Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания между 1937 и 1940 г., е запомнен като политика, поклонил се пред Хитлер в Мюнхен през 1938 г., повличайки със себе си останалите западни демокрации, само за да осигури няколко месеца мир преди избухването на най-жестоката Война на всички времена. Чембърлейн обаче е нещо повече от губещ: политическата му кариера го разкрива като ефективен мениджър и публичен администратор, който се занимава с приемане на трудови и здравни закони, за да подобри живота на британците в неравностойно положение. Войната, която той така упорито се опитва да избегне, му попречва да води вътрешната политика, която винаги е била негов приоритет.