за свободна Добруджа, книгата проследява събитията от подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. до пълното приобщаване на Южна Добруджа на 1 октомври същата година.
В повествованието въздействащо са преплетени документална достоверност и художествен прочит, военни действия и сърдечни делнични разговори. Драмата на отделния човек като част от мъчителното минало, белязало общността, се разгръща на фона на вълнуващото очакване на завръщането в родния край и лиричния изказ на Дора Габе.
„Мигът на Дора“ е втора част от завладяващата трилогия „Благословената земя“ на Стефка Станчева – писателка, отдадена на безусловната си любов към Добруджа и смело въвлякла себе си в нейното трудно минало. В романа, освен образи, създадени от авторовото въображение, срещаме и множество реални личности, сред които Елисавета Багряна, Йордан Йовков, Пейо Яворов. Всички те ни потапят във величието на спомена, в значимостта на забележителните хора и върховите мигове от нашата история и в отговорността, която има всеки един от нас да помни и да разказва за тях.
432 pages, Paperback
Published July 30, 2025
29 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
August 5, 2025
"НЕУВАЖЕНИЕТО КЪМ ПРЕДЦИТЕ Е ПЪРВИЯТ ПРИЗНАК НА БЕЗНРАВСТВЕНОСТТА."
АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН
С какво нетърпение очаквах тази книга на авторката! Много харесах първата за Яни Хаджиянев - Калиакрински.
В тази втора част от поредицата попадаме в една приповдигната обстановка по случай подписването на Крайовската спогодба с Румъния, благодарение на блестящата българска дипломация, която връща окупираните добруджански земи и възстановява справедливостта. Действието се развива от 7 септември 1940 г. до 1 октомври 1940 г - окончателното напускане на румънските окупатори.
На страниците на книгата Дора Габе изживява своя звезден миг - да види освободена Южна Добруджа, където е родена и закърмена. На двете с Елисавета Багряна им е дадено разрешение да влязат с военните части в освободените територии. Проследяваме спомените на двете поетеси в диалог, техните скърби и радости. Срещаме се с други известни писатели, дошли да видят на живо радостта от победата.
Целият тон на книгата е възторжен и емоционален. На моменти ми се струваше, че чета документалистика. Авторката е ползвала изключително много източници, които цитира. Това е огромен труд и заслужава адмирации.
Книгата събуди патриотичния ми дух, пожелах си и днес да го има. Голяма е нуждата на нашия народ от надежда, вяра и закрила. Затова трябва да четем историята си, да помним и да не забравяме хората, дали живота си, за да я има България.
Четете, помнете коя е нашата родина и се гордейте, че сме българи, напук на целия свят!
АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН
С какво нетърпение очаквах тази книга на авторката! Много харесах първата за Яни Хаджиянев - Калиакрински.
В тази втора част от поредицата попадаме в една приповдигната обстановка по случай подписването на Крайовската спогодба с Румъния, благодарение на блестящата българска дипломация, която връща окупираните добруджански земи и възстановява справедливостта. Действието се развива от 7 септември 1940 г. до 1 октомври 1940 г - окончателното напускане на румънските окупатори.
На страниците на книгата Дора Габе изживява своя звезден миг - да види освободена Южна Добруджа, където е родена и закърмена. На двете с Елисавета Багряна им е дадено разрешение да влязат с военните части в освободените територии. Проследяваме спомените на двете поетеси в диалог, техните скърби и радости. Срещаме се с други известни писатели, дошли да видят на живо радостта от победата.
Целият тон на книгата е възторжен и емоционален. На моменти ми се струваше, че чета документалистика. Авторката е ползвала изключително много източници, които цитира. Това е огромен труд и заслужава адмирации.
Книгата събуди патриотичния ми дух, пожелах си и днес да го има. Голяма е нуждата на нашия народ от надежда, вяра и закрила. Затова трябва да четем историята си, да помним и да не забравяме хората, дали живота си, за да я има България.
Четете, помнете коя е нашата родина и се гордейте, че сме българи, напук на целия свят!
August 21, 2025
Много се чудих за оценката дали да бъде 3 или 4 звезди и може би най-точна е 3,5⭐️, но клоня малко повече към 4.
Тази романизирана биография на Дора Габе, която ми показа един много кратък период от живота ѝ ми беше много интересна. Много ми хареса как авторката е успяла да вплете посредством писма, разговори и спомени и моменти от миналото на поетесата. Най-интересната част за мен беше за взаимоотношенията на Дора Габе с Елисавета Багряна и с Боян Пенев.
За мен като минус мога да кажа беше темпото на историята, което е по-бавно, а също така и факта, че историята е разделена на 10 дълги глави, а аз като читател предпочитам кратки глави.
Определено тази история ме нахъсва да приоритизирам една книга посветена на Багряна, а също и “Добруджанският феникс”.
Тази романизирана биография на Дора Габе, която ми показа един много кратък период от живота ѝ ми беше много интересна. Много ми хареса как авторката е успяла да вплете посредством писма, разговори и спомени и моменти от миналото на поетесата. Най-интересната част за мен беше за взаимоотношенията на Дора Габе с Елисавета Багряна и с Боян Пенев.
За мен като минус мога да кажа беше темпото на историята, което е по-бавно, а също така и факта, че историята е разделена на 10 дълги глави, а аз като читател предпочитам кратки глави.
Определено тази история ме нахъсва да приоритизирам една книга посветена на Багряна, а също и “Добруджанският феникс”.
August 11, 2025
„Мигът на Дора“ от Стефка Станчева е от онези книги, които не просто се четат – те се усещат. Докато прелиствах страниците, имах чувството, че се връщам към нещо познато и близко, дори и да не съм го изживяла лично. Това е роман, който говори на сърцето ти, защото е написан с толкова много любов, уважение и отдаденост към Добруджа и хората ѝ.
Историята ме отведе в един от най-светлите и значими мигове за този край – Освобождението и завръщането му в пределите на България. И всичко това през очите на Дора Габе – голямата ни поетеса, чието име всички знаем, но за чието дело и личност често знаем твърде малко. Романът ми подари безценната възможност да опозная Дора не само като творец, но и като жена, приятел и пламенен човек, който не е стоял безучастно пред съдбата на своя роден край.
Научих толкова много – за събитията, за самата Добруджа, за връзката между Дора Габе и Елисавета Багряна, за културната среда и духа на онези години (1940). Стефка Станчева умело вплита реални личности с художествено измислени образи, като не само предава фактите, но и вдъхва живот на емоциите, тревогите и радостите на героите. Четейки, усещах аромата на добруджанските ниви, чувах глъчката на хората, виждах усмивките им и онова дългоочаквано облекчение, което носи свободата.
Езикът на романа е поетичен, но в същото време достъпен. Стефка Станчева има рядкото умение да те накара да се чувстваш част от историята – сякаш стоиш редом до героите, споделяш техните вълнения и тъгите им. Това не е просто историческа проза – това е топла човешка история, която докосва, вдъхновява и оставя следа.
И тук идва и най-важното – автори като Стефка Станчева заслужават много по-голяма гласност. Във времена, когато литературата често търси ефект и бързо забравими сюжети, нейните книги са като тихо пристанище – онези, в които се връщаш, за да усетиш отново уют, човечност и връзка с корените. „Мигът на Дора“ е втора част от трилогията „Благословената земя“, но сам по себе си е завършено, въздействащо произведение, което може да те накара да потърсиш и другите книги (засега издадена само "Добруджанският феникс"), просто защото не искаш да се разделяш с атмосферата, която създава.
Това е книга, която ще ви накара да се гордеете, че сте българи, и да осъзнаете колко важно е да помним, да разказваме и да предаваме нататък историите, които ни изграждат. Препоръчвам я на всеки, който обича историята, литературата и човешките съдби, разказани с топлина и обич.
Историята ме отведе в един от най-светлите и значими мигове за този край – Освобождението и завръщането му в пределите на България. И всичко това през очите на Дора Габе – голямата ни поетеса, чието име всички знаем, но за чието дело и личност често знаем твърде малко. Романът ми подари безценната възможност да опозная Дора не само като творец, но и като жена, приятел и пламенен човек, който не е стоял безучастно пред съдбата на своя роден край.
Научих толкова много – за събитията, за самата Добруджа, за връзката между Дора Габе и Елисавета Багряна, за културната среда и духа на онези години (1940). Стефка Станчева умело вплита реални личности с художествено измислени образи, като не само предава фактите, но и вдъхва живот на емоциите, тревогите и радостите на героите. Четейки, усещах аромата на добруджанските ниви, чувах глъчката на хората, виждах усмивките им и онова дългоочаквано облекчение, което носи свободата.
Езикът на романа е поетичен, но в същото време достъпен. Стефка Станчева има рядкото умение да те накара да се чувстваш част от историята – сякаш стоиш редом до героите, споделяш техните вълнения и тъгите им. Това не е просто историческа проза – това е топла човешка история, която докосва, вдъхновява и оставя следа.
И тук идва и най-важното – автори като Стефка Станчева заслужават много по-голяма гласност. Във времена, когато литературата често търси ефект и бързо забравими сюжети, нейните книги са като тихо пристанище – онези, в които се връщаш, за да усетиш отново уют, човечност и връзка с корените. „Мигът на Дора“ е втора част от трилогията „Благословената земя“, но сам по себе си е завършено, въздействащо произведение, което може да те накара да потърсиш и другите книги (засега издадена само "Добруджанският феникс"), просто защото не искаш да се разделяш с атмосферата, която създава.
Това е книга, която ще ви накара да се гордеете, че сте българи, и да осъзнаете колко важно е да помним, да разказваме и да предаваме нататък историите, които ни изграждат. Препоръчвам я на всеки, който обича историята, литературата и човешките съдби, разказани с топлина и обич.
August 12, 2025
🌾“Мигът на Дора“ – Стефка Станчева
🧡„Да беше до мене сега, мамо, да заситним полекичка по жълтите павета, ти – с болните крака, аз – с лудия ентусиазъм, та да минем по „Царя“, дето се е струпал днес целият град, и да тръпнем да чуем онази вест, която двайсет и седем години, ден и нощ, чакахме; жадуваната крилата вест, че нашата обетована земя, нашата изгубена родина днес ще изпита блажената целувка на свободата. Едно ми дава спокойствие, мамичко – това, че със сърцето си виждам как с папа сега заничате иззад слънцето и гледате надолу да изживеете с мене най-лелеяната ни мечта – заедно да чуем как оповестяват: „Добруджа е наша! Добруджа е свободна! Край на робството!“
🧡 Първо искам да изкажа огромната си признателност към любимите „Лемур“, че за пореден път ми оказват огромната чест, да съм читател на тяхно литературно съкровище още преди да е излязло от печат. За мен означава наистина много и благодаря от цялото си сърце!
🌾Докато чета, осъзнавам, че една от причините да обожавам книги, разказващи за „стари времена“ са хората. По-обединени, по-човечни, по-отдадени на любовта към родината, по-силно питаещи принадлежност към род, корен, традиции. Изключително много ми липсва това у човека днес. Потапянето в дълбоките води на миналото ме кара винаги да се замислям. Защо и как стигнахме
дотук? Защо позволяваме разединението да се настани трайно помежду ни и постоянно делим – мнения, вещи, имоти, пари. Делим се на групи. Делим се от себе си и от изконното начало, от което започва всичко. От Бога като символ на вяра, духовност и добрина. Не просто не сме готови да дадем живота си за отечеството, както са били мнозина тогава, а и пет дари не даваме за него. Не всички, разбира се. Има много свестни, нормални и читави човеци, но поголовното и масовото преобразяване на човечеството откровено ме плаши. Давам си сметка, че всичко това, което днес имаме като книжовност, език, история, култура, свобода, сме го получили даром и наготово, може
би и заради това не го ценим и го поругаваме непрекъснато.
🧡След лиричното откровение обляно в размисли и дълбоки мои вътрешни борби е редно да ви кажа, че има защо всички да обичат Стефка Станчева. Аз лично я обожавам още от самото начало, в което се запознах с творчеството ѝ в лицето на „Добруджанският феникс“. Безкрайно
признателна и щастлива съм, че имах честа да разговарям с нея в интернет в осъществените включвания на живо, а след това да общуваме и лице в лице. Тя е топъл, благ човек, който можеш да слушаш с часове. Реди словото си напевно, но и изключително автентично за историческото си време. Така книгите ѝ се превръщат в сладка мелодия, която попива в цялото ти същество и се загнездва дълбоко в сърцето.
🌾Тази част от трилогията “Благословената земя” започва с трепетното очакване на обявяването на свободата, която страната ни отвоюва за Добруджа по мирен и дипломатичен начин, благодарение на цар Борис и
неговата далновидност. Тя започва и с едно силно женско приятелство между големите, вечни и велики дами на родната литература – Дора Габе и Елисавета Багряна.
🧡Авторката е съумяла така обаятелно да пресъздаде диалозите, обстановката и характерите на героите, облика на местностите, историческите им характеристики, че четенето буквално капе като мед по душата. „Но що за подготовка ѝ беше в ума на Дора! Нищо не ѝ трябваше, само да дочака утрото и да тръгне към родната земя, към рая на своето детство, към тихия пристан на своята младост.“
🧡Прозвището „Добруджанката“, с което е наричана Дора Габе не е случайно. Тя отдава живота си на каузата да види своята майчица Земя свободна от тиранията и поробителството, които ѝ отнемат много, но не и спомените, принадлежността и вечната жертвоготовност.
🌾 Безкрайно любопитно е да изучаваме легендарни и незабравими личности, които опознаваме покрай голямата ни поетеса, както и да ги видим всички заедно изваяни - дишащи и пълнокръвни - от прецизното перо на великолепната Стефка Станчева.
🌾Личният живот на “Добруджанката” е кичест наниз от болки, загуби, възходи и падения, а една от най-ярките и открояващи се съдбовности е приятелството ѝ с любимата ми Елисавета Багряна. Те имат много интересна и преплетена история, но дружбата им надделява над всички повратности в нея. „Аз тебе никога не съм те съдила, защото знам, че човек първо трябва хубаво да си даде сметка той самият безгрешен ли е. Чувствам, че имам хармония в живота си, защото твоето приятелство
ме крепи.“
🧡 Уникално е преживяването да живееш редом до тези знатни и благородни хора, а удивителното умение на авторката е именно да го направи възможно. Сякаш е присъствала на разговорите им, попивала е с почитание всяка поука, записвала е, за да разкаже на нас.
🧡Отново, както казах и в представянето си на “Добруджанският феникс”, ще доложа, че в действителност Стефка Станчева възродява от пепелищата на забравата онуй що трябва да се помни и нивга да не се забравя. Че ние хората сме склонни на онова парадно лицемерие - да величаем сънародниците си (и не само), когато не са вече сред нас и да ги поругаваме, когато дишат и туптят в нашето време. “Дерижан питаше дали е трябвало Йовков да умре, за да се случат тези прояви на „многоглаголстване, с венци, с речи, с възклицания". От думите му лъхаше скръбта му, че приживе писателят беше неоценен, че никой не беше обърнал внимание как живее, как страда.”
🧡” - И посланията. Боже, какви послания остави този човек, дълбоки, ключови за значението на нашата литература! Казваше, че във всяка българска къща трябва да има по някоя хубава българска книга, която може да е просто една вещ, но като се прочете, става светиня.” Този цитат от романа, в който се говори за Йордан Йовков, приляга най-точно като обръщение към всички вас, с което не само потвърждавам казаните думи, а и ги посвещавам на авторката. За нея важи с пълна сила тяхното послание, защото без значение дали осъзнава или не, тя пише история, която да пребъде във вековете, а отговорността това да се окаже вярно пророчество, е изцяло наша. Посегнете днес към трудовете и подвизите ѝ на будител, докато можем да я питаме хиляди неща. Вярвам, че всичко, което прави, е достойно да остане вовеки и да се изучава в съвременните училища.
🌾 Извадила съм още толкова цитати, имам още толкова да кажа, но искам да ви оставя сами да се потопите в магията на словото, което Стефка Станчева с такава любов и принадлежност ни подарява. Книгата е налична за поръчки от онлайн книжарницата на любимото издателство “Лемур”, а в началото на август предстоят редица представяния на романа в страната. Повече по темата вижте в профилите на лемурите и на авторката. Сред страниците ще откриете великолепието и на още един артист, още един голям талант - Ана Граматикова - илюстратор и член на това даровито семейство. Корицата е дело на любимия на мнозина и вече добре познат Хаби Ел Мааза Гомес. Ръкоделията, използвани за фон на кадрите са дело на няколко поколения добруджанки, а житните класове са съвсем истински и са ми любезно предоставени от уникалните дами от цветарски магазин “Подари букет” във Варна. Със сигурност пропускам още много, но е невъзможно емоциите ми да се поберат в обемите на едно ревю. Те са породени не само от добруджанските ми корени, огромен патриотизъм и безкрайна любов към родината и родното, но и от огромното почитание, което питая към авторката, семейството ѝ и прелестните хора от “Лемур”.
🧡„Поетесата вървеше и си мислеше колко е благосклонен животът към нея, щом като можеше да се събуди и да има завидната привилегия да срещне раждането на новия ден и да усети целувката на първия слънчев лъч, който в същия момент гальовно огряваше и нейната родна земя.”
🧡„Да беше до мене сега, мамо, да заситним полекичка по жълтите павета, ти – с болните крака, аз – с лудия ентусиазъм, та да минем по „Царя“, дето се е струпал днес целият град, и да тръпнем да чуем онази вест, която двайсет и седем години, ден и нощ, чакахме; жадуваната крилата вест, че нашата обетована земя, нашата изгубена родина днес ще изпита блажената целувка на свободата. Едно ми дава спокойствие, мамичко – това, че със сърцето си виждам как с папа сега заничате иззад слънцето и гледате надолу да изживеете с мене най-лелеяната ни мечта – заедно да чуем как оповестяват: „Добруджа е наша! Добруджа е свободна! Край на робството!“
🧡 Първо искам да изкажа огромната си признателност към любимите „Лемур“, че за пореден път ми оказват огромната чест, да съм читател на тяхно литературно съкровище още преди да е излязло от печат. За мен означава наистина много и благодаря от цялото си сърце!
🌾Докато чета, осъзнавам, че една от причините да обожавам книги, разказващи за „стари времена“ са хората. По-обединени, по-човечни, по-отдадени на любовта към родината, по-силно питаещи принадлежност към род, корен, традиции. Изключително много ми липсва това у човека днес. Потапянето в дълбоките води на миналото ме кара винаги да се замислям. Защо и как стигнахме
дотук? Защо позволяваме разединението да се настани трайно помежду ни и постоянно делим – мнения, вещи, имоти, пари. Делим се на групи. Делим се от себе си и от изконното начало, от което започва всичко. От Бога като символ на вяра, духовност и добрина. Не просто не сме готови да дадем живота си за отечеството, както са били мнозина тогава, а и пет дари не даваме за него. Не всички, разбира се. Има много свестни, нормални и читави човеци, но поголовното и масовото преобразяване на човечеството откровено ме плаши. Давам си сметка, че всичко това, което днес имаме като книжовност, език, история, култура, свобода, сме го получили даром и наготово, може
би и заради това не го ценим и го поругаваме непрекъснато.
🧡След лиричното откровение обляно в размисли и дълбоки мои вътрешни борби е редно да ви кажа, че има защо всички да обичат Стефка Станчева. Аз лично я обожавам още от самото начало, в което се запознах с творчеството ѝ в лицето на „Добруджанският феникс“. Безкрайно
признателна и щастлива съм, че имах честа да разговарям с нея в интернет в осъществените включвания на живо, а след това да общуваме и лице в лице. Тя е топъл, благ човек, който можеш да слушаш с часове. Реди словото си напевно, но и изключително автентично за историческото си време. Така книгите ѝ се превръщат в сладка мелодия, която попива в цялото ти същество и се загнездва дълбоко в сърцето.
🌾Тази част от трилогията “Благословената земя” започва с трепетното очакване на обявяването на свободата, която страната ни отвоюва за Добруджа по мирен и дипломатичен начин, благодарение на цар Борис и
неговата далновидност. Тя започва и с едно силно женско приятелство между големите, вечни и велики дами на родната литература – Дора Габе и Елисавета Багряна.
🧡Авторката е съумяла така обаятелно да пресъздаде диалозите, обстановката и характерите на героите, облика на местностите, историческите им характеристики, че четенето буквално капе като мед по душата. „Но що за подготовка ѝ беше в ума на Дора! Нищо не ѝ трябваше, само да дочака утрото и да тръгне към родната земя, към рая на своето детство, към тихия пристан на своята младост.“
🧡Прозвището „Добруджанката“, с което е наричана Дора Габе не е случайно. Тя отдава живота си на каузата да види своята майчица Земя свободна от тиранията и поробителството, които ѝ отнемат много, но не и спомените, принадлежността и вечната жертвоготовност.
🌾 Безкрайно любопитно е да изучаваме легендарни и незабравими личности, които опознаваме покрай голямата ни поетеса, както и да ги видим всички заедно изваяни - дишащи и пълнокръвни - от прецизното перо на великолепната Стефка Станчева.
🌾Личният живот на “Добруджанката” е кичест наниз от болки, загуби, възходи и падения, а една от най-ярките и открояващи се съдбовности е приятелството ѝ с любимата ми Елисавета Багряна. Те имат много интересна и преплетена история, но дружбата им надделява над всички повратности в нея. „Аз тебе никога не съм те съдила, защото знам, че човек първо трябва хубаво да си даде сметка той самият безгрешен ли е. Чувствам, че имам хармония в живота си, защото твоето приятелство
ме крепи.“
🧡 Уникално е преживяването да живееш редом до тези знатни и благородни хора, а удивителното умение на авторката е именно да го направи възможно. Сякаш е присъствала на разговорите им, попивала е с почитание всяка поука, записвала е, за да разкаже на нас.
🧡Отново, както казах и в представянето си на “Добруджанският феникс”, ще доложа, че в действителност Стефка Станчева възродява от пепелищата на забравата онуй що трябва да се помни и нивга да не се забравя. Че ние хората сме склонни на онова парадно лицемерие - да величаем сънародниците си (и не само), когато не са вече сред нас и да ги поругаваме, когато дишат и туптят в нашето време. “Дерижан питаше дали е трябвало Йовков да умре, за да се случат тези прояви на „многоглаголстване, с венци, с речи, с възклицания". От думите му лъхаше скръбта му, че приживе писателят беше неоценен, че никой не беше обърнал внимание как живее, как страда.”
🧡” - И посланията. Боже, какви послания остави този човек, дълбоки, ключови за значението на нашата литература! Казваше, че във всяка българска къща трябва да има по някоя хубава българска книга, която може да е просто една вещ, но като се прочете, става светиня.” Този цитат от романа, в който се говори за Йордан Йовков, приляга най-точно като обръщение към всички вас, с което не само потвърждавам казаните думи, а и ги посвещавам на авторката. За нея важи с пълна сила тяхното послание, защото без значение дали осъзнава или не, тя пише история, която да пребъде във вековете, а отговорността това да се окаже вярно пророчество, е изцяло наша. Посегнете днес към трудовете и подвизите ѝ на будител, докато можем да я питаме хиляди неща. Вярвам, че всичко, което прави, е достойно да остане вовеки и да се изучава в съвременните училища.
🌾 Извадила съм още толкова цитати, имам още толкова да кажа, но искам да ви оставя сами да се потопите в магията на словото, което Стефка Станчева с такава любов и принадлежност ни подарява. Книгата е налична за поръчки от онлайн книжарницата на любимото издателство “Лемур”, а в началото на август предстоят редица представяния на романа в страната. Повече по темата вижте в профилите на лемурите и на авторката. Сред страниците ще откриете великолепието и на още един артист, още един голям талант - Ана Граматикова - илюстратор и член на това даровито семейство. Корицата е дело на любимия на мнозина и вече добре познат Хаби Ел Мааза Гомес. Ръкоделията, използвани за фон на кадрите са дело на няколко поколения добруджанки, а житните класове са съвсем истински и са ми любезно предоставени от уникалните дами от цветарски магазин “Подари букет” във Варна. Със сигурност пропускам още много, но е невъзможно емоциите ми да се поберат в обемите на едно ревю. Те са породени не само от добруджанските ми корени, огромен патриотизъм и безкрайна любов към родината и родното, но и от огромното почитание, което питая към авторката, семейството ѝ и прелестните хора от “Лемур”.
🧡„Поетесата вървеше и си мислеше колко е благосклонен животът към нея, щом като можеше да се събуди и да има завидната привилегия да срещне раждането на новия ден и да усети целувката на първия слънчев лъч, който в същия момент гальовно огряваше и нейната родна земя.”
Displaying 1 - 4 of 4 reviews