What do you think?
Rate this book
Възкръснали друми - том 1
В една пролетна утрин младият Горчо се отправя към Каварна и необятния морски хоризонт, за да изпълни последната заръка на своя баща. Той не подозира, че това пътуване по прашните друми на миналото ще възкреси истината за семейната му история и ще го изправи на пътя между любовта и омразата, живота и смъртта, безропотното покорство и свободата на духа.
През взора на Горчо и неговата сестра Яница Добри Станчов се вглежда в един от преломните периоди от историята на България – от избухването на Априлското въстание до Освобождението. Верен на своя стил, авторът на „Белези от рая“ и „Клето злато“ рисува света на героите си с изобилие от пъстри думи и характерен за епохата език.
„Възкръснали друми“ е роман в два тома. По думите на автора първият том изгражда свят, а вторият го разрушава, за да се роди от него нещо по-висше – смисъл отвъд болката. И така, Добри Станчов ни призовава да се впуснем смело в тази история, без да се боим от нейния край, защото след всеки свършек всякога се явява поне един друм, който води към ново начало.
През взора на Горчо и неговата сестра Яница Добри Станчов се вглежда в един от преломните периоди от историята на България – от избухването на Априлското въстание до Освобождението. Верен на своя стил, авторът на „Белези от рая“ и „Клето злато“ рисува света на героите си с изобилие от пъстри думи и характерен за епохата език.
„Възкръснали друми“ е роман в два тома. По думите на автора първият том изгражда свят, а вторият го разрушава, за да се роди от него нещо по-висше – смисъл отвъд болката. И така, Добри Станчов ни призовава да се впуснем смело в тази история, без да се боим от нейния край, защото след всеки свършек всякога се явява поне един друм, който води към ново начало.
512 pages, Paperback
Published September 5, 2025
1 person is currently reading
31 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
September 25, 2025
Много ми харесаха персонажите, атмосферата и като цяло сюжета. Имах леки затруднения с темпото на моменти и колкото и да ми хареса езика, остарелите и непознати за мен думи, доста често ме караха да спирам и да проверявам значението им.
Нямам търпение за том втори, с който мисля че ще си отговоря на доста въпроси😁
Нямам търпение за том втори, с който мисля че ще си отговоря на доста въпроси😁
October 6, 2025
🤍“Възкръснали друми” Том 1 - Добри Станчов
💚 Добри Станчов е удивителен съвременен автор, когото имах честа и радостта да открия преди няколко години сред страниците на любимата ми “Белези от рая”. След това разбрах, че освен под този си творчески псевдоним, авторът разказва историите си и с прозвището Дого Танкарт. Изчетох всичко, което вече бе излязло изпод перото му и следях зорко за новите му творения. Имах щастието и късмета, благодарение на любимите “Лемур” да го срещна на живо. Да се запозная с него и да изразя възхищението си към личността му очи в очи. Никога няма да забравя финала на “Добруджанският феникс” на Стефка Станчева, който ми бе изпратен в предварителна разпечатка за четене. Там прелестната авторка споделяше за родствената си връзка със Станчов, а именно, че са брат и сестра. Разплаках се от емоции, защото изпитах благоговение към колосалността на дарованията им.
♥️ Едно от най-незабравимите и велики за мен преимущества, с които ме възнагради това познанство, бе възможността да прочета настоящия роман още на чернова. Не знам дали можете да си представите какво е чувството, да ти бъде предоставена такава привилегия от любим твой автор, но е несравнимо с нищо друго. Бях на седмото небе от възторг и щастие, а след прочита само си затвърдих мнението. Този човек е гениален! Той трябва да бъде четен, изучаван в училищата. За него трябва да се пише, говори, да се знае. С пълна сила важи и за възхитителната му сестра, но днес акцентът ми е Добри Станчов.
🤍 Романът ни превежда през един изключително тежък и труден за родината ни исторически период. В частност през добруджанските дебри на отечеството. Сюжетът отделя внимание на човешката история, на малкия обикновен човешки живот във времена на робство, гнет и тирания. Достоверността на повествованието освен със солидни проучвания и упорит труд от страна на автора, е подсилена и подплътена от изобилието на езика. Добри Станчов пресъздава брилянтно речева композиция от архаични думи, турцизми, русизми и принадлежащи на тогавашната реалност словоформи.
💚 На края на тома има поместен речник, в който може да се провери значението на употребените слова, някои отдавна излезли от употреба. Като човек расъл в семейство, използващо много такъв език, за мен четенето на такива творби е потапяне в недрата на родното. Връщане към корена, сърцевината, миналото.
♥️ “Чувал беше старите хора да разправят, че всяка къща била като живо създание, че ако вечер напрегнеш слух, ще доловиш диханието ѝ, ще чуеш сърцето ѝ да тупти ведно с твоето.
Че ако се радваш, и тя изпитва радост, а ако плачеш или боледуваш, и тя писва в плач или търпи болежките наравно с тебе. Колко ли сълзи беше проляла тази къща? Колко ли болка беше понесла? Колко ли мъка беше преживяла? И пак от устите на достолепните люде знаеше, че опустее ли една къща, отиде ли си и последният, който ѝ дарява любовта си, скоро и тя издъхва в самотията си. И наистина виждал беше подобни смърти и с имоти в Тутракан, и тук на село, как покривите им се сриват и от уютния някога дом остава един оголен каменен скелет.” “Сега и сърцето на тяхната обител спираше да бие, а Горчо отлично съзнаваше, че човек без дом не бидеше нищо друго освен дърво без корен. Безроден скитник, който немил-недраг осъден беше да броди из здрачината в душата си. Къде ли щеше да го запокити сега животът?”
🤍 Пътят на Горчо условно започва от Стар Смил. “Едно зло никога не идва само” и съдбата е подготвила редица изпитания на духа и волята, с които да го кали, пречупи и постави на кръстопът. Завърнал се наскоро в родното си село, след като е заплашен от един турски хаирсъзин и прокуден от Тутракан, където е минала по-голямата част от живота му дотук, момъкът ще преживее кончината на баща си. Със сетни сили, издъхвайки в ръцете на Горчо, старият Тулешко Огненов му повелява да иде в “градеца Каварна”, за да разбере всичко за себе си. И така започва всичко.
💚 “И като претегли битието си на кантара на живота, разчете случилото се като прищявка на съдбата. Да изпита тя волята му, да види докъде аджеба се простираха силите му, да му даде урок, преди да му предложи ново начало. - Имало да става, дядо Негруша - заговори с примиренчески думи Горчо. - То... не е ли туй животът? И радости, и наказии. Да се предам сега... не мога. Като бях дете, тати, лека му пръст, ме вземаше с него на кошовете с пчели да му помагам и в това време да ме поучава на ум и разум, та веднъжка ми рече: От пчелите трябва да се учим, Горчо. Виж я на, малка, крехка, цял ден работи, гради, носи, кърми, и идва човекът и ѝ взема питката с мед. А тя започва всичко изначало, от първото положено зрънце восък. От първата капка нектар. Безропотно. Като че нищо не е било.”
♥️ Сега, когато за втори път подхванах романа, след като вече съм му се насладила в чернова, четенето беше много трудно. Вече знам какво ще сполети героите. Вече съм си изплакала очите и знам какво предстои. Знам как ще завърши всичко. Отново се отдадох напълно на емоциите от преживяното, но този път със заседнала буца в гърлото.
🤍 Романът има културна стойност и е огромен подвиг за родната литература. Сякаш класиците ни са оживели в душата на автора и са задвижвали пръстите му, шепнейки словата си. Нито за миг няма да се усъмните, че Добри Станчов е роден и живял в предосвобожденска Добруджа и България. Че е битувал в мрачните години на несигурност, безчинства и издевателства. Освен от богатите му знания, този резултат е продиктуван от прецизността, педантичността и професионализма, с които подхожда към работата си.
💚 Само по себе си подобно дръзновение е безкрайно рисковано и то във времена, в които на почит е бързооборотното - и в литературата, и в изкуството, и в делниците. Когато чуждиците са превзели езика ни. Когато не чуваме корена си. Когато удобно забравяме, за да повтаряме до безкрай грешките на миналото и предците си. Но точно заради това романът и подвигът на автора са още по-безценни. Защото са светъл лъч в падащия мрак от нехайство, безразличие и забрава. Защото още има люде, които тачат и милеят за тази магична и белязана от повратности българщина.
♥️ Авторът изгражда мост със солидни темели, по който да намерим пътя към предците си, към миналото си, към историята си, към корените си. Да проумеем причините за настоящето, което е огледало на предходното, но и негово следствие. Защото именно от нас зависи да променим хода на историята, пишейки насъщната, за да я предадем на онези след нас. За да не изтляваме в забрава и поруха.
🤍 “ Предателско племе сме ние, Горчо. Алчно и завистливо! За двеста сребърника и майка, и родина... всичко сме готови да жертвуваме.” И тогава, и сега именно тази черта от характера ни като народ, това ярко проявление на народопсихологията ни е в основата на всичките ни злочестини. “- Задружни - плю в краката си старият. - Като куче обесиха Дякона. Като псе. Че нищо не стори народът, нищо, ма барем да беше отишъл там до бесилницата. А то какво? До сетния си дъх Дякона гледал само онез анадолски джелати, с калъчите в ръцете. Дето после рязали въжата му и по три гроша парчето продали. Да няма кой да го оплаче. Срам! И зачто мислиш у тефтера му напишувано било „Народе" със знака за питанка отподире? Аз да чета, не съм научен, Горчо, ма добивам знания за туй, що ми е нужно и важно. Зачтото най-много хайнлар виреят по тези нашите земи. Е затуй е турил оня знак апостолът и затуй сме ний на туй дередже. Четири пъти го турил!”
💚 Избягвам да говоря за сюжета и повествованието, защото всеки може да се запознае удобно с анотацията и информацията по темата. Също така се страхувам да не издам нещо твърде важно, както и да не преплета нишките с втори том, защото в ума и сърцето ми книгата е цялата. Това, което мога да си позволя да споделя обаче е, че ще се запознаем с брат и сестра - Горчо и Яница - , чиито скромен живот започнал в бедност, но с почтеност и уважение, ще се преобърне с краката нагоре, подлагайки и двамата на много изпитания. Ударите на съдбата са от тежки по-тежки, но силата на българ��кия дух ще ги крепи, докогато е възможно. Искам да кажа толкова много за удивителния гений на автора и осъзнавам, че думите са оскъден способ за изразяване на възхищението и преклонението към ума му.
♥️ Осъзнавам и един много важен фактор, свързан предимно с написаните под псевдоним Добри Станчов четива. Хората, които не познават езика в този му ви�� и форма, които са има проблеми при четенето на класиците ни като малки, вероятно няма да успеят да оценят богатството и великолепието, които авторът представлява заради творбите си и заради самия себе си. Надявам се този човек да достигне до колкото се може повече четящи, които да го прочетат с отворено съзнание и душа! Надявам се някой ден децата ми да го изучават в училище и да няма българин, който не е чувал за него! Надявам се да се чете с разбиране, да бъде проумян и оценен подобаващо, защото е национално богатство и несравнимо културно съкровище!
🤍 В книжното тяло са поместени илюстрациите на великолепната и безкрайно талантлива Ана Граматикова, за която вярвам и се надявам, че също тепърва много ще се говори. Романът е произведение на изкуството във всеки един смисъл! Корицата е дело на ненадминатия Хаби, който вече всички познаваме и обичаме. Бих се радвала на издания с твърди корици от всички произведения на Добри Станчов/Дого Танкарт и Стефка Станчева, за да останат завинаги!
💚Включвам безапелационно и категорично този писател в инициативата #пробуждане като съвременен будител и деятел на просвещението. Там имат почетно място неговата сестра, племенницата му и любимото издателство “Лемур”. Безкрайно благодаря на всички отговорни за появата на книгата, както и на автора за възможността да съм сред първите прочели я, още преди това да се случи! 🤍💚♥️📚
#възкръсналидруми #ДобриСтанчов #книжноревю #България #бетачитател
https://www.ozone.bg/product/vazkrasn...
💚 Добри Станчов е удивителен съвременен автор, когото имах честа и радостта да открия преди няколко години сред страниците на любимата ми “Белези от рая”. След това разбрах, че освен под този си творчески псевдоним, авторът разказва историите си и с прозвището Дого Танкарт. Изчетох всичко, което вече бе излязло изпод перото му и следях зорко за новите му творения. Имах щастието и късмета, благодарение на любимите “Лемур” да го срещна на живо. Да се запозная с него и да изразя възхищението си към личността му очи в очи. Никога няма да забравя финала на “Добруджанският феникс” на Стефка Станчева, който ми бе изпратен в предварителна разпечатка за четене. Там прелестната авторка споделяше за родствената си връзка със Станчов, а именно, че са брат и сестра. Разплаках се от емоции, защото изпитах благоговение към колосалността на дарованията им.
♥️ Едно от най-незабравимите и велики за мен преимущества, с които ме възнагради това познанство, бе възможността да прочета настоящия роман още на чернова. Не знам дали можете да си представите какво е чувството, да ти бъде предоставена такава привилегия от любим твой автор, но е несравнимо с нищо друго. Бях на седмото небе от възторг и щастие, а след прочита само си затвърдих мнението. Този човек е гениален! Той трябва да бъде четен, изучаван в училищата. За него трябва да се пише, говори, да се знае. С пълна сила важи и за възхитителната му сестра, но днес акцентът ми е Добри Станчов.
🤍 Романът ни превежда през един изключително тежък и труден за родината ни исторически период. В частност през добруджанските дебри на отечеството. Сюжетът отделя внимание на човешката история, на малкия обикновен човешки живот във времена на робство, гнет и тирания. Достоверността на повествованието освен със солидни проучвания и упорит труд от страна на автора, е подсилена и подплътена от изобилието на езика. Добри Станчов пресъздава брилянтно речева композиция от архаични думи, турцизми, русизми и принадлежащи на тогавашната реалност словоформи.
💚 На края на тома има поместен речник, в който може да се провери значението на употребените слова, някои отдавна излезли от употреба. Като човек расъл в семейство, използващо много такъв език, за мен четенето на такива творби е потапяне в недрата на родното. Връщане към корена, сърцевината, миналото.
♥️ “Чувал беше старите хора да разправят, че всяка къща била като живо създание, че ако вечер напрегнеш слух, ще доловиш диханието ѝ, ще чуеш сърцето ѝ да тупти ведно с твоето.
Че ако се радваш, и тя изпитва радост, а ако плачеш или боледуваш, и тя писва в плач или търпи болежките наравно с тебе. Колко ли сълзи беше проляла тази къща? Колко ли болка беше понесла? Колко ли мъка беше преживяла? И пак от устите на достолепните люде знаеше, че опустее ли една къща, отиде ли си и последният, който ѝ дарява любовта си, скоро и тя издъхва в самотията си. И наистина виждал беше подобни смърти и с имоти в Тутракан, и тук на село, как покривите им се сриват и от уютния някога дом остава един оголен каменен скелет.” “Сега и сърцето на тяхната обител спираше да бие, а Горчо отлично съзнаваше, че човек без дом не бидеше нищо друго освен дърво без корен. Безроден скитник, който немил-недраг осъден беше да броди из здрачината в душата си. Къде ли щеше да го запокити сега животът?”
🤍 Пътят на Горчо условно започва от Стар Смил. “Едно зло никога не идва само” и съдбата е подготвила редица изпитания на духа и волята, с които да го кали, пречупи и постави на кръстопът. Завърнал се наскоро в родното си село, след като е заплашен от един турски хаирсъзин и прокуден от Тутракан, където е минала по-голямата част от живота му дотук, момъкът ще преживее кончината на баща си. Със сетни сили, издъхвайки в ръцете на Горчо, старият Тулешко Огненов му повелява да иде в “градеца Каварна”, за да разбере всичко за себе си. И така започва всичко.
💚 “И като претегли битието си на кантара на живота, разчете случилото се като прищявка на съдбата. Да изпита тя волята му, да види докъде аджеба се простираха силите му, да му даде урок, преди да му предложи ново начало. - Имало да става, дядо Негруша - заговори с примиренчески думи Горчо. - То... не е ли туй животът? И радости, и наказии. Да се предам сега... не мога. Като бях дете, тати, лека му пръст, ме вземаше с него на кошовете с пчели да му помагам и в това време да ме поучава на ум и разум, та веднъжка ми рече: От пчелите трябва да се учим, Горчо. Виж я на, малка, крехка, цял ден работи, гради, носи, кърми, и идва човекът и ѝ взема питката с мед. А тя започва всичко изначало, от първото положено зрънце восък. От първата капка нектар. Безропотно. Като че нищо не е било.”
♥️ Сега, когато за втори път подхванах романа, след като вече съм му се насладила в чернова, четенето беше много трудно. Вече знам какво ще сполети героите. Вече съм си изплакала очите и знам какво предстои. Знам как ще завърши всичко. Отново се отдадох напълно на емоциите от преживяното, но този път със заседнала буца в гърлото.
🤍 Романът има културна стойност и е огромен подвиг за родната литература. Сякаш класиците ни са оживели в душата на автора и са задвижвали пръстите му, шепнейки словата си. Нито за миг няма да се усъмните, че Добри Станчов е роден и живял в предосвобожденска Добруджа и България. Че е битувал в мрачните години на несигурност, безчинства и издевателства. Освен от богатите му знания, този резултат е продиктуван от прецизността, педантичността и професионализма, с които подхожда към работата си.
💚 Само по себе си подобно дръзновение е безкрайно рисковано и то във времена, в които на почит е бързооборотното - и в литературата, и в изкуството, и в делниците. Когато чуждиците са превзели езика ни. Когато не чуваме корена си. Когато удобно забравяме, за да повтаряме до безкрай грешките на миналото и предците си. Но точно заради това романът и подвигът на автора са още по-безценни. Защото са светъл лъч в падащия мрак от нехайство, безразличие и забрава. Защото още има люде, които тачат и милеят за тази магична и белязана от повратности българщина.
♥️ Авторът изгражда мост със солидни темели, по който да намерим пътя към предците си, към миналото си, към историята си, към корените си. Да проумеем причините за настоящето, което е огледало на предходното, но и негово следствие. Защото именно от нас зависи да променим хода на историята, пишейки насъщната, за да я предадем на онези след нас. За да не изтляваме в забрава и поруха.
🤍 “ Предателско племе сме ние, Горчо. Алчно и завистливо! За двеста сребърника и майка, и родина... всичко сме готови да жертвуваме.” И тогава, и сега именно тази черта от характера ни като народ, това ярко проявление на народопсихологията ни е в основата на всичките ни злочестини. “- Задружни - плю в краката си старият. - Като куче обесиха Дякона. Като псе. Че нищо не стори народът, нищо, ма барем да беше отишъл там до бесилницата. А то какво? До сетния си дъх Дякона гледал само онез анадолски джелати, с калъчите в ръцете. Дето после рязали въжата му и по три гроша парчето продали. Да няма кой да го оплаче. Срам! И зачто мислиш у тефтера му напишувано било „Народе" със знака за питанка отподире? Аз да чета, не съм научен, Горчо, ма добивам знания за туй, що ми е нужно и важно. Зачтото най-много хайнлар виреят по тези нашите земи. Е затуй е турил оня знак апостолът и затуй сме ний на туй дередже. Четири пъти го турил!”
💚 Избягвам да говоря за сюжета и повествованието, защото всеки може да се запознае удобно с анотацията и информацията по темата. Също така се страхувам да не издам нещо твърде важно, както и да не преплета нишките с втори том, защото в ума и сърцето ми книгата е цялата. Това, което мога да си позволя да споделя обаче е, че ще се запознаем с брат и сестра - Горчо и Яница - , чиито скромен живот започнал в бедност, но с почтеност и уважение, ще се преобърне с краката нагоре, подлагайки и двамата на много изпитания. Ударите на съдбата са от тежки по-тежки, но силата на българ��кия дух ще ги крепи, докогато е възможно. Искам да кажа толкова много за удивителния гений на автора и осъзнавам, че думите са оскъден способ за изразяване на възхищението и преклонението към ума му.
♥️ Осъзнавам и един много важен фактор, свързан предимно с написаните под псевдоним Добри Станчов четива. Хората, които не познават езика в този му ви�� и форма, които са има проблеми при четенето на класиците ни като малки, вероятно няма да успеят да оценят богатството и великолепието, които авторът представлява заради творбите си и заради самия себе си. Надявам се този човек да достигне до колкото се може повече четящи, които да го прочетат с отворено съзнание и душа! Надявам се някой ден децата ми да го изучават в училище и да няма българин, който не е чувал за него! Надявам се да се чете с разбиране, да бъде проумян и оценен подобаващо, защото е национално богатство и несравнимо културно съкровище!
🤍 В книжното тяло са поместени илюстрациите на великолепната и безкрайно талантлива Ана Граматикова, за която вярвам и се надявам, че също тепърва много ще се говори. Романът е произведение на изкуството във всеки един смисъл! Корицата е дело на ненадминатия Хаби, който вече всички познаваме и обичаме. Бих се радвала на издания с твърди корици от всички произведения на Добри Станчов/Дого Танкарт и Стефка Станчева, за да останат завинаги!
💚Включвам безапелационно и категорично този писател в инициативата #пробуждане като съвременен будител и деятел на просвещението. Там имат почетно място неговата сестра, племенницата му и любимото издателство “Лемур”. Безкрайно благодаря на всички отговорни за появата на книгата, както и на автора за възможността да съм сред първите прочели я, още преди това да се случи! 🤍💚♥️📚
#възкръсналидруми #ДобриСтанчов #книжноревю #България #бетачитател
https://www.ozone.bg/product/vazkrasn...
Displaying 1 - 2 of 2 reviews