Мрак се спуска над планетата Хаксан, превърнала се в арена на титаничен сблъсък между мразените и низвергнати мутанти и членовете на могъща секта с пъклени цели и неясни мотиви. Мегаполисът Унтерщат се оказва в окото на бурята, оплетен в мрежа от кроежи и задкулисни машинации. Конфликтът заплашва да прерасне в междупланетна война, която може да потопи цялата галактика в кръв.
Каква е връзката между отвлечен учен, изучаващ черните дупки, мистериозна книга, написана от полудял вещер и тайнствена машина, появила се на върха на най-високия небостъргач в Унтерщат?
Ако има някой, който би могъл да напипа нишката и да разреши загадката, това несъмнено е Бънк Ромеро, но детективът има свои собствени демони, срещу които трябва да се изправи.
Емил Минчев е роден в София. Завършил е Първа английска гимназия и Софийския университет. Превел е над 50 книги от английски език, сред които творби на Артър Конан Дойл, Оскар Уайлд, Брам Стокър, Джейн Остин, Маргарет Мичъл, Мери Шели, Шарлот Бронте, Ръдиард Киплинг, Р. Л. Стивънсън и др. Автор е на девет романа, три сборника с разкази, аудиосериал, статии по проблеми на изкуството и един киносценарий.
Emil Minchev was born in Sofia, Bulgaria and has published nine novels in his native country, ranging from horror to sci-fi and everything in between. He has also translated more than fifty books from English into Bulgarian, among them Arthur Conan Doyle's Hound of the Baskervilles, Margaret Mitchell's Gone with the Wind, Bram Stoker's Dracula, F. Scott Fitzgerald’s The Great Gatsby, Jane Austen's Emma, Mary Shelly's Frankenstein, Diana Wynne Jones’s Castle in the Air and Guillermo Del Toro’s The Fall. In 2018 his horror novella Children of the Night was included in the collection Dracula: Rise of the Beast and in 2019 his first collection of short stories, A Coffinful of Nightmares, was published on Amazon, followed in 2022 by his second, Insides.
Уха! Какъв финал на поредицата само! Брутален и емоционален. Не е лесно да държиш ниво цели ШЕСТ книги, а още по-трудно е всяка следваща да е по-добра от предишната. Бурни аплодисменти за Емил Минчев.
Не е като да нямаше неща, които не ми допаднаха, но бяха по-скоро в графа лични предпочитания и незначителни подробности.
Много не понасям размиването на гледната точка и прескачането от главата на един герой, в главата на друг през няколко изречения. Особено когато генерално историята не е водена от така наречения всевиждащ разказвач. Имаше и няколко момента, където прескачах описанията, защото според мен не допринасяха с нищо съществено. Имаше и някакви моменти, в които не се връзвах вече колко е опасно за героите, предвид как и от какви ситуации се измъкваха. Накрая обаче напражението беше отлично натрупано, както подобава за силен финал.
Хареса ми, че имахме гледни точки различни от тези на Бънк. Не че той ми беше станал скучен, но е приятно да видя нещата и от други посоки, след като толкова дълго съм съпреживявала с героите.
Света с всяка следваща книга ставаше все по-богат и интересен. Очарователна мешавица от култури, заигравки с поп културата, деведесетарска носталгия и дори вярвам нарочна пародийност/карикатурност на някои елементи.
Смятам, че героите бяха супер развити. Чудесни арки. Признавам си, арката на Барбара ме изненада най-много, все още не знам дали приятно или неприятно. Също до последно не бях сигурна как ще се развият нещата, финалния обрат беше топ.
Въобще цяла поредица е едно истинско гнусно, поизвратено криминално удоволствие. :)
Завършваме сагата на Бънк Ромеро с последната доза заплетени случки, екшън и немалко кървища. Този път положението наистина ще се промени безвъзвратно и любимите ни герои ще бъдат изправени пред повече предизвикателства отвсякога. След толкова години с поредицата искрено се радвам, че виждам нейния завършек, и същевременно искрено ще ми липсва. Като читател, после бета-читател и коректор на книгите, мога да кажа, че беше удоволствие да се потопя в това приключение отново и отново!
Най-сетне имам време да напиша това ревю, около месец, след като довърших книгата! Ами какво да кажа - още от "Мъст" ми беше ясно, че в Унтерщат и въобще в тази вселена "лека-полека и нещата си отиват към бой". Та очаквах финал с размах, но пак бях изненадан от мащаба му. Ти си мислиш, че нещата вече са сериозни, а то изведнъж си ЕПМ... :D
Да си призная, кръвта и карантиите ми дойдоха малко в повече, малко самоцелни. Но пък при такова развитие на събитията, те са логичното последствие.
Това, което всъщност ми хареса най-много, както в "Мрак", така и в цялата поредица за Бънк Ромеро, беше колко истински и живи бяха героите - с непринудените диалози, със спецификите на характера, с пътя, който извървя всеки от тях и промените, които преживяха. Това ме грабна повече от развръзката. През цялото време ги чувствах като приятели.
Другото ми любимо нещо в поредицата беше пиперливият хумор. Изхилих се на глас като идиот на последната реплика на Мониша. :D
И третото ми любимо нещо беше атмосферата, във всичките ѝ вариации - от филм ноар при разследванията в Унтерщат, през затворническата драма в Кафеза и даже някои от хорър сцените, макар че към тях съм с малко по-смесени чувства. Но Емил Минчев определено умее да създава атмосфера, в която да нямаш търпение да се потопиш.
Та за мен беше удоволствие - не толкова заради финала, колкото заради пътуването. Сигурен съм, че в някой момент пак ще се върна към поредицата именно заради това.
Не знам как да напиша ревю за книга от поредица без да издам сюжета, но ще пробвам. Авторът е създал необикновено и брутално градско фентъзи с много екшън, стрелби и необичайни ситуации и герои. Епичен край на поредицата. Хареса ми как успя да оправи нещата, които се случиха на героите в предната книга, но в тази хич не ги щадеше. Поставяше ги в ужасни и смъртоносни ситуации. Имаше и много смъртни случаи. На моменти бруталността ми идваше повече в сравнение с предните книги, дори и от "Стръв". Причината може да е в големия обем страници със ситен шрифт. Обобщено мога да кажа, че авторът запази нивото си до края на поредицата, но този път съм горда от себе си, че успях да се досетя за някои загадъчни ситуации преди разплитането им.
Е не! Тази книга, този завършек на "Всичко" само ми отвори апетита и нетърпението Емо да започне със следваща поредица "Нищо". Толкова обрати, толкова очаквани и неочаквани неща се случват в рамките на тези 500-тина страници, че оставиха в мен копнеж за още и още... Дори екшън сцените с лазерни оръжия и прочее, които по принцип не са ми по вкуса изобщо, в случая не ми досадиха! Смело мога да заявя, че това ми е любимата фентъзи поредица, обичам Бънк, наслаждавам се на фантазията на Емил Минчев, ще го препоръчвам навсякъде и на всеки. Фентъзи и крими = перфектното четиво.❤️
Финала ме хвърли и мен в черна дупка! 🤯 Получих поне няколко инфаркта докато стигна края на книгата! Кръв, счупени кости, смърт, битки, злодеи, загадки, дори и любов...всичко беше "поставено" на точното място! Бънк придоби абсолютния badass daddy vibe, който адски много ми хареса! 😀 Както винаги, Емил Минчев не разочарова! Определено тази поредица се нарежда сред my all time favorites! 🖤
Със съжаление трябва да кажа, че това не беше моята книга и това не беше моят финал на поредицата, за което изключително много ме е яд. Разбира се, ясно ми е, че авторът няма как да угоди на всеки вкус, но според мен тази част твърде съществено се различава от останалите в поредицата и на мен лично ми липсваше Бънк – детективът, Бънк с дедуктивната му мисъл, Бънк, на когото никоя загадка не може да му се опре, Бънк – върколакът ако щете. Тук първо, че той се появява на много късен етап и малко или много губех търпение, че действието се протакаше и беше с различни персонажи и второ участваше по-скоро в екшън и зомби апокалипсис, в който единствената му цел бе да оцелее, а не в ърбан фентъзи, детективски роман. Не ме разбирайте погрешно, оценявам цялата мащабност на сюжета, на всяка една битка, на всички кървища, мозък и изсипани вътрешности, но беше прекалено описателно и натуралистично, с доста гадости, които малко попрескочих. Ако беше отделен различен роман щях да го оценя по-високо, защото си имаше и любопитните моменти, и интригуващите ситуации, и комичните ситуации, и напрегнатата обстановка с всички изсипали се зомбита и убийства и разчленяване с десет хиляди в секунда, но… Но като част от Разследванията на Бънк Ромеро не ми хареса като завършек. И все пак сантиментът ми към героя и поредицата си остават и ако в бъдеще все пак излезе и нова част бих си я прочела с удоволствие. П. С. И нещо, което си е лично моя особеност, но при всяко споменаване на обръщението „пиленце“ изпитвах меко казано непоносимост. Много ме дразни този епитет.
Финал!И то какъв финал само😵💫Прочетох наново цялата поредица за Бънк,не само за да й се порадвам отново,но и да мога да прочета “Мрак” ,докато хронологията е още прясна в главата ми.Насладих й се до последната страница.Изключително наситена с битки,победи,загуби-пълни с откъснати крайници.Нови и стари персонажи,които да спечелят още от нашето внимание,любов и омраза.Моите нови любимци: Самара-почувствах се щастлива от появата й,сякаш ми бяха върнали нещо безвъзвратно загубено. Барбара-скъпа,добре ли си?Спомни си кой те обича! Мониша-новата ми стара любов към жената котка ,разцъфтя(беше ли нужно автора така да постъпва с нас?) Арженто-много ми е любим този русокос вампир Тук получаваме и повече от Дани,което е ново,но имах нужда да усетя емоциите на Бънк към първородният му син.Много ми хареса връзката баща-син Последната битка-епична! Нищо повече няма да кажа!Начинът по който Емил Минчев описва всяка картина е толкова въздействаш,че буквално усещаш всичко.Страшно изразителен и жив начин на изразяване! Да не говорим,че гласът на Никола Стефанов звучеше в главата ми през цялото време.С удоволствие ще се порадвам и на този прочит,когато озвучат книгата😁 Бънк ще ми липсва ужасно!👹 Емо,благодаря за това приключение!🤗 Света който създаде за мен беше страхотен и съм изключително щастлива,че можах да се потопя в него! Не искам да издавам нищо,защото ако сте стигнали до “Мрак”,ще искате да го преживеете сами,а ако още не сте-завиждам ви,тепърва ви предстои да откриете цял един свят🗺️ Насладете се! П.С. Бънк🐺👹❤️♾️
Страхотен финален коктейл на Емил Минчев на поредицата за Бънк Ромеро, изпълнен с много действие, обрати, разкрития и прекрасна поне за мен доза кръв и насилие, с което блъди мерито придобива финес и страхотен послевкус. Това е финал в който автора дава обяснения на всички загадки дотук и на всички въпроси кой кой е и каква е неговата цел. Всичко това на фона на поредните прекрасни криминални разследвания на великия детектив. Финала е реверанс към великия Джордж Ромеро и хоръра със зомбита които той създава. И много ми напомни на моменти от сериала “Живите Мъртви”. А епилога ме накара да се замисля, че наистина някои чудовища имат човешки облик, и всеки колкото и добър и обичлив да е може да убие за да защити. 👏👏 Заслужени аплодисменти за автора и очаквам с нетърпение новата поредица с новите герои в света на Хаксан, Ороборос и всички останали планети и светове. Нагоре и напред и още много хубави книги.
С последната книга в серията за Бънк Ромеро Емил Минчев направо изби рибата. Книгата е без скучен момент. Сюжетът е внимателно изграден и богат на детайли и стари герои събрани на едно място за една последна грандиозна битка. Има супер-много кървища, което не е нишо ново за поредицата, както и доста убити герои, много от които ще ни липсват. Бънк най-накрая е тотален супер-герой - неубиваем, непредаващ се, неуморим. И има нова главна героиня, която е страхотна изненада, най-после нещо позитивно за Бънк. Книгата е забавна на моменти, въпреки сериозността на действията си, както и пълна с препратки към популярната култура и познати имена, които ще накарат запознати читатели да се усмихнат. Един такъв пример за мен беше известната актриса в първата част на книгата - Невена... Монро.
То наистина си е триумфален завършек на поредицата! Написаното е извънземно и те хвърля наистина във вселената, която се помещава в черна дупка! Точно толкова добра е книгата!!! Няма да излъжа ако кажа, че затворих и оставих книгата за известно време(минути) след експлозията в дрогерията!!!! Чувството беше като с Мади, но поне беше с “хепи енд”.
Надявам се думите на Минчев, че Бънк приключи, но ще има друга поредица с някой от героите, да са истина и тази поредица да включва Барбара или ПОНЕ Мониша ♥️!
This entire review has been hidden because of spoilers.
Леле! Скоро няма да спра да мисля за Бънк Ромеро и компания! В рамките на тази календарна година преживях всички приключения на детектива и неговите близки. Живях на Хаксан и Ороборос заедно с тях. Великолепно! Искрено се възхищавам на фантазията на автора и неповторимия начин, по който е разгърната тук! Епичен финал на епична поредица. Емил Минчев, беше удоволствие! Благодаря!
Отново интересна, динамична и пълна с изненади и любопитни препратки история. Последната книга за Бънк оправда почти всичките ми очаквания. Героите( които с ами много важни във всяка история) бяха пълнокръвни постоянно се развиваха, караха те да се превържеш към тях(дори и второстепенни), да им съчувстваш, да се ядосваш когато им се случи нещо и т.н. Щом даже хомосексуална връзка между две от героините не ме издрани смятай. За мен това е знак, че Емил Минчев е много добър, защото да накараш читателя да хареса нещо което по принцип го дразни се изисква майсторство.
Свалих една звезда повече заради моите лични предпочитания отколкото заради нещо друго.
СПОЙЛЕР
Бънк и Самара ми бяха много сладки, но това, че излязоха баща и дъщеря ми се стори малко прекалено. Особено , че никъде не бе обяснено как Бънк разбра, че тя му е такава. Просто по време на едно преследване получи сигнал от кораба майка и Самара от никъде започна да го нарича " татко". Барбара също не даде никакво обяснение за Самара. Знам, че историята се фокусираше върху друго, но все пак... А и самата Самара ми се струваше като деус екс машина. Просто момиченцето спасяваше всяка на вид безизходна ситуация.
А и на моменти някои сцени ми идваха в повече. Да Емил Минчев предупреди, че книгата ще е много кървава.н, но на моменти ми идваше повече, защото почти нямаше страница в която някой да не го разкъсваха, изяждаха и т.н.
Въпреки, тези дребни неща с удоволствие ще прочета и бъдещите книги на автора. Подозирам, че следващата история ще е за Барбара :)
Когато на премиерата на „Лов“ Емил Минчев пусна бомбата, че това няма да е последната книга за Бънк Ромеро, едновременно се зарадвах и ядосах малко. Зарадвах се, защото въпреки трудното ни начало, много харесвам поредицата и мисля, че е една от най-добрите на българския пазар. Ядосах се, защото… понякога историята просто трябва да свърши.
„Мрак“ не е това, което очаквах. Виктор тази сутрин се пошегува, че финалът е като изваден от черна дупка (ако сте чели книгата, тази шега е смешна, обещавам). Макар че той ми хареса, защото е завръщане към по-класическия Бънк от първите книги и неговата философия за живота, целият роман ми беше малко хаотичен, мащабът на събитията рязко ескалира и имаше някои неща, които бяха откровено самоцелно шокиращи, което ме подразни.
Не мога да отре��а обаче, че въпреки тези субективни минуси, Емил Минчев има изключителен стил. Господи, толкова е хубаво да четеш автор, който умее да борави с българския език, с изразните средства, а не просто да маркира тропи за кефа на читателя.
В „Мрак“ Емо Минчев е дал воля на всичките си тъмни писателски инстинкти, които в предишните книги само се прокрадваха тук-таме (в „Бяс“ малко повече), обуздавани от неговото пословично професионално отношение към писането. Тук вече събитията са ескалирали и сякаш целият град Унтерщат и прилежащата му планета Хаксан са се устремили челно към Устата – черната дупка, неумолимо разплитаща звездата над тях. Същата, за която още преди години казах на Емо, че искам отговори – и за щастие ги получих в доволно количество. И в бонус неограничено количество хаос, кървища и космическа конспирация.
Това е епичният завършек на историята за Бънк. Страшно много неочаквани неща се случиха в нея, и виждаме едни герои, които минават през какво ли не за каузата си . Накрая нищо не такова, каквото изглежда.