What do you think?
Rate this book
Можеш още, сърце
„Можеш още, сърце“ не е просто книга за раздяла. Това е книга за себе си. За тишината след всичко. За празнотата, която не искаш да признаеш. За онова чувство, че си дал всичко, но си останал сам.
Тази книга не дава рецепти. Не те бута насила да „продължиш напред“. Тя сяда до теб. Мълчи с теб. Плаче с теб. И някъде там, между редовете, започва да ти шепне:
„Можеш още, сърце.“
Питаш ме:
„Ще се омъжиш ли за мен“,
казвам хиляди пъти „Да!“.
Мечтала съм за този момент, откакто те срещнах.
Ти си най-красивото нещо, което съм виждала,
искам да видя живота само с теб.
Трябва да махна пръстена от ръката си,
връщам ти го обратно.
Чувствам се по-лека от хиляди очаквания и изисквания.
Тази книга не дава рецепти. Не те бута насила да „продължиш напред“. Тя сяда до теб. Мълчи с теб. Плаче с теб. И някъде там, между редовете, започва да ти шепне:
„Можеш още, сърце.“
Питаш ме:
„Ще се омъжиш ли за мен“,
казвам хиляди пъти „Да!“.
Мечтала съм за този момент, откакто те срещнах.
Ти си най-красивото нещо, което съм виждала,
искам да видя живота само с теб.
Трябва да махна пръстена от ръката си,
връщам ти го обратно.
Чувствам се по-лека от хиляди очаквания и изисквания.
80 pages, Paperback
Published February 1, 2025
14 people want to read
About the author
Цвета Тодорова
6 books100 followersКазвам се Цвета Тодорова и съм на 25 г. Имах късмета да живея в два от най-красивите града в България: родом съм от Русе, а ученическите си години прекарах в любимото Велико Търново.
Поезията присъства в живота ми през по-голямата част от съзнателното ми съществуване. Обичам да казвам, че не знам дали тя намери мен, или аз нея. Но със сигурност знам, че тя ме спаси.
Започнах да пиша, когато баба ми си замина. Тогава бях едно кълбо от емоции и разбрах, че мога да изразя чувствата и мислите си с малко думи на хартия. Тринайсет години по-късно това не се е променило и в поезията боравя с думите все така пестеливо – нищо че в останалата част от времето другите не могат да вземат думата от мен. 😀
През 2011 г. с моя приятелка създадохме Facebook страницата Believe – една от първите български страници за споделяне на стихове, мисли, цитати и пр. Няколко години по-късно се появи и моят Tumblr блог – „безвремие“, – където започнах да публикувам само мои стихове. Макар че днес на практика не поддържам блога, той ще си остане най-сантименталното място в интернет пространството за мен.
Първата ми самостоятелна стихосбирка, „От тук до края на сърцето“, излезе през април 2020 г. Година и половина по-късно излезе втората ми стихосбирка, „Безвремие“, чието заглавие е вдъхновено от блога ми. В нея са събрани както непубликувани до този момент стихове, така и първите, които написах за блога в самото начало.
„Безвремие“ е лична и сантиментална стихосбирка, олицетворяваща, надявам се, едно пораснало момиче.
Поезията присъства в живота ми през по-голямата част от съзнателното ми съществуване. Обичам да казвам, че не знам дали тя намери мен, или аз нея. Но със сигурност знам, че тя ме спаси.
Започнах да пиша, когато баба ми си замина. Тогава бях едно кълбо от емоции и разбрах, че мога да изразя чувствата и мислите си с малко думи на хартия. Тринайсет години по-късно това не се е променило и в поезията боравя с думите все така пестеливо – нищо че в останалата част от времето другите не могат да вземат думата от мен. 😀
През 2011 г. с моя приятелка създадохме Facebook страницата Believe – една от първите български страници за споделяне на стихове, мисли, цитати и пр. Няколко години по-късно се появи и моят Tumblr блог – „безвремие“, – където започнах да публикувам само мои стихове. Макар че днес на практика не поддържам блога, той ще си остане най-сантименталното място в интернет пространството за мен.
Първата ми самостоятелна стихосбирка, „От тук до края на сърцето“, излезе през април 2020 г. Година и половина по-късно излезе втората ми стихосбирка, „Безвремие“, чието заглавие е вдъхновено от блога ми. В нея са събрани както непубликувани до този момент стихове, така и първите, които написах за блога в самото начало.
„Безвремие“ е лична и сантиментална стихосбирка, олицетворяваща, надявам се, едно пораснало момиче.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
Read
December 4, 2025Тази книга ми се отрази като нож в сърцето 😭 Не е окей да си чак такъв емпат, Тони…
Ако си търсите Tumblr поезия, Цвета е вашият човек. Тази книга е TTPD на Тейлър Суифт, но на хартия.
Ако си търсите Tumblr поезия, Цвета е вашият човек. Тази книга е TTPD на Тейлър Суифт, но на хартия.
August 7, 2025
❤️🔥❤️🔥❤️🔥
September 14, 2025
Харесвам творчеството на Цвета, но за първи път докато чета се чувствах сякаш присъствам на кореспонденция между двама души, на която аз място нямам. Звучат леко нападателни/ упрекващи думи срещу човек, когото не познавам. Има и красиви неща в книгата, навярно има и хора, които биха се припознали из редовете, но аз лично изпитвах неудобство да чета някои от редовете.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews