What do you think?
Rate this book
Проклятието на Воронина #1
Вестители
Книгата е първа част от поредицата Проклятието на Воронина и се предлага на книжния пазар от издателство OrangeBooks.
Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.
Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е - потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.
464 pages, Paperback
First published November 1, 2014
26 people are currently reading
572 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 119 reviews
May 31, 2016
Подходих доста скептично към книгата, но ужасно сгреших! „Вестители” е написана по изключително вълнуващ начин, който кара жадно да разлистваш страниците, докато не стигнеш до последната. Историята, на пръв поглед клиширана, пренася в свят на вестители, пазители и техните най – големи врагове – вампирите. Изненадващото тук е, че вампирите са представени като лоши (поне към момента няма нито един добър вампир), а обществото на вестителите е представено по доста оригинален начин с техните история, закони, йерархия. Героите са многопластови и колоритни, взаимоотношенията между тях са интересни и завладяващи. Колкото до напрежението – то пръскаше своя електрически заряд от всяка една страница на романа.
Цялото ревю тук -> http://justonebooklover.blogspot.bg/2...
Цялото ревю тук -> http://justonebooklover.blogspot.bg/2...
May 21, 2017
Така, така тук идва момента в който просто трябва да си призная че много ама много ме е срам че подцених тази книга, само защото е от български автор и следователно нейното прочитане.
Книгата е невероятно увлекателна, по-нищо ама по-абсолютно нищо не отстъпва на другите световни книги, в този жанр. Даже напротив много по-добра е от много книги на световни автори, според мен.
Книгата буквално я прочетох за 2 дни, толкова е интересна.
Моментално се влюбих във главната героиня Ксения и разбира се Игор. Тези двамата през какво ли не преминаха, особено Игор имаше много проблеми със виденията на Ксения и това винаги да я спасява, освен това двамата трябваше да се борят с чувствата който започнаха да изпитват един към друг.
И все пак много се радвам че накрая, се отдадоха на тези си чувства, а пък да става каквото ще. 😜
Разбира се за къде сме без приятели, много се радвам че Ксения намери приятели във Палатата, защото истината е че имаше нужда и то не от просто някакви хора с които да дружи, а такива които да са и истински приятели. И ето я любопитката Зоя, млад вестител, но във мислите си според мен войн Юри и разбира се последен но не на последно място Майкъл.
Сега да се върна на Ксения, обожавам да чета за такива силни и чепати геройни като нея.
Нейния живот се променя буквално за една нощ и все пак, до края на книгата я виждаме как колкото и да и е трудно и да иска да се откаже, не го прави. Със всяка злощастна случка тя иска повече и повече да разбере за себе си, за вампирите които убиват по-жесток начин родителите и и разбира се за тайният мъж, който иска да я спаси.
Следващия на когото искам да обърна внимание е Игор Алешкин.
Игор е Пазител и то не какъв а най-добрият, мисля че няма как да не го хареса човек, а и аз като всяко нормално момиче, без да се срамувам ще си призная че (не дай си Боже, разбира се) ако някой трябва да ме спасява ще искам да е някой като Игор. Той е войн от глава до пети и мисля че Ксения има огромен късмет. Разбира се като войн за него дълга е на първо място, но след като прекарва време с Ксения, се появят чувства и както на нея, така и на него му става трудно и все пак той е готов да се грижи не само за нея но и да си свърши работата като Пазител.
Не знам дали това може да се приеме като ревю и да ви помогне с нещо и да ви заинтригува да си я вземете да я прочетете, (макар че едва ли има такъв човек.) но това са нещата които чувствам и много исках да споделя с вас, приятели.
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Книгата е невероятно увлекателна, по-нищо ама по-абсолютно нищо не отстъпва на другите световни книги, в този жанр. Даже напротив много по-добра е от много книги на световни автори, според мен.
Книгата буквално я прочетох за 2 дни, толкова е интересна.
Моментално се влюбих във главната героиня Ксения и разбира се Игор. Тези двамата през какво ли не преминаха, особено Игор имаше много проблеми със виденията на Ксения и това винаги да я спасява, освен това двамата трябваше да се борят с чувствата който започнаха да изпитват един към друг.
И все пак много се радвам че накрая, се отдадоха на тези си чувства, а пък да става каквото ще. 😜
Разбира се за къде сме без приятели, много се радвам че Ксения намери приятели във Палатата, защото истината е че имаше нужда и то не от просто някакви хора с които да дружи, а такива които да са и истински приятели. И ето я любопитката Зоя, млад вестител, но във мислите си според мен войн Юри и разбира се последен но не на последно място Майкъл.
Сега да се върна на Ксения, обожавам да чета за такива силни и чепати геройни като нея.
Нейния живот се променя буквално за една нощ и все пак, до края на книгата я виждаме как колкото и да и е трудно и да иска да се откаже, не го прави. Със всяка злощастна случка тя иска повече и повече да разбере за себе си, за вампирите които убиват по-жесток начин родителите и и разбира се за тайният мъж, който иска да я спаси.
Следващия на когото искам да обърна внимание е Игор Алешкин.
Игор е Пазител и то не какъв а най-добрият, мисля че няма как да не го хареса човек, а и аз като всяко нормално момиче, без да се срамувам ще си призная че (не дай си Боже, разбира се) ако някой трябва да ме спасява ще искам да е някой като Игор. Той е войн от глава до пети и мисля че Ксения има огромен късмет. Разбира се като войн за него дълга е на първо място, но след като прекарва време с Ксения, се появят чувства и както на нея, така и на него му става трудно и все пак той е готов да се грижи не само за нея но и да си свърши работата като Пазител.
Не знам дали това може да се приеме като ревю и да ви помогне с нещо и да ви заинтригува да си я вземете да я прочетете, (макар че едва ли има такъв човек.) но това са нещата които чувствам и много исках да споделя с вас, приятели.
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
September 2, 2018
http://www.writingis.fun/%D0%B2%D0%B5...
Издателство „Orange Books“, Брой страници: 464 стр.
Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите й. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето й. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота й.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.
13654135_1275083975835556_3336270614525226660_n
Най-най първо искам да благодаря на писателката за копието от книгата и специалното пожелание в нея! Също и горещи адмирации за „Четат ли двама“, които я включиха в първия BOPS – хубаво е да си подкрепяме българските автори.
След излизането на първия BOPS бях вече твърдо решена да захвана книгата (особено преди да завалят ревюта от другите читатели – пазим се от спойлери все пак). И така, не помня кога точно – май преди седмица я започнах. Трябва да си призная – поне при мен четенето вървеше доста бавно. А ако ме познавате добре, бавното четене означава, че нещо не е наред.
Ако още не сте я чели – накратко става въпрос за ‘вестители’ – и че нашата главна героиня Ксения Петрова е една от тях – това ще рече, че получава видения за минали, настоящи и бъдещи събития. За нейна защита бива отведена от София в Москва, където има други със сила като нейната. Там Ордена на Вестителите помага на друга специална раса с виденията си – Пазителите – които се грижат да спасят колкото се може повече хора от нападения от кръвожадни.
Накратко – две раси съществуващи заедно с хората, борещи се с всички сили срещу вампирите. Да ви звучи познато от някъде? Може и да сте се досетили, а може и да не сте – не ви ли напомня силно на историята от поредицата „Академия за вампири“? Надявам се, че не само на мен. Имаме Игор Алешкин, най-младия доказал себе си пазител, и Ксения – толкова приличащи на Дмитрий и Роуз, чиято любов също беше невъзможна.
Лично за себе си мога да кажа, че като усетих, че нещата вървят към комбинацията ‘вампири+Русия’ – директно си казах -„Ммм, това май не е книгата за мен.“ Намерих сили и продължих да чета, та така стигнах края, макар и трудно.
Ксения се държи като типичната инатлива и твърдоглава българка и на доста места в пряката реч ни се напомня – все пак е израснала в България, дори и след смъртта на родителите си. Все пак изрази като „отидохме на майната си“, някак успяха да ме накарат да се засмея. Това, че хлътна по Игор, който дойде чак в България да я намери, само за едно средно 3 дни – все още ми изглежда леко нелепо, ама какво ли знам аз…
Книгата всъщност не е толкова въртяща се около вампирите (които са си бая зловещи, не блестят хич!), а по-скоро около бъдещите могъщи сили на Ксения и колко специална по рода си е тя.
Като цяло книгата си имаше хубавите и интересни моменти, но при прочита усетих и нуждата на редакция; желанието да няма постоянно споменаване на имена през 2-3 реда в разговорите между героите (мисля, че така и няма да свикна, че повечето имена са типично руски; даже и на главната героиня) и просто част от използваните изрази ти се набиват натрапчиво в очите, защото си ги срещал вече доста пъти в почти всяка една любовна история.
Лично ми стана интересно какво ще последва в другите 2 книги – да разберем повече за силите на Ксения; какво всъщност означава, това че е избрана да види смъртта на най-силната вестителка; за семейството й; тайно все пак се надявам да намерят начин с Игор да бъдат заедно – макар на вестители и пазители да им е забранено да са заедно със закон… Такива неща – поне намира верни приятели и хора, на които да може да се довери въпреки всичко, което и се струпва на главата.
Силно се надявам Orange да видят потенциала в поредицата и най-сетне да ни зарадват с издаването на другите части – аз съм сигурна, че Цвети вече ги е написала и няма търпение и ние читателите да им се насладим. Мисля, че бих им дала шанс, макар и да не успях да стана супер голям фен на първата книга. Въпреки всичко съм на 100% зад българското творчество, защото знам, че имаме определено с какво да се гордеем.
Ако сте почитатели на „Академия ��а вампири“, като мен самата и ви харесват книги включващи битки, свръхестествен сюжет и една силна, но невъзможна любов и тъмни пророчества – това е вашето четиво!
Толкова от мен за сега – до следващата прочетена книга!
Давам на книгата 3/5 звезди
/Liked it/
Издателство „Orange Books“, Брой страници: 464 стр.
Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите й. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето й. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил, не само да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота й.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните, се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хората и вестителите.
„Вестители“ е първата книга от поредицата „Проклятието на Воронина“, в която авторът ни потапя в свят на мистерии и древни традиции, неочаквани обрати, приятелство, чест и една невъзможна любов.
13654135_1275083975835556_3336270614525226660_n
Най-най първо искам да благодаря на писателката за копието от книгата и специалното пожелание в нея! Също и горещи адмирации за „Четат ли двама“, които я включиха в първия BOPS – хубаво е да си подкрепяме българските автори.
След излизането на първия BOPS бях вече твърдо решена да захвана книгата (особено преди да завалят ревюта от другите читатели – пазим се от спойлери все пак). И така, не помня кога точно – май преди седмица я започнах. Трябва да си призная – поне при мен четенето вървеше доста бавно. А ако ме познавате добре, бавното четене означава, че нещо не е наред.
Ако още не сте я чели – накратко става въпрос за ‘вестители’ – и че нашата главна героиня Ксения Петрова е една от тях – това ще рече, че получава видения за минали, настоящи и бъдещи събития. За нейна защита бива отведена от София в Москва, където има други със сила като нейната. Там Ордена на Вестителите помага на друга специална раса с виденията си – Пазителите – които се грижат да спасят колкото се може повече хора от нападения от кръвожадни.
Накратко – две раси съществуващи заедно с хората, борещи се с всички сили срещу вампирите. Да ви звучи познато от някъде? Може и да сте се досетили, а може и да не сте – не ви ли напомня силно на историята от поредицата „Академия за вампири“? Надявам се, че не само на мен. Имаме Игор Алешкин, най-младия доказал себе си пазител, и Ксения – толкова приличащи на Дмитрий и Роуз, чиято любов също беше невъзможна.
Лично за себе си мога да кажа, че като усетих, че нещата вървят към комбинацията ‘вампири+Русия’ – директно си казах -„Ммм, това май не е книгата за мен.“ Намерих сили и продължих да чета, та така стигнах края, макар и трудно.
Ксения се държи като типичната инатлива и твърдоглава българка и на доста места в пряката реч ни се напомня – все пак е израснала в България, дори и след смъртта на родителите си. Все пак изрази като „отидохме на майната си“, някак успяха да ме накарат да се засмея. Това, че хлътна по Игор, който дойде чак в България да я намери, само за едно средно 3 дни – все още ми изглежда леко нелепо, ама какво ли знам аз…
Книгата всъщност не е толкова въртяща се около вампирите (които са си бая зловещи, не блестят хич!), а по-скоро около бъдещите могъщи сили на Ксения и колко специална по рода си е тя.
Като цяло книгата си имаше хубавите и интересни моменти, но при прочита усетих и нуждата на редакция; желанието да няма постоянно споменаване на имена през 2-3 реда в разговорите между героите (мисля, че така и няма да свикна, че повечето имена са типично руски; даже и на главната героиня) и просто част от използваните изрази ти се набиват натрапчиво в очите, защото си ги срещал вече доста пъти в почти всяка една любовна история.
Лично ми стана интересно какво ще последва в другите 2 книги – да разберем повече за силите на Ксения; какво всъщност означава, това че е избрана да види смъртта на най-силната вестителка; за семейството й; тайно все пак се надявам да намерят начин с Игор да бъдат заедно – макар на вестители и пазители да им е забранено да са заедно със закон… Такива неща – поне намира верни приятели и хора, на които да може да се довери въпреки всичко, което и се струпва на главата.
Силно се надявам Orange да видят потенциала в поредицата и най-сетне да ни зарадват с издаването на другите части – аз съм сигурна, че Цвети вече ги е написала и няма търпение и ние читателите да им се насладим. Мисля, че бих им дала шанс, макар и да не успях да стана супер голям фен на първата книга. Въпреки всичко съм на 100% зад българското творчество, защото знам, че имаме определено с какво да се гордеем.
Ако сте почитатели на „Академия ��а вампири“, като мен самата и ви харесват книги включващи битки, свръхестествен сюжет и една силна, но невъзможна любов и тъмни пророчества – това е вашето четиво!
Толкова от мен за сега – до следващата прочетена книга!
Давам на книгата 3/5 звезди
/Liked it/
March 20, 2022
Изобщо не съм очаквала да ми хареса толкова много! Не харесвам фентъзи (изключение правя само за Цвети ❤️) и се притеснявах да започна поредицата, защото ще е твърде твърде YA!
Огромна изненада! Хареса ми ужасно много! Нито за миг не ми бе скучно. Може би само първата глава ми беше тегава. Даже да си призная това ми е втори опит - първия път се отказах. Но след нея нещата се заплетоха и ме понесоха във вихър от приключения. Отделно фентъзи елементите са сведени до минимум - няма сто земи, светове, дарби и създания, кпето ми е супер досадно 🤣
Вмятам, че нищо не разбирам пт фентъзи, така че, не ме съдете строго.
Още една изненада за мен беше факта, че любовната история не ми беше лигава, а супер реалистична и доста романтична.
Изключително добре озвучена от Йоана Темелкова!
Огромна изненада! Хареса ми ужасно много! Нито за миг не ми бе скучно. Може би само първата глава ми беше тегава. Даже да си призная това ми е втори опит - първия път се отказах. Но след нея нещата се заплетоха и ме понесоха във вихър от приключения. Отделно фентъзи елементите са сведени до минимум - няма сто земи, светове, дарби и създания, кпето ми е супер досадно 🤣
Вмятам, че нищо не разбирам пт фентъзи, така че, не ме съдете строго.
Още една изненада за мен беше факта, че любовната история не ми беше лигава, а супер реалистична и доста романтична.
Изключително добре озвучена от Йоана Темелкова!
December 27, 2017
Оценка: 4,5
Така, обещах си да напиша ревю и ето, че го правя.
Първо, аз съм един от най-предубедените читатели, които можете да си представите. Имам си зона на комфорт, чувствам си се идеално в нея, претъпкана е с непрочетени книги и обикновено не експериментирам, а си вървя по начертаната линия. Една крачка извън тази зона на комфорт са българските автори. "Вестители" плахо направи тази крачка, пристъпи линията и сега трайно се е наместила вътре. Довела си е и приятели - "Пазители" и "Благословени", които търпеливо чакат да приключа със сесията и да ги изям на спокойствие.
Главната героиня е 19-годишна българка - Ксения. Животът и в България е застрашен от неподозирана заплаха, затова тя бяга (или по-скоро бива "заведена") в Москва, където открива тайно общество на вестители от пазители, към което се оказва, че и тя принадлежи.
Ксения се превърна в любима моя героиня. Не само в рамките на поредицата, ами изобщо. Тя има много трески за дялкане, избухлива е, агресивна, груба, дръпната - човек ще си каже, че това са лоши черти. Според мен обаче това са отличителните белези на един много силен характер, който тепърва ще се развива напред в поредицата.
И като казах "тепърва ще се развива", цялата идея на "Вестители" е да положи основите. Взаимоотношенията между героите са изградени изключително добре, без това да досади на читателя. Не се питаш "Ама чакай, те кога пък се влюбиха?!" например. Всеки ърбън фентъзи автор поема риска да попадне в капана на плоската любовна история. Случаят тук не е такъв, тъй като дълбочината в която са развити характерите на героите не го позволява. За пример давам "Двор от рози и бодли", където Маас беше обърнала твърде голямо внимание на вътрешния монолог на Фейра (състоящ се от "искам да нарисувам това" и "не мога да чета", вместо на толкова важната любовна история, за която се жертват животи и така нататък").
Четейки през цялото време си казвах "Боже, колко добре е написана тази книга". Като един истински традиционалист, на мен много ми харесаха препратките към православната църква. И нещото, което удари болезнена струна в моята душа беше "бягството" на Ксения в Москва. В книгата е обяснено, че и в България съществуват вестители и пазители, но не са сплотена общност и не желаят да си помагат, всеки гледа своето. Ксения не може да получи помощ тук, тук тя е сама. Вероятно целта просто е действието да се измести от София в Москва, но това ми направи голямо впечатление, тъй като е вярно, и всеки път в който се върна в България затвърждавам позицията си по този въпрос.
Единствено последните 100 страници ме затрудниха, тъй като не се случваше нищо съществено, затова съм махнала половин звездичка.
Така, обещах си да напиша ревю и ето, че го правя.
Първо, аз съм един от най-предубедените читатели, които можете да си представите. Имам си зона на комфорт, чувствам си се идеално в нея, претъпкана е с непрочетени книги и обикновено не експериментирам, а си вървя по начертаната линия. Една крачка извън тази зона на комфорт са българските автори. "Вестители" плахо направи тази крачка, пристъпи линията и сега трайно се е наместила вътре. Довела си е и приятели - "Пазители" и "Благословени", които търпеливо чакат да приключа със сесията и да ги изям на спокойствие.
Главната героиня е 19-годишна българка - Ксения. Животът и в България е застрашен от неподозирана заплаха, затова тя бяга (или по-скоро бива "заведена") в Москва, където открива тайно общество на вестители от пазители, към което се оказва, че и тя принадлежи.
Ксения се превърна в любима моя героиня. Не само в рамките на поредицата, ами изобщо. Тя има много трески за дялкане, избухлива е, агресивна, груба, дръпната - човек ще си каже, че това са лоши черти. Според мен обаче това са отличителните белези на един много силен характер, който тепърва ще се развива напред в поредицата.
И като казах "тепърва ще се развива", цялата идея на "Вестители" е да положи основите. Взаимоотношенията между героите са изградени изключително добре, без това да досади на читателя. Не се питаш "Ама чакай, те кога пък се влюбиха?!" например. Всеки ърбън фентъзи автор поема риска да попадне в капана на плоската любовна история. Случаят тук не е такъв, тъй като дълбочината в която са развити характерите на героите не го позволява. За пример давам "Двор от рози и бодли", където Маас беше обърнала твърде голямо внимание на вътрешния монолог на Фейра (състоящ се от "искам да нарисувам това" и "не мога да чета", вместо на толкова важната любовна история, за която се жертват животи и така нататък").
Четейки през цялото време си казвах "Боже, колко добре е написана тази книга". Като един истински традиционалист, на мен много ми харесаха препратките към православната църква. И нещото, което удари болезнена струна в моята душа беше "бягството" на Ксения в Москва. В книгата е обяснено, че и в България съществуват вестители и пазители, но не са сплотена общност и не желаят да си помагат, всеки гледа своето. Ксения не може да получи помощ тук, тук тя е сама. Вероятно целта просто е действието да се измести от София в Москва, но това ми направи голямо впечатление, тъй като е вярно, и всеки път в който се върна в България затвърждавам позицията си по този въпрос.
Единствено последните 100 страници ме затрудниха, тъй като не се случваше нищо съществено, затова съм махнала половин звездичка.
April 16, 2017
УАУ!
Историята, сюжетът, героите(особено мъжките персонажи,които са новите ми BAE-та) всичко е страхотно измислено и написано. Възхитени към от стила на писане,защото е точно този,който аз харесвам. Нямам абсолютно никакво търпение да прочета следващата книга и да разбера как продължава историята.
П.С. Давам 4 звезди, защото ако сега дам 5, сигурно ще трябва да дам на втората 100 звезди :D
Историята, сюжетът, героите(особено мъжките персонажи,които са новите ми BAE-та) всичко е страхотно измислено и написано. Възхитени към от стила на писане,защото е точно този,който аз харесвам. Нямам абсолютно никакво търпение да прочета следващата книга и да разбера как продължава историята.
П.С. Давам 4 звезди, защото ако сега дам 5, сигурно ще трябва да дам на втората 100 звезди :D
July 17, 2020
Страхотно начало на една интригуваща история, преплитаща всички детайли, които търся и очаквам в един роман.
July 16, 2017
Сигурно и аз като голяма част от вас подходих с една нотка на несигурност заради стереотипът, че книгата е на български автор. В началото на годината си поставих за цел да променя това и нямаше как да не включа книгата в списъкът ми, мога само да кажа, че не съжалявам, че го направих. Давам 4 звезди, но в ревюто ми ще обясня по-подробно какво харесах и кое една идея по-малко. Но за първа книга определено успя да ме спечели и задължително в най-скоро време трябва да си взема и втората, защото имам усещането, че ще е по-добра.
July 14, 2016
Ревю в блога: https://bookishipster.wordpress.com/2...
Иска ми се да ѝ дам хиляда звездички. Никога не бях предполагала, че български фентъзи роман ще ми хареса толкова много. "Вестители" не отстъпва по нищо пред романи като "Академия за вампири" и т.н., и дори ги достига и застава на едно ниво с тях. В някои случаи - дори надминава някои от тях. Още когато я започнах ме навя едно такова носталгично чувство по любимите ми поредици, което не ме напусна до края. Тази книга ми донесе щастие, тръпка, много топли усещания и голяма радост, че я намерих. Определено е книгата, която бях чакала дълго време, още когато завърших книгите на Ришел Мийд и копнеех за още истории с вампири, но далеч от изтъркания "Здрач", и много се радвам, че "Вестители" е българска. Цветелина Владимирова е създала едно бижу, което дълго ще остане в съзнанието ми и за което често ще си припомням с усмивка на уста и щастие в душата. Нямам никакво търпение за книга втора!!!!
Иска ми се да ѝ дам хиляда звездички. Никога не бях предполагала, че български фентъзи роман ще ми хареса толкова много. "Вестители" не отстъпва по нищо пред романи като "Академия за вампири" и т.н., и дори ги достига и застава на едно ниво с тях. В някои случаи - дори надминава някои от тях. Още когато я започнах ме навя едно такова носталгично чувство по любимите ми поредици, което не ме напусна до края. Тази книга ми донесе щастие, тръпка, много топли усещания и голяма радост, че я намерих. Определено е книгата, която бях чакала дълго време, още когато завърших книгите на Ришел Мийд и копнеех за още истории с вампири, но далеч от изтъркания "Здрач", и много се радвам, че "Вестители" е българска. Цветелина Владимирова е създала едно бижу, което дълго ще остане в съзнанието ми и за което често ще си припомням с усмивка на уста и щастие в душата. Нямам никакво търпение за книга втора!!!!
May 4, 2017
Добавих си новата версия. :)))
Оооооооо, любимата ми съвременна българска книга, официално!
Ревю:
https://wordpress.com/post/knijenblog...
Оооооооо, любимата ми съвременна българска книга, официално!
Ревю:
https://wordpress.com/post/knijenblog...
January 23, 2019
През 2018 от изд. „Orange Books” дойдоха някои от любимите ми за календарната година Young Adult заглавия – оригинални романи и дългоочаквани продължения, които окончателно затвърдиха безрезервната ми вяра в препоръките и издателските избори на Сав и Деси. И въпреки това, родната фентъзи трилогията „Проклятието на Воронина” остана недокосната от мен срамно дълго. Най-накрая обаче успях да наваксам! И понеже за разлика от дългогодишните почитатели на Цветелина Владимирова, аз прочетох книгите в комплект, мога да споделя свежи впечатления от вече завършената сага за ожесточената битка между вестители и вампири. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
May 28, 2016
По принцип не съм по българските творения, но тази книга може да ти скрие шапката много бързо- още от самото начало.
Резюмето ме улови в своята магия и то е главната причина да потъна в сюжета и в тялото на самата героиня.
За пръв път от 5 години насам чета нещо българско и колкото и да е странно, последното беше "Под игото", което, разбира се, тогава не успях да разбера и осмисля.
Та книгата всъщност е повече от добра, написана е от млада жена, която е само 9 години по-голяма от мен и това ме радва, защото е успяла да се всели в тялото и ума на 19-годишната Ксения Петрова и да опише всичко, преживяно от героинята си по наистина добър и успешен начин.
Няма нищо общо с изтърканата, за мен, идея на другата позната ми българска трилогия- "Кръв", "Душа" и К'вото-беше-там, а е далеч по-оригинална от нея и макар да не съм чела другата, мога да кажа, че е и далеч по-добра. Много по-добра. Наистина ми харесва. А на мен рядко ми харесват неща от родината.
Самата книга е написана свободно и не натоварващо. Тук ще трябва да ми се доверите, щом аз го казвам, защото прочетох всеки един ред от нея без да спирам и ако не я бях почнала вчера толкова късно, щях да я завърша на един ден. Описанията ги има, но не са така натоварващи, както при повечето книги. Има описания на заобикалящите я сгради, природна картина, на някои от нейните мисли, всъщност, на много от нейните мисли и завидно количество пряка реч, което още повече ми харесва, но пък не е и ощетена откъм описания за любителите на такива.
Всъщност, няма да се спускам в подробности и за разлика от друг път, няма да разкажа за съдържанието на книгата, няма да кажа абсолютно нищо, защото каквото и да кажа, то ще се окаже като голям спойлер за бъдещето на четивото ви, ако решите да прочетете книгата Самото заглавие е достатъчен спойлер.
Книгата е наистина добра, много ми хареса и тъкмо ме бе обхванала една такава носталгична вълна към нещо класическо- когато момичето научава за силите си и тръгва да ги открива и да ги усъвършенства...Просто...перфектно, отдавна не съм чела нещо подобно и самата Ксения е доста силен персонаж...и гневен...Понякога ми напомня на Роуз Хатауей от Академия за вампири, с тази разлика, че Ксения няма нищо общо с вампирите.
Това е поредица, на която е излязла само първата книга. Аз очаквам втората с нетърпение.
Оригинално ревю ТУК
Резюмето ме улови в своята магия и то е главната причина да потъна в сюжета и в тялото на самата героиня.
За пръв път от 5 години насам чета нещо българско и колкото и да е странно, последното беше "Под игото", което, разбира се, тогава не успях да разбера и осмисля.
Та книгата всъщност е повече от добра, написана е от млада жена, която е само 9 години по-голяма от мен и това ме радва, защото е успяла да се всели в тялото и ума на 19-годишната Ксения Петрова и да опише всичко, преживяно от героинята си по наистина добър и успешен начин.
Няма нищо общо с изтърканата, за мен, идея на другата позната ми българска трилогия- "Кръв", "Душа" и К'вото-беше-там, а е далеч по-оригинална от нея и макар да не съм чела другата, мога да кажа, че е и далеч по-добра. Много по-добра. Наистина ми харесва. А на мен рядко ми харесват неща от родината.
Самата книга е написана свободно и не натоварващо. Тук ще трябва да ми се доверите, щом аз го казвам, защото прочетох всеки един ред от нея без да спирам и ако не я бях почнала вчера толкова късно, щях да я завърша на един ден. Описанията ги има, но не са така натоварващи, както при повечето книги. Има описания на заобикалящите я сгради, природна картина, на някои от нейните мисли, всъщност, на много от нейните мисли и завидно количество пряка реч, което още повече ми харесва, но пък не е и ощетена откъм описания за любителите на такива.
Всъщност, няма да се спускам в подробности и за разлика от друг път, няма да разкажа за съдържанието на книгата, няма да кажа абсолютно нищо, защото каквото и да кажа, то ще се окаже като голям спойлер за бъдещето на четивото ви, ако решите да прочетете книгата Самото заглавие е достатъчен спойлер.
Книгата е наистина добра, много ми хареса и тъкмо ме бе обхванала една такава носталгична вълна към нещо класическо- когато момичето научава за силите си и тръгва да ги открива и да ги усъвършенства...Просто...перфектно, отдавна не съм чела нещо подобно и самата Ксения е доста силен персонаж...и гневен...Понякога ми напомня на Роуз Хатауей от Академия за вампири, с тази разлика, че Ксения няма нищо общо с вампирите.
Това е поредица, на която е излязла само първата книга. Аз очаквам втората с нетърпение.
Оригинално ревю ТУК
January 26, 2018
Relationship goals: "Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам" ❤
Боже! Господи! Уникална! Чудесно YA фентъзи и то от български автор - в началото може и да започна като за 3 звезди, но с всяка следваща дума, със засилване на действието и задълбочаване на героите, с разкриването на поредната тайна, с всяка следваща сцена с Ксения (която ми е личен фаворит между другото!) историята развиваше и изпълваше потенциала си на макс. И какъв край - подтиквана от Романова и аз побягнах... към втората книга в поредицата. Предчувствам, че в следващите дни няма да се спи.
*Малко спойлерче*
Признавам, че голяма част за силните ми емоции изигра забранената любов. Просто сърцето ми се къса за тия двамата. Къс-къс-къс 😥 И, кахъм, може ли и един Игор и за мен, моля?...
Боже! Господи! Уникална! Чудесно YA фентъзи и то от български автор - в началото може и да започна като за 3 звезди, но с всяка следваща дума, със засилване на действието и задълбочаване на героите, с разкриването на поредната тайна, с всяка следваща сцена с Ксения (която ми е личен фаворит между другото!) историята развиваше и изпълваше потенциала си на макс. И какъв край - подтиквана от Романова и аз побягнах... към втората книга в поредицата. Предчувствам, че в следващите дни няма да се спи.
*Малко спойлерче*
Признавам, че голяма част за силните ми емоции изигра забранената любов. Просто сърцето ми се къса за тия двамата. Къс-къс-къс 😥 И, кахъм, може ли и един Игор и за мен, моля?...
February 14, 2016
Тази книга предизвика истинска експлозия от чувства в мен. Наистина не очаквах толкова завладяваща история от автор занимаващ се по принцип с маркетинг. Цвети ти си страхотна! Към краят на книгата вече бях започнала че финалът ще е прекалено отворен, но желанията ми се сбъднаха. Не само краят беше страхотен, всичко те хваща за гушата от самото начало и не те пуска докато не приключих и с последното изречение. Толкова емоции, толкова екшън ако щете. Всичко си беше точно на мястото в точното време. Не просто с нетърпение очаквам продължението, аз направо ще полудея докато се докопам до него!
January 4, 2021
4,5 🌟
Леле леле леле...
Бих казала, че съм впечатлена. Единственото друго българско фентъзи, което съм чела са първите две книги от трилогията "Софийски магьосници" на Мартин Колев и те почти не могат да се мерят с "Вестители" на Цветелина Владимирова.
Купих книгата по препоръка на моя приятлка и определено не съм разочарована от избора си. Книгата е страхотна.
Едно ще кажа със сигурност - не очаквах да е за вампири. Ако някой е гледал/чел "Fallen" на Lauren Kate, тази книга много ще му допадне - свръхестествено срещу свръхестествено, автора съчетава магия, пророчество, неестествена сила и вампири в едно доста сполучливо фентъзи.
Имаше моменти, в които романтиката в книгата ми беше толкова лигава и нереална, че за малко да оставя книгата, но в крайна сметка фентъзи частта, разкритията накрая, всичко това спаси "Вестители" от ниска оценка от мен. А като казахме края - какъв обрат беше последната глава - в един момент имаме Ксения и Игор, а в следващия - Зоя, Юри, Майкъл и Наталия разнищват важно видение.
Определено съм впечатлена и с удоволствие ще продължа трилогията.
Леле леле леле...
Бих казала, че съм впечатлена. Единственото друго българско фентъзи, което съм чела са първите две книги от трилогията "Софийски магьосници" на Мартин Колев и те почти не могат да се мерят с "Вестители" на Цветелина Владимирова.
Купих книгата по препоръка на моя приятлка и определено не съм разочарована от избора си. Книгата е страхотна.
Едно ще кажа със сигурност - не очаквах да е за вампири. Ако някой е гледал/чел "Fallen" на Lauren Kate, тази книга много ще му допадне - свръхестествено срещу свръхестествено, автора съчетава магия, пророчество, неестествена сила и вампири в едно доста сполучливо фентъзи.
Имаше моменти, в които романтиката в книгата ми беше толкова лигава и нереална, че за малко да оставя книгата, но в крайна сметка фентъзи частта, разкритията накрая, всичко това спаси "Вестители" от ниска оценка от мен. А като казахме края - какъв обрат беше последната глава - в един момент имаме Ксения и Игор, а в следващия - Зоя, Юри, Майкъл и Наталия разнищват важно видение.
Определено съм впечатлена и с удоволствие ще продължа трилогията.
November 25, 2019
Добре, това ми е третият YA за годината и то все от млади родни авторки. Две признания:
1. Толкова много (цели 3) YA не съм чел за година и когато бях young adult, та какво ли ми стана сега, когато превалям към mid adult.
2. Интересът ми не е толкова към жанра, колкото към новите родни автори като цяло и в този си интерес подхождам без предразсъдъци към жанр, форма, обем и тнт.
Така подходих и тук и нито четох ревюта, нито нищо.
Тръгнах добре. Заприлича ми на начални сцени, с които може да започне всеки летен блокбъстър. Има екшън, има изненади и противоречия, има действие, динамика. Почти веднага започнаха да се вплитат и елементите, за които съм положително сигурен, че можеха да са по-добри. Диалозите, изгражданията, свръзките, обосновките, финесът. Когато дори стане дума за вампири (в случая "кръвожадни" и съвсем не са те в центъра) веднага си представям финеса на "Интервю с вампир", въобще Ан Райс и "Вампирски хроники". Да, асоциациите ми за тематиката са повече с Брам Стокър и един роман от края на XIX век, отколкото с twilight, moonlight, true blood, академии, подземни светове и каквито там светове се нароиха през последните 20 г. Вероятно успехът на Райс е виновен за тази вълна, но да се върнем към Владимирова. Тя ще да е имала нужда от кръвожадните по-скоро за да съществуват Вестители и Пазители. Динамиката е между тях, "играта" е между тях. До тук - добре. По-нататък ми се искаше повече изграждане и развитие, и пак изграждане и пак развитие, и по-малко чудене и колебание на героите.
Всъщност това е романтична драма с фентъзи елементи, докато същата формула обърната наобратно можеше да послужи по-добре. Но това е само моят прочит, докато виждам сега от останалите отзиви, че всичко си е послужило много добре. Все пак, дори и моят телевизор да е настроен на грешна програма, мога само да разкажа какво предават по нея.
Достоен труд, по който има какво още да се работи. И това е добре. Пиша всичко това с надеждата за стимулиране и дори нахъсване за още творческа работа.
Като споменах, че съм чел ревютата - бих искал да отбележа това на Temi Panayotova, което в много голяма степен се доближава до моя прочит и просто видях, че вече е написала неща, които иначе щях и аз да напиша.
Държа да отбележа, че историята има голям потенциал, който вероятно се разгръща в следващите книги, а доколкото разбирам това важи в голяма степен за Втората част.
Адмирирам усилията. Адмирирам те да продължават в следващи творби.
1. Толкова много (цели 3) YA не съм чел за година и когато бях young adult, та какво ли ми стана сега, когато превалям към mid adult.
2. Интересът ми не е толкова към жанра, колкото към новите родни автори като цяло и в този си интерес подхождам без предразсъдъци към жанр, форма, обем и тнт.
Така подходих и тук и нито четох ревюта, нито нищо.
Тръгнах добре. Заприлича ми на начални сцени, с които може да започне всеки летен блокбъстър. Има екшън, има изненади и противоречия, има действие, динамика. Почти веднага започнаха да се вплитат и елементите, за които съм положително сигурен, че можеха да са по-добри. Диалозите, изгражданията, свръзките, обосновките, финесът. Когато дори стане дума за вампири (в случая "кръвожадни" и съвсем не са те в центъра) веднага си представям финеса на "Интервю с вампир", въобще Ан Райс и "Вампирски хроники". Да, асоциациите ми за тематиката са повече с Брам Стокър и един роман от края на XIX век, отколкото с twilight, moonlight, true blood, академии, подземни светове и каквито там светове се нароиха през последните 20 г. Вероятно успехът на Райс е виновен за тази вълна, но да се върнем към Владимирова. Тя ще да е имала нужда от кръвожадните по-скоро за да съществуват Вестители и Пазители. Динамиката е между тях, "играта" е между тях. До тук - добре. По-нататък ми се искаше повече изграждане и развитие, и пак изграждане и пак развитие, и по-малко чудене и колебание на героите.
Всъщност това е романтична драма с фентъзи елементи, докато същата формула обърната наобратно можеше да послужи по-добре. Но това е само моят прочит, докато виждам сега от останалите отзиви, че всичко си е послужило много добре. Все пак, дори и моят телевизор да е настроен на грешна програма, мога само да разкажа какво предават по нея.
Достоен труд, по който има какво още да се работи. И това е добре. Пиша всичко това с надеждата за стимулиране и дори нахъсване за още творческа работа.
Като споменах, че съм чел ревютата - бих искал да отбележа това на Temi Panayotova, което в много голяма степен се доближава до моя прочит и просто видях, че вече е написала неща, които иначе щях и аз да напиша.
Държа да отбележа, че историята има голям потенциал, който вероятно се разгръща в следващите книги, а доколкото разбирам това важи в голяма степен за Втората част.
Адмирирам усилията. Адмирирам те да продължават в следващи творби.
April 3, 2017
Невероятна книга! Цветелина Владимирова е един нов изгряващ, талантлив български автор. Гордея се, че "Вестители" е написана от българка и се надявам да започне да се превежда и в чужбина. Просто цял свят трябва да види красивото слово на Цвети Владимирова!
Въпреки, че имах предположения какво ще се случи на финала, и те се сбъднаха, книгата по никакъв начин не ме разочарова. Караше ме да мисля, да чувствам и изпитвах перманентна наслада от всяко едно изречение в романчето.
Видях, че втората книжка е вече написана, така че нямам никакво търпение да прочета докрай историята на Ксения и Игор. Очаквам я с огромно нетърпение!
Въпреки, че имах предположения какво ще се случи на финала, и те се сбъднаха, книгата по никакъв начин не ме разочарова. Караше ме да мисля, да чувствам и изпитвах перманентна наслада от всяко едно изречение в романчето.
Видях, че втората книжка е вече написана, така че нямам никакво търпение да прочета докрай историята на Ксения и Игор. Очаквам я с огромно нетърпение!
April 20, 2018
Видео ревю: https://youtu.be/JbPAJgzZxus
Първото нещо, което ми идва на ум е- копирано, копирано, копирано. Нямаше никаква оригиналност в и��торията. Аз лично нямам проблем, когато авторите копират чужди истории, но естествено да са написани интересно. Тук този фактор го няма.
Първата част на книгата беше мъчение за четене. Не е реално колко абсурдни изречения имаше. В началото книгата е меко казано безинтересна и болезнена за четене.
Развитието на героите е нулево. Естествено Ксения е леко по-изгеадена от другите (то оставаше и да не е като се има предвид, че книгата е от първо лице). Игор е плоският любовен интерес, без който просто няма как. Що се отнася до Зоя, Майк и Юри имах чувството, че са набутани в историята колкото да ги има. Да не говорим за другите, третостепенни, герои, които изобщо не успях и да запомня.
Като за първа книга историята на вестителите, пазителите и благословените можеше да бъде много по детайлно обяснена. Все пак нов свят се гради, читателите се нуждаят от факти.
Няма да отричам, че имаше и някои забавни моменти. Уви, аз очаквах да се случи нещо неочаквано, а какво се случваше, винаги преди нещо да стане аз вече го бях предположил и то доста по-рано. Нито един от "обратите", ако изобщо мога да използвам тази дума, не ме изненада.
Любовта на Ксения и Игор беше нелепа. От началото на книгата както я отвлече и я набута в колата почнаха да й падат гащите (е падат, но чак в краяна книгата, което беше малоумно, като се има предвид, какво беше разбрала броени минути преди това). Щеше да е хубаво за разнообразие да вземе да се влюби в Майкъл.
Общо взето книгата е една нишка от очевидни, дразнещи, зле написани случки. Според мен с прогресеирането на книгата се забелязва развитието на стила на авторката, което няма да отрека. Надявам се втората книга да е по-добра.
П.С. за малко да забравя да спомена, колко смотана и досадна е тая простакеша Ксения. Нека само спомена, че през цялото време я наричах Фейра (може да се досетите защо).
Първото нещо, което ми идва на ум е- копирано, копирано, копирано. Нямаше никаква оригиналност в и��торията. Аз лично нямам проблем, когато авторите копират чужди истории, но естествено да са написани интересно. Тук този фактор го няма.
Първата част на книгата беше мъчение за четене. Не е реално колко абсурдни изречения имаше. В началото книгата е меко казано безинтересна и болезнена за четене.
Развитието на героите е нулево. Естествено Ксения е леко по-изгеадена от другите (то оставаше и да не е като се има предвид, че книгата е от първо лице). Игор е плоският любовен интерес, без който просто няма как. Що се отнася до Зоя, Майк и Юри имах чувството, че са набутани в историята колкото да ги има. Да не говорим за другите, третостепенни, герои, които изобщо не успях и да запомня.
Като за първа книга историята на вестителите, пазителите и благословените можеше да бъде много по детайлно обяснена. Все пак нов свят се гради, читателите се нуждаят от факти.
Няма да отричам, че имаше и някои забавни моменти. Уви, аз очаквах да се случи нещо неочаквано, а какво се случваше, винаги преди нещо да стане аз вече го бях предположил и то доста по-рано. Нито един от "обратите", ако изобщо мога да използвам тази дума, не ме изненада.
Любовта на Ксения и Игор беше нелепа. От началото на книгата както я отвлече и я набута в колата почнаха да й падат гащите (е падат, но чак в краяна книгата, което беше малоумно, като се има предвид, какво беше разбрала броени минути преди това). Щеше да е хубаво за разнообразие да вземе да се влюби в Майкъл.
Общо взето книгата е една нишка от очевидни, дразнещи, зле написани случки. Според мен с прогресеирането на книгата се забелязва развитието на стила на авторката, което няма да отрека. Надявам се втората книга да е по-добра.
П.С. за малко да забравя да спомена, колко смотана и досадна е тая простакеша Ксения. Нека само спомена, че през цялото време я наричах Фейра (може да се досетите защо).
June 5, 2017
Ксения все още се опитва да се възстанови от шока след убийството на родителите й, когато в живота й се появява тайнствен непознат и я изправя пред множество въпросителни. Кръвожадните идват за нея и единствения й шанс е да замине с Игор Алешкин за Москва и да продължи живота си в таен орден. Там тя ще е в безопасност и ще бъде сред други като нея. Така започва нейното пътуване към самата нея; така малко по малко се разбулват мистерии, свързани с нейната същност и произход; така се заражда една забранена любов; така Ксения разчупва стереотипите.
Мога да пиша много за историята, но колкото повече споделям, толкова повече ще отнемам от удоволствието на читателите да се потопят сладко в нея.
В началото бях доста предубедена, особено докато четях първата глава. Нещо в нея не ми достигна, но след това бях тотално засмукана от историята. На някои моменти пряката реч ми идваше в повече, но ми беше толкова интересно, че обръщах страниците с голямо вълнение и тръпка.
" Вестители" е първата книга от " Проклятието на Воронина". Тя е завладяваща, увлекателнa, изпълнена с емоции и мистерия. Написана е с много фантазия и действие. Творбата на Цветелина Владимирова не отстъпва по нищо на световно- известните и наложилите се романи в този жанр. Препоръчително четиво за любителите на YA и мистерии. Убедена съм, че ще бъде оценена високо от всеки фен, който е дръзнал да я разгърне.
Мога да пиша много за историята, но колкото повече споделям, толкова повече ще отнемам от удоволствието на читателите да се потопят сладко в нея.
В началото бях доста предубедена, особено докато четях първата глава. Нещо в нея не ми достигна, но след това бях тотално засмукана от историята. На някои моменти пряката реч ми идваше в повече, но ми беше толкова интересно, че обръщах страниците с голямо вълнение и тръпка.
" Вестители" е първата книга от " Проклятието на Воронина". Тя е завладяваща, увлекателнa, изпълнена с емоции и мистерия. Написана е с много фантазия и действие. Творбата на Цветелина Владимирова не отстъпва по нищо на световно- известните и наложилите се романи в този жанр. Препоръчително четиво за любителите на YA и мистерии. Убедена съм, че ще бъде оценена високо от всеки фен, който е дръзнал да я разгърне.
January 7, 2018
За да съм честна, имах високи очаквания за книгата, тъй като попаднах на страшно много хубави ревюта. Не, че очакванията ми не бяха оправдани, но и не и не бях тотално впечатлена (това е разбира се, преди да прочета другите две книги - о боже мой!, Пазители и Благословени направо ми разказаха играта).
Вестители е много добре изградена история с много голям потенциал за развитие (и само кака се развива!). Героите са много правдоподобни, можеш да намериш себе си във всеки един от тях и това, винаги е добре, защото можеш да се оприличиш на тях и започва да ти пука за тях. Въпреки, че е така нареченото "ърбан фентази", в което нещо магично се случва в нашия, обикновен свят (което значи, че няма много изграждане на свят), всичко е точно обяснено, разбираш "правилата" и "терминологията". В същото време ми харесва как нищо не ти е поднесено на тепсия, а разбираш в последствие нещата. Натрупва се напрежение и искаш да четеш повече и да разбереш повече.
На мен лично, в първата книга най-много ми харесаха героите и тяхната "лична" драма. Въпреки, че си мислех, че съм преодоляля трепета по "главната-гериня-се-влюбва-в-красивия-мистериозен-мъж-който-я-спасява-и-с-който-й-е-забранено-да-бъде" сценарий, това най-много ме привлече във Вестители. Не, че не ми беше интересно за Ксения и произхода й и за това какво се случва, кой какъв е и така нататък. Напротив! Въпросите с тези видения и Пророчицата (леле, колко въпроси имах за тая Пророчица), кой е предател и кой е на нейна страна са, така да се каже, главното действие и е страшно инетерсно. Аз, просто, като всяко 23 момиче си паднах по Игор (кхм кхм Цвети, доста подло да изградиш такъв герой) и ви казвам с всяка изминала глава бях - къде е, появява ли се пак, това той ли е. Та да, малко засрамващо.
Знам, че все още има някаква догма, така да се каже, като се спомене думата с "в" в някоя юношеска литература. Мен лично не ме плаши, аз прочетох големото "З" много отдавна, когато бях може би на 14 и съм останала с хубави спомени. А и да си кажа направо, тук вампирите са лоши и никой не се влюбва в тях - дишаме! Така, че спокойно хора, няма да се разочаровате! А, има и още някакви приказки, които съм слушала, че Вестители им няпомня на Академия за вампири или Реликвите на смъртните. На мен лично по нищо не ми прилича на Реликвите. Ксения е много по-добър керой от Клеъри и Игор е много по-голям мъж от Джейс (не само на години). Не че не харесах Реликвите, просто не харесах героите там. А относно Академията, единственото по което ми приличаше на нея беше "привкуса", ако така мога да се изразя. Чувството, което изпитвах четейки я. Не беше лошо, аз много харесвам Академията. Придаваше на Вестители нещо повече. Без да се лъжем, това е първата книга на Цвети и стила на писане има още за ошифроване (само четете натаък хора, другите две книги са направо на светлинни години) и е напълно нормално "вкуса" на стила на писане да напомня на нечий друг. Няма нищо лошо в това! Затова и казвам, че това само помогна на Вестители.
Не знам още какво да кажа. Аз лично съм много щастлива, че я прочетох. Много съм горда, че има такива книги на българския пазар с балгарско име на корицата! Сега, няма нужда да казвам, ако ви харесва еди коя си книга, ще ви хареса и тази. Всичко си е въпрос на вкусове, но това си е ърбан фентъзи, първата книга е по юношеска, следващите са по-зрели, така, че всеки сам на свой гръб си избира какво да чете и какво може да му хареса. Героите са невероятни, историята е страхотна, а ако продължите да четете, повярвайте, всички съмнинея, дали ви е харесала или не, излитат със скоростта на светлината. Благодаря на Цвети, че е била също толкова смела като героите си и е написала тази поредица и на Orange Books, че са осъществили мечтата й да я види по книжарниите.
Вестители е много добре изградена история с много голям потенциал за развитие (и само кака се развива!). Героите са много правдоподобни, можеш да намериш себе си във всеки един от тях и това, винаги е добре, защото можеш да се оприличиш на тях и започва да ти пука за тях. Въпреки, че е така нареченото "ърбан фентази", в което нещо магично се случва в нашия, обикновен свят (което значи, че няма много изграждане на свят), всичко е точно обяснено, разбираш "правилата" и "терминологията". В същото време ми харесва как нищо не ти е поднесено на тепсия, а разбираш в последствие нещата. Натрупва се напрежение и искаш да четеш повече и да разбереш повече.
На мен лично, в първата книга най-много ми харесаха героите и тяхната "лична" драма. Въпреки, че си мислех, че съм преодоляля трепета по "главната-гериня-се-влюбва-в-красивия-мистериозен-мъж-който-я-спасява-и-с-който-й-е-забранено-да-бъде" сценарий, това най-много ме привлече във Вестители. Не, че не ми беше интересно за Ксения и произхода й и за това какво се случва, кой какъв е и така нататък. Напротив! Въпросите с тези видения и Пророчицата (леле, колко въпроси имах за тая Пророчица), кой е предател и кой е на нейна страна са, така да се каже, главното действие и е страшно инетерсно. Аз, просто, като всяко 23 момиче си паднах по Игор (кхм кхм Цвети, доста подло да изградиш такъв герой) и ви казвам с всяка изминала глава бях - къде е, появява ли се пак, това той ли е. Та да, малко засрамващо.
Знам, че все още има някаква догма, така да се каже, като се спомене думата с "в" в някоя юношеска литература. Мен лично не ме плаши, аз прочетох големото "З" много отдавна, когато бях може би на 14 и съм останала с хубави спомени. А и да си кажа направо, тук вампирите са лоши и никой не се влюбва в тях - дишаме! Така, че спокойно хора, няма да се разочаровате! А, има и още някакви приказки, които съм слушала, че Вестители им няпомня на Академия за вампири или Реликвите на смъртните. На мен лично по нищо не ми прилича на Реликвите. Ксения е много по-добър керой от Клеъри и Игор е много по-голям мъж от Джейс (не само на години). Не че не харесах Реликвите, просто не харесах героите там. А относно Академията, единственото по което ми приличаше на нея беше "привкуса", ако така мога да се изразя. Чувството, което изпитвах четейки я. Не беше лошо, аз много харесвам Академията. Придаваше на Вестители нещо повече. Без да се лъжем, това е първата книга на Цвети и стила на писане има още за ошифроване (само четете натаък хора, другите две книги са направо на светлинни години) и е напълно нормално "вкуса" на стила на писане да напомня на нечий друг. Няма нищо лошо в това! Затова и казвам, че това само помогна на Вестители.
Не знам още какво да кажа. Аз лично съм много щастлива, че я прочетох. Много съм горда, че има такива книги на българския пазар с балгарско име на корицата! Сега, няма нужда да казвам, ако ви харесва еди коя си книга, ще ви хареса и тази. Всичко си е въпрос на вкусове, но това си е ърбан фентъзи, първата книга е по юношеска, следващите са по-зрели, така, че всеки сам на свой гръб си избира какво да чете и какво може да му хареса. Героите са невероятни, историята е страхотна, а ако продължите да четете, повярвайте, всички съмнинея, дали ви е харесала или не, излитат със скоростта на светлината. Благодаря на Цвети, че е била също толкова смела като героите си и е написала тази поредица и на Orange Books, че са осъществили мечтата й да я види по книжарниите.
February 22, 2021
Притежавам „Вестители“ на Цветелина Владимирова от няколко години, но така и не стигнах до прочитането й, за съжаление. Спомням си, че я купих по времето, когато сякаш всички говореха за нея, а поредицата все още не беше довършена. Изглежда това беше новият литературен young-adult хит, при това от българска авторка! Знаете обаче как е, когато желанието да прочетеш голямо количество книги далеч надхвърля реалното време, което можеш да отделиш за четене.
Ето тук идва на помощ Сторител, който ми помага да „прочета“ много повече книги, отколкото иначе бих имала време. Мога например да мия чинии и да слушам книги и заклевам се, аудиокнигите са едно от най-яките неща в живота ми, не знам защо толкова време отказвах да слушам книги. Ето така всъщност най-накрая се запознах с началото на историята на Ксения.
„Вестители“ е първа книга от трилогията „Проклятието на Веронина“, последвана от „Пазители“ и „Благословени“ за финал.
Цветелина Владимирова бързо ни вкарва в действието, като още съвсем в началото Ксения бива отвлечена, от което следва низ от невероятни събития, които преобръщат живота й. Ако до скоро тя е била обикновено момиче, с обикновен живот, то скоро осъзнава, че нищо от това не е и не може повече да бъде вярно за нея.
Ксения бива отвлечена от Игор и макар че първоначално се бори срещу това посегателство над нейната особа, скоро разбира, че той го е направил, за да я предпази. И без сама да знае защо, му се доверява. Започва да вярва на нещата, които той й разказва за себе си и за нея самата и да навързва към тях логически събитията от живота си. Като това, че виденията й не са случайни и че тя е Вестител, принадлежащ на каста от вестители по цял свят, а той самият е Пазител, който се грижи хората и вестителите да са в безопасност от кръвожадните.
От тук насетне на Ксения й предстои да разбере много неща за себе си. Като например от къде произлиза дарбата й. Или пък защо най-значимата пророчица се свързва с нея в последния си час. Или кой е причинил смъртта на родителите й. Въпросите, които изникват, са далеч повече от отговорите, които тя получава. Но постепенно започва да разплита загадката на живота си, когато заминава за Русия заедно с Игор, за да може да се обучава за Вестител.
Цялостния замисъл на историята ми допадна. Темата за вампирите сякаш е неизчерпаем извор на идеи и авторката е успяла да изгради интересна митология, свързана с кръвожадните, вестителите и пазителите, които са неизменно вплетени и взаимосвързани.
Не харесах обаче Ксения и не бих могла да кажа, че харесах някой от останалите персонажи. Разбирам защо тя е такава, каквато е и защо гневът й е движещата й сила, но въпреки това реакциите й ми се струваха преекспонирани и твърде прибързани в повечето случаи. Всъщност, нито един от героите не ми се стори задълбочен като образ.
Едно от нещата, които категорично не ми допаднаха в романа, е твърде избързаната привързаност на Ксения към Игор. Ситуацията, в която тя попадна, започнала с отвличането и преминала в разкриване на истини, които звучат твърде фантастично, за да са истина, не предполагат влюбване кажи-речи от втори поглед. Взаимоотношенията между Ксения и Игор ми се струваха твърде натрапчиво интимни, предвид всичко, което се случваше на двамата и с което трябваше да се сблъскат, най-вече тя.
Въпреки това обаче, оценявам света, изграден от Цветелина Владимирова, като интересен и изпълнен с любопитни елементи, като съм сигурна, че в следващите две книги както света, така и героите ще претърпят важни промени и ще бъдат разкрити още от мистериите, вплетени в тях, а още много въпроси ще намерят своите отговори, така че съвсем скоро ще изслушам и „Пазители“, за да разбера какво предстои да се случи с Ксения.
Ето тук идва на помощ Сторител, който ми помага да „прочета“ много повече книги, отколкото иначе бих имала време. Мога например да мия чинии и да слушам книги и заклевам се, аудиокнигите са едно от най-яките неща в живота ми, не знам защо толкова време отказвах да слушам книги. Ето така всъщност най-накрая се запознах с началото на историята на Ксения.
„Вестители“ е първа книга от трилогията „Проклятието на Веронина“, последвана от „Пазители“ и „Благословени“ за финал.
Цветелина Владимирова бързо ни вкарва в действието, като още съвсем в началото Ксения бива отвлечена, от което следва низ от невероятни събития, които преобръщат живота й. Ако до скоро тя е била обикновено момиче, с обикновен живот, то скоро осъзнава, че нищо от това не е и не може повече да бъде вярно за нея.
Ксения бива отвлечена от Игор и макар че първоначално се бори срещу това посегателство над нейната особа, скоро разбира, че той го е направил, за да я предпази. И без сама да знае защо, му се доверява. Започва да вярва на нещата, които той й разказва за себе си и за нея самата и да навързва към тях логически събитията от живота си. Като това, че виденията й не са случайни и че тя е Вестител, принадлежащ на каста от вестители по цял свят, а той самият е Пазител, който се грижи хората и вестителите да са в безопасност от кръвожадните.
От тук насетне на Ксения й предстои да разбере много неща за себе си. Като например от къде произлиза дарбата й. Или пък защо най-значимата пророчица се свързва с нея в последния си час. Или кой е причинил смъртта на родителите й. Въпросите, които изникват, са далеч повече от отговорите, които тя получава. Но постепенно започва да разплита загадката на живота си, когато заминава за Русия заедно с Игор, за да може да се обучава за Вестител.
Цялостния замисъл на историята ми допадна. Темата за вампирите сякаш е неизчерпаем извор на идеи и авторката е успяла да изгради интересна митология, свързана с кръвожадните, вестителите и пазителите, които са неизменно вплетени и взаимосвързани.
Не харесах обаче Ксения и не бих могла да кажа, че харесах някой от останалите персонажи. Разбирам защо тя е такава, каквато е и защо гневът й е движещата й сила, но въпреки това реакциите й ми се струваха преекспонирани и твърде прибързани в повечето случаи. Всъщност, нито един от героите не ми се стори задълбочен като образ.
Едно от нещата, които категорично не ми допаднаха в романа, е твърде избързаната привързаност на Ксения към Игор. Ситуацията, в която тя попадна, започнала с отвличането и преминала в разкриване на истини, които звучат твърде фантастично, за да са истина, не предполагат влюбване кажи-речи от втори поглед. Взаимоотношенията между Ксения и Игор ми се струваха твърде натрапчиво интимни, предвид всичко, което се случваше на двамата и с което трябваше да се сблъскат, най-вече тя.
Въпреки това обаче, оценявам света, изграден от Цветелина Владимирова, като интересен и изпълнен с любопитни елементи, като съм сигурна, че в следващите две книги както света, така и героите ще претърпят важни промени и ще бъдат разкрити още от мистериите, вплетени в тях, а още много въпроси ще намерят своите отговори, така че съвсем скоро ще изслушам и „Пазители“, за да разбера какво предстои да се случи с Ксения.
March 11, 2017
Имах нуждата да прочета отново тази книга, имах нуждата отново да се потопя в този невероятен свят не само, защото скоро ще имам възможността да прочета продължението на книгата, а и защото просто имах нуждата да се потопя в познат сюжет.
-------------------------------------------------
Отдавна някоя книга не ме карала да отлагам съня, въпреки че знам, че на другия ден съм на училище. А тази книга го направи с лекота. Нямах търпение да я прочета, защото книгата е меко казано вълнуваща. Факта, че книгата е написана от българска авторка, книга написана на български засилва още повече възхитата ми от книгата. Историята е интересна и интригуваща, караща ме да не отделям поглед от книгата, изпълнена с герои, които ме накараха да изживявам всичко с тях, да се вълнувам, напрягам и забавлявам с тях.
Страхотно книга, просто страхотна.
-------------------------------------------------
Отдавна някоя книга не ме карала да отлагам съня, въпреки че знам, че на другия ден съм на училище. А тази книга го направи с лекота. Нямах търпение да я прочета, защото книгата е меко казано вълнуваща. Факта, че книгата е написана от българска авторка, книга написана на български засилва още повече възхитата ми от книгата. Историята е интересна и интригуваща, караща ме да не отделям поглед от книгата, изпълнена с герои, които ме накараха да изживявам всичко с тях, да се вълнувам, напрягам и забавлявам с тях.
Страхотно книга, просто страхотна.
This entire review has been hidden because of spoilers.
December 15, 2017
4.5
Ухуууу
Харесах ВСИЧКО. Историята, героите, обратите бяха невероятни. Започвам веднага втората
Ухуууу
Харесах ВСИЧКО. Историята, героите, обратите бяха невероятни. Започвам веднага втората
January 22, 2018
Започнах тази книга с доста високи очаквания след всички ласкави приказки, които са се изприказвали из виртуалното пространство по неин адрес, но останах доста много разочарована. Идеята на романа ми допада, но за тия 450 страници не се случва почти нищо интересно. Тъкмо да се стигне до някакво развитие и хоп, героите изпадат в някакви любовни драми, които се разтягат до безкрайност в супер дълги диалози, в които предъвкват едни и същи неща по няколко пъти, само че с различни думи. Образът на Ксения също не ми допадна особено. До последно не се разбра какво точно иска.. постоянно се самосъжалява, драматизира, мени си мненията и настроенията със скоростта на светлината. Непоследователна е, както и самата история, която пък от своя страна е доста предвидима. Много, много силно се надявам в следващите книги действително да се случи нещо съществено и да ме изненада приятно.
February 6, 2021
За да бъда безкраино честен точната оценка за книгата ми е 4,5* . Имаше моменти които не ми харесах, но те са много малко.
Цялостната идея е добра. Новият поглед над вампирите или както авторката ги нарича кръвожадните на мен много ми допада. Нещото което не ми хареса беше това, че очаквах малко повече действие в България. Действието в началото докато Ксения и Игор са в София ми се развива супер бързо. Искаше ми се малко повече да се задържът тука, а какво стана натовария в багажника и хайде в Бургас за малко и после летим за Москва. До тук с "лошото". След кажането им в Москва аз вече бях УоУ ... описанието на града, на Палатата, на героите всичко е страхотно. Чесно да си призная имаше много моменти в които очаквах да се случи нешо, защото ми се струваше предсказуемо, но НЕ хахаха. Най-любимият ми персонаж се оказа Зоя. Това червенокосо,досадно и в началото леко противно(не визоално, а по начинът по който се държи) момоче за мен е най-израстващият образ. Много ми хареса, че финалът на книгата е свързан точно с нея. Браво! Нямам търпение да започна книга втора!
Цялостната идея е добра. Новият поглед над вампирите или както авторката ги нарича кръвожадните на мен много ми допада. Нещото което не ми хареса беше това, че очаквах малко повече действие в България. Действието в началото докато Ксения и Игор са в София ми се развива супер бързо. Искаше ми се малко повече да се задържът тука, а какво стана натовария в багажника и хайде в Бургас за малко и после летим за Москва. До тук с "лошото". След кажането им в Москва аз вече бях УоУ ... описанието на града, на Палатата, на героите всичко е страхотно. Чесно да си призная имаше много моменти в които очаквах да се случи нешо, защото ми се струваше предсказуемо, но НЕ хахаха. Най-любимият ми персонаж се оказа Зоя. Това червенокосо,досадно и в началото леко противно(не визоално, а по начинът по който се държи) момоче за мен е най-израстващият образ. Много ми хареса, че финалът на книгата е свързан точно с нея. Браво! Нямам търпение да започна книга втора!
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 7, 2017
Все още не съм сигурна какво да мисля. Сюжетът е безкрайно интересен, но описанията понякога са твърде дълги и дори ненужни, както и диалозите. Цялата идея около вестители, пазители и кръвожадни ни предлага нещо по-различно, а Ксения наистина е изградена като силна личност. Но не почувствах никаква връзка между нито един от героите, особено между Ксения и Игор. И все пак не мога да оставя книгите след този финал.
January 18, 2018
Преди някой да каже нещо, по скалата на Goodreads 3* означава, че ми е харесала. Така си и беше.
Даже ако не ми беше казан автора едва ли щях да кажа, че е от България, тъй като е доста добро като ниво. Но очакванията ми за българските автори не са и толкова високи. Имам много предубеждения.
"Вестители" се оказа нещо много добре направено. Разбира се, има още накъде да се развие, но като за начало - става. Всички казват за връзката ѝ с "Академия за вампири" - Ами аз стигнах повече от половината и чак тогава се заех да се вглеждам повече в историята да видя какво е толкова еднаквото. Идеята е оригинална поне за мен, донякъде. Игор е далеч от Дмитрий, а Ксения няма нищо общо с Роуз. Сега ако тръгна да накъсвам всичко на парчета със сигурност ще видя откъде е това сравняване. Но аз гледам да не го правя, защото изглежда нечестно спрямо книгата. И какво като е взета идеята - превърната е в нещо ново и различно. Пък и честно винаги се радвам, когато история се развива в Русия. Първият плюс е именно от там. Другото, което ми промени мнението беше краят - страхотен завършек! Не го очаквах, тъй като след драмата на Ксения и Игор се бях съвсем отчаяла.
Сега за героите ...
Ксения - започна добре. Българка, което е още по-добре. Обаче някакси очаквах да покаже повече характер и сила. А, тя се вайкаше през половината време и се заяждаше с всеки. Тъкмо да започне да ми се променя и мнението, и айде пак стане нещо. Очаквам да се превърне в една силна героиня и да започне да прави нещо смислено във втората книга.
Игор - ем, описанието напомня на Дмитрий, ама този тук е по-стар, от което се очаква да проявява повече разсъдък. Държеше се на моменти като тинейджър. Не съм фенка на прекалено сериозните персонажи, в които животът е битка и закрила.
Зоя - с нетърпение очаквах да се "запозная" с нея. Тя донесе цвят в историята. Благодаря на авторката, че я е създала. Притежава всички качества, които харесвам в женските персонажи.
Юри и Майк са още едно чудесно допълнение, което разтоварва сериозната обстановка.
В реалния живот, а и в книгите уважавам хора, които хем знаят кога да се забавляват и да се шегуват, а от друга страна да са сериозни, когато се изисква от тях.
Хареса ми как нещата се разкриваха и развиваха едно по едно. Исках да видя повече действие свързано с живота на вестителите и пазителите, а не любовта да е на преден фон. Е, преживях го.
Обаче нямаше как да не се ядосам на Игор и неговото нежелание да научи Ксения да се бие. Кога ще стане нормално момичето да рита задници и да е "Джеки Чан" по-добър от момчетата в книгите?
Виждам обаче, че това отива твърде в отрицателна посока, но не мога да си замълча. Честна съм с всички. Разбирам, че и това е първата книга на авторката. Ако аз напиша някога книга и е наполовина толкова добра - ще се радвам много.
Накратко ми харесаха следните неща:
~ въпреки някои моменти, героите хич не са слаби. Надявам се да сритат и някой друг задник в следващите книги. Зоя, ти си моето момиче! :д
~ стилът е приятен за четене, не е тежък, няма кой знае какви дълги и отегчителни описания, за да забравиш какво се случва;
~ Става въпрос за действие, което се развива в Русия. Само по себе си това е достатъчно да я прочетете, ако сте фенове на държавата.
~ лично аз досега не бях попадала на тези две дарби да работят заедно. Винаги са ми били като някак отдалечени. Но пък наистина се получава нещо интересно и смислено от работата им.
Ако се чудите кое да е следващото ви четиво и искате нещо ново, дайте шанс на книгата. Премахнете си предубежденията, че като авторката е българка значи е лошо. Бих казала, че има книги на чужди автори, които са далеч по-зле. :)
Даже ако не ми беше казан автора едва ли щях да кажа, че е от България, тъй като е доста добро като ниво. Но очакванията ми за българските автори не са и толкова високи. Имам много предубеждения.
"Вестители" се оказа нещо много добре направено. Разбира се, има още накъде да се развие, но като за начало - става. Всички казват за връзката ѝ с "Академия за вампири" - Ами аз стигнах повече от половината и чак тогава се заех да се вглеждам повече в историята да видя какво е толкова еднаквото. Идеята е оригинална поне за мен, донякъде. Игор е далеч от Дмитрий, а Ксения няма нищо общо с Роуз. Сега ако тръгна да накъсвам всичко на парчета със сигурност ще видя откъде е това сравняване. Но аз гледам да не го правя, защото изглежда нечестно спрямо книгата. И какво като е взета идеята - превърната е в нещо ново и различно. Пък и честно винаги се радвам, когато история се развива в Русия. Първият плюс е именно от там. Другото, което ми промени мнението беше краят - страхотен завършек! Не го очаквах, тъй като след драмата на Ксения и Игор се бях съвсем отчаяла.
Сега за героите ...
Ксения - започна добре. Българка, което е още по-добре. Обаче някакси очаквах да покаже повече характер и сила. А, тя се вайкаше през половината време и се заяждаше с всеки. Тъкмо да започне да ми се променя и мнението, и айде пак стане нещо. Очаквам да се превърне в една силна героиня и да започне да прави нещо смислено във втората книга.
Игор - ем, описанието напомня на Дмитрий, ама този тук е по-стар, от което се очаква да проявява повече разсъдък. Държеше се на моменти като тинейджър. Не съм фенка на прекалено сериозните персонажи, в които животът е битка и закрила.
Зоя - с нетърпение очаквах да се "запозная" с нея. Тя донесе цвят в историята. Благодаря на авторката, че я е създала. Притежава всички качества, които харесвам в женските персонажи.
Юри и Майк са още едно чудесно допълнение, което разтоварва сериозната обстановка.
В реалния живот, а и в книгите уважавам хора, които хем знаят кога да се забавляват и да се шегуват, а от друга страна да са сериозни, когато се изисква от тях.
Хареса ми как нещата се разкриваха и развиваха едно по едно. Исках да видя повече действие свързано с живота на вестителите и пазителите, а не любовта да е на преден фон. Е, преживях го.
Обаче нямаше как да не се ядосам на Игор и неговото нежелание да научи Ксения да се бие. Кога ще стане нормално момичето да рита задници и да е "Джеки Чан" по-добър от момчетата в книгите?
Виждам обаче, че това отива твърде в отрицателна посока, но не мога да си замълча. Честна съм с всички. Разбирам, че и това е първата книга на авторката. Ако аз напиша някога книга и е наполовина толкова добра - ще се радвам много.
Накратко ми харесаха следните неща:
~ въпреки някои моменти, героите хич не са слаби. Надявам се да сритат и някой друг задник в следващите книги. Зоя, ти си моето момиче! :д
~ стилът е приятен за четене, не е тежък, няма кой знае какви дълги и отегчителни описания, за да забравиш какво се случва;
~ Става въпрос за действие, което се развива в Русия. Само по себе си това е достатъчно да я прочетете, ако сте фенове на държавата.
~ лично аз досега не бях попадала на тези две дарби да работят заедно. Винаги са ми били като някак отдалечени. Но пък наистина се получава нещо интересно и смислено от работата им.
Ако се чудите кое да е следващото ви четиво и искате нещо ново, дайте шанс на книгата. Премахнете си предубежденията, че като авторката е българка значи е лошо. Бих казала, че има книги на чужди автори, които са далеч по-зле. :)
March 12, 2022
Неочаквано, но ми хареса. Бях подготвена за всякакви варианти, поради противоречивите мнения и може би затова се оставих на действието без да мисля твърде много. Книгата е градско фентъзи за пророчици, вестители, вампири и пазители.
Ксения загубва родителите си и изпада в шок. С нея започват да се случват странни неща, което я плаши. Спасена е от Игор Алешкин, пазител и защитник на слабите от кръвожадните. Двамата заминават за Москва, където Ксения ще се подготви да стане вестител, а Игор ще я пази от вампири. Но нещата не са толкова прости, както на пръв поглед. Интригите в двореца, битката с кръвожадните и разцъфването на една любов ще поставят младата вестителка пред неочаквани изпитания и избори.
Ксения ми хареса като образ, макар в началото да ме дразнеше. Постепенно тя се изяви като момиче с характер, което винаги отговаря на място с точните думи, но сякаш беше гневна през цялото време. Този гняв обаче беше впрегнат предимно в защита на приятелите и себе си от интригите в двореца. Авторката явно си е харесала образа на Ксения, защото Игор ми беше малко мъглив като характер и по-встрани от всичко случващо се. Неусетно стана тяхното влюбване, не можах да усетя кога се случи това. Даже накрая той произнесе думите: „Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам“, но не останах много убедена в любовта им.
Въпреки всичко това книгата ми хареса и с интерес ще прочета и следващите две от поредицата. Ще ми е любопитно как ще се развие действието и ще видя дали съм права в предположенията си кой прави интригите в двореца. Надявам се, че и любовта им ще е по-пламенна и силна.
Ксения загубва родителите си и изпада в шок. С нея започват да се случват странни неща, което я плаши. Спасена е от Игор Алешкин, пазител и защитник на слабите от кръвожадните. Двамата заминават за Москва, където Ксения ще се подготви да стане вестител, а Игор ще я пази от вампири. Но нещата не са толкова прости, както на пръв поглед. Интригите в двореца, битката с кръвожадните и разцъфването на една любов ще поставят младата вестителка пред неочаквани изпитания и избори.
Ксения ми хареса като образ, макар в началото да ме дразнеше. Постепенно тя се изяви като момиче с характер, което винаги отговаря на място с точните думи, но сякаш беше гневна през цялото време. Този гняв обаче беше впрегнат предимно в защита на приятелите и себе си от интригите в двореца. Авторката явно си е харесала образа на Ксения, защото Игор ми беше малко мъглив като характер и по-встрани от всичко случващо се. Неусетно стана тяхното влюбване, не можах да усетя кога се случи това. Даже накрая той произнесе думите: „Обичам те и не мога да си спомня какво е да не те обичам“, но не останах много убедена в любовта им.
Въпреки всичко това книгата ми хареса и с интерес ще прочета и следващите две от поредицата. Ще ми е любопитно как ще се развие действието и ще видя дали съм права в предположенията си кой прави интригите в двореца. Надявам се, че и любовта им ще е по-пламенна и силна.
Displaying 1 - 30 of 119 reviews