Книгата "Пътувани сънища: Тибет, Индия, Непал" най-малкото може да бъде назована пътепис. По-скоро представлява дневници от три пътувания на авторката и нейния любим из чудните земи на Азия в Тибет, Индия и Непал. Споделянето е щедро, сърдечно, емоционално, с дълбоко чувство за хумор. Книгата въвежда читателя в един свят, почти недокоснат и съхранен, в който номадите спокойно пасат стадата си от якове, монасите припяват мантри, бабите тъчат на дървени станове, а вечер излизат на кора - ритуална обиколка около храма, с вплетени тюркоази и корали в косите. Чрез двамата спътници ще прекосим големи територии от Източните Хималаи , които днес са недостъпни за чужденци, ще надникнем в десетки будистки манастири, пръснати като скъпоценни камъни високо, сякаш в небесата насред Тибетското плато, ще се докоснем до бита на монасите и ще се стоплим от гостоприемството и сърдечността на местните.
Вълнуващ разказ за няколко пътешествия. Макар най-кратък по обем, този за Непал ми бе любимият, тъй като и самият Непал е мое любимо място, към което ще се връщам още и още. Книгата не претендира за фактология, нито по нея можеш да си съставиш план за пътуване... тя обаче много добре описва хората, ситуациите и най-вече емоциите, които те сполетяват на такива места. Препоръчвам!
Очаквах пътепис, а попаднах на поетично възхваляване на Азия с елементи на някакво действие и нещо разказано за мястото. За момента я оставям, може да се върна някога към нея.