Наследникът: Игри на кръв и слава

by Денислав Димчев, Яница Михайлова, Веселин Цонев (Illustrator)

Мълчи. Не дишай. Оцелявай.

Това са правилата в игрите на кръв и слава.

Безмилостен ритуал, в който само най-силните и съобразителните оцеляват.

Виктор Мордем е интровертен 18-годишен младеж, откъснат от човешкия си живот и хвърлен в древен вампирски култ, където вековни традиции повеляват, че само най-силните оцеляват. Неподготвен и превъзхождан от останалите, той трябва да превъзмогне човечността си и да се отдаде на мрака в новата си реалност.

Там, където древни родове властват в сенки, съюзи се разпадат за миг, предателството е по-сигурно от приятелството, а смеските като него са презирани, Виктор трябва да оцелее в три кървави изпитания. Но много бързо разбира, че в тях победител няма – има само оцелели, белязани завинаги, а животът им няма никаква стойност.

„Наследникът“ е впечатляващ фентъзи роман - резултат от съвместната работа на Денислав Димчев и Яница Михайлова.

306 pages, Paperback

Published September 12, 2025

Reviews

[Zornitsa Grozdeva · Rating 2 out of 5]

Не обичам да пиша негативни ревюта, но считам за редно да се аргументирам пред хората, вложили труда си в написването и издаването на книгата, за ниската оценка, която ѝ поставям. Критиката ми е абсолютно добронамерена и се надявам да бъде приета като такава.

Накратко: Виктор е обикновено момче, което няма конкретни хобита, интереси или силни страни, но се оказва наследник на древен вампирски род. Не знаем буквално нищо за младия Мордем, докато не бива изправен пред Изпитанията, няма никакво изграждане на герой, няма характер, няма отличителни характеристики, с нищо не ни е показано дали е умен или не.

Сюжетът на романа не е нещо оригинално и невиждано преди, дори напротив - повтаря обичайните тропи от десетки други книги. Съгласна съм, че от „Одисей” до наши дни не е останала история, която вече да не е разказана, обаче точно по тази причина е важно как ще бъде написано едно произведение.
Така стигаме до втората причина да сложа толкова ниска оценка, а именно – стилът на писане.
Беден речник. Прости изречения. Кратки. С не повече от пет думи. Множество тавтологии.
Сега си представете цял роман, написан като горния ред. Да, такъв е, не се шегувам. Не знам каква е била идеята на авторите, но текстът звучи насечено, сякаш мисълта им постоянно прекъсва и се чудят как да я продължат. За мен бе изключително дразнещо и ненужно.

Речникът на вековен вампир е сведен до набор от думи, с каквито тийновете си общуват в парка, което от своя страна бе неубедително. Когато градиш герой не можеш просто да го опишеш, трябва да му създадеш маниери и стил, а това включва и определени екстри като богат речник, съответстващ на въпросните стил и възраст. Същото се отнася и за представителите на властите, напълно липсват полицейския жаргон и терминология, дори когато полицаите общуват помежду си, го правят все едно са на къра.

Имената на героите са невероятен миш-маш от български и латински, докато за вампирите второто е някак оправдано, то за останалите е доста нелогично. Не става ясно защо са в България тези вампири с латински имена, нито причината събитието да се провежда на родна почва. Светоизграждането липсва, а малкото дадена информация е доста мъглява.

Гледната точка на разказвача се сменя през няколко параграфа от герой на герой, без това да е обозначено дори с разстояние между редовете. Първо четем как Миа е в тоалетната, после внезапно четем, че героят се крие зад колоната и вече не се казва Миа. На моменти не става ясно какво и кой води действието, което е объркващо.

Сега да си поговорим за светлината и сянката.
Представете си тъмна нощ без никакво осветление наоколо, а в мъглата огромна готическа катедрала. Дали витражните прозорци на катедралата ще хвърлят сянка във вътрешността на храма, без да са осветени отвън? Не. Обаче в романа го правят. Да, говорим за фентъзи, но фактът, че пишете фентъзи, не ви освобождава от правилата на елементарната логика.

Така стигаме до логиката, но тя напълно отсъства от сюжета. Ето примери:
Виктор расте в нищета и гладува, а в същото време има собствена кола, за разлика от по-заможните си другарчета.
Миа не си спомня много от майка си, понеже е била твърде малка, когато тя е починала, но си спомня достатъчно ясно какъв е бил баща ѝ преди инцидента, за да знае колко много го е променила смъртта на майка ѝ.
И т.н.

За финал: на много места са използвани неправилните за случая думи или несполучливи сравнения/словосъчетания:
"...колата спря с тихо съскане на гумите." - от какво? Спукана гума? Разхлабен вентил? Свистене и съскане са различни неща.
"Погледът му огледа местопрестъплението." - а слухът му какво правеше през това време?
"Тишината бе тежка като оркестър със затаен дъх." - а ако оркестърът диша нормално, повече или по-малко ще тежи?
"опитах да бъда справедлив, но ти не ми оставяш друг избор." - не знам коя дума са търсели авторите тук, но съм сигурна, че не е била "справедлив". Защото да се опитваш да манипулираш и заплашваш някого, няма нищо общо със справедливост.

[Sertan · Rating 4 out of 5]

Така, така откъде да започна...
Ще започна с това, че нямах високи очакания за книгата, но реших да дам шанс, когато ми се предостави възможност да я прочета.
Започнах я може би в неподходящ момент за мен, оставих я и продължих с друго. Бях спрял да я чета преди пета глава, дотогава не беше започнало да се случва нищо интересно.
Продължих я наскоро с намерението да я завърша за да не остава недочетена. До към средата все още не ми хващаше вниманието.
Започна да ми става интересно чак като минах средата и по специално глава 15. Това е любимата ми глава в цялата книга и момента, който спаси книгата за мен и си оправда тегавото начало. Начина по който беше описана битката много ми хареса, тогава вече се почувсвах все едно съм вътре в книгата.
Но имайки предвид, че това е първа книга от поредица (не знам колко наброй ще са книгите, знам само, че предстои втора) разбирам защо е написана по този начин. Да се изгради такъв свят и то фантастичен не е лесно!
Може би, ако се беше наблегнало повече на престоя на главния ни герой Виктор в света на вампирите и по-малко въведение в началото с човешкия му живот, щеше да ми е една идея по-интересно.
Обожавам образа на София!
Виждам потенциал в историята затова и съм дал тази оценка.
В заключение ще кажа, че можеше да е със стотина страници по-кратка. Защото имах чувството, че чета книга от 600 страници, а не 300.
Определено ще искам да видя какво ще се случи във втората книга, след края на първата интересът ми се събуди!

[Nikola Vandev · Rating 3 out of 5]

Когато първоначално видях, че Дени Антилопата е издал книга, подходих към нея крайно скептично. Реших да си я взема като шега и защото искам да разнообразявам с жанровете и типовете литература, които чета. Никога не съм предполагал, че е възможно да е толкова интересна. Учудващо добре написана и много завладяща.
Очакванията ми наистина бяха много ниски, особено гледайки извествестната му поредица ютюб сериал "Кървава луна", където прави опит да създаде история с подобни елементи. Не мога да преценя оригиналността на произведението, макар и да забелязвам някои очевидни вдъхновения, те не се усещат евтини и плагиирани. Историята е разказана от външен разказвач, а не от главните герой, което положително се различава от много модерни young adult фентъзита.
Главната история оставя много въпроси у читателя. Много неща остават загатнати и изоставени за потенциално продължение. Героите нямат задоволително развитие, което ги поставя в напълно ново положение. Макар и да са променени, тяхната трансформация не е довършена поради клифхенгър края. Повечето от страничните истории не са приключени и остават на заден план, недовършени.
Изненадващо добър дебют на Дени Антилопата и Яница. Надявам се да напишат и издадат продължение на тази история.

[HeyitsMony · Rating 3 out of 5]

Честно казано останах доста изненадана от начина на писане. Очаквах да е много детска книгата и да не ми допадне особено, обаче ме изненада и много се радвам за това.
В началото буквално "изядох" книгата, защото сюжета е много мистериозен, а аз обичам загадки и общо взето да се чудиш какво се случва. Много ми хареса в началото, покрай цялата мистерия със съществата, които унищожават хората. Хареса ми историята на Миа и Виктор и това как решават да правят неща, които са забранени.
Не очаквах обрата, който се получи с дядото на Виктор и не предполагах, че ще се развие след това във вампирски култ целият сюжет. Може би от средата на книгата, същност когато историята се пренесе в замъка и се появиха изведнъж много нови герои и всички изпитания с вампирите и чудовищата ми беше малко по-скучна, отколкото началото на книгата.
Смятам, че това се получи така, защото исках целият сюжет да продължи да бъде загадъчен и да носи нотка на трилър; исках до последно да не знам какво се случва в този град.
Предполагам, че много съм се начела на книги с подобен сюжет за замъци и вампири, затова втората част на книгата ми беше по-скучна, но поздравявам авторите за новото начинание и според мен тази книга и предполагам следващите към нея имат потенциал! :)

[Konstantin Bechev · Rating 5 out of 5]

Попаднах на „Наследникът“ случайно, след като ми излезе реклама във Facebook. Признавам си, че първоначално бях доста скептичен - не защото не искам да чета български автори, а защото през годините съм виждал повече опити, отколкото истински завладяващи истории. Но реших да ѝ дам шанс и не съжалявам нито за миг.
Да, стилът е динамичен, изреченията често са кратки, но това според мен е умишлен избор - така се поддържа напрежението и ритъмът на действието. Не всеки роман трябва да звучи като лекция по литература - особено когато целта му е да увлече и по-младите читатели. Аз лично го оценявам - четеше се бързо, без излишна претенция, и ме държа в напрежение до последната страница.
Четох и отрицателното ревю. Разбирам, че всеки има право на мнение, но не мисля, че подобна критика е справедлива. Младите творци у нас имат нужда от подкрепа, не от това да бъдат обезкуражавани с прекалено строги и деструктивни оценки. Когато някой се осмели да създаде мащабен фентъзи свят в България, да го издаде и да предизвика интерес сред млади читатели – това е постижение, не повод за подигравка.
Браво на авторите и с нетърпение чакам продължение!

[Kalina Valchinkova · Rating 4 out of 5]

Доста приятно изненадана съм! Купих си книгата на Алеята, защото разбрах че авторите са българи и исках да ги подкрепя. Има още какво да се желае, но като любител на фентъзито ми е пределно ясно, че първата книга в една поредица не винаги е показател за цялостното качество.

Тъй че препоръчвам и успех на двамата автори в бъдещите им начинания!

[Alexandra Parvanova · Rating 4 out of 5]

Приятна книга, не мога да си изкривя душата. Хареса ми. Държеше вниманието ми почти през цялото време. Книга оставя читателя с изключително много въпроси, които се надявам да си отговоря с прочитането на следващата.

Въпреки че някои ревюта, които прочетох бяха негативни, смятам, че книгата заслужава да и се даде шанс!!

[Paraskeva Koleva · Rating 5 out of 5]

Не очаквах да ми хареса толкова. Увлекателна е, стилът на писане ми допадна и се чете бързо. Подходих скептично след описанието, но винаги се опитвам да не съм предубедена и да дам шанс на български автори.

[Anatoliy Stoychev · Rating 5 out of 5]

5 Звезди ⭐️
Не очаквах че тази книга ще е толкова добра. Бях скептичен заради авторите но бях наистина приятно изненадан.