What do you think?
Rate this book
Врати
Поезия.
54 pages, Hardcover
Published January 1, 1986
About the author
Георги Борисов
16 books1 followerГеорги Борисов е български поет, есеист и публицист, издател, главен редактор на списание „Факел“, преводач от руски, френски и английски, член на българския ПЕН център.
Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“ (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1994). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). От началото на 2009 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“
Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“ (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1994). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). От началото на 2009 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 16, 2019
Балада за пълнолунието
Преди да дойде есента
и лятото да си отиде,
по спуканите керемиди
луната слиза на света:
клепач в тополата подпре
и го загледа като птица,
а котешката ѝ зеница
очите му ще издере.
(И става
тази нощ
тогава
най-подозрителната нощ.
Луната мрачно управлява
притихналата си държава
и свети бяла като нож.
В седефената ѝ мъгла
щурците пеят възкачени
по най-високите стебла,
преди да рухнат овъглени,
безкрили и обезглавени
из окосените поля;
докато в празните легла
реките вените си режат
и хич не щат да забележат
как тъпо биволите стенат
между ярема и остенът
срещу водата придошла.)
И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре,
луната яростно напича
издъненото му седло
и корена си той отсича
с едно разлистено крило.
...Преди да дойде пролетта
и зимата да си отиде,
по спуканите керемиди
човекът слиза на света
и в розовата му слана
петите си отупва боси...
А в шепата си празна носи
две-три пшеничени зърна.
Преди да дойде есента
и лятото да си отиде,
по спуканите керемиди
луната слиза на света:
клепач в тополата подпре
и го загледа като птица,
а котешката ѝ зеница
очите му ще издере.
(И става
тази нощ
тогава
най-подозрителната нощ.
Луната мрачно управлява
притихналата си държава
и свети бяла като нож.
В седефената ѝ мъгла
щурците пеят възкачени
по най-високите стебла,
преди да рухнат овъглени,
безкрили и обезглавени
из окосените поля;
докато в празните легла
реките вените си режат
и хич не щат да забележат
как тъпо биволите стенат
между ярема и остенът
срещу водата придошла.)
И замирисва на море
човекът в угарите тъмни
и синурите им бездънни
оставя друг да дооре,
луната яростно напича
издъненото му седло
и корена си той отсича
с едно разлистено крило.
...Преди да дойде пролетта
и зимата да си отиде,
по спуканите керемиди
човекът слиза на света
и в розовата му слана
петите си отупва боси...
А в шепата си празна носи
две-три пшеничени зърна.
Displaying 1 of 1 review