12 мита в българската история и "Митът" за Батак

by Bozhidar Dimitrov, Божидар Димитров

„В историята на средновековна България и средновековните българи има много митове – в това е убеден почти всеки съвременен българин. Има, вярно е, но утешението е, че митове има в историята на всяка нация и държава. Има държави и нации (като македонската например), чиято история е изградена изцяло от митове.
Когато пиша за митове, разбира се, аз имам предвид невярната представа за някои исторически събития и личности, наложена за тях в представите на съвременните българи. Тази представа се оформя не от академичните трудове на професионалните историци (тях ги четат 1000-1500 професионални историци), а от учебниците по история в началните и средните курсове на училищата, научно-популярните статии в медиите, белетристиката (романи и повести на историческа тематика), електронните медии и, разбира се, киното. Определено смятам, че филмът„Хан Аспарух" гледан още при появата му от 16 милиона зрители (т.е. по 2 пъти от всеки българин) и излъчван и до днешен периодично по всички ефирни и кабелни телевизии, създаде изключително трайна (но невярна) представа за бита, цивилизационното равнищеи за процеса на създаването на българската държава.
Но белетристите и сценаристите, както и всички други популяризатори на историята, все пак базират произведенията си на академичната история, запазват поне основата на научното познание за общества, държави, събития и личности, украсяват с „художествени" измислици, за да постигнат драматизъм или пълнота на изображението. Е, понякога измислиците са твърде много. Половината съвременни българи са убедени в резултат на подобни измислици, че съпругата на Аспарух се е казвала Ахинора, а голямата му неосъществена любов – Пагане. Всъщност историята не ни е донесла името на нито една българка чак до средата на IX век и първите, за които знаем (дъщерята на цар Борис I и болярина Сондоке), са с християнски имена. И с тъга трябва да признаем, че не знаем как са се наричали прабългарките. Е, има предположения, недостатъчно сигурно доказани, че имената Калина и Олга са от прабългарски произход.
Следователно за митовете в познанията на съвременното общество за българската средновековна история са виновни все пак професионалните историци. Какви са причините за раждането и устойчивостта на неистината в историята?
Историята на една нация и на една държава се установява въз основа на информацията за миналото, идваща от документи, създадени по време или след определени исторически събития. Документ е събирателно понятие и включва т.нар. наративни (разказвателни) източници – средновековни истории, хроники, романи, повести, жития, слова и т.н., административни книжа, грамоти, укази, данъчни описи, археологически, епиграфскии нумизматични паметници. С други думи всеки артефакт, идващ от средновековното минало. Най-ценни, разбира се, са историите, хрониките, административните документи и епиграфските паметници. Понякога те са толкова подробни за историята в определен период, за ярко събитие или личност, че на пръв поглед съвременният историк само трябва да ги преразкаже, след като ги разчете и прочете. И за съжеление в миналото това е ставало, като в резултат на това са се появили немалко митове.”

- из книгата

***
Съдържание

Предговор
Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи
Митът за годината (681) на образуване на българската държава
Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
Митът за единствената българска държава на Балканския полуостров
Митът за Крум Страшни и страшните му закони
Митовете около християнизацията на българския народ в 864 г.
Митовете за делото на Кирил и Методий
Митът за слабия цар Петър (927-969 г.)
Митът за антифеодалното въстание на Ивайло
Робство ли беше турското робство? Или само национална катастрофа?
Митът за големите балкански юнаци при османските завоевания
Митът за Васил Левски - светец или най-успешният български политик
"Митът" за Батак

Genres: History

112 pages, малък формат, меки корици

First published January 1, 2007

About the author

Bozhidar Dimitrov Stoyanov (Bulgarian: Божидар Димитров Стоянов) is a well-known Bulgarian historian working in the sphere of Medieval Bulgarian history, the Ottoman rule of Bulgaria and the Macedonian Question. He is the director of the National Historical Museum, formerly a Bulgarian Socialist Party member, and currently a politician affiliated with the GERB political party.
He was Minister without portfolio responsible for Bulgarians abroad in the GERB government (July 2009 – February 2011).
Born in Sozopol to a family of Bulgarian refugees from Eastern Thrace (now part of Turkey), he was given access to the Vatican Secret Archives in the 1980s, regarded as a great achievement considered the political situation of the time. As the director of the National Historical Museum, he had an indirect conflict in 1997–1998 with the President Petar Stoyanov regarding whether to return the Istoriya Slavyanobolgarskaya rough copy to the Zograf Monastery or leave it in Bulgaria.
Being a member of the Supreme Party Council of BSP, he declared himself openly against the party in 2005 by not supporting BSP Mayor of Sofia candidate Tatyana Doncheva and instead favouring the independent Boyko Borisov. Because of this he was taken down from the post of BSP municipal councillors leader in Sofia. Before the 2009 Bulgarian parliamentary election, Dimitrov formally left BSP and joined Borisov's GERB. He was the party's proportional vote candidate for Burgas Province and won the election with 35.92% ahead of Volen Siderov.
Dimitrov is the author of 30 treatises and over 250 articles and papers in the sphere of his research, as well as several books (including The Ten Lies of Macedonism and Twelve Myths in Bulgarian History). He has specialized in paleography in Paris and also hosts the patriotic history-related Pamet Balgarska (Bulgarian Memory) show on Kanal 1.
Dimitrov believes that the Bulgars played a more important role in the formation of the contemporary Bulgarians as a people than previously believed.

Булгариан