What do you think?
Rate this book
България - военният трофей на Сталин
Дебютната книга на Георги Боздуганов изследва една изключително важна (и едва ли случайно!) пренебрегвана от българската историография тема: отношенията между България и Съветския съюз през Втората световна война. Книгата се отличава с нетипична за традиционните исторически изследвания яснота на мисълта и фактическото изложение.
В нея липсват несъществени за разглежданата тема отклонения. Историческите факти и документи са не само прецизно подредени, но и осмислено представени по начин, който позволява дори на неинформирания или предубеден читател да проумее какво точно се е
случило в България през годините на Втората световна война.
Книгата е изградена на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. В нея в хронологичен ред са събрани и разгледани множество факти и обстоятелства, упорито премълчавани през отминалите години. Разкрита е и директната политика, която Царство България и Съветския съюз водят помежду си по време на Втората световна война, както и намесата на трети страни в отношенията между тях.
Наред с изясняването на основния въпрос - как бе попречено на България да прекрати своето „символично” участие във войната срещу Западните съюзници и да избегне съветската окупация, в книгата се повдигат и други, останали досега без отговор въпроси.
Сталин ли нареди да бъде отровен Цар Борис III? До каква степен българската политическа класа е била обвързана със сталиновия режим преди влизането на Червената армия в страната? Защо и днес в Русия действат закони, според които България е вражеска страна, воювала срещу СССР?
В нея липсват несъществени за разглежданата тема отклонения. Историческите факти и документи са не само прецизно подредени, но и осмислено представени по начин, който позволява дори на неинформирания или предубеден читател да проумее какво точно се е
случило в България през годините на Втората световна война.
Книгата е изградена на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. В нея в хронологичен ред са събрани и разгледани множество факти и обстоятелства, упорито премълчавани през отминалите години. Разкрита е и директната политика, която Царство България и Съветския съюз водят помежду си по време на Втората световна война, както и намесата на трети страни в отношенията между тях.
Наред с изясняването на основния въпрос - как бе попречено на България да прекрати своето „символично” участие във войната срещу Западните съюзници и да избегне съветската окупация, в книгата се повдигат и други, останали досега без отговор въпроси.
Сталин ли нареди да бъде отровен Цар Борис III? До каква степен българската политическа класа е била обвързана със сталиновия режим преди влизането на Червената армия в страната? Защо и днес в Русия действат закони, според които България е вражеска страна, воювала срещу СССР?
215 pages, Paperback
First published January 1, 2014
2 people are currently reading
51 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
October 4, 2025
Много важна и полезна книга, изясняваща исторически период, който за съжаление е отново на дневен ред (да, новите/стари руски фашисти отново посягат нагло към страната ни). Книга, която много малко българи са прочели, за съжаление...
В нея е описано и подкрепено с факти и документи погубването на българската държавност и попадането ни под съветска окупация.
СССР е вероломен и подъл враг и го доказва с брилянтно проведената акция за окупирането на страната ни по пътя към заветната си имперска цел - завладяването на проливите и излаз към Средиземно море, цел която се опитват да осъществят последователно от над 300 години и за която България и българската независимост се явяват единствено и само пречка.
Сталин желае неистово да има влияние над съдбата на България още докато е в съюз с Хитлер, с когото подготвят разделянето на Европа и започват заедно ВСВ. Хитлер му отказва, знайки много добре с кого се е съюзил, едно предаване на България на СССР означава директна заплаха за румънските нефтени находища, единствения автономен източник на нефт за Германия.
Подготовката за овладяване на България започва още преди терористичния атентат в църквата "Света неделя" в София, платен от СССР и извършен от безродници на тяхна издръжка. Избита е голяма част от елита ни, нещо което ще се повтори след окупацията през 1944 година, но в невиждани до тогава размери.
Предатели, предатели и пак предатели!!!
В страната ни действат множество шпионски и подривни групи, подкупват склонните и убиват без да се замислят по заповед на Москва всеки посочен за противник!
Самите съветски дипломати са основно шпиони и диверсанти, подпомагащи рушенето на държавата с наличните им безлимитни средства и с оперативна и експертна помощ. Поведението им е безкрайно нагло, но дори и разкрити, те знаят, че не могат да бъдат наказани.
През цялата ВСВ сме в непрекъснати дипломатически отношения със СССР, дори когато сме принудени да встъпим в Тристранния пакт, това става под мълчаливото му одобрение, в този момент те са най-верен немски съюзник и дори марионетките им от БКП яростно агитират за този акт. Обявена е само символична война на САЩ и Великобритания, факт твърде удобен за СССР, помагащ да прикрият замислите на Сталин за последвалата окупация.
В удобен за тях и преломен за историята ни момент отравят цар Борис III Обединител и по този начин подготвят ликвидирането на независимата българска държава.
Първи ни бомбардират, без да са ни обявили война - още през 1942 година. Насъскват по-късно и съюзниците си да го правят масирано с две цели - да отслабят властта в страната и да засилят неприязънта на българите към САЩ и Великобритания. Лично Молотов, по заповед на Сталин, е настоявал бомбардировките да са още по-чести и жестоки!
Когато е вече ясно, че Германия е загубила войната и се правят опити за преговори със съюзниците (без Москва, която го играе умрял плъх), за обявяването на повторен неутралитет и излизане от ВСВ, влизат в играта наивността на американците и омразата на британците, останала им още от пердаха по времето на ПСВ.
Предателят Стойчо Мошанов отказва да подпише предложеното споразумение без всякакво разумно обяснение и протака, докато не е вече късно - съветските войски са вече на Дунава, на 8-ми септември 1944 година СССР ни обявява война и съдбата ни е предрешена. Тежко на слабите, попаднали в окървавените ръце на масовия убиец Сталин...
Книгата е написана на високо документално ниво и громи с фактология и документни доказателства безсрамните съветски и на безродните им нашенски роби лъжи и измислици, които те повтарят в амок и до днес! Поздравления за автора ѝ, г-н Георги Боздуганов.
България не е призната за страна победител по изричното искане на СССР, за каквито са признати Франция и Италия например и от това следват непосилни репарации и досъсипването ни. Да не говорим и за над 40 000 убити, ранени и безследно изчезнали по време на деветте месеца кръвопролитни сражения на първа линия срещу Вермахта, отново инспирирани от Сталин. За фарсът "Нарден съд" и за над 30 000 убити без съд и присъда, за стотиците хиляди интернирани и лишени от права, за прогонените безвъзвратно от страната нормални и почтени хора...
В допълнение към това, България е най-нагло ограбена, заставени сме да платим на СССР за нападението над самите нас повече от 133 милиарда лева (за предните години на война сме похарчили малко над 3), издръжката на окупационните им войски е по 150 милиона лева на ден, в течение на три години, по курс определен от СССР - 1 рубла = 19.60 лева, докато само преди месец една рубла е струвала 4-5 лева...
Като военен трофей е конфискувано германското имущество на българска територия, но и над 185 смесени предприятия, които са буквално преместени и след години експлоатация сме принудени да ги закупим обратно, но в конвертируема валута, по цени определени от съветски икономисти.
17 000 тона първокачествен тютюн са конфискувани, розвото ни масло е изкупено по 300$ за килограм и впоследствие препродадено за по 1400, златния ни резерв е прибран уж да го пазят и така и не го виждаме повече. Както не виждаме всички документи и архиви на страната ни, заграбени като военни трофеи?!? И до днес те са дълбоко засекретени в руските хранилища и рашистите на власт нагло отказват да ги върнат.
В средата на 1945 година, страната ни е във фактически фалит. Първият от общо 4 до 1989 година. Изнасилванията, убийствата и грабежите на червените окупатори са добре известни и описани, дори най-верният им лакей, Г. Димитров, все още съветски гражданин, се принуждава писменно да моли Сталин да обуздае ордите си.
Сталин и съюзниците връщат на Гърция и Сърбия плячката им от ПСВ и обричат на обезбългаряване и асимилация нещастните ни сънародници в Македония, Беломорието и Западните покрайнини.
В Москва вече са измислили македонската нация и работят по езика ѝ и по този начин безвъзвратно и окончателно рухва най-светлия ни възрожденски идеал - Обединена България...
За да ни се надсмиват и до днес от високо паметниците на окупатора и унищожителя на българското във всеки град и паланка, бранени от побеснели безродни псета, щедро заплатени от Москва. Да не говорим, че грабежът продължава - източване на страната и еврофондовете ни, неплащане на данъци, фалиране на банки, повсеместна корупция и продали се политици, с президент с първа дума Рассия в устата, независимо за какво иде реч...
Перспективите пред България са много мрачни, освен ако не се случи чудо! Но чудесата винаги са били рядкост...
P.S. Реквием за една страна
Било 1 февруари 1945 г. Четвъртък. Денят бил студен. Пред Съдебната палата в София се били струпали много хора, за да чуят по говорителя присъдите срещу регентите и бившите министри. Мнозина гледали надолу, съвсем мълчаливи.
Разказват, че когато започнали да четат имената на осъдените, от някакъв прозорец наблизо тихо зазвучал "Реквиемът" на Моцарт. Не било ясно дали за осъдените, дали за съдиите или може би за всички. Звучал дълго.
Вечерта на 1 срещу 2 февруари смъртните присъди били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Убили 150 души в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. Зарили ги със сгурия. Преди това ги ограбили...
В нея е описано и подкрепено с факти и документи погубването на българската държавност и попадането ни под съветска окупация.
СССР е вероломен и подъл враг и го доказва с брилянтно проведената акция за окупирането на страната ни по пътя към заветната си имперска цел - завладяването на проливите и излаз към Средиземно море, цел която се опитват да осъществят последователно от над 300 години и за която България и българската независимост се явяват единствено и само пречка.
Сталин желае неистово да има влияние над съдбата на България още докато е в съюз с Хитлер, с когото подготвят разделянето на Европа и започват заедно ВСВ. Хитлер му отказва, знайки много добре с кого се е съюзил, едно предаване на България на СССР означава директна заплаха за румънските нефтени находища, единствения автономен източник на нефт за Германия.
Подготовката за овладяване на България започва още преди терористичния атентат в църквата "Света неделя" в София, платен от СССР и извършен от безродници на тяхна издръжка. Избита е голяма част от елита ни, нещо което ще се повтори след окупацията през 1944 година, но в невиждани до тогава размери.
Предатели, предатели и пак предатели!!!
В страната ни действат множество шпионски и подривни групи, подкупват склонните и убиват без да се замислят по заповед на Москва всеки посочен за противник!
Самите съветски дипломати са основно шпиони и диверсанти, подпомагащи рушенето на държавата с наличните им безлимитни средства и с оперативна и експертна помощ. Поведението им е безкрайно нагло, но дори и разкрити, те знаят, че не могат да бъдат наказани.
През цялата ВСВ сме в непрекъснати дипломатически отношения със СССР, дори когато сме принудени да встъпим в Тристранния пакт, това става под мълчаливото му одобрение, в този момент те са най-верен немски съюзник и дори марионетките им от БКП яростно агитират за този акт. Обявена е само символична война на САЩ и Великобритания, факт твърде удобен за СССР, помагащ да прикрият замислите на Сталин за последвалата окупация.
В удобен за тях и преломен за историята ни момент отравят цар Борис III Обединител и по този начин подготвят ликвидирането на независимата българска държава.
Първи ни бомбардират, без да са ни обявили война - още през 1942 година. Насъскват по-късно и съюзниците си да го правят масирано с две цели - да отслабят властта в страната и да засилят неприязънта на българите към САЩ и Великобритания. Лично Молотов, по заповед на Сталин, е настоявал бомбардировките да са още по-чести и жестоки!
Когато е вече ясно, че Германия е загубила войната и се правят опити за преговори със съюзниците (без Москва, която го играе умрял плъх), за обявяването на повторен неутралитет и излизане от ВСВ, влизат в играта наивността на американците и омразата на британците, останала им още от пердаха по времето на ПСВ.
Предателят Стойчо Мошанов отказва да подпише предложеното споразумение без всякакво разумно обяснение и протака, докато не е вече късно - съветските войски са вече на Дунава, на 8-ми септември 1944 година СССР ни обявява война и съдбата ни е предрешена. Тежко на слабите, попаднали в окървавените ръце на масовия убиец Сталин...
Книгата е написана на високо документално ниво и громи с фактология и документни доказателства безсрамните съветски и на безродните им нашенски роби лъжи и измислици, които те повтарят в амок и до днес! Поздравления за автора ѝ, г-н Георги Боздуганов.
България не е призната за страна победител по изричното искане на СССР, за каквито са признати Франция и Италия например и от това следват непосилни репарации и досъсипването ни. Да не говорим и за над 40 000 убити, ранени и безследно изчезнали по време на деветте месеца кръвопролитни сражения на първа линия срещу Вермахта, отново инспирирани от Сталин. За фарсът "Нарден съд" и за над 30 000 убити без съд и присъда, за стотиците хиляди интернирани и лишени от права, за прогонените безвъзвратно от страната нормални и почтени хора...
В допълнение към това, България е най-нагло ограбена, заставени сме да платим на СССР за нападението над самите нас повече от 133 милиарда лева (за предните години на война сме похарчили малко над 3), издръжката на окупационните им войски е по 150 милиона лева на ден, в течение на три години, по курс определен от СССР - 1 рубла = 19.60 лева, докато само преди месец една рубла е струвала 4-5 лева...
Като военен трофей е конфискувано германското имущество на българска територия, но и над 185 смесени предприятия, които са буквално преместени и след години експлоатация сме принудени да ги закупим обратно, но в конвертируема валута, по цени определени от съветски икономисти.
17 000 тона първокачествен тютюн са конфискувани, розвото ни масло е изкупено по 300$ за килограм и впоследствие препродадено за по 1400, златния ни резерв е прибран уж да го пазят и така и не го виждаме повече. Както не виждаме всички документи и архиви на страната ни, заграбени като военни трофеи?!? И до днес те са дълбоко засекретени в руските хранилища и рашистите на власт нагло отказват да ги върнат.
В средата на 1945 година, страната ни е във фактически фалит. Първият от общо 4 до 1989 година. Изнасилванията, убийствата и грабежите на червените окупатори са добре известни и описани, дори най-верният им лакей, Г. Димитров, все още съветски гражданин, се принуждава писменно да моли Сталин да обуздае ордите си.
Сталин и съюзниците връщат на Гърция и Сърбия плячката им от ПСВ и обричат на обезбългаряване и асимилация нещастните ни сънародници в Македония, Беломорието и Западните покрайнини.
В Москва вече са измислили македонската нация и работят по езика ѝ и по този начин безвъзвратно и окончателно рухва най-светлия ни възрожденски идеал - Обединена България...
За да ни се надсмиват и до днес от високо паметниците на окупатора и унищожителя на българското във всеки град и паланка, бранени от побеснели безродни псета, щедро заплатени от Москва. Да не говорим, че грабежът продължава - източване на страната и еврофондовете ни, неплащане на данъци, фалиране на банки, повсеместна корупция и продали се политици, с президент с първа дума Рассия в устата, независимо за какво иде реч...
Перспективите пред България са много мрачни, освен ако не се случи чудо! Но чудесата винаги са били рядкост...
P.S. Реквием за една страна
Било 1 февруари 1945 г. Четвъртък. Денят бил студен. Пред Съдебната палата в София се били струпали много хора, за да чуят по говорителя присъдите срещу регентите и бившите министри. Мнозина гледали надолу, съвсем мълчаливи.
Разказват, че когато започнали да четат имената на осъдените, от някакъв прозорец наблизо тихо зазвучал "Реквиемът" на Моцарт. Не било ясно дали за осъдените, дали за съдиите или може би за всички. Звучал дълго.
Вечерта на 1 срещу 2 февруари смъртните присъди били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Убили 150 души в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. Зарили ги със сгурия. Преди това ги ограбили...
May 4, 2020
Отлична книга за участието на България във Втората световна война.
Особен интерес за мен представляваха идеите на Сталин да откъсне Бургас и южното черноморие, давайки ги на Турция, и предположенията, че той стои зад отравянето на цар Борис III. Изглежда новичокът и производните му отдавна да са сред инструментите за водене на руска "дипломация"...
Особен интерес за мен представляваха идеите на Сталин да откъсне Бургас и южното черноморие, давайки ги на Турция, и предположенията, че той стои зад отравянето на цар Борис III. Изглежда новичокът и производните му отдавна да са сред инструментите за водене на руска "дипломация"...
September 1, 2021
Задължителна книга за всеки българин, интересуващ се от развитието на събитията за страната ни около ВСВ и подмолната руска политика спрямо нас по време на цялата война!
Авторът е изследвал множество документи от архивите на различни държави, като много от тях са разсекретени в последните десетилетия. Обръща се внимение на най-същественото и стилът на книгата е много лек и увлекателен.
Авторът е изследвал множество документи от архивите на различни държави, като много от тях са разсекретени в последните десетилетия. Обръща се внимение на най-същественото и стилът на книгата е много лек и увлекателен.
January 23, 2017
Написана на много достъпен език, изпълнена с факти и наистина полезна.
August 1, 2025
Малко книги са ме разгневявали така искрено, както книгата на Георги Боздуганов “България, военният трофей на Сталин”. След всеки прочетен ред, в мен напираше чувство на отвръщение от комунистическите диктатори Сталин, Молотов, Толбухин и Сие, както и от българските национални предатели Г. Димитров, Васил Коларов, Стойчо Мошанов, Кимон Георгиев, Димо Казасов и др.
Но изключвайки силната емоционалност, която предизвика в мен написаното от г-н Боздуганов, книгата му е ценен източник за правдоподобна, доплатена със множество документи, информация. На един изключително достъпен и разбираем език са описани събитията съпътстващи българското участие във Втората световна война. Текстът е подреден хронологично, в кратки глави, което прави четенето още по-лесно. Дори непросветените в историческата наука могат лесно да се ориентират в събитията и да добият ясна представа за империалистическата политика на СССР спрямо България, колониалистическото мислене на Чърчил и Великобритания, отношението на САЩ към Балканите и България, както и предателското поведение на част от българските политици.
Определено, всеки искащ да види истината относно “Второто освобождение” може да го направи именно с тази книга.
Но изключвайки силната емоционалност, която предизвика в мен написаното от г-н Боздуганов, книгата му е ценен източник за правдоподобна, доплатена със множество документи, информация. На един изключително достъпен и разбираем език са описани събитията съпътстващи българското участие във Втората световна война. Текстът е подреден хронологично, в кратки глави, което прави четенето още по-лесно. Дори непросветените в историческата наука могат лесно да се ориентират в събитията и да добият ясна представа за империалистическата политика на СССР спрямо България, колониалистическото мислене на Чърчил и Великобритания, отношението на САЩ към Балканите и България, както и предателското поведение на част от българските политици.
Определено, всеки искащ да види истината относно “Второто освобождение” може да го направи именно с тази книга.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews