What do you think?
Rate this book
Българите между две катастрофи - 1396-1944 г.
„Българите между две катастрофи“ има задачата да служи като врата към по-задълбоченото познаване на българската история и да ви даде онзи минимум знания за миналото на народа ни, които всеки модерен българин трябва да притежава.
В книгата е събрана голяма част от най-новите теории и перспективи към историята на българските земи от края на Средновековието до началото на съвременната епоха. Период, белязан от две национални катастрофи – едната в края на XIV век и още една в края на Втората световна война.
Въпреки трудностите предците ни се показват упорити, издръжливи, верни на своите традиции и готови да се борят за свободата си. Пътят от автономия към независимост е дълъг и труден. Пътят към национално обединение се оказва трънлив и опасен. Въпреки всичко стремежът към по-добро бъдеще не ги напуска.
„Българите между две катастрофи“ ще ви разкаже за миналото на народа ни в един ключов, но изключително важен период.
В книгата е събрана голяма част от най-новите теории и перспективи към историята на българските земи от края на Средновековието до началото на съвременната епоха. Период, белязан от две национални катастрофи – едната в края на XIV век и още една в края на Втората световна война.
Въпреки трудностите предците ни се показват упорити, издръжливи, верни на своите традиции и готови да се борят за свободата си. Пътят от автономия към независимост е дълъг и труден. Пътят към национално обединение се оказва трънлив и опасен. Въпреки всичко стремежът към по-добро бъдеще не ги напуска.
„Българите между две катастрофи“ ще ви разкаже за миналото на народа ни в един ключов, но изключително важен период.
389 pages, Paperback
Published September 1, 2025
36 people are currently reading
145 people want to read
About the author
Александър Стоянов
9 books156 followersРоден на 13 ноември, 1987 г. в София. Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ". Дипломира се с отличие от Софийски университет "Св. Климент" Охридски със степен бакалавър и специализация по Нова и Съвременна история през 2010 г. През 2011 година се дипломира cum laude с магистърска степен по История от университета в Лайден, Нидерландия. През 2017 г. защитава докторска степен по История в Лайденския университет. През 2017/18 година преподава в Нов Български университет като хоноруван преподавател. От 2021 г. част от Института за Исторически изследвания на БАН. Главен асистент от 2024 г.
Съосновател на Клуб "Военна история" и електронния журнал "De Re Militari". Главен редактор и създател на списание "Военна история".
-------------------------------
Born in Sofia, Bulgaria on 13th November, 1987. Graduated from the National High school for Ancient Languages and cultures "St. Konstantin-Kiril the Philosopher". In 2010 he received a Bachelor's degree in history from the Sofia University "St. Kliment Ohridski" and an year later graduated cum laude from the Leiden University, the Netherlands. He graduated with a PhD in History from the Leiden University in 2017. He has taught "Russian foreign policy and security" in the New Bulgarian University in 2017/2018. Since 2021 he is part o the Institute for Historical Studies of the Bulgarian Academy of Sciences. Since 2024 is an assistant professor.
He is the main editor and founder of the "Military History" e-journal and co-founder of the "Military History club". He is also co-founder and editor in the De Re Military journal.
Съосновател на Клуб "Военна история" и електронния журнал "De Re Militari". Главен редактор и създател на списание "Военна история".
-------------------------------
Born in Sofia, Bulgaria on 13th November, 1987. Graduated from the National High school for Ancient Languages and cultures "St. Konstantin-Kiril the Philosopher". In 2010 he received a Bachelor's degree in history from the Sofia University "St. Kliment Ohridski" and an year later graduated cum laude from the Leiden University, the Netherlands. He graduated with a PhD in History from the Leiden University in 2017. He has taught "Russian foreign policy and security" in the New Bulgarian University in 2017/2018. Since 2021 he is part o the Institute for Historical Studies of the Bulgarian Academy of Sciences. Since 2024 is an assistant professor.
He is the main editor and founder of the "Military History" e-journal and co-founder of the "Military History club". He is also co-founder and editor in the De Re Military journal.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 3, 2025
Да, комплексът за малоценност в съчетание с невежо угодничене и арогантността без оглед на реалностите са двете страни на една и съща монета. Българската история в щедри дози демонстрира и двете.
Прочитът на Стоянов за петте века “преклонена главица сабя не я сече” и последвалите 150 години лутаници е свеж, достъпен, на повечето места в целта, без увъртаници и поставен в контекст и перспектива.
Пламенните бранители на турското робство ще останат горчиво разочаровани, че през повечето време българската рая е просто втора категория поданици в ролята на скубаната златна кокошка за османски данъчни цели. ПатрЕотите ще се насълзят или зареват от отношението на Левски, Ботев и мнозина други поборници от 19 век към Матушката. Сантименталните любители на чистото и златно време на Третото Царство бързо ще посърнат при вестите за авторитаризъм, преврати, убийства и цензура. Монархистите ще изригнат възмутено при неласкателните щрихи за интелекта (и липсата му) у Фердинанд и кликата му верноподанически генерали за Балканската, Съюзническата и Първата световна война. (Само мафиотите нищо няма да кажат, защото те не четат).
С две думи - сума ти народ ще е недоволен, и точно затова ми беше драго да чета. Не че и аз няма да се присъединя към хо̀ра с моите пет (всъщност три - до края на годината) стотинки по темата, разбира се - как иначе, това е България.
Стотинка 1 - Картите! Гледах и плаках. Нищо не се разбира, цветовете са все в един оттенък на сивото, надписите не се четат. Или трябва да са по-прегледно монохромни, или Сиела да вземат малко да се постараят най-сетне (макар да не им е силата).
Стотинка 2 - Повторенията. Много “епизоди” повтаряха резюме на предишния. Предполагам, че когато училищните уроци са разделени, опресняването е нужно, но не и тук, когато са в рамките на две последователни страници.
Стотинка 3 - Неравномерната тежест на периодите. Ненужно повторение от 7 век до завладяването от османците. Огромна тежест върху 19 век, което донякъде е логично, все пак оттам сме се пръкнали за трети пореден път на геополитическата сцена, но натъртва на останалия фон. И бясно изпрепускване на 20 век до 1944 г., когато дойде ОФ, и - хоп - приключихме.
Едно редактирано издание с по-добри карти определено би било чудесно! И така си заслужава прочита - една книга е основно текст, а тук той е със заряд, режещо-ясен и без натруфеност.
—————————————————————————————
⛓️💥”Както всяко начало, възраждането на Свободна България е мъчен и сложен процес. Народ, лишен от държавност и политическа свобода за половин хилядолетие, е, уви, обречен да допуска множество грешки. За съжаление, още със самото си създаване България като държава е наложена над българите като народ от диктата на Великите сили. Нито границите, нито формата на управление, нито първият владетел са сьобразени с волята на хората. Огромната неграмотност и липсата на политическа ориентация проличават ясно още при първите избори през 1879 г. Много по-пагубна от тях обаче е апатията и концепцията за държавата като нещо чуждо, наложени в българския манталитет от османското владичество. Народът, както ще четем по-късно и в “Андрешко”, остава силно отчужден и подозрителен ком управляващите. От своя страна политическият елит бърза да се еманципира от масите посредством доходите си, достъпа до образование и като цяло начина си на живот. Социалната ножица в следосвобожденска България личи много по-ясно, отколкото през 1878 г. и това започва да съдава проблеми от самото начало. Същевременно Търновската конституция, с множеството си възможности за прескачане на институциите, пряко избирани от народа, на практика поставя основите на един, да го наречем, квазиавторитарен метод на ynpaвление.”
Прочитът на Стоянов за петте века “преклонена главица сабя не я сече” и последвалите 150 години лутаници е свеж, достъпен, на повечето места в целта, без увъртаници и поставен в контекст и перспектива.
Пламенните бранители на турското робство ще останат горчиво разочаровани, че през повечето време българската рая е просто втора категория поданици в ролята на скубаната златна кокошка за османски данъчни цели. ПатрЕотите ще се насълзят или зареват от отношението на Левски, Ботев и мнозина други поборници от 19 век към Матушката. Сантименталните любители на чистото и златно време на Третото Царство бързо ще посърнат при вестите за авторитаризъм, преврати, убийства и цензура. Монархистите ще изригнат възмутено при неласкателните щрихи за интелекта (и липсата му) у Фердинанд и кликата му верноподанически генерали за Балканската, Съюзническата и Първата световна война. (Само мафиотите нищо няма да кажат, защото те не четат).
С две думи - сума ти народ ще е недоволен, и точно затова ми беше драго да чета. Не че и аз няма да се присъединя към хо̀ра с моите пет (всъщност три - до края на годината) стотинки по темата, разбира се - как иначе, това е България.
Стотинка 1 - Картите! Гледах и плаках. Нищо не се разбира, цветовете са все в един оттенък на сивото, надписите не се четат. Или трябва да са по-прегледно монохромни, или Сиела да вземат малко да се постараят най-сетне (макар да не им е силата).
Стотинка 2 - Повторенията. Много “епизоди” повтаряха резюме на предишния. Предполагам, че когато училищните уроци са разделени, опресняването е нужно, но не и тук, когато са в рамките на две последователни страници.
Стотинка 3 - Неравномерната тежест на периодите. Ненужно повторение от 7 век до завладяването от османците. Огромна тежест върху 19 век, което донякъде е логично, все пак оттам сме се пръкнали за трети пореден път на геополитическата сцена, но натъртва на останалия фон. И бясно изпрепускване на 20 век до 1944 г., когато дойде ОФ, и - хоп - приключихме.
Едно редактирано издание с по-добри карти определено би било чудесно! И така си заслужава прочита - една книга е основно текст, а тук той е със заряд, режещо-ясен и без натруфеност.
—————————————————————————————
⛓️💥”Както всяко начало, възраждането на Свободна България е мъчен и сложен процес. Народ, лишен от държавност и политическа свобода за половин хилядолетие, е, уви, обречен да допуска множество грешки. За съжаление, още със самото си създаване България като държава е наложена над българите като народ от диктата на Великите сили. Нито границите, нито формата на управление, нито първият владетел са сьобразени с волята на хората. Огромната неграмотност и липсата на политическа ориентация проличават ясно още при първите избори през 1879 г. Много по-пагубна от тях обаче е апатията и концепцията за държавата като нещо чуждо, наложени в българския манталитет от османското владичество. Народът, както ще четем по-късно и в “Андрешко”, остава силно отчужден и подозрителен ком управляващите. От своя страна политическият елит бърза да се еманципира от масите посредством доходите си, достъпа до образование и като цяло начина си на живот. Социалната ножица в следосвобожденска България личи много по-ясно, отколкото през 1878 г. и това започва да съдава проблеми от самото начало. Същевременно Търновската конституция, с множеството си възможности за прескачане на институциите, пряко избирани от народа, на практика поставя основите на един, да го наречем, квазиавторитарен метод на ynpaвление.”
September 10, 2025
Добър обзор на българската история като цяло, заглавието обаче ми седи на криво от факта, че се покрива доста от историята пред 1396, но тази след 1944 е оставена като допълнително четене в библиографията. Това създава един дисбаланс, в който "първата катастрофа" е детайлно описана, а "втората катастрофа" не е, правейки идеята, че ще се описва България между "две катастрофи" невярна, защото се описва България преди и по време на първата, но само до началото на втората. Стилът на Александър Стоянов щеше да е много интересен за втората, но предполагам, че датата на публикуване е повлияла върху решението и може би не е стигнало време да се допише "втората катастрофа" ако ще се издава на 9.IX.
Други педантични минуси:
1) изборът на Сиела за издател не ме кефи, защото Сиела вече са заебали една от книгите на Стоянов по такъв начин, че е невъзможна за намиране, дори в техен си е-книжен вариант
2) графичното оформление на корицата, е грозно като греха, но това са сравнително малки оплаквания.
Затова по-скоро 4.5/5, но закръглям, защото книгата си струва да се прочете, стига това да е възможно и в бъдеще *кашлюк кашлюк*.
Други педантични минуси:
1) изборът на Сиела за издател не ме кефи, защото Сиела вече са заебали една от книгите на Стоянов по такъв начин, че е невъзможна за намиране, дори в техен си е-книжен вариант
2) графичното оформление на корицата, е грозно като греха, но това са сравнително малки оплаквания.
Затова по-скоро 4.5/5, но закръглям, защото книгата си струва да се прочете, стига това да е възможно и в бъдеще *кашлюк кашлюк*.
November 9, 2025
Слушах Александър Стоянов в един подкаст, в който обясни как е написал тази книга. И наистина тя прилича на уроци от учебник - твърде много дати, имена, събития и много малко анализ. За съжаление аз не помня дати и имена, ако имам шанс да ги запомня, трябва да са включени в доста по-подробен анализ, в който да има много контекст. Така че сега си възстанових факти от нашата дълга история, но се страхувам, че до утре ще съм ги забравила.
Все пак имам полза да си напомня, че от създаването си Третата Българска държава не е имала шанс за провеждане на самостоятелна външна политика; че интересите на България винаги са били заложник на интересите на т. нар. Велики сили, а това не се е променило и сега. При толкова неблагоприятни за нас обстоятелства, при такова противопоставяне на сили, много по-големи от нас, катастрофа след катастрофа, политически репресии - все пак България е оцеляла и все още я има - това е вдъхновяващо и повод за умерен оптимизъм за нашия живот.
Все пак имам полза да си напомня, че от създаването си Третата Българска държава не е имала шанс за провеждане на самостоятелна външна политика; че интересите на България винаги са били заложник на интересите на т. нар. Велики сили, а това не се е променило и сега. При толкова неблагоприятни за нас обстоятелства, при такова противопоставяне на сили, много по-големи от нас, катастрофа след катастрофа, политически репресии - все пак България е оцеляла и все още я има - това е вдъхновяващо и повод за умерен оптимизъм за нашия живот.
October 1, 2025
Ако повечето историци, а и учени, бяха като Александър Стоянов, то масовият българин едва ли щеше да има проблем с историческата наука и щеше да се подвежда по комунистическите пропаганди, които са обхванали социалните мрежи и не малка част от телевизиите.
“България между две катастрофи” е пример за структурирано историческо изследване с огромен времеви обхват, написано за масовия читател, а не за малка група специалисти, които и без това се предполага да познават, до голяма степен, написаното.
Ключовите моменти са описани, а контекстът на всички събития придава добавена стойност на книгата, особено имайки предвид, че българското образование често го неглижира(контекста).
Препоръчвам книгата на всеки БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, който иска да има базови познания за своя народ и да се ориентира в необятния океан на историята.
“България между две катастрофи” е пример за структурирано историческо изследване с огромен времеви обхват, написано за масовия читател, а не за малка група специалисти, които и без това се предполага да познават, до голяма степен, написаното.
Ключовите моменти са описани, а контекстът на всички събития придава добавена стойност на книгата, особено имайки предвид, че българското образование често го неглижира(контекста).
Препоръчвам книгата на всеки БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН, който иска да има базови познания за своя народ и да се ориентира в необятния океан на историята.
October 26, 2025
Превърнала се във феномен на книжния пазар в България, тази книга на д-р Александър Стоянов придава допълнителна значимост на каузата му да популяризира историята сред българското общество и в частност сред младите хора. Представянето на исторически факти едновременно на достъпен език, но и в дълбочина е характерно за стила на автора. Друго негово достойнство е умението му да структурира историческия разказ в контекст, което допълнително обогатява перспективата на читателя и позволява още по-всеобхватен анализ и комплексна оценка на историческите събития и причинно-следствените връзки между тях. Истинска привилегия за учениците на д-р Стоянов е възможността да черпят от неговата ерудиция и страст към историята!
October 24, 2025
Като цяло е чудесна. Периодът 1878-1944г. е описан достъпно, така че общо-взето всеки да може да го разбере, без да се налага да помни всичките партии, движения и т.н. Обикновено в учебниците този период е миш-маш.
Единствената ми критика е, че в османската част има, на моменти, твърде големи и досадни подробности, които биха отблъснали (вероятно) част от хората, преди да стигнат до най-интересното. Не мисля, че на средностатистическия българин му е необходимо да знае колко акчета какво друго правят, какви са турските думи за различните имоти или кой султан какви точно промени по Дивана е правил.
Единствената ми критика е, че в османската част има, на моменти, твърде големи и досадни подробности, които биха отблъснали (вероятно) част от хората, преди да стигнат до най-интересното. Не мисля, че на средностатистическия българин му е необходимо да знае колко акчета какво друго правят, какви са турските думи за различните имоти или кой султан какви точно промени по Дивана е правил.
January 3, 2026
Задължително четиво за всички копейки
November 5, 2025
Отлична! От една страна обхваща историческия период по начин, който рядко сме свикнали да мислим – от зараждането на българската национална идентичност и на модерната идея за българска държава (през Възраждането).
От друга не се подава на историческите клишета (като "робството", насилствените потурчвания и т.н.)
И всичко това е постигнато в 300 страници и на много достъпен език, което е голям плюс предвид аудиторията, към която е насочена книгата.
От друга не се подава на историческите клишета (като "робството", насилствените потурчвания и т.н.)
И всичко това е постигнато в 300 страници и на много достъпен език, което е голям плюс предвид аудиторията, към която е насочена книгата.
October 22, 2025
“България между двете катастрофи” служи като важен исторически пътеводител из дебрите на българското землище във време, което ще си позволява да цитирам:
“На управляващи политически субекти, които са потомци на кокошкарската класа, които са излезнали от землянките.”
Александър Стоянов майсторски успява да опише и капсулира събитията, които са достигнали до своето катастрофално кресчендо, разсейвайки немалка част от българо-проруската митология, която, за жалост, все още тегне над немалка част от българското съсловие.
Надявам се всеки читател от предишно споменатата прослойка да извърви, подобно на нашите възрожденци, трънлив път, който да доведе до еманципация - от собствените си криворазбрани убеждения и идеологии, които са подхранвани от машината на пропагандата.
Адмирации за труда!
“На управляващи политически субекти, които са потомци на кокошкарската класа, които са излезнали от землянките.”
Александър Стоянов майсторски успява да опише и капсулира събитията, които са достигнали до своето катастрофално кресчендо, разсейвайки немалка част от българо-проруската митология, която, за жалост, все още тегне над немалка част от българското съсловие.
Надявам се всеки читател от предишно споменатата прослойка да извърви, подобно на нашите възрожденци, трънлив път, който да доведе до еманципация - от собствените си криворазбрани убеждения и идеологии, които са подхранвани от машината на пропагандата.
Адмирации за труда!
November 22, 2025
Имах нужда да прочета тази книга и да запълня белите петна от изученото от училище. Книгата не може да побере с достатъчно детайли един толкова обширен период и това е единственият й недостатък. Действително, осъзнава се лесно след книгата как нашият изстрадал народ никога не е имал демокрация и днес всички ние трябва да оценим историческото време, в което живеем и със снизходителност към прохождащото бебе и любов към изтерзаните му прародители да го подкрепяме. :)
Displaying 1 - 10 of 10 reviews