„Ще се върна“. Тези прости думи, произнесени от Дъглас Макартър, са не само обещание, а определят и един от най-емблематичните моменти във военната му кариера. Казва ги през 1942 г. след поражението на Съединените щати във Филипините и те прозвучават като клетва, съчетала неговите упоритост и чувство за дълг. В тези обикновени думи проличава и сложният характер на Макартър: лидер с големи амбиции, чиято кариера е белязана както от стратегическите му успехи, така и от противоречивите му решения. Често описван като провокативна и авторитарна личност, той оставя дълбока следа във военната и политическата история на XX век.