What do you think?
Rate this book
Andrew Stillman #1
Ha lenne még egy esély
Andrew Stilman a New York Times oknyomozó riportere egy hete nősült. 2012. július 9-én reggel a szokásos kocogására indul a Hudson River mentén, amikor hirtelen megtámadják. A derekába heves fájdalom mar, Andrew egy vértócsában elterül az aszfalton. 2012. május 9-én tér magához. Két hónappal a támadás, két hónappal az esküvője előtt. Ettől a perctől számítva hatvan napja van, hogy kiderítse, ki gyilkolta meg, hatvan napja, hogy kijátssza a sorsot. Szédítő versenyfutás kezdődik az idővel, melynek során New York és Buenos Aires között ingázva próbál fényt deríteni a rejtélyre.
334 pages, Paperback
First published March 29, 2012
252 people are currently reading
2432 people want to read
About the author
Marc Levy
191 books4,396 followersMarc Levy was born in France. When he turned eighteen, he joined the Red Cross, where he spent the next six years. In 1983, he created a computer graphics company based in France and the United States. Six years later, he co-founded an interior design and planning company with two friends; the company soon became one of the leading architecture firms in France.
At thirty-seven, Marc Levy wrote a story for the man that his son would grow up to be. In early 1999, his sister, a screenwriter (now a film director), encouraged him to send the manuscript to a French publisher, who immediately decided to publish If Only It Were True. Before it was published, Steven Spielberg (Dreamworks) acquired film rights to the novel. The movie, Just like Heaven, starring Reese Witherspoon and Mark Ruffalo, was a #1 box office hit in America in 2005.
After If Only It Were True, Marc Levy began writing full-time. Since then, he has written 18 novels. His work has been translated into 49 languages and has sold over 40 million copies worldwide.
In addition, Marc Levy has directed a short movie, written short stories and song lyrics for various artists, including Johnny Hallyday.
Le Figaro newspaper recently commissioned a nationwide poll asking the French to rank their favorite author: Marc Levy and Victor Hugo were #1.
Marc Levy currently lives in New York City. Readers can learn more about him and follow his work on www.marclevy.info
At thirty-seven, Marc Levy wrote a story for the man that his son would grow up to be. In early 1999, his sister, a screenwriter (now a film director), encouraged him to send the manuscript to a French publisher, who immediately decided to publish If Only It Were True. Before it was published, Steven Spielberg (Dreamworks) acquired film rights to the novel. The movie, Just like Heaven, starring Reese Witherspoon and Mark Ruffalo, was a #1 box office hit in America in 2005.
After If Only It Were True, Marc Levy began writing full-time. Since then, he has written 18 novels. His work has been translated into 49 languages and has sold over 40 million copies worldwide.
In addition, Marc Levy has directed a short movie, written short stories and song lyrics for various artists, including Johnny Hallyday.
Le Figaro newspaper recently commissioned a nationwide poll asking the French to rank their favorite author: Marc Levy and Victor Hugo were #1.
Marc Levy currently lives in New York City. Readers can learn more about him and follow his work on www.marclevy.info
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 392 reviews
May 21, 2025
(4'7🌟)
"Los recuerdos son a veces como esas fotografías que amarillean con el paso del tiempo y cuyos detalles vuelven a destacar según la luz con que se las mire".
Me ha gustado mucho más de lo que pensaba, sobre todo porque hace unos 8 años que me leí este libro por primera vez y la verdad es que no me acordaba de casi nada. Recordaba, pero muy por encima, que había "un viaje al pasado" por parte del protagonista, pero poquito más. Tal vez por eso me enganché irremediablemente y siempre estaba expectante por saber qué iba a pasar.
Para mí, el hecho de que todo gire entorno a una investigación periodística lo ha hecho aún más interesante. Descubrir cositas sobre la dictadura argentina ha hecho que tuviese ganas de investigar un poco más a fondo y pues sí... Tristemente ese fue un período muy oscuro en la historia de Argentina.
No le doy las cinco estrellas justas porque el final se me ha quedado un poco corto. Osea sí, se da a entender qué pasará con algunos personajes, pero yo necesitaba leerlo. Tristemente hace unos días he descubierto que hay un segundo libro en el que Andrew vuelve a ser protagonista, pero no sé francés😢. Si lograra encontrarlo aunque fuera en inglés pues me lo leería sin dudarlo porque seguramente ahí se explique qué es lo que ha pasado después del final de este libro.
A pesar de ello, este es un libro que recomiendo. Te mantiene con la intriga desde el primer momento y sin darte cuenta llega un punto en el que estás tan metido en la historia que no puedes parar de leer.
"Los recuerdos son a veces como esas fotografías que amarillean con el paso del tiempo y cuyos detalles vuelven a destacar según la luz con que se las mire".
Me ha gustado mucho más de lo que pensaba, sobre todo porque hace unos 8 años que me leí este libro por primera vez y la verdad es que no me acordaba de casi nada. Recordaba, pero muy por encima, que había "un viaje al pasado" por parte del protagonista, pero poquito más. Tal vez por eso me enganché irremediablemente y siempre estaba expectante por saber qué iba a pasar.
Para mí, el hecho de que todo gire entorno a una investigación periodística lo ha hecho aún más interesante. Descubrir cositas sobre la dictadura argentina ha hecho que tuviese ganas de investigar un poco más a fondo y pues sí... Tristemente ese fue un período muy oscuro en la historia de Argentina.
No le doy las cinco estrellas justas porque el final se me ha quedado un poco corto. Osea sí, se da a entender qué pasará con algunos personajes, pero yo necesitaba leerlo. Tristemente hace unos días he descubierto que hay un segundo libro en el que Andrew vuelve a ser protagonista, pero no sé francés😢. Si lograra encontrarlo aunque fuera en inglés pues me lo leería sin dudarlo porque seguramente ahí se explique qué es lo que ha pasado después del final de este libro.
A pesar de ello, este es un libro que recomiendo. Te mantiene con la intriga desde el primer momento y sin darte cuenta llega un punto en el que estás tan metido en la historia que no puedes parar de leer.
October 8, 2023
Subiectul e unul pe care Levy îl folosește destul de des și nu e ceva ce îmi place neaparat. Ceea ce salvează acțiunea este ancheta făcută în Argentina asupra unor evenimente care au avut loc în timpul dictaturii dintre 1976-1983. Terifiante evenimente, mă bucur totuși că deși târziu s-a făcut oarecum dreptate victimelor de atunci.
July 14, 2025
Първа и най-вероятно последна среща с писанията на мосю Леви...
Не си струва - отегчително и клиширано до безобразие!
Не си струва - отегчително и клиширано до безобразие!
April 12, 2013
Não conhecia o autor.
A escrita não me estava a fazer ficar embrenhada.
Estava a gostar mas diria que não ia ser um dos favoritos. (continua a não ser)
Agarrei no livrinho e tentei dar-lhe um bom avanço e assim que o fiz, mal avancei umas páginas, a leitura envolveu-me e a história sofreu uma reviravolta.
Reviravolta essa que eu nem me apercebi do que se estava a passar. . .
Passo a explicar.
A história começa com um jornalista conceituado com uma investigação perigosa e importante em mãos. No início conta a vida dele, tanto pessoal como profissional, em que ele, faz alguns erros e até se arrepende, até que se dá um acontecimento (ele é agredido enquanto faz jogging uma manhã) e voltamos para trás no tempo dois meses. . . ele vai ter uma segunda oportunidade de alterar os eventos da sua vida. . . nesses dois meses muita coisa vai alterar-se e quando cheguei a esta parte da leitura, a história deu a tal reviravolta e manteve-me com o nariz enfiado no livro até ao fim. Não queria acreditar como tinha sido tão enganada. . . fui completamente apanhada de surpresa.
Estava à espera de algo. . . mas não o algo que aconteceu.
Quando acabei o livro, li a página final umas três vezes e ainda retrocedi umas páginas para voltar a ler o que já tinha lido e compreendido. . . fui enganada a partir do meio do livro. . .
Uma coisa que acredito não ser possível, acreditando mesmo nisso, de alguma maneira o autor fez-me acreditar que é possível, para depois, no fim, me mostrar que, afinal, não é nada possível, tal como eu pensava inicialmente. . .
Por isto, o que inicialmente tinha pensado como um livro 3*, passa, sem hesitações para um livro de 4* e passa também de, não querer ler tão depressa um livro do autor para, querer conhecer as suas obras.
A escrita não me estava a fazer ficar embrenhada.
Estava a gostar mas diria que não ia ser um dos favoritos. (continua a não ser)
Agarrei no livrinho e tentei dar-lhe um bom avanço e assim que o fiz, mal avancei umas páginas, a leitura envolveu-me e a história sofreu uma reviravolta.
Reviravolta essa que eu nem me apercebi do que se estava a passar. . .
Passo a explicar.
A história começa com um jornalista conceituado com uma investigação perigosa e importante em mãos. No início conta a vida dele, tanto pessoal como profissional, em que ele, faz alguns erros e até se arrepende, até que se dá um acontecimento (ele é agredido enquanto faz jogging uma manhã) e voltamos para trás no tempo dois meses. . . ele vai ter uma segunda oportunidade de alterar os eventos da sua vida. . . nesses dois meses muita coisa vai alterar-se e quando cheguei a esta parte da leitura, a história deu a tal reviravolta e manteve-me com o nariz enfiado no livro até ao fim. Não queria acreditar como tinha sido tão enganada. . . fui completamente apanhada de surpresa.
Estava à espera de algo. . . mas não o algo que aconteceu.
Quando acabei o livro, li a página final umas três vezes e ainda retrocedi umas páginas para voltar a ler o que já tinha lido e compreendido. . . fui enganada a partir do meio do livro. . .
Uma coisa que acredito não ser possível, acreditando mesmo nisso, de alguma maneira o autor fez-me acreditar que é possível, para depois, no fim, me mostrar que, afinal, não é nada possível, tal como eu pensava inicialmente. . .
Por isto, o que inicialmente tinha pensado como um livro 3*, passa, sem hesitações para um livro de 4* e passa também de, não querer ler tão depressa um livro do autor para, querer conhecer as suas obras.
September 29, 2015
Je me suis forcée à finir ce livre tellement c'était horrible. Je n'ai pas lu un livre de Levy depuis des années mais j'ai connu mieux, ou alors c'était mon jeune âge et ma naïveté qui a aimés, hum.
Dans tout les cas je n'ai aimé aucun des personnages, zéro attachements, quedal.
Ce livre m'a piqué les yeux du début à la fin, que ce soit l'histoire ou la façon d'écrire Ugh. Le mystère sur Andrew, juste ça m'a donné envie de me taper contre un mur, voila.
Alors franchement si c'était à refaire, je ne lirai pas ce livre, nope.
Dans tout les cas je n'ai aimé aucun des personnages, zéro attachements, quedal.
Ce livre m'a piqué les yeux du début à la fin, que ce soit l'histoire ou la façon d'écrire Ugh. Le mystère sur Andrew, juste ça m'a donné envie de me taper contre un mur, voila.
Alors franchement si c'était à refaire, je ne lirai pas ce livre, nope.
October 8, 2018
Gostei muito deste livro, que é mesmo o estilo de Marc Levy que me tornou leitora assídua dos seus livros. Com muito humor, personagens queridos e um enredo bastante interessante e, desta vez, com um tema mais sério, deixou-me ansiosa por saber como tudo ia acabar. O final, não foi tão bom como eu queria, mas deixa-me a pensar que, o que eu queria, pode acontecer.
December 10, 2018
I intended to read Replay by Ken Grimwood and accidentally downloaded and read this instead. And now I'd like the last four hours of my life back.
December 15, 2018
Định cho 3 sao vì bảy chương đầu quá dài dòng không cần thiết + mấy tình tiết vô lý một cách không cần thiết nốt (thật sự là rất muốn drop rồi) => Cuối cùng vẫn là cho 4 sao vì cái plot twist tận những trang cuối cùng mà chuyện đó có ai ngờ đúng là rớt hàm lần thứ n trong năm!!! Ôi mẹ ơi con tim bé nhỏ của tui đỡ sao nổi! Cái hay nhất trong cuốn này chẳng phải là chuyện của anh chàng Andrew Stillman mà chính là câu chuyện mà anh đi điều tra trong suốt chuyến hành trình khơi dậy sự thật để viết báo của anh, tàn khốc và đau lòng quá thể...
Tự dưng thấy sao mà hao hao Central park quá vậy...review soon to come :3
Tự dưng thấy sao mà hao hao Central park quá vậy...review soon to come :3
April 23, 2017
Bu kitab mənə hədiyyə olaraq verilib.)
Əvvəlcə onu deyim ki, bu hekayə film kimi çəkilsə idi, uğurlu alınardı. Lakin kitab olaraq bir qədər sadə və hissiyyatsız qalır sanki.
Andrew Stillman məqsədyönlü bir jurnalistdir və baş vermiş kütləvi cinayətin üstünü açmaq üçün məqalə yazır. Jurnalistlik maraqlı və bəzən də təhlükəli peşədir, hansı ki, Andrew-nun da başını bəlaya salır.
İlk səhnənin Andrew-a qarşı cinayət təşəbbüsü ilə açılması uğurlu alınıb. Lakin ortalarda hadisələr bir qədər durğunlaşır. Artıq kitabın ortalarında qatilin kim olduğunu tapsam da, sonlara doğru qatilin məqsədi də aydın oldu.
Kitabda bəzi siyasi mesajlar da verilmişdir. Ümumiyyətlə janrına görə yaxşı kitab hesab oluna bilər. Sadəcə obrazlarda, sonluqda və yazı tərzində olan problemlər məni qane etmədi. Xüsusilə də sonluq bir qədər yarımçıq oldu mənə görə.
Normalda oxuduğum janr olmasa da, bu kitab yaxşı bir təcrübə oldu. Detektiv-jurnalist tipli əsərləri sevənlər sınaya bilərlər.
Əvvəlcə onu deyim ki, bu hekayə film kimi çəkilsə idi, uğurlu alınardı. Lakin kitab olaraq bir qədər sadə və hissiyyatsız qalır sanki.
Andrew Stillman məqsədyönlü bir jurnalistdir və baş vermiş kütləvi cinayətin üstünü açmaq üçün məqalə yazır. Jurnalistlik maraqlı və bəzən də təhlükəli peşədir, hansı ki, Andrew-nun da başını bəlaya salır.
İlk səhnənin Andrew-a qarşı cinayət təşəbbüsü ilə açılması uğurlu alınıb. Lakin ortalarda hadisələr bir qədər durğunlaşır. Artıq kitabın ortalarında qatilin kim olduğunu tapsam da, sonlara doğru qatilin məqsədi də aydın oldu.
Kitabda bəzi siyasi mesajlar da verilmişdir. Ümumiyyətlə janrına görə yaxşı kitab hesab oluna bilər. Sadəcə obrazlarda, sonluqda və yazı tərzində olan problemlər məni qane etmədi. Xüsusilə də sonluq bir qədər yarımçıq oldu mənə görə.
Normalda oxuduğum janr olmasa da, bu kitab yaxşı bir təcrübə oldu. Detektiv-jurnalist tipli əsərləri sevənlər sınaya bilərlər.
November 5, 2014
What!!! El final....Persecución, misterio, viajes en el tiempo, romance. Una trama que atrapa al instante y una historia que recorre la época más triste de la Argentina. Con un final...odio los finales abiertos y le hubiera puesto 5 estrellas si me cerraba la historia. Aún así vale la pena leerla. Buen debut para Marc Levy conmigo.
March 5, 2019
Supongo que puedo decir que este fue una de mis mejores sorpresas literarias de este año.
Este libro es el mejor ejemplo de no juzgar el libro por la portada, ya que yo pensaba que sería una historia romántica, pero fue un gran golpe emocional sobre lo que traba.
La historia y los personajes están bien estructurados que tienes que protegerlos por las situaciones que están presentes.
Una buena recomendación.
Este libro es el mejor ejemplo de no juzgar el libro por la portada, ya que yo pensaba que sería una historia romántica, pero fue un gran golpe emocional sobre lo que traba.
La historia y los personajes están bien estructurados que tienes que protegerlos por las situaciones que están presentes.
Una buena recomendación.
June 8, 2020
After a number of books in bulk, I thought this was Ken's replay book. And I found out after I finished it and it was horrible. BS at its peak. Top 5 worst books I have read.
February 14, 2019
Esta es la historia de Andrew Stilman, periodista del New York Times, que se ha casado hace poco, un día cuando sale a correr a lo largo del río Hudson es atacado, sufre un pinchazo y se desmaya, lo siguiente es que despierta 2 meses antes de su boda, a partir de ahí tendrá 60 días para averiguar quien le ha atacado y por qué, 60 días para hacer frente a su destino….
Este libro refleja muy bien la pregunta que todo el mundo nos hemos hecho alguna vez, ¿Si tuvieras una segunda oportunidad para vivir tu vida, la vivirías igual sin cambiar ningún hecho de tu pasado? ¿O por el contrario realizarías algún cambio?
La vida de Andrew Stilman es perfecta, se ha reencontrado con su amor de juventud y se han casado hace unos días, trabaja en lo que siempre quiso, como periodista en el New York Times, donde empezó escribiendo necrológicas, ahora es periodista de investigación y antes de ser atacado está trabajando en un artículo sobre la dictadura en Argentina.
En esta “segunda oportunidad” Andrew tendrá que investigar quién tiene deseos de matarle, si es alguien relacionado con uno de sus artículos o por el contrario, es alguien mucho más cercano a él, porque Andrew no se puede permitir el lujo de descartar a nadie, ya que sólo tiene 60 días para averiguar la verdad.
Como siempre, Marc Levy nos relata una historia con tintes paranormales, que parece de lo más normal, de manera maravillosa. Es una historia ligera, con un toque romántico como ya nos tiene acostumbrados, con unos personajes muy bien definidos, me ha encantado el personaje de Simón, el mejor amigo de Andrew, todo esto acompañado de la maravillosa narrativa de Marc Levy que ha hecho que me termine este libro en 2 días.
Este libro refleja muy bien la pregunta que todo el mundo nos hemos hecho alguna vez, ¿Si tuvieras una segunda oportunidad para vivir tu vida, la vivirías igual sin cambiar ningún hecho de tu pasado? ¿O por el contrario realizarías algún cambio?
La vida de Andrew Stilman es perfecta, se ha reencontrado con su amor de juventud y se han casado hace unos días, trabaja en lo que siempre quiso, como periodista en el New York Times, donde empezó escribiendo necrológicas, ahora es periodista de investigación y antes de ser atacado está trabajando en un artículo sobre la dictadura en Argentina.
En esta “segunda oportunidad” Andrew tendrá que investigar quién tiene deseos de matarle, si es alguien relacionado con uno de sus artículos o por el contrario, es alguien mucho más cercano a él, porque Andrew no se puede permitir el lujo de descartar a nadie, ya que sólo tiene 60 días para averiguar la verdad.
Como siempre, Marc Levy nos relata una historia con tintes paranormales, que parece de lo más normal, de manera maravillosa. Es una historia ligera, con un toque romántico como ya nos tiene acostumbrados, con unos personajes muy bien definidos, me ha encantado el personaje de Simón, el mejor amigo de Andrew, todo esto acompañado de la maravillosa narrativa de Marc Levy que ha hecho que me termine este libro en 2 días.
April 10, 2024
Îmi place stilul autorului, e lejer, ușor de citit și parca de vacanta.
Mi-a plăcut cartea însă am fost cam dezamăgită de final, a fost asa... fad.
Sunt curioasa dacă vol 2 din miniseria asta va dezvălui mai mult pentru ca din punctul meu de vedere, finalul a fost cam slăbuț!
Cărțile lui sunt ușor previzibile însă îmi plac pentru ca ma relaxează.
Ii dau 4 stele. E cam de 3,5 sincera sa fiu! 🫠
Mi-a plăcut cartea însă am fost cam dezamăgită de final, a fost asa... fad.
Sunt curioasa dacă vol 2 din miniseria asta va dezvălui mai mult pentru ca din punctul meu de vedere, finalul a fost cam slăbuț!
Cărțile lui sunt ușor previzibile însă îmi plac pentru ca ma relaxează.
Ii dau 4 stele. E cam de 3,5 sincera sa fiu! 🫠
June 12, 2021
I wanted to like this book because the premise is pretty cool: an investigative journalist is murdered, then he 'wakes up' & finds himself reliving the 60 days before his murder, essentially giving him two months to figure out who wanted to kill him & why.
There's quite a bit about Argentina, the desaparecidos, & the many horrific things from that time, as well as the continuing quest to shine light/bring evidence to what happened. (There was also discussion of the horrific practice of dumping living victims into the South Atlantic. This is the second book I've read in the last year or two that mentions that assassination technique. It was basically a way for the ruling junta to ensure there would be no bodies to find down the road. Prior to the last few years, I'm not sure I had heard of that.) There were various, intertwined facets for those parts of the book, they were pretty well-done/well-written, & they fit the story well from the investigative reporter (the main character) standpoint.
They misogyny hits you square in the face sometimes. And there's plenty of it. It would certainly never pass the Bechdel test (or similar ones).
Overall, I wasn't very fond of any of the characters.
The story becomes more disjointed/odd as you approach the end, which does make sense once you reach the 'gotcha' point of the story. I think I'm pretty easy-going with storytelling & weird paths a writer might want to take. I'm going to reveal the gotcha here: a basic story is established (including the protagonist being a complete asshole to his new wife), he is stabbed/murdered while jogging, then there are a few hundred pages where he's reliving his previous two months to determine the who & the why of the murder. In the end, as the story becomes more disjointed, it is revealed that he didn't actually die & the 'months of reliving' are just his racing thoughts 'reliving' his life between the time he was stabbed & when he was rolled into the operating room of the hospital (about 30 minutes in real time). During his alternate timeline, he did/said things differently than the original timeline (which is not always the norm in a time travel narrative). You are tossed clues that all is not right in the alternate world he is reliving because of the morphing actions & also the severe pain/chills he feels at points.
This particular gotcha felt more like a cop-out rather than good storytelling & I'm trying to figure out why I feel that way about it. I think it's because once you know that the majority of the story is his fevered thoughts as he's close to dying (the last few pages of the book), it throws everything into question. What things really happened in his life? Which ones were just the results of fevered thoughts? Was his unconscious mind solving things or just coming up with wild conjectures? As a reader, you have absolutely zero knowledge of what in the story was true or false, so it's like you read a couple hundred pages of a fever dream. You don't find out whether he survives or not. A "look at your life in your dying moments/what would you do the same or what would you change" narrative is not a bad one, but this felt like a cheap way to close the story, leaving plot holes & other problems without really addressing them, I suppose. There's no character development, no closure, no knowledge if the protagonist became a better human, just the 'gotcha' that most of what you read wasn't really real, it was just imagined, & you just have to guess if any of it matters, affects the protagonist, changes the course of things, etc., that is, if he even survived his injuries. You just end the book... not knowing anything, really.
It made me think of Dallas (yes, the old tv show) when one season ended with it all having been a dream. Suckiest season ever. This had the same vibe for me. There's just something missing in the way this story concluded....
Maybe 2.5 stars?
There's quite a bit about Argentina, the desaparecidos, & the many horrific things from that time, as well as the continuing quest to shine light/bring evidence to what happened. (There was also discussion of the horrific practice of dumping living victims into the South Atlantic. This is the second book I've read in the last year or two that mentions that assassination technique. It was basically a way for the ruling junta to ensure there would be no bodies to find down the road. Prior to the last few years, I'm not sure I had heard of that.) There were various, intertwined facets for those parts of the book, they were pretty well-done/well-written, & they fit the story well from the investigative reporter (the main character) standpoint.
They misogyny hits you square in the face sometimes. And there's plenty of it. It would certainly never pass the Bechdel test (or similar ones).
Overall, I wasn't very fond of any of the characters.
The story becomes more disjointed/odd as you approach the end, which does make sense once you reach the 'gotcha' point of the story. I think I'm pretty easy-going with storytelling & weird paths a writer might want to take. I'm going to reveal the gotcha here: a basic story is established (including the protagonist being a complete asshole to his new wife), he is stabbed/murdered while jogging, then there are a few hundred pages where he's reliving his previous two months to determine the who & the why of the murder. In the end, as the story becomes more disjointed, it is revealed that he didn't actually die & the 'months of reliving' are just his racing thoughts 'reliving' his life between the time he was stabbed & when he was rolled into the operating room of the hospital (about 30 minutes in real time). During his alternate timeline, he did/said things differently than the original timeline (which is not always the norm in a time travel narrative). You are tossed clues that all is not right in the alternate world he is reliving because of the morphing actions & also the severe pain/chills he feels at points.
This particular gotcha felt more like a cop-out rather than good storytelling & I'm trying to figure out why I feel that way about it. I think it's because once you know that the majority of the story is his fevered thoughts as he's close to dying (the last few pages of the book), it throws everything into question. What things really happened in his life? Which ones were just the results of fevered thoughts? Was his unconscious mind solving things or just coming up with wild conjectures? As a reader, you have absolutely zero knowledge of what in the story was true or false, so it's like you read a couple hundred pages of a fever dream. You don't find out whether he survives or not. A "look at your life in your dying moments/what would you do the same or what would you change" narrative is not a bad one, but this felt like a cheap way to close the story, leaving plot holes & other problems without really addressing them, I suppose. There's no character development, no closure, no knowledge if the protagonist became a better human, just the 'gotcha' that most of what you read wasn't really real, it was just imagined, & you just have to guess if any of it matters, affects the protagonist, changes the course of things, etc., that is, if he even survived his injuries. You just end the book... not knowing anything, really.
It made me think of Dallas (yes, the old tv show) when one season ended with it all having been a dream. Suckiest season ever. This had the same vibe for me. There's just something missing in the way this story concluded....
Maybe 2.5 stars?
This entire review has been hidden because of spoilers.
February 8, 2017
Lão sến sẩm này viết 1 cuốn trinh thám, đấy là điều bất ngờ. Lão viết rất nhạt, đấy lại không còn là bất ngờ nữa.
Công nhận rằng việc dám mạnh dạn dấn thân với 1 thể loại mới đã là thành công nhưng đọc xong chả thấy mùi trinh thám mấy.
Quá thiếu những yếu tố ly kỳ, gay cấn, hồi hộp để xếp vào dạng trinh thám truyền thống.
Cũng chẳng đủ khả năng khắc họa tâm lý nhân vật 1 cách sâu sắc để xếp vào dạng trinh thám tâm lý.
Tư tưởng muốn truyền tải khá tốt, khá ý nghĩa nhưng làm chưa tới. Giống kiểu ý tưởng tốt nhưng thực hiện như dở hơi.
Được cái là bìa đẹp, lại một sản phẩm của Tùng Nâm
Gấp sách xong chẳng thấy đọng lại gì mấy.
Cảm tưởng lão này giống Sơn Tùng Mông-To Phết
chắc lần cuối mua sách của lão
Công nhận rằng việc dám mạnh dạn dấn thân với 1 thể loại mới đã là thành công nhưng đọc xong chả thấy mùi trinh thám mấy.
Quá thiếu những yếu tố ly kỳ, gay cấn, hồi hộp để xếp vào dạng trinh thám truyền thống.
Cũng chẳng đủ khả năng khắc họa tâm lý nhân vật 1 cách sâu sắc để xếp vào dạng trinh thám tâm lý.
Tư tưởng muốn truyền tải khá tốt, khá ý nghĩa nhưng làm chưa tới. Giống kiểu ý tưởng tốt nhưng thực hiện như dở hơi.
Được cái là bìa đẹp, lại một sản phẩm của Tùng Nâm
Gấp sách xong chẳng thấy đọng lại gì mấy.
Cảm tưởng lão này giống Sơn Tùng Mông-To Phết
chắc lần cuối mua sách của lão
April 30, 2013
Marc Levy é dos meus autores favoritos, e raramente me desiludo com a sua escrita. Este livro não foi excepção. Sempre a rondar o mítico, neste novo livro o autor cria como protagonista um jornalista (Andrew) que depois de ter saído da parte dos obituários no jornal, passa a escrever artigos polémicos. Até aqui nada de novo. O problema é que, passado pouco tempo de sair uma reportagem e a meio de outra também ela polémica, Andrew é assassinado.
Opinião completa: http://marcadordelivros.blogspot.pt/2...
Opinião completa: http://marcadordelivros.blogspot.pt/2...
January 4, 2021
Марк Леви ми беше силно препоръчан от приятели и е имало защо. Получава ГОЛЯЯЯЯМА сърдечна препоръка и от мен.
Първа среща ми е с автора. Може би не всичките му романи са еднакво добри, но определено с този ме спечели за момента. По стил много ми прилича на Гийом Мюсо и Дъглас Кенеди.
С такава книга може много лесно да останете будни цяла нощ, защото е почти невъзможно да се откъснете от четенето.
Това е историята на талантливия разследващ журналист Андрю Стилман, който пише статии за престъпления на държавно ниво в Китай и Аржентина (разследванията му са описани в детайли и не съм много сигурна кое почива на реални факти и кое е изцяло художествена измислица, но подробностите ми бяха много интересни).
Сякаш всичко в живота му най-накрая се нарежда - работата като разследващ репортер в най-престижната медия - "Ню Йорк Таймс", статиите, които вероятно ще му донесат "Пулицър", а на всичкото отгоре случайно среща изгубената си юношеска любов и двамата се събират. Андрю предлага брак и му отговарят с "Да".
Но за съжаление, ние, хората, понякога сами успяваме така да си саботираме живота, както никой друг не може да го направи. И Андрю, на когото нищо човешко не му е чуждо, точно в нощта на ергенското си парти ще оплете конците и ще нарани бъдещата си съпруга. А пък заради работата си поема рискове и се впуска в приключения, без да си дава сметка, че колегите му страстно му завиждат, а статиите му унищожават човешки животи и хората са готови да се защитават до последната капка кръв (често не собствената си) …
И логично една сутрин на 9ти юли, докато тича, е убит.
Събужда се два месеца по-рано и има време да се опита да открие кой е искал да го убие - дали новата му, но вече предадена от него любов? Дали завистлив колега? Или хората, които е засегнал със статиите си? Ще успее ли да открие бъдещия извършител и да спре убийството си този път? И какво ще се случи? Залогът е голям - неговият живот!
С края на романа Марк Леви успя да ме изненада не веднъж, а цели три пъти, така че получава заслужена 5-ца от мен.
Първа среща ми е с автора. Може би не всичките му романи са еднакво добри, но определено с този ме спечели за момента. По стил много ми прилича на Гийом Мюсо и Дъглас Кенеди.
С такава книга може много лесно да останете будни цяла нощ, защото е почти невъзможно да се откъснете от четенето.
Това е историята на талантливия разследващ журналист Андрю Стилман, който пише статии за престъпления на държавно ниво в Китай и Аржентина (разследванията му са описани в детайли и не съм много сигурна кое почива на реални факти и кое е изцяло художествена измислица, но подробностите ми бяха много интересни).
Сякаш всичко в живота му най-накрая се нарежда - работата като разследващ репортер в най-престижната медия - "Ню Йорк Таймс", статиите, които вероятно ще му донесат "Пулицър", а на всичкото отгоре случайно среща изгубената си юношеска любов и двамата се събират. Андрю предлага брак и му отговарят с "Да".
Но за съжаление, ние, хората, понякога сами успяваме така да си саботираме живота, както никой друг не може да го направи. И Андрю, на когото нищо човешко не му е чуждо, точно в нощта на ергенското си парти ще оплете конците и ще нарани бъдещата си съпруга. А пък заради работата си поема рискове и се впуска в приключения, без да си дава сметка, че колегите му страстно му завиждат, а статиите му унищожават човешки животи и хората са готови да се защитават до последната капка кръв (често не собствената си) …
И логично една сутрин на 9ти юли, докато тича, е убит.
Събужда се два месеца по-рано и има време да се опита да открие кой е искал да го убие - дали новата му, но вече предадена от него любов? Дали завистлив колега? Или хората, които е засегнал със статиите си? Ще успее ли да открие бъдещия извършител и да спре убийството си този път? И какво ще се случи? Залогът е голям - неговият живот!
С края на романа Марк Леви успя да ме изненада не веднъж, а цели три пъти, така че получава заслужена 5-ца от мен.
November 27, 2015
Zum Buchinhalt
Der hochkarätige und erfolgreiche Journalist Andrew Stilman, der bald heiraten wird, lernt eines Abends in einer Bar in Manhattan eine wunderschöne Frau kennen. Als er ein paar Wochen später, am 9. Juli 2012, wie jeden Tag joggen geht, wird er von hinten angegriffen. Das Letzte, was er spürt, bevor er zusammenbricht, ist ein durchdringender Schmerz im Rücken. Als er wieder aufwacht, schreibt man den 9. Mai 2012 – zwei Monate vor seiner Hochzeit, zwei Monate, bevor er seiner Frau das Herz brach. Von nun an hat er sechzig Tage, um seinen Mörder zu finden, sein Schicksal zu verändern – und die Liebe seines Lebens zu retten …
Meine Meinung
Marc Levys neuester Roman ist eigentlich sehr untypisch für mich bzw. meinen Lesegeschmack. In letzter Zeit jedoch musste ich immer wieder feststellen, dass mich Geschichten ansprechen, denen ich vielleicht vor einem Jahr noch keine Aufmerksamkeit geschenkt hätte. Tja und tatsächlich sind darunter auch Krimis/Thriller ;)Die Idee, dass jemanden, nach dem er ermordet wurde, wieder aufwacht und feststellt in der Zeit zurückgereist zu sein, finde ich allein schon richtig genial. Dass sich derjenige dann auch noch auf die Jagd nach seinem Mörder macht, verspricht jede Menge Spannung.
Das ersten Kapitel, das wir aus der Perspektive einer namenlosen Person verfolgen dürfen und das die letzten Minuten vor dem Mordanschlag auf Andrew dokumentiert, konnten mich bereits vollkommen fesseln. Leider wurde ich danach etwas enttäuscht. Die Handlung ist vor sich hin geplätschert und es hat eine gewisse Zeit gedauert, bis die Geschichte an Fahrt aufgenommen hat. Der nüchterne, berichtsartige Ton, in dem Andrew und seine Vorgeschichte erzählt werden, hat dafür gesorgt, dass Andrew (obwohl wir ihn näher kennenlernen sollten) ziemlich distanziert blieb und ich nicht wirklich mit ihm warm geworden bin.
Danach wurde es allerdings mit jeder Seite besser, sodass mir Andrew um einiges näher gekommen ist (wenn ich auch sein Handeln in manchen Situationen nicht nachvollziehen konnte). Ich weiß nicht ob es nur mir so vor kam, aber ich hatte den Eindruck, dass der Schreibstil flüssiger und gefälliger wurde. Außerdem wurde es von den Ereignissen her spannender und rätselhafter. Zum einen fragt man sich natürlich wer hinter Andrews Tod steckt und welche Gründe es dafür gibt, zum anderen hat mich sein Artikel, für den er zweimal unter Lebensgefahr nach Argentinien gereist ist, brennend interessiert. Jedes neue Detail habe ich förmlich in mich aufgesogen, da mir die schrecklichen Geschehnisse während der argentinischen Militärdiktatur in den 70er Jahren bisher nicht bekannt waren. (Marc Levy hat dieses Thema unglaublich gut und umfassend recherchiert.)
Darüber hinaus hat mir gut gefallen wie unvorhersehbar der weitere Handlungsverlauf war. Bis zum Schluss konnte ich nicht sagen, worauf es hinauslaufen wird, was das ganze Buch noch mitreißender und packender gemacht hat. Ich wollte immerzu weiterlesen... Ebenfalls nicht erwartet hätte ich den feinen Humor, der zwischen den Zeilen schlummert. Auf der Suche nach seinem Mörder, wird Andrew schnell klar, dass er Unterstützung benötigt. Doch wie macht man anderen klar, dass man alles bereits einmal durchlebt hat, ohne als Spinner dar zustehen? Durch seine Erklärungsversuche entstehen unfreiwillig komische Momente.
Ein paar langgezogene Absätze und Stellen waren weiterhin vorhanden, aber darüber konnte ich hinweggesehen, da der Autor immer wieder kleine Finden/ Sackgassen eingebaut hat, die mich als Leser in die Irre geführt haben. Besonders zu Ende häufen sich die Wendungen und Überraschungsmomente.
Mein Fazit
Während es Marc Levy in „Mit jedem neuen Tag“ zuerst ein wenig ruhiger angehen lässt, gewinnt die Geschichte in der zweiten Hälfte des Buches zunehmend an Fahrt. Überraschende Wendungen, kleine Finden und interessante Hintergründe sorgen dafür, dass man gar nicht mehr mit dem Lesen aufhören möchte. Schade nur, dass ich mit Andrew bis zum Schluss nicht warm geworden bin und auch sonst zu keinem anderen Charakter eine Bindung aufbauen konnte. Alles in allem ein solider Roman, der mich zwar nicht 100% überzeugt hat, den ich aber durchaus empfehlen kann!
May 9, 2014
I received this book for free through Goodreads First Reads. This is a muddled replay of the plot of a number of other books and movies. A reporter is killed by being stabbed in the back. Neither he nor the reader knows the identity of the killer. The reporter is sent back in time to two months earlier to "replay" his life and try to prevent his death. The "suspense" is generated by the uncertainty about whether his death resulted from his investigations as a reporter, either a published story on the adoption by Americans of kidnapped Chinese children or a pending story on past political repression in Argentina and revealing "war criminals", or his personal life.
The novel never generates much suspense and the plot is largely derivative and predictable. The potentially interesting use of Argentina's history of toruring and killing political dissidents becomes a simple melodramatic plot device as well as an platform for the author's complaints about American use of Guantanamo.
The novel never generates much suspense and the plot is largely derivative and predictable. The potentially interesting use of Argentina's history of toruring and killing political dissidents becomes a simple melodramatic plot device as well as an platform for the author's complaints about American use of Guantanamo.
December 10, 2022
باید بین جمعیت بُر بخورد و بیآنکه کسی چیزی بفهمد، یا چیزی به ذهن بسپارد، نقش فاجعهبارش را ایفا کند.
March 4, 2018
Num livro de Guillaume Musso, vinha a sugestao de Marc Levi, que por curiosidade, decidi experimentar.
"Se pudesses voltar atrás" foi a minha estreia com o autor. Por já conhecer a "fórmula" do Guillaume Musso, não se pode dizer que tenha ficado muito admirada com o desenrolar e final deste livro.
Gostei, mas não me deslumbrou.
Não me deslumbrou, mas acho que o autor tem potencial e fiquei com com vontade de ler outros livros dele.
"Se pudesses voltar atrás" foi a minha estreia com o autor. Por já conhecer a "fórmula" do Guillaume Musso, não se pode dizer que tenha ficado muito admirada com o desenrolar e final deste livro.
Gostei, mas não me deslumbrou.
Não me deslumbrou, mas acho que o autor tem potencial e fiquei com com vontade de ler outros livros dele.
March 24, 2024
J'ai aimé les personnages et le dénouement de l'histoire. Cependant, le roman étant écrit à la troisième personne, j'ai eu du mal à le suivre. C’est moins genre de lecture. 🌟🌟
July 21, 2024
4.5 stars
I really enjoyed this one. I was a bit taken aback by the ending. I won’t say much more as I don’t to hide my review.
I liked the plot, the characters. At some point it was a bit predictable but overall it has some plot twists that I wasn’t expecting.
I really enjoyed this one. I was a bit taken aback by the ending. I won’t say much more as I don’t to hide my review.
I liked the plot, the characters. At some point it was a bit predictable but overall it has some plot twists that I wasn’t expecting.
August 11, 2014
„Щяхме да бъдем много щастливи, ако можехме да се откажем от себе си, както се отказваме от другите“. Марк Леви неслучайно има зад гърба си цял букет от бестселъри, осигурили му титлата „най-четеният френски писател в света“. Той знае как да приласкае читателя, да го обвърже с поредната бляскава авантюра, каквато представлява всеки негов роман. След „Седем дни за цяла вечност“ и изненадващо сериозния „Децата на свободата“, един вълнуващ разказ за Френската съпротива, за младежите, които остаряха преди да са пораснали, дойде ред на романа „Втори шанс“. И началото му е повече от интригуващо.
Трийсет и седем годишният Андрю Стилман е почтен човек с принципи, репортер в „Ню Йорк Таймс“. Току-що е попаднал на Валери, своята голяма ученическа любов. Тя работи като щатен ветеринар в Конната полиция, а той се е усъвършенствал в умението да „компресира“ десетки години от човешкия живот в девет реда, т.е. пише некролози: „Пет години пишеше за мъже и жени, които вече са само добри или лоши спомени.“ Междувременно прави разследвания, свързани с мрачни страници в историята на Китай и Аржентина, и мечтае за „Пулицър“. Две седмици преди сватбата с Валери, в един бар се влюбва от пръв поглед или поне така твърди пред приятеля си Саймън. Разменя няколко наглед безинтересни фрази със загадъчна жена, но когато тя си тръгва, Андрю изпада в любовен ступор. Покоят го напуска, потичат лъжи. Непосредствено след сватбената церемония признава на съпругата си, че в интимните си страсти вече е далече от нея. Малко по-късно ще прочете писмото й: „Загубвайки те, загубих любовник, любим, приятел и брат. Как да се справя с толкова загуби?“ И ще съжали, че е я огорчил.
На 9 юли 2012 г., докато тича край река Хъдсън, някой го пробожда в гърба и той се свлича в локва кръв, светлината угасва. Идва на себе си на 7 май 2012 г., два месеца преди сватбата си… И се завихря спирала от изненади. Сякаш съдбата е решила да му даде шанс да преосмисли действията си. Останал сам в апартамента, разсъждавайки за немислимото, Андрю осъзнава, че има пред себе си 62 дни да открие кой го е убил и защо.
Най-мъдрият, а уж простичък съвет в книгата идва от устата на шивача на Андрю: „Животът не е като модерните апарати: натискаш едно копче и те ти изсвирват отново избраното парче. Не е възможно да се върнеш назад и някои наши постъпки имат непоправими последици. Като например да се влюбиш в някаква забележителна непозната непосредствено преди сватбата си… Ще ми кажете, че не можем да заповядваме на сърцето си, но имате и разум, не го забравяйте. Нямa нищо лошо, че някаква жена ви е смутила, стига само нещата да не отидат по-далеч от обикновен смут.“
Защото понякога „When the shit hits the fan, it spreads all over“, както обича да казва Фреди Олсън, един друг интересен образ във „Втори шанс“. И защото адът се намира много по-близо до нас, той разтваря вратите си тук, на земята, когато губим причината да се наричаме човеци. Накратко, ако край вас няма свестен нощен бар и се чудите къде да си изпиете питието тази вечер, не изпадайте в паника, отбийте се в най-близката книжарница. Все е по-добре да не размътвате разума.
http://lira.bg/?p=75714
http://lira.bg/?p=75686
Трийсет и седем годишният Андрю Стилман е почтен човек с принципи, репортер в „Ню Йорк Таймс“. Току-що е попаднал на Валери, своята голяма ученическа любов. Тя работи като щатен ветеринар в Конната полиция, а той се е усъвършенствал в умението да „компресира“ десетки години от човешкия живот в девет реда, т.е. пише некролози: „Пет години пишеше за мъже и жени, които вече са само добри или лоши спомени.“ Междувременно прави разследвания, свързани с мрачни страници в историята на Китай и Аржентина, и мечтае за „Пулицър“. Две седмици преди сватбата с Валери, в един бар се влюбва от пръв поглед или поне така твърди пред приятеля си Саймън. Разменя няколко наглед безинтересни фрази със загадъчна жена, но когато тя си тръгва, Андрю изпада в любовен ступор. Покоят го напуска, потичат лъжи. Непосредствено след сватбената церемония признава на съпругата си, че в интимните си страсти вече е далече от нея. Малко по-късно ще прочете писмото й: „Загубвайки те, загубих любовник, любим, приятел и брат. Как да се справя с толкова загуби?“ И ще съжали, че е я огорчил.
На 9 юли 2012 г., докато тича край река Хъдсън, някой го пробожда в гърба и той се свлича в локва кръв, светлината угасва. Идва на себе си на 7 май 2012 г., два месеца преди сватбата си… И се завихря спирала от изненади. Сякаш съдбата е решила да му даде шанс да преосмисли действията си. Останал сам в апартамента, разсъждавайки за немислимото, Андрю осъзнава, че има пред себе си 62 дни да открие кой го е убил и защо.
Най-мъдрият, а уж простичък съвет в книгата идва от устата на шивача на Андрю: „Животът не е като модерните апарати: натискаш едно копче и те ти изсвирват отново избраното парче. Не е възможно да се върнеш назад и някои наши постъпки имат непоправими последици. Като например да се влюбиш в някаква забележителна непозната непосредствено преди сватбата си… Ще ми кажете, че не можем да заповядваме на сърцето си, но имате и разум, не го забравяйте. Нямa нищо лошо, че някаква жена ви е смутила, стига само нещата да не отидат по-далеч от обикновен смут.“
Защото понякога „When the shit hits the fan, it spreads all over“, както обича да казва Фреди Олсън, един друг интересен образ във „Втори шанс“. И защото адът се намира много по-близо до нас, той разтваря вратите си тук, на земята, когато губим причината да се наричаме човеци. Накратко, ако край вас няма свестен нощен бар и се чудите къде да си изпиете питието тази вечер, не изпадайте в паника, отбийте се в най-близката книжарница. Все е по-добре да не размътвате разума.
http://lira.bg/?p=75714
http://lira.bg/?p=75686
September 8, 2017
Este libro lo tenía como lectura mensual en un grupo, y lo propuse para leerlo ya que me llamaba bastante la atención. Y me alegro de haberlo hecho. Andrew stillman, un periodista reconocido, es atacado un 9 de julio de 2012 después de haber decidido dejar a valerie al darse cuenta de que no era lo que ella buscaba, despierta en el hospital, pero de pronto la trama se tuerce y da un giro: él despierta 62 días antes de su accidente, en donde pretende averiguar quién fue la persona que lo atacó, pero en su descubrimiento debe desenredar otras cosas relacionadas.
Me llamó la atención ya que las tramas que juegan cpon el tiempo me fascinan, quizás por el hecho de saber que cuando juegas con el tiempo pueden ocurrir catástrofes inimaginables, además ¿a quién no le gustaría poder viajar al pasado o ir al futuro para saber qué nos depara la vida? Mas es cierto que esto era algo fantasioso, pero el giro del final le dio un tinte ya ahora sí, realista. no quisiera decir más, pero lo que sí comento es que el libro da un final muy abierto. me ha gustado mucho.
Me llamó la atención ya que las tramas que juegan cpon el tiempo me fascinan, quizás por el hecho de saber que cuando juegas con el tiempo pueden ocurrir catástrofes inimaginables, además ¿a quién no le gustaría poder viajar al pasado o ir al futuro para saber qué nos depara la vida? Mas es cierto que esto era algo fantasioso, pero el giro del final le dio un tinte ya ahora sí, realista. no quisiera decir más, pero lo que sí comento es que el libro da un final muy abierto. me ha gustado mucho.
August 11, 2018
Đời thực thì bạn luôn tự nói "Nếu Như Được Làm Lại", thì mọi chuyện cũng sẽ xảy ra như vốn nó phải thế. Thế nhưng mà, câu truyện này, trên những trang sách này, bạn đã hy vọng một sự kỳ diệu khác. Và, cái kết khiến bạn chưng hửng!
Thật sự tư liệu mà Andrew trên đường bôn ba thu thập - nó là thứ khiến bạn thật sự bị cuốn vào câu chuyện!
Cuốn thứ 2 bạn đọc của Marc Levy - sau Nếu Em Không Phải Một Giấc Mơ
Thật sự tư liệu mà Andrew trên đường bôn ba thu thập - nó là thứ khiến bạn thật sự bị cuốn vào câu chuyện!
Cuốn thứ 2 bạn đọc của Marc Levy - sau Nếu Em Không Phải Một Giấc Mơ
March 31, 2023
☆ 2.5 ☆
Okay this book really sucked me in and kept me reading chapter after chapter BUT wtf was that ending? It must be a crime to end such book like that. I was waiting for a huge plot twist so everything would fall into place but what we got at the end made me throw the book across the room. It wasn't that hard to understand the role of Olivia in the story I don't know why it took Andrew so long. Well probably because he's an idiot. I don't want to give spoilers in this review but I don't like Andrew at all. Valerie deserves better. Well anyways. Overall kinda interesting but poorly written mystery .
Okay this book really sucked me in and kept me reading chapter after chapter BUT wtf was that ending? It must be a crime to end such book like that. I was waiting for a huge plot twist so everything would fall into place but what we got at the end made me throw the book across the room. It wasn't that hard to understand the role of Olivia in the story I don't know why it took Andrew so long. Well probably because he's an idiot. I don't want to give spoilers in this review but I don't like Andrew at all. Valerie deserves better. Well anyways. Overall kinda interesting but poorly written mystery .
July 27, 2013
Voilà j'ai lu un Marc Lévy. Ça a fait 100 pages avant d'être intéressant mais quand même prévisible. C'est un vrai 'beach read' - roman de la plage. Au milieu j'ai dit à ma belle mère, 'c'est plaisante mais je ne lirai pas un deuxième Marc Lévy.' Portant à la fin j'ai vu un pub pour un autre livre et je me suis dit, pourquoi pas? C'est la même chose au cinéma, parfois on a envie de quelque chose de substance ; parfois on a besoin de popcorn, coca, et 'sentiments forts'.
August 20, 2016
Si c’était à refaire.. I’ll neither buy nor read this book :3
The book had an interesting plot though I didn’t understand some parts. I acknowledge that the end of the book surprised me; I would have expected anything, but that. I still don’t see the author’s interest from such an outcome. That's why I'm kinda forced to read "Un Sentiment Plus Fort Que la Peur". This book ain’t that great but still acceptable.
The book had an interesting plot though I didn’t understand some parts. I acknowledge that the end of the book surprised me; I would have expected anything, but that. I still don’t see the author’s interest from such an outcome. That's why I'm kinda forced to read "Un Sentiment Plus Fort Que la Peur". This book ain’t that great but still acceptable.
Displaying 1 - 30 of 392 reviews