Градска самодива

by Симона Панова

Потопете се в нова мрачна и вълшебна приказка за самодиви, караконджули и орисници от авторката на „Змей закрилник“ Симона Панова!

Кой ти втълпи, че си от добрите?

Изминала е половин година от кръвопролитната битка за съдбата на Видин. Страховитите последствия обаче тепърва се развихрят. Караконджули нахлуват в света на живите, вдигат мъртъвци от гробовете и пируват със страховете на оцелелите.

И преди съм виждал такива очи. Вещаят беда.

Глогарят Явор пристига във Видин с мисия: да спре нашествието на твари от Оня свят. Опитният ловец на вампири трябва да си сътрудничи със Срацимира – самодива по неволя, решена да запази ежедневието си на смъртна, макар то все повече да ѝ се изплъзва. Дали споделеният им интерес към тежката музика е достатъчен, за да се сработят?

По остър ръб вървиш. Ветровит. Отровен.

Провокиран от случая на Вяра – млада жена, която твърди, че бащата на нероденото ѝ дете е змей, психиатърът Орлин се впуска в задълбочено разследване, което го принуждава да подложи на съмнение цялото си познание за света и дори собствения си разсъдък.

Аз единствен знаех какво наистина се случи. Но ако кажех на някого, щях да се вкаменя.

Нишките на съдбите им се преплитат във вихър от събития. Ще обуздае ли Явор развилнелите се вампири и собствените си страхове? Ще опази ли Срацимира илюзията за нормален живот, в която се е вкопчила така отчаяно? Ще разбули ли Орлин загадката на Вяра и тайнствения ѝ змей?

Търсил си ме. Ето че ме намери.

Макар да е първа част от нова поредица, „Градска самодива“ разкрива някои ключови детайли от сюжетите на „Змей закрилник“ , „Змей побратим“ и „Змей омайник“ . Моля, обърнете внимание на това, ако все още не сте прочели трилогията, а имате намерение да го направите.

512 pages, Paperback

Published August 28, 2025

About the author

Родена съм през 1992 във Видин. Израснах край Дунава, из величествените сенки на "Баба Вида" и приказните улички на "Калето". Оттогава обожавам легендите.

Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.

Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.

Instagram: simona.panova.vida.samodiva

Reviews

[darra.reads · Rating 5 out of 5]

Симона Панова отново е сътворила една много специална магия.

В началото много се притеснявах - толкова много герои, толкова много съдби, питах се как ще успее да ги преплете, дали няма някъде да се скъса тази нишка, защото да имаш толкова много герои винаги крие голям риск. Но авторката се е справила повече от брилянтно.

Винаги, когато чета историите на Симона ме обзема една много приятна носталгия, която ми стопля душата. Тук пак се случи същото, но по един по-различен начин - припомних си истории от детството, с които ме плашеха като малка. Бродници , плътеници, караконджули.

И звездата на книгата се казва Явор - глогар :) За мен той засенчи всички останали. Без Йордан, разбира се! И да, любимият ми змей се появява в историята ❤️

И на финала на книгата се почувствах измамена, ограбена. От един змей, наш познайник, които аз недолюбвам. И това за мен си беше удар под кръста 🤯

Признавам си на моменти историята ме тригърна, защото засяга две неща, от които изпитвам панически ужас. И това определено засили емоциите в мен.

И след такъв финал… единственото нещо, което ми остана да попитам е… КОГА? Кога ще дойде следващата история? Романтичката в мен иска да разбере ще имаме ли любов? Щастлива!

[Reading Trolls · Rating 4 out of 5]

Още от самото начало книгата ми навя спомени за „Ловците на сенки“ на Касандра Клеър. Симона Панова е превърнала Видин в арена на вампири и върколаци, но е вплела и елементи от българския фолклор като караконджулите. Харесва ми, че във всяка следваща книга тя успява да добави нови и нови фентъзи елементи към света и да разширява конфликта.

Въпреки това, от средата нататък темпото рязко замира – историята се проточва, без да се случва нещо съществено. Голямото ми разочарование обаче е липсата на химия между двойките.

Отново последните 20% от романа са наситени с екшън и неочаквани обрати. Финалната битка е напрегната и до голяма степен компенсира по-бавния среден сегмент. Панова за пореден път не се колебае да жертва герои, дори тези, които вече са спечелили симпатиите на читателите.

[Ralitsa Koleva · Rating 5 out of 5]

Каквото и да кажа за "Градска самодива" ще ми се стори малко и постно. Макар поредицата за Змейовете да ми е легнала на сърце, не мога да отрека, че в новата си книга Симона пише още по-увлекателно, още по-истински и още по-поглъщащо.

Отново ни води уверено из родния фолклор преплитайки го умело с днешно време и модерния ритъм на града. Историята за градската самодива ни залива с аромати, вкусове, емоции и звуци. Аз се разхождах из уличките на Видин заедно с Явор и Срацимира, преживявах терзанията на Вяра и Орлин и устата ми се пълнеше със слюнка пред творенията на Николина.

Естествено не минахме и без кратката поява на вече познати и обикнати герои, които бутнаха едно рамо на новите попълнения и ги оставиха да светят със собствена светлина.

Обичам книгите на Симона не просто, защото са увлекателни, динамични и поглъщащи. Обичам ги, защото ме карат да научавам повече и за нашия фолклор, за който срам не срам не знам много. Ако и вие сте като мен и в читателските ви души все пак гори любопитство, знам че ще се потопите без да се замислите в този омаен свят на глогари, караконджоли, вампири, орисници и върколаци. С техния фолклорен вариант, наситеност и богатство.

Другото, което ми допадна е, че Симона е успяла да избегне припокриването на характери. Не е уловила просто онзи чар на Йордан и да го пресъздаде в нов герой, умело е създала Явор, пълна противоположност на всички ни познати герои до сега.

Голямо браво за този бисер в родното фентъзи, който ни дава от всичко по малко, от история, през любов, до битки и сълзи, така както само Симона Панова го може

[Eleonora Staykova-Misheva · Rating 5 out of 5]

Реалната ми оценка е по-скоро 4.5, но книгата има толкова достойнства, че всичко под 5🌟 за мен е кощунство.

Подобно на "Змей закрилник" и "Градска самодива" ми потръгна малко бавно. Бих казала първите 50% от книгата, макар да бяха изпъстрени с динамични моменти, на места ми се влачиха :/
Имаше обаче прекрасна зимна атмосфера, а Видин отново е жив, пъстър и уютен през авторовите очи.

Но! Втората половина на книгата ме отвя, а последните 100 стр прекарах като залепена за романа. Спеше ми се неимоверно много, но с воля и тъп инат прокуждах съня, защото бе по-важно за мен да видя какво ще стане. И да. Стана тя каквато стана 😁

Първа книга от поредица (общо 4 мисля?) и няма как, конфликтът се заплита, има много битки, обрати, напрежение и... Загуби. Още в книга 1 Симона не се свени да убие любимия ми герой. И то.. Съдбата му бе доста жестока. Как можа, Симонка?! Все едно да убиеш Мат Донован 🥲
Както и да е. Много ми е интересно как нашите герои ще излязат от тази каша. Засега нещата са много мрачни.
Някои добре познати любимци се показаха за кратко като Йордан, Зора, Яна. Другите по-скоро бяха споменати. Но присъстваха.

Тук научаваме още за юдите и самодивите, но също срещаме караконджули, плътници (вампири), бродници (прото вампири), върколаци (които не се превръщат във вълци!), глогари. Изключително пъстро, а героите бяха много живи и... Истински.
Една сюжетна линия много ми напомни на историята на Гералт от Ривия и Сирила от поредицата на Анджей Сапковски "Вещерът". Любопитно беше.

Прекрасно написано градско фентъзи от един изключително талантлив и взискателен към себе си писател. Простл Симона Панова продължава да надгражда и да надскача себе си. А аз тръпна за книга 2. Също, за книга 3 и 4 😁

[София Първанова · Rating 5 out of 5]

Че се влюбих в змейовете, влюбих се.

Че заради Йордан съм змейничава от месеци, змейничава съм.

Ама наистина не очаквах, че книга ще ме накара да настръхна не веднъж, а ДВА пъти. И макар рядко да пускам ревюта тук, този път няма как да пропусна.

Симона Панова е надскочила себе си (отново), връщайки ни обратно на видинските улици и хвърляйки ни директно в обувките на не друг, а на най-невероятно странната самодива, която можете да си представите. Но въпреки това ще я обикнете с всички нейни дребни странности, неизбежно е.

Явор? Той е перфектната смес от добро и лошо момче, чакайте - не - мъж, във всеки един смисъл на думата. Глогар, посветил живота си на убийството на плътеници, който в крайна сметка може би намира смисъл на живота си и цел на дните си (нощите вече са ясни - бродници и плътеници). Но, за съжаление, ще разберем в предстоящите книги на Симонка.

Има още двама герои, които няма да спомена, но тяхното пътешествие не е по-малко вълшебно от това на Срацимира - градската самодива - и Явор, глогарят.

Не мисля, че, въпреки всички прочетени книги, речникът ми е достатъчно богат да опиша любовта, която изпитвам към стила на писане на авторката, към свежия й вкус за музика, вплетен умело в героите и из страниците й, лист по лист, както и с неописуемо дълбоките мъжки персонажи, които изгражда. Не че женските не са такива, напротив, но змейския блясък и глогарския мрак успяват да потулят всички останали в блажено забвение.

Приятно четене на тази невероятна история на вас, а аз отивам да си плача тихичко в ъгъла, че следващата книга не ме чака вкъщи в библиотеката.

[Петя · Rating 5 out of 5]

Една тревога имам само - как ще изчакаме следващата книга 😥

[Галина Ганова · Rating 5 out of 5]

„Градска самодива“ е роман, който съчетава уют и разтърсваща сила, и именно в това се крие неговата уникалност.
Симона Панова умело вплита българския фолклор в съвременна градска среда и така създава свят, който е едновременно магичен и близък. Караконджули, самодиви, юди и орисници не са само сенки от легенди, а герои със своя плът, характер и избори. Това прави книгата толкова завладяваща – защото митовете оживяват и започват да дишат редом с читателя.
Стилът на авторката е изключително образен. Тя не просто описва, а рисува – с метафори, които превръщат всеки детайл в усещане. Това е една от причините книгата да създава толкова силна атмосфера: читателят не наблюдава, а преживява.
Героите са изградени с дълбочина и внимание към нюансите. Те са многопластови, със своите слабости и силни страни, и именно в това се крие чарът им – изглеждат истински. Динамиката между тях носи напрежение, топлина и човешки момент на облекчение дори в най-мрачните ситуации.
„Градска самодива“ е роман, който показва, че уютът и болката могат да съществуват едновременно. Уют – защото светът е топъл и познат чрез фолклора. Болка – защото залозите са високи, а историята не се страхува да бъде смела. Именно тази комбинация прави книгата за мен не просто любима за годината, а една от най-любимите ми изобщо.

[Preslava Peneva · Rating 5 out of 5]

❃ Портите на Оня свят са открехнати. Видин, градът на магията и домът на легендите, се превръща в свърталище на ужаси.
❃ Кръволок, предводителят на караконджулите, повежда своята страховита свита към царството на живите, за да утоли жаждата си за човешки страхове. "Покажи ми от какво се боиш, за да те опозная истински.", нашепва той на жертвите си, вдигайки мъртъвци от вечния им сън, за да ги превърне в кръвосмучещи бродници.
❃ Градът е на път да бъде превзет отвътре под натиска на ордите неживи. А в тази неравна битка Видин разчита на отзовавалите се на тревогата глогари - умели ловци на вампири, чиито колове от глог са прицелени право в сърцето на злината.
❃ Така самодивата Срацимира, новопосветена и все още отказваща да се раздели с градския си начин на живот, ще се окаже принудена да си сътрудничи с глогаря Явор, да го допусне в педантично подредения си стерилен малък свят, в който няма предвидено място за външни хора. А Явор ще пристъпи в студения самодивски дом, носещ на гърба си бремето на тежко минало и още по-тежко настояще, опитващ се да убеди себе си, че е от добрите, и криещ ръцете си в джобовете, защото под ноктите им винаги стоят червено-черните следи от кървавия му занаят.
❃ Междувременно доктор Орлин Лилов, психиатър по професия и емпат по сърце, се опитва да разплете случая на Вяра - пациентка, която е обявена за психично болна, понеже твърди, че в утробата си носи детето на змей. Човек на науката, но и имащ вяра в живото слово на фолклорните легенди, Орлин смело прави крачка в непознатото, в полето на ирационалното, което ще го принуди да повярва във всичко, което някога е смятал за невъзможно.
❃ Докато Явор се бори със собствените си страхове и невъзможните чувства, които предизвиква белокосата самодива в душата му, докато Срацимира отчаяно се опитва да съхрани крехкия си вътрешен баланс и белия цвят на одеждите си, докато Орлин се състезава със стихиите на свръхестественото, въоръжен единствено с доброто си сърце и томчета поезия, докато Вяра копнее за нечия вяра, се заформя поредната битка за Видин. Вече многократно оцелявал пред нападенията на смъртни и безсмъртни врагове, този път не се знае дали градът ще се събуди някога същият.

❃ Обожавам книгите на Симона Панова още от първата ѝ творба - "Змей закрилник", - а трилогията ѝ е безспорно най-любимото ми българско фентъзи. Винаги съм вярвала, че книгите могат да бъдат убежище. Не бях предполагала обаче, че мога да обикна някой книжен свят така, както обикнах вълшебния Видин. Тук магията е във всяко вдишване, а от описанията на всяко местенце дъха такъв уют, че читателят се потапя напълно в книгите и заживява заедно с героите.
❃ В "Градска самодива" отново поемаме по познатите ни улици - "Витоша", "Градинска", "Цар Асен". Отново крачим покрай Паметника на Съпротивата, Филхармонията, Еничар капия, квартал "Калето". Отново посещаваме бара под Стамбол капия, отново се срещаме със знаменитата му безсмъртна клиентела.
❃ Този Видин обаче е различен. Някой е забравил да светне уличното осветление, безгрижно е оставил входната порта отключена, и сега в тъмното се е притаила, чакаща в мълчалива засада, самата Смърт.
❃ Историята между страниците тук е тъмна, кървава, жадно хранеща се със страха, който предизвиква. Съзнанията, в които читателят има привилегията да гостува, са обагрени в черните нюанси на травми, фобии, несигурности. Тук дори и раменете на "добрите" са прегънати под тежестта на вината, дори и техните ръце са оцапани в лепкаво алено.
❃ Определено най-силната книга на Симона Панова, поне засега! Стилът на писане е още по-изящен, атмосферата (крехко балансираща на ръба на магичното и ужасяващото) е умело изплетена, а персонажите са толкова противоречиви и сложни характери, осъзнаващи собствената си счупеност, но и идеалистки борещи се срещу обречеността, че моментално влизат под кожата на читателя.
❃ Всички звездички на света за първата част от самодивската тетралогия, нямам търпение да прочета още!

[Andrian Georgiev · Rating 5 out of 5]

⚠️ В това ревю може да има потенциални спойлери. Четете на собствена отговорност.

Ако трябва да сравня трилогията за Змейовете с началото на тази четирилогия, бих го направил така: Змейовете вървят като тежко македонско хоро – равномерно, напоително, стабилно в ритъма си, без да бърза, дори когато става дума за битки. Градска самодива, напротив, се хвърля като лудешко ситно влашко хоро – вихрено и истерично, с въртеливост, която буквално те замайва. В средата има момент на почивка – оркестърът (тоест, целият състав от герои) спира за глътка въздух, танцьорите отпочиват, а накрая всички отново се втурват в ситно шопско хоро. Точно тази енергия и динамика отличава книгата. И ще съм съвсем честен – намерих тук идеи, които ми харесаха повече, отколкото в Змейовете. Това е знак за израстването на Симона Панова – писателка, която обогатява и усъвършенства стила си, и която вече се утвърждава като автор, оставящ истинско наследство.

Но да обърнем внимание на сюжета.
Събитията се развиват шест месеца след битката за Видин. Градът още носи белезите на кръвопролитията, но нови ужаси се надигат – караконджули нахлуват в света на живите и всяват страх. Тогава във Видин пристига глогарят Явор – ловец на вампири, който трябва да овладее нашествието. Пътят му се преплита със Срацимира – самодива по неволя, отчаяно опитваща се да запази нормалността. В същото време психиатърът Орлин се сблъсква с мистериозен случай – Вяра, млада жена, която твърди, че е бременна от змей. Така различните линии се събират във вихър от напрежение, страх и тайни.

Тук идва и един от най-силните избори на авторката – тя изтласква екшъна на преден план, а любовните отношения поставя на втори. И това, според мен, е правилната посока. Вече ми е омръзнало от еднотипното „тя го погледна, той я докосна“ – клише, което заливат съвременното роментъзи. Панова избягва това с финес. Тя не позволява на Мира и Явор да стигнат до онази банална сцена, в която чаршафите се омачкват „по стандарт“. Вместо това любовната линия е поднесена деликатно, в зародиш, с напрежение и уважение.

Истински красиво обаче е отношението между Орлин и Вяра. Там любовта е представена по толкова чист и елегантен начин, че на човек му се приисква да изживява нещо подобно всеки месец – дълбоко, искрено, без пошлост и без клишета. Това е писане, което буди емоция.

Ще призная още нещо – обикновено страдам за героите, които умират. Цъкам, кахъря се, връщам се мислено към тях. Но тук за първи път преживях обратното. Орлин беше изграден като истински таран – човек, който трябва да пробие стената, да отвори пътя и после да падне. Смъртта му не отнема, а завършва – тя е смислена, заслужена, дори необходима. И това е майсторство – да създадеш герой, който да бъде обичан, но чиято гибел да бъде възприета като естествена и правилна.

Няма как да не спомена и отношението на Панова към героите от Змейовете. Тя спокойно можеше да ги остави в миналото, да си „изтръска брашното от ръцете“, както се казва, защото те вече си свършиха работата. Но тя направи обратното – върна ги с уважение. Рая, Тони, Лили, Яна, Йордан – всички те се появяват тук, макар и във вторични роли. И това е направено елегантно: старите герои не засенчват новите, а ги подкрепят, както опитни актьори, които отстъпват сцената на младите и с умиление ги наблюдават как прохождат. Това е жест, който показва уважение към читателя и към самия свят, който Симона създаде.

Финалът на Градска самодива е портал, а не край. Той ни оставя на прага на следващото, чакайки с нетърпение да видим какво ще направи Константина във втората част. Ако Змейовете бяха стабилната основа, то Градска самодива е вече смелият танц – вихрен, пълен с риск, но и с увереност. Симона Панова не просто разказва истории – тя кани читателя на хоро, в което всеки следващ такт те въвлича по-дълбоко.

[Dessi Toncheva (DT) · Rating 5 out of 5]

6⭐️ Ето, така се прави! Мога да обобщя “Градска самодива” като: магична, тъмна, сладка, горчива, наситена, пълна, смислена, красива, емоционална, близка и завладяваща.

Тази книга е безупречна по всички параметри, по които оценявам четивата си:

Магическият свят, продължение на този от Змейската трилогия, но доста надграден (тук се фокусираме върху караконджули, вампири, върколаци и глогари) е наситен, смислен и предразполага желание да се изгубиш в него;

Сюжетът е обмислен, изпипан и увлекателен, нишките му се преплитат и свързват (дори най-тежките моменти имаха смисъл общия контекст);

Прозата, е красива, достатъчно описателна, за да създаде живи образи и достатъчно поетична, за да напълни душата; На едно място даже се разсмях на глас, което не очаквах. Симона Панова определено се е разгърнала способностите си още повече.

Героите са много, разнообразни, реалистични и симпатични; Няма повтарящи се образи, нито с предните книги, нито в тази, но някак всеки, дори най-епизодичните персонажи се усещат завършени и истински, със смислени емоционални терзания, които намират своето развитие. Истинско майсторство!

На мен лично, тактът на историята много ми допадана: имаше бавни отрязъци, в които можех да се насладя на света (това работи само с добър свят и проза), и спиращи дъха напрегнати моменти.

Усещането в историята определено е по-тъмно от Змейската трилогия, по-пораснало (тук все пак героите са възрастни и си личи). С вампирите, върколаците и рок музиката, някак си напомня на Supernatural, но пак остава толкова типично българско, от фолклорните елементи, през чисто житейските. Има елементи на трилър, на слоу бърн роментъзи, на драма, на детективка история, дори на уютно фентъзи. Преплитащите се сюжети успяват да докоснат пълна палитра от човешки емоции, от най-романтичното нещо, което някога съм чела (тортата!) до някои от най-тежките, сърцеразбиващи сцени, през страшни, напрегнати и през уютни, ежедневни моменти (последните ми бяха любими).

Както винаги страничните елементи на Симона Панова като плейлист, шевици, Видин (винаги любим герой в нейните романи), са черешката на тортата.

И най-вече, всичко това е сякаш поръсено с шипка магия, с нещо, неописуемо с думи, което разтапя сърцето.

Мога да кажа още много за отделните теми, герои и елементи, за това как са ми повлияли, но ще оставя да ги откриете сами. Приятно четене!

[Mariela Bankova · Rating 5 out of 5]

4,5 звезди Много ми харесва стила на авторката. Думите й те носят леко през повествованието и те омагьосват. Действието започва бавно, запознаване с героите и историята и след това те връхлита. Толкова много нови герои, преплетени един в друг. А краят те оставя с нетърпение за още ( знае кога да свърши книгата). Този път смъртта на важните герои беше сякаш на място- нямаше как по друг начин да се развие действието, не като тази на Владо, която ме разтърси и ако и аз бях самодива щях да стана юда. Нямам търпение за следващите книги.

[Daniela Atanasova · Rating 5 out of 5]

Четях и се чувствах едновременно у дома и в приказка. Благодаря за прекрасното преживяване❤️

[Martina Krasteva · Rating 5 out of 5]

4.5☆

[Kalina Georgieva · Rating 5 out of 5]

Направо ме отвя! Много по-силно начало от змейовете, но се чувствам на тръни след финалните страници… Искам втора част!