Ана и Алекс са светска двойка, на която и най-добронамереният би завидял. Те са красиви, успешни в кариерите си, родители на пораснали близнаци. Но под привидно безпроблемния и бляскав живот бушуват неукротими страсти.
Как Ана, професор невролог, стига до манастир край Варна, а появата й отключва серия от самоубийства на монаси? Възможно ли е хорист в самодеен състав да се превърне в пророк? И кой е наследникът, заради чиято съдба в обща кауза се въвличат хора от подземния свят, адвокат и детска писателка? Къде се засрещат наука и мистика?
Тази книга я довърших по-скоро от инат, отколкото от интерес. Дадох ѝ шанс, и то не малък, с надеждата, че ще стане по-добре след 50 страници. За съжаление се случи обратното. Колкото повече напредвах, толкова по-слаба и по-неубедителна ми изглеждаше.
Най-големият проблем за мен са диалозите и езикът. Те звучат изкуствено, клиширано и често толкова неестествено, че просто не можеш да повярваш, че реални хора биха говорили по този начин. Има моменти, в които репликите са толкова „напудрени“, че напълно губят връзка с живата реч.
Оттам идва и основният ми проблем с героите. Те не оживяват. Нямат убедителни реакции, нямат реална психологическа тежест, нямат вътрешна логика. В резултат нито един персонаж не успя да ми стане дори малко близък или разбираем.
Сюжетът също не успява да компенсира тези слабости. Вместо да се усеща като цялостна история, книгата по-скоро прилича на съшити парчета идеи, включително и криминалната линия, която стои неестествено и недоразвито.
В крайна сметка останах с усещането за напълно неубедителен роман, в който нито героите, нито диалогът, нито историята успяват да създадат реалност, на която да повярваш. Дадох ѝ шанс до края, но честно казано съжалявам, че не спрях по-рано.
За мен това е пример за книга, в която доброто намерение не се е превърнало в убедително изпълнение.
Прочетох цялата книга и ми беше интересна. Особено личната история на главната героиня беше много завладяваща. Това, което не ми допадна, беше криминалния елемент в книгата, видя ми се много претупан в края, и за мен беше някак вкаран самоцелно. Като че ли основната сюжетна нишка е какъв ще бъде моралният избор на Ана, а кримката не допринася за цялостната визия на книгата.
Беше ми интересно да опозная журналистката от БНТ Радина Червенова и като авторка на книга. И не се излъгах! Написала е много интересна история, в която се преплитат реална и сякаш нереална действителност. Много интелигентно е показана гледната точка за любовта на съпрузите в семейството и извън него. Ще се радвам да прочета и други нейни творби.