What do you think?
Rate this book
Наследникът: Игри на кръв и слава
Мълчи. Не дишай. Оцелявай.
Това са правилата в игрите на кръв и слава.
Безмилостен ритуал, в който само най-силните и съобразителните оцеляват.
Виктор Мордем е интровертен 18-годишен младеж, откъснат от човешкия си живот и хвърлен в древен вампирски култ, където вековни традиции повеляват, че само най-силните оцеляват. Неподготвен и превъзхождан от останалите, той трябва да превъзмогне човечността си и да се отдаде на мрака в новата си реалност.
Там, където древни родове властват в сенки, съюзи се разпадат за миг, предателството е по-сигурно от приятелството, а смеските като него са презирани, Виктор трябва да оцелее в три кървави изпитания. Но много бързо разбира, че в тях победител няма – има само оцелели, белязани завинаги, а животът им няма никаква стойност.
„Наследникът“ е впечатляващ фентъзи роман - резултат от съвместната работа на Денислав Димчев и Яница Михайлова.
Това са правилата в игрите на кръв и слава.
Безмилостен ритуал, в който само най-силните и съобразителните оцеляват.
Виктор Мордем е интровертен 18-годишен младеж, откъснат от човешкия си живот и хвърлен в древен вампирски култ, където вековни традиции повеляват, че само най-силните оцеляват. Неподготвен и превъзхождан от останалите, той трябва да превъзмогне човечността си и да се отдаде на мрака в новата си реалност.
Там, където древни родове властват в сенки, съюзи се разпадат за миг, предателството е по-сигурно от приятелството, а смеските като него са презирани, Виктор трябва да оцелее в три кървави изпитания. Но много бързо разбира, че в тях победител няма – има само оцелели, белязани завинаги, а животът им няма никаква стойност.
„Наследникът“ е впечатляващ фентъзи роман - резултат от съвместната работа на Денислав Димчев и Яница Михайлова.
306 pages, Paperback
Published September 12, 2025
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 35 reviews
October 1, 2025
Не обичам да пиша негативни ревюта, но считам за редно да се аргументирам пред хората, вложили труда си в написването и издаването на книгата, за ниската оценка, която ѝ поставям. Критиката ми е абсолютно добронамерена и се надявам да бъде приета като такава.
Накратко: Виктор е обикновено момче, което няма конкретни хобита, интереси или силни страни, но се оказва наследник на древен вампирски род. Не знаем буквално нищо за младия Мордем, докато не бива изправен пред Изпитанията, няма никакво изграждане на герой, няма характер, няма отличителни характеристики, с нищо не ни е показано дали е умен или не.
Сюжетът на романа не е нещо оригинално и невиждано преди, дори напротив - повтаря обичайните тропи от десетки други книги. Съгласна съм, че от „Одисей” до наши дни не е останала история, която вече да не е разказана, обаче точно по тази причина е важно как ще бъде написано едно произведение.
Така стигаме до втората причина да сложа толкова ниска оценка, а именно – стилът на писане.
Беден речник. Прости изречения. Кратки. С не повече от пет думи. Множество тавтологии.
Сега си представете цял роман, написан като горния ред. Да, такъв е, не се шегувам. Не знам каква е била идеята на авторите, но текстът звучи насечено, сякаш мисълта им постоянно прекъсва и се чудят как да я продължат. За мен бе изключително дразнещо и ненужно.
Речникът на вековен вампир е сведен до набор от думи, с каквито тийновете си общуват в парка, което от своя страна бе неубедително. Когато градиш герой не можеш просто да го опишеш, трябва да му създадеш маниери и стил, а това включва и определени екстри като богат речник, съответстващ на въпросните стил и възраст. Същото се отнася и за представителите на властите, напълно липсват полицейския жаргон и терминология, дори когато полицаите общуват помежду си, го правят все едно са на къра.
Имената на героите са невероятен миш-маш от български и латински, докато за вампирите второто е някак оправдано, то за останалите е доста нелогично. Не става ясно защо са в България тези вампири с латински имена, нито причината събитието да се провежда на родна почва. Светоизграждането липсва, а малкото дадена информация е доста мъглява.
Гледната точка на разказвача се сменя през няколко параграфа от герой на герой, без това да е обозначено дори с разстояние между редовете. Първо четем как Миа е в тоалетната, после внезапно четем, че героят се крие зад колоната и вече не се казва Миа. На моменти не става ясно какво и кой води действието, което е объркващо.
Сега да си поговорим за светлината и сянката.
Представете си тъмна нощ без никакво осветление наоколо, а в мъглата огромна готическа катедрала. Дали витражните прозорци на катедралата ще хвърлят сянка във вътрешността на храма, без да са осветени отвън? Не. Обаче в романа го правят. Да, говорим за фентъзи, но фактът, че пишете фентъзи, не ви освобождава от правилата на елементарната логика.
Така стигаме до логиката, но тя напълно отсъства от сюжета. Ето примери:
Виктор расте в нищета и гладува, а в същото време има собствена кола, за разлика от по-заможните си другарчета.
Миа не си спомня много от майка си, понеже е била твърде малка, когато тя е починала, но си спомня достатъчно ясно какъв е бил баща ѝ преди инцидента, за да знае колко много го е променила смъртта на майка ѝ.
И т.н.
За финал: на много места са използвани неправилните за случая думи или несполучливи сравнения/словосъчетания:
"...колата спря с тихо съскане на гумите." - от какво? Спукана гума? Разхлабен вентил? Свистене и съскане са различни неща.
"Погледът му огледа местопрестъплението." - а слухът му какво правеше през това време?
"Тишината бе тежка като оркестър със затаен дъх." - а ако оркестърът диша нормално, повече или по-малко ще тежи?
"опитах да бъда справедлив, но ти не ми оставяш друг избор." - не знам коя дума са търсели авторите тук, но съм сигурна, че не е била "справедлив". Защото да се опитваш да манипулираш и заплашваш някого, няма нищо общо със справедливост.
October 6, 2026
Йей! Първият ми рейтинг и ревю с новата система с четвъртинки и половинки 🙌 този рейтинг е заради второстепенните персонажи [добри и зли, хора и вампири], които бяха за мен най-интересното в книгата.Това накратко, а надълго, които има желанието да чете субективното ми дълго и обяснително мнение защо 1 и 1/4 ⭐️ не е хейт:
👇👇👇
1. Аз не съм в таргетираната аудитория на читатели [слаш] фенове на Дени Антилопата. Това е повече от ясно. Не съм поколение Z или Алфа и не съм около, плюс-минус 5 клас [вече]. Тогава подозирам, че щеше да ми хареса много, поради простата причина, че щях да съм още в началото на книжния си път като читател, щеше да ми предстои да чета много, много книги, и много препратки, с бележка под линия или не, нямаше да ги разбирам [иска ми се да започвах сега своя книжен път, само заради разнообразието, което има в момента от литература, жанрове и вкусове, просто е страхотно; в детството и юношеството ми имаше също интересни книги, защото бе зората на демокрацията, 90те и 00те, и бяхме там за зараждането на това разнообразие, и все пак без картел от книжни другарчете, родители, лели и учителки, които настояваха на всяка цена да четем много и разнообразно, дори ни заемаха собствени книги, достъпът до това книжно богатство бе ограничен, но това е тема за друг ден]; на годините на дъртаците или родителите в историята съм [ранен 80-тарски Милениъл]. Dirty sme, moi ✌️✌️✌️ оу, оу, много лошитееее.... кака изпуши, знам, не е вече новина, не викайте телевизията и полицията, идвам с мир и бонбони 🖖🖖🖖
2. За мен, всички второстепенни персонажи [добри и зли, хора и вампири] са по-интересни от главния: alter-ego-то на съавтора, господин Антилопа, Газела, или както там е псевдонимът му онлайн, няма лошо, и аз, и ти, и той, и тя, и те, всеки си има своите лични предпочитания и това е окей и могат всички те да съществуват безопасно и в едно пространство, по едно и също време, независимо и понякога и въпреки наличието едни на други. На мен лично препратката ми отива към най- любимата ми песен на една от любимите ми кадърни съвременни БГ певици Тита [отплеснах се, nevermind me, proceed]
3. Дали заради тези второстепенните персонажи ще продължа поредицата? И с по-малка мотивация съм чела поредици, които не харесвам, а са популярни, на тотална основа raging hate read so i can talk about it critically later... защото съм твърдо зад убеждението си: no readee, no opinionee ✌️ so far so good... продължаването на поредицата е под въпрос и с многоточие засега...
4. Филмът не съм го гледала на кино. Засега няма и да го гледам.
5. По повод дебата за хейта и дали даването на по-малко от 5 ⭐️ е хейт; а също и дискусията за количественото и качественото четене, ще се върна на точка 1 от този списък. Децата, младежите или юношите, както и YA, и Adults, и общо взето всички под небето, които обичат да отделят от свободното си време за четене, ранно започнали да четат, късно започнали да четат, и всички посредата, според моето субективно мнение [нарочно го казвам няколко пъти; нека четем и ревюта, и книги с разбиране и критична мисъл, а не като емоционално натискане на паник бутона един на друг], за да започнат да четат с качествено изменение, хората като цяло трябва първо да четат много голямо количество, от всичко, по много. Независимо какъв жанр, независимо обожавано или мразено; независимо класическо или модерно; в крайна сметка принципът "количествените изменения водят до качествени такива" е валиден в пълна степен в книжното общество, или поне следва да бъде от здравословна гледна точка; за да изградиш собствен вкус, трябва да си опитал всичко, наистина всичко от менюто. Като така според мен се възпитават млади читатели да продължават да четат, и така се борим като социум с кризата с неграмотността, която обичаме да си прехвърляме като дъвка в междучасие да не хване класната, че сме пушили, нали... ✌️ За пример, мога да дам един популярен в нета клип със Стивън Кинг и RR Martin. Там Кралят едновременно критикува [как персонажът на Ана е написан с диапазон от 2 реакции: хубаво - oh, my! лошо - oh, good!] и поздравява 50 нюанса [за секс сцените, най-вече], защитавайки именно този аргумент, поне в моето разбиране: четене на много количество всякакви книги, за да има качествено изменение във вкуса ти към литературата и жанровете като цяло [и като индивидуална преференция, и като изменение в книжния социум]; та ето, че Кралят защити тезата ми вместо мен ✌️✌️✌️ това е, което имах да кажа по въпросите; live long and prosper до следващото ревю 🖖🖖🖖
👇👇👇
1. Аз не съм в таргетираната аудитория на читатели [слаш] фенове на Дени Антилопата. Това е повече от ясно. Не съм поколение Z или Алфа и не съм около, плюс-минус 5 клас [вече]. Тогава подозирам, че щеше да ми хареса много, поради простата причина, че щях да съм още в началото на книжния си път като читател, щеше да ми предстои да чета много, много книги, и много препратки, с бележка под линия или не, нямаше да ги разбирам [иска ми се да започвах сега своя книжен път, само заради разнообразието, което има в момента от литература, жанрове и вкусове, просто е страхотно; в детството и юношеството ми имаше също интересни книги, защото бе зората на демокрацията, 90те и 00те, и бяхме там за зараждането на това разнообразие, и все пак без картел от книжни другарчете, родители, лели и учителки, които настояваха на всяка цена да четем много и разнообразно, дори ни заемаха собствени книги, достъпът до това книжно богатство бе ограничен, но това е тема за друг ден]; на годините на дъртаците или родителите в историята съм [ранен 80-тарски Милениъл]. Dirty sme, moi ✌️✌️✌️ оу, оу, много лошитееее.... кака изпуши, знам, не е вече новина, не викайте телевизията и полицията, идвам с мир и бонбони 🖖🖖🖖
2. За мен, всички второстепенни персонажи [добри и зли, хора и вампири] са по-интересни от главния: alter-ego-то на съавтора, господин Антилопа, Газела, или както там е псевдонимът му онлайн, няма лошо, и аз, и ти, и той, и тя, и те, всеки си има своите лични предпочитания и това е окей и могат всички те да съществуват безопасно и в едно пространство, по едно и също време, независимо и понякога и въпреки наличието едни на други. На мен лично препратката ми отива към най- любимата ми песен на една от любимите ми кадърни съвременни БГ певици Тита [отплеснах се, nevermind me, proceed]
3. Дали заради тези второстепенните персонажи ще продължа поредицата? И с по-малка мотивация съм чела поредици, които не харесвам, а са популярни, на тотална основа raging hate read so i can talk about it critically later... защото съм твърдо зад убеждението си: no readee, no opinionee ✌️ so far so good... продължаването на поредицата е под въпрос и с многоточие засега...
4. Филмът не съм го гледала на кино. Засега няма и да го гледам.
5. По повод дебата за хейта и дали даването на по-малко от 5 ⭐️ е хейт; а също и дискусията за количественото и качественото четене, ще се върна на точка 1 от този списък. Децата, младежите или юношите, както и YA, и Adults, и общо взето всички под небето, които обичат да отделят от свободното си време за четене, ранно започнали да четат, късно започнали да четат, и всички посредата, според моето субективно мнение [нарочно го казвам няколко пъти; нека четем и ревюта, и книги с разбиране и критична мисъл, а не като емоционално натискане на паник бутона един на друг], за да започнат да четат с качествено изменение, хората като цяло трябва първо да четат много голямо количество, от всичко, по много. Независимо какъв жанр, независимо обожавано или мразено; независимо класическо или модерно; в крайна сметка принципът "количествените изменения водят до качествени такива" е валиден в пълна степен в книжното общество, или поне следва да бъде от здравословна гледна точка; за да изградиш собствен вкус, трябва да си опитал всичко, наистина всичко от менюто. Като така според мен се възпитават млади читатели да продължават да четат, и така се борим като социум с кризата с неграмотността, която обичаме да си прехвърляме като дъвка в междучасие да не хване класната, че сме пушили, нали... ✌️ За пример, мога да дам един популярен в нета клип със Стивън Кинг и RR Martin. Там Кралят едновременно критикува [как персонажът на Ана е написан с диапазон от 2 реакции: хубаво - oh, my! лошо - oh, good!] и поздравява 50 нюанса [за секс сцените, най-вече], защитавайки именно този аргумент, поне в моето разбиране: четене на много количество всякакви книги, за да има качествено изменение във вкуса ти към литературата и жанровете като цяло [и като индивидуална преференция, и като изменение в книжния социум]; та ето, че Кралят защити тезата ми вместо мен ✌️✌️✌️ това е, което имах да кажа по въпросите; live long and prosper до следващото ревю 🖖🖖🖖
November 30, 2025
Така, така откъде да започна...
Ще започна с това, че нямах високи очакания за книгата, но реших да дам шанс, когато ми се предостави възможност да я прочета.
Започнах я може би в неподходящ момент за мен, оставих я и продължих с друго. Бях спрял да я чета преди пета глава, дотогава не беше започнало да се случва нищо интересно.
Продължих я наскоро с намерението да я завърша за да не остава недочетена. До към средата все още не ми хващаше вниманието.
Започна да ми става интересно чак като минах средата и по специално глава 15. Това е любимата ми глава в цялата книга и момента, който спаси книгата за мен и си оправда тегавото начало. Начина по който беше описана битката много ми хареса, тогава вече се почувсвах все едно съм вътре в книгата.
Но имайки предвид, че това е първа книга от поредица (не знам колко наброй ще са книгите, знам само, че предстои втора) разбирам защо е написана по този начин. Да се изгради такъв свят и то фантастичен не е лесно!
Може би, ако се беше наблегнало повече на престоя на главния ни герой Виктор в света на вампирите и по-малко въведение в началото с човешкия му живот, щеше да ми е една идея по-интересно.
Обожавам образа на София!
Виждам потенциал в историята затова и съм дал тази оценка.
В заключение ще кажа, че можеше да е със стотина страници по-кратка. Защото имах чувството, че чета книга от 600 страници, а не 300.
Определено ще искам да видя какво ще се случи във втората книга, след края на първата интересът ми се събуди!
Ще започна с това, че нямах високи очакания за книгата, но реших да дам шанс, когато ми се предостави възможност да я прочета.
Започнах я може би в неподходящ момент за мен, оставих я и продължих с друго. Бях спрял да я чета преди пета глава, дотогава не беше започнало да се случва нищо интересно.
Продължих я наскоро с намерението да я завърша за да не остава недочетена. До към средата все още не ми хващаше вниманието.
Започна да ми става интересно чак като минах средата и по специално глава 15. Това е любимата ми глава в цялата книга и момента, който спаси книгата за мен и си оправда тегавото начало. Начина по който беше описана битката много ми хареса, тогава вече се почувсвах все едно съм вътре в книгата.
Но имайки предвид, че това е първа книга от поредица (не знам колко наброй ще са книгите, знам само, че предстои втора) разбирам защо е написана по този начин. Да се изгради такъв свят и то фантастичен не е лесно!
Може би, ако се беше наблегнало повече на престоя на главния ни герой Виктор в света на вампирите и по-малко въведение в началото с човешкия му живот, щеше да ми е една идея по-интересно.
Обожавам образа на София!
Виждам потенциал в историята затова и съм дал тази оценка.
В заключение ще кажа, че можеше да е със стотина страници по-кратка. Защото имах чувството, че чета книга от 600 страници, а не 300.
Определено ще искам да видя какво ще се случи във втората книга, след края на първата интересът ми се събуди!
September 21, 2025
Когато първоначално видях, че Дени Антилопата е издал книга, подходих към нея крайно скептично. Реших да си я взема като шега и защото искам да разнообразявам с жанровете и типовете литература, които чета. Никога не съм предполагал, че е възможно да е толкова интересна. Учудващо добре написана и много завладяща.
Очакванията ми наистина бяха много ниски, особено гледайки извествестната му поредица ютюб сериал "Кървава луна", където прави опит да създаде история с подобни елементи. Не мога да преценя оригиналността на произведението, макар и да забелязвам някои очевидни вдъхновения, те не се усещат евтини и плагиирани. Историята е разказана от външен разказвач, а не от главните герой, което положително се различава от много модерни young adult фентъзита.
Главната история оставя много въпроси у читателя. Много неща остават загатнати и изоставени за потенциално продължение. Героите нямат задоволително развитие, което ги поставя в напълно ново положение. Макар и да са променени, тяхната трансформация не е довършена поради клифхенгър края. Повечето от страничните истории не са приключени и остават на заден план, недовършени.
Изненадващо добър дебют на Дени Антилопата и Яница. Надявам се да напишат и издадат продължение на тази история.
Очакванията ми наистина бяха много ниски, особено гледайки извествестната му поредица ютюб сериал "Кървава луна", където прави опит да създаде история с подобни елементи. Не мога да преценя оригиналността на произведението, макар и да забелязвам някои очевидни вдъхновения, те не се усещат евтини и плагиирани. Историята е разказана от външен разказвач, а не от главните герой, което положително се различава от много модерни young adult фентъзита.
Главната история оставя много въпроси у читателя. Много неща остават загатнати и изоставени за потенциално продължение. Героите нямат задоволително развитие, което ги поставя в напълно ново положение. Макар и да са променени, тяхната трансформация не е довършена поради клифхенгър края. Повечето от страничните истории не са приключени и остават на заден план, недовършени.
Изненадващо добър дебют на Дени Антилопата и Яница. Надявам се да напишат и издадат продължение на тази история.
November 8, 2026
Идеята и ритъмът ми допаднаха, но езикът е скучен, повтарящ се и с доста английско влияние (подреждане на изречения, изрази). Искаше ми се да ми хареса, но накрая се карах да я довърша. Очевидно е, че ще има втора част, ще опитам да я прочета, защото има потенциал, но съм скептична.
November 15, 2025
Boy oh boy тази книга беше такова разочарование.
Признавам си, че корицата е нещото, което привлече вниманието ми в тази книга. Но, като да не повярваш, този път реших първо да прочета за какво иде реч. Вампирите са ми слабост. Но дори и в тази ситуация пак се спрях и прочетох първата страница, за да видя дали стила ще ми допадне - хареса ми.
И въпреки това, всичко това беше безсмислено, защото още в средата на книгата исках да я завърша и да се отърва от нея.
Идеята, като цяло, ми допада, но самото изпълнение е това, което не ми хареса. Провлачено действие, някои пропуски в замисъла на историята, и накрая, когато трябваше да се фокусираме върху същинската част на тази книга, действието изведнъж беше толкова бързо, че и схвръх бърз вампир не може да го стигне. По начина, по който приключи книгата, знам че ще има и следваща (а може би и още една и още една), но определено нямам намерението да се върна към тази история.
Признавам си, че корицата е нещото, което привлече вниманието ми в тази книга. Но, като да не повярваш, този път реших първо да прочета за какво иде реч. Вампирите са ми слабост. Но дори и в тази ситуация пак се спрях и прочетох първата страница, за да видя дали стила ще ми допадне - хареса ми.
И въпреки това, всичко това беше безсмислено, защото още в средата на книгата исках да я завърша и да се отърва от нея.
Идеята, като цяло, ми допада, но самото изпълнение е това, което не ми хареса. Провлачено действие, някои пропуски в замисъла на историята, и накрая, когато трябваше да се фокусираме върху същинската част на тази книга, действието изведнъж беше толкова бързо, че и схвръх бърз вампир не може да го стигне. По начина, по който приключи книгата, знам че ще има и следваща (а може би и още една и още една), но определено нямам намерението да се върна към тази история.
September 7, 2026
„Наследникът“ е динамична история, която знае как да поддържа интереса. Сюжетът стъпва върху доста познати фентъзи клишета. Чете се бързо и държи вниманието, обаче:
Локациите са почти обезличени — трудно е да си представиш конкретен град или държава. Има усещане за американски сериал, в който просто не е казано къде точно се намираме.
Диалозите и поведението на героите често звучат като от типично тийн сериалче.
Клишетата са доста — избраният наследник, тайният орден, изпитанията, древните сили, борбата за власт и т.н.. Няма нищо оригинално.
Въпреки това темпото компенсира доста.
Все пак, ако авторът беше използвал българска среда - фолклор, история или дори просто реални места и особености на България - книгата щеше да има много по-собствена идентичност. Например действие около Родопите, стар манастир, Търново, Странджа или някое забравено село... Това веднага би я отличило от десетките подобни фентъзи истории.
Локациите са почти обезличени — трудно е да си представиш конкретен град или държава. Има усещане за американски сериал, в който просто не е казано къде точно се намираме.
Диалозите и поведението на героите често звучат като от типично тийн сериалче.
Клишетата са доста — избраният наследник, тайният орден, изпитанията, древните сили, борбата за власт и т.н.. Няма нищо оригинално.
Въпреки това темпото компенсира доста.
Все пак, ако авторът беше използвал българска среда - фолклор, история или дори просто реални места и особености на България - книгата щеше да има много по-собствена идентичност. Например действие около Родопите, стар манастир, Търново, Странджа или някое забравено село... Това веднага би я отличило от десетките подобни фентъзи истории.
November 8, 2026
Идеята не е лоша. Не е оригинална, но все пак е интересна. Но начинът на писане не ми допадна особено, и цялата история беше някакси претупана. Много идеи, много неща се случват, но нищо не е обяснено докрай, нещата просто се случват и дори ситуации, които би трябвало да са напрегнати, не се чувстват като такива. Не знам дали е защото авторите нямат опит в писането, или защото не са искали да издават прекалено дълга книга, или са били притиснати от времето да издадат нещо, или може би не са имали добър редактор. Надявам се в следващите книги да има повече дълбочина и опит за развитие на героите.
И се надявам да се сложи някакъв маркер когато се сменя гледната точка на разказване.
И се надявам да се сложи някакъв маркер когато се сменя гледната точка на разказване.
February 21, 2026
Купих тази книга малко скептично(не обичам да чета български автори като цяло),но останах приятно изненадан!Героите ми допаднаха,историята също.Не намерих връзка с други фентъзита(много хора се оплакаха от това,но може би се дължи на това,че не съм чел чак толкова много от популярните фентъзи романи) или ако е имало просто съм я игнорирал.Хареса ми начина на писане,детайлите,подробностите,още повече ми харесаха хорър елементите!Поздравления за Дени и Яница,очаквам продължение!
August 3, 2026
Не беше никак лоша.Но ми липсваха малко повечко детайли и начина на писане не ми допадна много.Начина,по който се представяше историята от различни гледни точки ми беше много странен. Но сюжета беше доста добър,макар и леко предвидим през повечето време.
September 16, 2026
Накратко: българско фентъзи, с герои които наистина се усещат като (средностатистически) български хора.
Много се радвам на това, че имаме модерна българска литература, която е забавна за четене. Със своите 300 страници, тази книга е въведение в света на Виктор и вампирите около него.
Изчетох я на един дъх. Историята нито се бавеше, нито и не бързаше твърде много. Харесва ми и че като цяло знаехме колко Виктор - това е похват, който често не се ползва адекватно в книгите в последно време, но тук работи добре.
Ще се оглеждам за следващата книга и се надявам и филма да получи продължение (въпреки че той не ми хареса колкото книгата, той беше забавен за гледане).
Много се радвам на това, че имаме модерна българска литература, която е забавна за четене. Със своите 300 страници, тази книга е въведение в света на Виктор и вампирите около него.
Изчетох я на един дъх. Историята нито се бавеше, нито и не бързаше твърде много. Харесва ми и че като цяло знаехме колко Виктор - това е похват, който често не се ползва адекватно в книгите в последно време, но тук работи добре.
Ще се оглеждам за следващата книга и се надявам и филма да получи продължение (въпреки че той не ми хареса колкото книгата, той беше забавен за гледане).
February 22, 2026
Искрено ми е неприятно, че трябва да напиша такъв нисък рейтинг на книга писана от българи и то на двама нови автори, така че ще се опитам да обърна ревюто в надежда, че ще успеят да напишат втора книга с повече смелост.
1. Да започнем от това, че това е история, която всуки един от нас знае. Защо? Историята на Виктор не е оригинална. Чели сми я. много пъти и сме я виждали в повечето филми. Класическа история за герой - идва отникъде и обществото го прави чудовище. Дотук добре. Можеше да се работи с това, само че всичко е супер скучно, преразказано и предъвкано без никаква логика. Стигна се до момент, в който четох първо и последно изречение на абзаците и пряката реч и пак нищо всичко разбрах без засечка, защото за 300 странеци се случиха неща като за 500 и за тези 300 страници беше пълен пълнеж.
2. Защо възрастните се държаха като тинейджъри? Това беше нещо, което не разбирах до края на книгата. Супер емоционалните вампири, дето си викат по време на срещи. Дядото на Виктор, който хем го манипулира, хем Виктор му знае играта... Значи аз ако бях вампир на 300 години сто про щях да завъртя тинейджър на 17.
3. Виктор и вътрешния му свят, с който не се запознах, защото се прескочаше от действие, на действие и реално аз като читател знаех през цялото време, че нищо няма да му се случи. Личеше си от самото начало.
4. Сега като се присетих - началото започна добре. Какво стана с това същуство дето уби супер бруталната (уж) баба вампир. Това ми се видя 100 пъти по интересно като мистерия.
5. Бащата на Мая - защо? БтВ, ако дъщеря ти каже, че отвличат съученик се съмнявам, че пжлицая ще е чил по въпроса.
6. Защо има супер дискотека по средата на селото?
Защо? Защо? Защо?
И понеже не получих нито един добър отговор -> една звезда.
1. Да започнем от това, че това е история, която всуки един от нас знае. Защо? Историята на Виктор не е оригинална. Чели сми я. много пъти и сме я виждали в повечето филми. Класическа история за герой - идва отникъде и обществото го прави чудовище. Дотук добре. Можеше да се работи с това, само че всичко е супер скучно, преразказано и предъвкано без никаква логика. Стигна се до момент, в който четох първо и последно изречение на абзаците и пряката реч и пак нищо всичко разбрах без засечка, защото за 300 странеци се случиха неща като за 500 и за тези 300 страници беше пълен пълнеж.
2. Защо възрастните се държаха като тинейджъри? Това беше нещо, което не разбирах до края на книгата. Супер емоционалните вампири, дето си викат по време на срещи. Дядото на Виктор, който хем го манипулира, хем Виктор му знае играта... Значи аз ако бях вампир на 300 години сто про щях да завъртя тинейджър на 17.
3. Виктор и вътрешния му свят, с който не се запознах, защото се прескочаше от действие, на действие и реално аз като читател знаех през цялото време, че нищо няма да му се случи. Личеше си от самото начало.
4. Сега като се присетих - началото започна добре. Какво стана с това същуство дето уби супер бруталната (уж) баба вампир. Това ми се видя 100 пъти по интересно като мистерия.
5. Бащата на Мая - защо? БтВ, ако дъщеря ти каже, че отвличат съученик се съмнявам, че пжлицая ще е чил по въпроса.
6. Защо има супер дискотека по средата на селото?
Защо? Защо? Защо?
И понеже не получих нито един добър отговор -> една звезда.
September 12, 2026
Никак не беше зле. Не съм почитател на вампирските саги, тази обаче ми допадна, напомни ми донякъде и на "Игрите на глада".
Ще ми е интересно да видя и филма, каста е много добър и има потенциал да стане наистина качествено българско тийн фентъзи.
Ще ми е интересно да видя и филма, каста е много добър и има потенциал да стане наистина качествено българско тийн фентъзи.
October 4, 2026
Книгата Наследникът е много хубава прочетете я много е добра тази книга аз днеска гледах филма и се снимат с Лина, Дени, Петя, Яни, Хрис💜💜💜💜💜
September 23, 2026
Ей, много исках. Ама в едно изречение очите ѝ да са изцъклени, гледащи празно към небето, а в следващото тя едва да ги държи отворени и да пъшка от болка.... Там вече ми свършиха силите. Късмет със следващата.
October 21, 2025
Попаднах на „Наследникът“ случайно, след като ми излезе реклама във Facebook. Признавам си, че първоначално бях доста скептичен - не защото не искам да чета български автори, а защото през годините съм виждал повече опити, отколкото истински завладяващи истории. Но реших да ѝ дам шанс и не съжалявам нито за миг.
Да, стилът е динамичен, изреченията често са кратки, но това според мен е умишлен избор - така се поддържа напрежението и ритъмът на действието. Не всеки роман трябва да звучи като лекция по литература - особено когато целта му е да увлече и по-младите читатели. Аз лично го оценявам - четеше се бързо, без излишна претенция, и ме държа в напрежение до последната страница.
Четох и отрицателното ревю. Разбирам, че всеки има право на мнение, но не мисля, че подобна критика е справедлива. Младите творци у нас имат нужда от подкрепа, не от това да бъдат обезкуражавани с прекалено строги и деструктивни оценки. Когато някой се осмели да създаде мащабен фентъзи свят в България, да го издаде и да предизвика интерес сред млади читатели – това е постижение, не повод за подигравка.
Браво на авторите и с нетърпение чакам продължение!
Да, стилът е динамичен, изреченията често са кратки, но това според мен е умишлен избор - така се поддържа напрежението и ритъмът на действието. Не всеки роман трябва да звучи като лекция по литература - особено когато целта му е да увлече и по-младите читатели. Аз лично го оценявам - четеше се бързо, без излишна претенция, и ме държа в напрежение до последната страница.
Четох и отрицателното ревю. Разбирам, че всеки има право на мнение, но не мисля, че подобна критика е справедлива. Младите творци у нас имат нужда от подкрепа, не от това да бъдат обезкуражавани с прекалено строги и деструктивни оценки. Когато някой се осмели да създаде мащабен фентъзи свят в България, да го издаде и да предизвика интерес сред млади читатели – това е постижение, не повод за подигравка.
Браво на авторите и с нетърпение чакам продължение!
October 31, 2025
Приятна книга, не мога да си изкривя душата. Хареса ми. Държеше вниманието ми почти през цялото време. Книга оставя читателя с изключително много въпроси, които се надявам да си отговоря с прочитането на следващата.
Въпреки че някои ревюта, които прочетох бяха негативни, смятам, че книгата заслужава да и се даде шанс!!
Въпреки че някои ревюта, които прочетох бяха негативни, смятам, че книгата заслужава да и се даде шанс!!
January 16, 2026
5 Звезди ⭐️
Не очаквах че тази книга ще е толкова добра. Бях скептичен заради авторите но бях наистина приятно изненадан.
Не очаквах че тази книга ще е толкова добра. Бях скептичен заради авторите но бях наистина приятно изненадан.
August 20, 2026
When I first heard about Наследникът (The Heir), I was genuinely excited. This is exactly the kind of genre I tend to enjoy, and I was curious to see what Bulgarian authors would do with it. I’ve read Bulgarian fantasy, romantic fantasy, and paranormal fiction before, and I absolutely think there are Bulgarian authors doing fantastic work in these genres.
Unfortunately, this one did not live up to my expectations.
I bought the book almost as soon as it came out, read the first two chapters, and then put it aside because I was having such a hard time getting through it. Recently, I saw that the film adaptation is coming out on 11 September and that Storytel had released the audiobook on 13 August, so I decided to give it another chance in audio form. I figured listening might be easier than physically reading it.
And now I’ve finished it.
The strange thing about this book is that it is neither good enough to make me excited about it nor bad enough to make me horrified by it. It sits almost perfectly in the middle. Right at the centre of mediocrity. And because of that, I suspect it will probably be one of the less memorable books I read this year.
Throughout the novel, I had the sense that the authors were trying very hard to recreate the feel of popular YA fantasy, particularly the kind coming out of the US market. There are a huge number of familiar genre clichés, but rather than simply using them, the book repeatedly explains them, intensifies them, and then explains them again.
At times, it felt as though the writing was constantly trying to persuade me that it was atmospheric, dramatic and beautifully written instead of simply allowing the story to create that effect on its own.
That over-explaining was probably my biggest problem with the prose. Every emotion has to be described, then reinforced through a physical reaction, then followed by a metaphor. Every darkness has to become darker, every threat more sinister, every tense moment more intensely tense. Eventually, the effect becomes almost mechanical. Instead of being immersed in the story, I became increasingly aware of the writing techniques being used to manufacture atmosphere.
And this brings me to the thing that bothered me most.
The book repeatedly gave me the impression that it had either been written or heavily developed with AI in English and then translated almost word for word into Bulgarian.
I am not claiming that this is definitely what happened. I have no way of knowing that.
But as a reader, that is very much how the language felt.
There were so many sentences and phrases that would sound completely natural in English and would be perfectly at home in an English-language YA fantasy novel, but which sounded strangely stiff, unnatural or translated in Bulgarian.
If I came across those same phrases in an American or British fantasy novel that had been translated into Bulgarian, I probably wouldn’t think much of it. But in a novel presented as having been written in Bulgarian by not one but two Bulgarian authors, that sense of translated language became very noticeable.
I actually knew nothing about the authors until I Googled them halfway through the book and discovered that they are influencers or online personalities. I don’t really follow Bulgarian influencers, celebrities or that whole scene, so I had no existing opinion of either of them. I went into the book without any particular bias for or against them.
My opinion is entirely about the book itself.
And unfortunately, the book is just rather bland.
What makes that more frustrating is that I do think there is potential here. There is an idea. There is a story that could have been genuinely exciting with stronger execution. The world also has room to develop, and the ending clearly leaves the door open for a sequel.
Whether I will have the strength to read that sequel is another matter.
I don’t regret finishing The Heir, but I definitely expected much more from it. For me, it is a promising basic concept buried under clichés, over-explanation, and prose that too often does not sound naturally Bulgarian.
Perhaps that is the simplest way to sum it up: not bad enough for me to hate it, not good enough for me to recommend it.
Mostly, it just feels like a missed opportunity.
Unfortunately, this one did not live up to my expectations.
I bought the book almost as soon as it came out, read the first two chapters, and then put it aside because I was having such a hard time getting through it. Recently, I saw that the film adaptation is coming out on 11 September and that Storytel had released the audiobook on 13 August, so I decided to give it another chance in audio form. I figured listening might be easier than physically reading it.
And now I’ve finished it.
The strange thing about this book is that it is neither good enough to make me excited about it nor bad enough to make me horrified by it. It sits almost perfectly in the middle. Right at the centre of mediocrity. And because of that, I suspect it will probably be one of the less memorable books I read this year.
Throughout the novel, I had the sense that the authors were trying very hard to recreate the feel of popular YA fantasy, particularly the kind coming out of the US market. There are a huge number of familiar genre clichés, but rather than simply using them, the book repeatedly explains them, intensifies them, and then explains them again.
At times, it felt as though the writing was constantly trying to persuade me that it was atmospheric, dramatic and beautifully written instead of simply allowing the story to create that effect on its own.
That over-explaining was probably my biggest problem with the prose. Every emotion has to be described, then reinforced through a physical reaction, then followed by a metaphor. Every darkness has to become darker, every threat more sinister, every tense moment more intensely tense. Eventually, the effect becomes almost mechanical. Instead of being immersed in the story, I became increasingly aware of the writing techniques being used to manufacture atmosphere.
And this brings me to the thing that bothered me most.
The book repeatedly gave me the impression that it had either been written or heavily developed with AI in English and then translated almost word for word into Bulgarian.
I am not claiming that this is definitely what happened. I have no way of knowing that.
But as a reader, that is very much how the language felt.
There were so many sentences and phrases that would sound completely natural in English and would be perfectly at home in an English-language YA fantasy novel, but which sounded strangely stiff, unnatural or translated in Bulgarian.
If I came across those same phrases in an American or British fantasy novel that had been translated into Bulgarian, I probably wouldn’t think much of it. But in a novel presented as having been written in Bulgarian by not one but two Bulgarian authors, that sense of translated language became very noticeable.
I actually knew nothing about the authors until I Googled them halfway through the book and discovered that they are influencers or online personalities. I don’t really follow Bulgarian influencers, celebrities or that whole scene, so I had no existing opinion of either of them. I went into the book without any particular bias for or against them.
My opinion is entirely about the book itself.
And unfortunately, the book is just rather bland.
What makes that more frustrating is that I do think there is potential here. There is an idea. There is a story that could have been genuinely exciting with stronger execution. The world also has room to develop, and the ending clearly leaves the door open for a sequel.
Whether I will have the strength to read that sequel is another matter.
I don’t regret finishing The Heir, but I definitely expected much more from it. For me, it is a promising basic concept buried under clichés, over-explanation, and prose that too often does not sound naturally Bulgarian.
Perhaps that is the simplest way to sum it up: not bad enough for me to hate it, not good enough for me to recommend it.
Mostly, it just feels like a missed opportunity.
July 26, 2026
Винаги е вълнуващо да проследя как съвременната българска фентъзи литература прави опит да си проправи път към сърцата на младите читатели.
„Наследникът“ на Денислав Димчев и Яница Михайлова е точно този тип свеж роман с динамично темпо, който притежава сериозен потенциал да завладее по-младата аудитория.
Това, което прави силно впечатление още в началото, е изключително кинематографичният изказ. Текстът сякаш оживява пред очите на читателя, а историята започва с рязко напрежение, преди да ни потопи в на пръв поглед обикновения живот и проблеми на група тийнейджъри от малко населено място. Постепенно това, което стартира като училищен трилър, бързо прераства във фантастична борба за оцеляване, където на всеки ход се появяват нови проблеми и не е ясно кога участниците ще поемат сетния си дъх.
Що се отнася до самия сюжет, въпреки значителното въображение на авторите, тук определено не се срещаме с нещо напълно ново на жанровата сцена. Тийн вампири, борба между враждуващи домове, „избраникът“, който държи съдбата на цял род в ръцете си... Все любими и добре познати фентъзи формули, които танцуват заедно, за да създадат различен свят. Пречупени през перспективата на авторите обаче, те предлагат нова и увлекателна история, която младежите(a и по-зрелите читатели като мен) със сигурност ще проследят с огромен интерес.
Силно ми допадна начинът, по който са развити изпитанията, през които преминават героите, както и фактът, че фокусът е поставен върху самата история, а не върху някаква романтична нишка, която да измести центъра на тежестта на текста.
Атмосферата е мрачна, но самият роман остава относително лек и достъпен за възприемане, което го прави идеален за по-млади читатели или за всеки, който търси бързо, динамично четиво.
„Наследникът“ е един чудесен, обещаващ старт на поредица, който показва, че родното тийн фентъзи може да бъде привлекателно, забавно и визуално стимулиращо.
Ако трябва да споделя какво ми липсваше, това определено е емоционалната дълбочина. Надявах се на малко по-сериозно задълбочаване в разследването на убийството от самото начало на книгата, както и на малко повече плътност у самите герои. Вярвам обаче, че това са елементи, които авторите ще разгърнат в следващата част, за да ни дадат възможност наистина да опознаем преживяванията и историята на Виктор Мордем и компания.
„Наследникът“ на Денислав Димчев и Яница Михайлова е точно този тип свеж роман с динамично темпо, който притежава сериозен потенциал да завладее по-младата аудитория.
Това, което прави силно впечатление още в началото, е изключително кинематографичният изказ. Текстът сякаш оживява пред очите на читателя, а историята започва с рязко напрежение, преди да ни потопи в на пръв поглед обикновения живот и проблеми на група тийнейджъри от малко населено място. Постепенно това, което стартира като училищен трилър, бързо прераства във фантастична борба за оцеляване, където на всеки ход се появяват нови проблеми и не е ясно кога участниците ще поемат сетния си дъх.
Що се отнася до самия сюжет, въпреки значителното въображение на авторите, тук определено не се срещаме с нещо напълно ново на жанровата сцена. Тийн вампири, борба между враждуващи домове, „избраникът“, който държи съдбата на цял род в ръцете си... Все любими и добре познати фентъзи формули, които танцуват заедно, за да създадат различен свят. Пречупени през перспективата на авторите обаче, те предлагат нова и увлекателна история, която младежите(a и по-зрелите читатели като мен) със сигурност ще проследят с огромен интерес.
Силно ми допадна начинът, по който са развити изпитанията, през които преминават героите, както и фактът, че фокусът е поставен върху самата история, а не върху някаква романтична нишка, която да измести центъра на тежестта на текста.
Атмосферата е мрачна, но самият роман остава относително лек и достъпен за възприемане, което го прави идеален за по-млади читатели или за всеки, който търси бързо, динамично четиво.
„Наследникът“ е един чудесен, обещаващ старт на поредица, който показва, че родното тийн фентъзи може да бъде привлекателно, забавно и визуално стимулиращо.
Ако трябва да споделя какво ми липсваше, това определено е емоционалната дълбочина. Надявах се на малко по-сериозно задълбочаване в разследването на убийството от самото начало на книгата, както и на малко повече плътност у самите герои. Вярвам обаче, че това са елементи, които авторите ще разгърнат в следващата част, за да ни дадат възможност наистина да опознаем преживяванията и историята на Виктор Мордем и компания.
November 19, 2025
Честно казано останах доста изненадана от начина на писане. Очаквах да е много детска книгата и да не ми допадне особено, обаче ме изненада и много се радвам за това.
В началото буквално "изядох" книгата, защото сюжета е много мистериозен, а аз обичам загадки и общо взето да се чудиш какво се случва. Много ми хареса в началото, покрай цялата мистерия със съществата, които унищожават хората. Хареса ми историята на Миа и Виктор и това как решават да правят неща, които са забранени.
Не очаквах обрата, който се получи с дядото на Виктор и не предполагах, че ще се развие след това във вампирски култ целият сюжет. Може би от средата на книгата, същност когато историята се пренесе в замъка и се появиха изведнъж много нови герои и всички изпитания с вампирите и чудовищата ми беше малко по-скучна, отколкото началото на книгата.
Смятам, че това се получи така, защото исках целият сюжет да продължи да бъде загадъчен и да носи нотка на трилър; исках до последно да не знам какво се случва в този град.
Предполагам, че много съм се начела на книги с подобен сюжет за замъци и вампири, затова втората част на книгата ми беше по-скучна, но поздравявам авторите за новото начинание и според мен тази книга и предполагам следващите към нея имат потенциал! :)
В началото буквално "изядох" книгата, защото сюжета е много мистериозен, а аз обичам загадки и общо взето да се чудиш какво се случва. Много ми хареса в началото, покрай цялата мистерия със съществата, които унищожават хората. Хареса ми историята на Миа и Виктор и това как решават да правят неща, които са забранени.
Не очаквах обрата, който се получи с дядото на Виктор и не предполагах, че ще се развие след това във вампирски култ целият сюжет. Може би от средата на книгата, същност когато историята се пренесе в замъка и се появиха изведнъж много нови герои и всички изпитания с вампирите и чудовищата ми беше малко по-скучна, отколкото началото на книгата.
Смятам, че това се получи така, защото исках целият сюжет да продължи да бъде загадъчен и да носи нотка на трилър; исках до последно да не знам какво се случва в този град.
Предполагам, че много съм се начела на книги с подобен сюжет за замъци и вампири, затова втората част на книгата ми беше по-скучна, но поздравявам авторите за новото начинание и според мен тази книга и предполагам следващите към нея имат потенциал! :)
October 4, 2026
Книгата се чете бързо, но самият сюжет не е нещо ново, а и не е представено по различен, оригинален начин.
Стилът на писане не ми допада. Има клишета, думи, които не са на място, описанията са доста плоски, като изкарани от филмова сцена, без да бъдат задълбочени. Не предизвикват усещането, което би трябвало - знаеш какво чувство е написано да предизвика, но не го постига. Има моменти, особено в началото, където са използвани изрази без много смисъл - например "от другата страна на смъртта".
Грета в началото се описва като "на около 60 години", а по-нататък - на 80. Анатолий е възрастен, почти седемдесетгодишен мъж, а му е сложено описанието "гладка кожа". Дори да е вампир, от по-ранните описания става ясно, че изглежда доста по-възрастен.
Гледните точки на разказвача се сменят постоянно. Миа звъни на Виктор, докато е още в училище, сцената преминава в дома на Виктор и малко по-късно той излиза "в нощта". Доколкото разбрах, те са първа смяна, къде отидоха тези часове?
Като цяло, книгата не е лоша, но има някои дупки в сюжета. Надявам се втората част да надгражда.
Стилът на писане не ми допада. Има клишета, думи, които не са на място, описанията са доста плоски, като изкарани от филмова сцена, без да бъдат задълбочени. Не предизвикват усещането, което би трябвало - знаеш какво чувство е написано да предизвика, но не го постига. Има моменти, особено в началото, където са използвани изрази без много смисъл - например "от другата страна на смъртта".
Грета в началото се описва като "на около 60 години", а по-нататък - на 80. Анатолий е възрастен, почти седемдесетгодишен мъж, а му е сложено описанието "гладка кожа". Дори да е вампир, от по-ранните описания става ясно, че изглежда доста по-възрастен.
Гледните точки на разказвача се сменят постоянно. Миа звъни на Виктор, докато е още в училище, сцената преминава в дома на Виктор и малко по-късно той излиза "в нощта". Доколкото разбрах, те са първа смяна, къде отидоха тези часове?
Като цяло, книгата не е лоша, но има някои дупки в сюжета. Надявам се втората част да надгражда.
September 8, 2026
Не беше лоша книгата, доста бързо я прочетох, но много неща ми се сториха не добре обяснени, нямаше достатъчно информация, което объркваше читателя. Не ми хареса и това, че Миа и Стефан, полицията, която търси Виктор, след първите няколко глави не се споменаваше изобщо и не знаехме какво се случва там. Не ми допадна и че Анатолий почти нищо не казваше на Виктор, само му даваше нареждания и до там, без никакви обяснения, пък после иска да оцелее. Беше интересно цялостно, но ми липсваха повече детайли. Самите изпитания бяха окей, макар че на моменти някои избори на героите ми се струваха много OOC. Надявам се да има втора книга.
This entire review has been hidden because of spoilers.
August 16, 2026
За мен тази книга беше по-скоро разочарование. Идеята за вампирски родове, древен култ и кървави изпитания ми звучеше много обещаващо, но самото изпълнение не успя да ме впечатли. На моменти историята ми се стуваше доста проточена. Имах чувството, че прекалено много време отива в изграждането на света, без това да ме накара да се привържа към героите. Имаше моменти, които бяха интересни, особено когато действието се засилваше, но като цяло не успях да се потопя напълно в историята. Идеята определено има потенциал, но някак не се разгърна достатъчно. Краят и беше буквално в една страница.
May 25, 2026
Интересна история, която се чете леко и бързо. Няколко ужасяващи момента, тип Стивън Кинг (малко брутални, малко кървави). Не се усеща, че двама човека са писали историята, защото няма разминавания в стила.
На моменти, обаче, имах чувството, че фраза/дума е повторена няколко пъти, без да допринася нещо повече. Няколко изречения ми се сториха малко странно/нетипично за езика ни написани. Имаше и други малки подобни детайли, които с още един прочит от редактор биха били изгладени.
На моменти, обаче, имах чувството, че фраза/дума е повторена няколко пъти, без да допринася нещо повече. Няколко изречения ми се сториха малко странно/нетипично за езика ни написани. Имаше и други малки подобни детайли, които с още един прочит от редактор биха били изгладени.
September 27, 2025
Доста приятно изненадана съм! Купих си книгата на Алеята, защото разбрах че авторите са българи и исках да ги подкрепя. Има още какво да се желае, но като любител на фентъзито ми е пределно ясно, че първата книга в една поредица не винаги е показател за цялостното качество.
Тъй че препоръчвам и успех на двамата автори в бъдещите им начинания!
Тъй че препоръчвам и успех на двамата автори в бъдещите им начинания!
October 1, 2025
Не очаквах да ми хареса толкова. Увлекателна е, стилът на писане ми допадна и се чете бързо. Подходих скептично след описанието, но винаги се опитвам да не съм предубедена и да дам шанс на български автори.
September 29, 2026
Историята ми хареса. Сюжетът не е нещо ново, но е представен увлекателно. Изреченията са прости и лесни за възприемане.
Образът на Виктор има нужда от изграждане, от дълбочина.
Краят не ми допадна. Очаквах някакъв обрат.
Образът на Виктор има нужда от изграждане, от дълбочина.
Краят не ми допадна. Очаквах някакъв обрат.
October 3, 2026
Гледах първо филма и не беше лош, но липсваше дълбочина. Реших да дам шанс на книгата и си пуснах аудиокнигата. Хареса ми, но...
Описанията ми допаднаха, обрисуваха всичко много добре в мрачни краски, създавайки великолепно атмосферата на романа и на света в който Виктор се озовава.
Но до там.
Оттам насетне героите и връзките между тях бяха разказани, но не и показани. Какво ги сближава и ги кара да ги е грижа един за друг, как се изгражда връзката между тях? Всичко бе казано отново и отново, давайки красиви описания, но безкрайно повърхностен поглед върху героите. Така че книгата не надгради филма, а просто предаде историята по-описателно.
Идеята е добра, харесва ми, интересно е. Личи си от кои творби и истории е вдъхновена, но лично според мен няма лошо. Наистина ми харесва, но има много работа по героите да се направи. В момента са двуизмерни и просто като скица на героите, които могат да бъдат, което донякъде пасва за първа книга от поредица, но и не съвсем, защото са скицирани не като за готова творба, а за черновата.
Ако двамата автори поработят повече върху изграждането на образите и им вдъхнат истински живот, защото в момента имаме красиво написана история, но чиито персонажи не докосват по никакъв начин, защото се усещат като изрязани от хартия, а не истински хора, което пък като читател прави свързването с тях невъзможно и честно казано дори не ми пука какво точно им се случва, та, ако им вдъхнат живот, тази книга и поредица имат голям потенциал да се превърнат в такива, които четеш и препрочиташ с удоволствие. Но за момента просто чета/слушам филма в по обогатен откъм описания писмен вариант.
Описанията ми допаднаха, обрисуваха всичко много добре в мрачни краски, създавайки великолепно атмосферата на романа и на света в който Виктор се озовава.
Но до там.
Оттам насетне героите и връзките между тях бяха разказани, но не и показани. Какво ги сближава и ги кара да ги е грижа един за друг, как се изгражда връзката между тях? Всичко бе казано отново и отново, давайки красиви описания, но безкрайно повърхностен поглед върху героите. Така че книгата не надгради филма, а просто предаде историята по-описателно.
Идеята е добра, харесва ми, интересно е. Личи си от кои творби и истории е вдъхновена, но лично според мен няма лошо. Наистина ми харесва, но има много работа по героите да се направи. В момента са двуизмерни и просто като скица на героите, които могат да бъдат, което донякъде пасва за първа книга от поредица, но и не съвсем, защото са скицирани не като за готова творба, а за черновата.
Ако двамата автори поработят повече върху изграждането на образите и им вдъхнат истински живот, защото в момента имаме красиво написана история, но чиито персонажи не докосват по никакъв начин, защото се усещат като изрязани от хартия, а не истински хора, което пък като читател прави свързването с тях невъзможно и честно казано дори не ми пука какво точно им се случва, та, ако им вдъхнат живот, тази книга и поредица имат голям потенциал да се превърнат в такива, които четеш и препрочиташ с удоволствие. Но за момента просто чета/слушам филма в по обогатен откъм описания писмен вариант.
July 25, 2026
Тази книга беше страшна и в нея имаше кръв .Не дишай,оцелявай.🤺Това е войн за живот.Страх много страх😬,напрежение🧠,емоция и кръв.
🫠
🫠
Displaying 1 - 30 of 35 reviews