What do you think?
Rate this book
К като Корея
Някога позната като Страната на утринния покой (или Страната на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на К-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и К-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за гурме туристите. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.
Обаче я има на картата.
Така че, като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (на човека или на изкуствения интелект). „К като Корея“ разказва за чудесата и приключенията, които пътешественическият тандем – майка и дъщеря, български австралийки – среща по пътя си, докато следва своята Корейска мечта.
Обаче я има на картата.
Така че, като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (на човека или на изкуствения интелект). „К като Корея“ разказва за чудесата и приключенията, които пътешественическият тандем – майка и дъщеря, български австралийки – среща по пътя си, докато следва своята Корейска мечта.
408 pages, Paperback
Published August 29, 2025
9 people are currently reading
27 people want to read
About the author
Изабела Шопова
7 books44 followers"Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
September 8, 2025
Отдавна не се беше случвало пътепис да ми достави толкова голямо удоволствие. За първи път чета Изабела Шопова, но определено ще потърся и останалите ѝ книги.
April 11, 2026
Това е интелигентно, честно и изключително увлекателно изследване на явлението „кореябу“ - вълната от възхищение по корейската култура, която залива света. Историята, културата и особеностите на ежедневието на Южна Корея са описани интересно и достъпно, особено много ми допаднаха паралелите с България.
Представена е и тъмната страна на тази модерна и привлекателна държава: напрежението в обществото, строгите социални очаквания и особено отношението към жените, което, въпреки технологичния и културен напредък, все още носи тежестта на традицията. Тези моменти бяха едни от най-въздействащите за мен, защото разбиха част от идеализирания образ, който несъзнателно бях изградила.
С помощта на това пътешествие, културен анализ и личен разказ успях да надникна отвъд лъскавата повърхност на к-драмата и поп културата и да осъзная колко сложна и многопластова е Корея, която често романтизираме, възприемайки я през филтъра на глобалните тенденции.
Представена е и тъмната страна на тази модерна и привлекателна държава: напрежението в обществото, строгите социални очаквания и особено отношението към жените, което, въпреки технологичния и културен напредък, все още носи тежестта на традицията. Тези моменти бяха едни от най-въздействащите за мен, защото разбиха част от идеализирания образ, който несъзнателно бях изградила.
С помощта на това пътешествие, културен анализ и личен разказ успях да надникна отвъд лъскавата повърхност на к-драмата и поп културата и да осъзная колко сложна и многопластова е Корея, която често романтизираме, възприемайки я през филтъра на глобалните тенденции.
April 27, 2026
Изабела Шопова е била мой пътеводител в Нова Зеландия и Австралия, при това блестящ.
Разказът й за прекараните дузина дни в Корея е пътепис, който поне за мен надхвърля очакванията към жанра, като съчетава личен разказ, културен и социален анализ. В центъра стои срещата с различното – не като екзотика, а като повод за сравнение, разбиране и преосмисляне на собствените нагласи. Много ми допаднаха паралелите с България. Положила е сериозен труд да извади есенцията на доста корейски явления, а някои от разказите й за миналото на двете съвременни държави са шокиращи.
Авторът умело улавя контрастите в Южна Корея – между традиция и свръхмодерност, между колективизъм и индивидуални амбиции – с внимание към детайла и чувство за мярка. Стилът й отново е лек и ироничен, но информиран, без да изпада в повърхностни обобщения. Забавлявах се през цялото четене с любопитството и интелигентното наблюдение на двете пътешественички.
Разказът й за прекараните дузина дни в Корея е пътепис, който поне за мен надхвърля очакванията към жанра, като съчетава личен разказ, културен и социален анализ. В центъра стои срещата с различното – не като екзотика, а като повод за сравнение, разбиране и преосмисляне на собствените нагласи. Много ми допаднаха паралелите с България. Положила е сериозен труд да извади есенцията на доста корейски явления, а някои от разказите й за миналото на двете съвременни държави са шокиращи.
Авторът умело улавя контрастите в Южна Корея – между традиция и свръхмодерност, между колективизъм и индивидуални амбиции – с внимание към детайла и чувство за мярка. Стилът й отново е лек и ироничен, но информиран, без да изпада в повърхностни обобщения. Забавлявах се през цялото четене с любопитството и интелигентното наблюдение на двете пътешественички.
May 6, 2026
Не съм привърженик на пътеписите, но тази книга е просто прелест. Хора, като авторката трябва да са тези, които пишат учебниците по география.
Толкова хубаво прочетена в Storytel, че сама да си я бях прочела на хартия, удоволствието щеше да е по-малко.
Браво и на двете дами! А аз отивам да си търся от книжарницата тази за споделяне с приятели, заедно с другите истории на Изабела Шопова ❤️
Толкова хубаво прочетена в Storytel, че сама да си я бях прочела на хартия, удоволствието щеше да е по-малко.
Браво и на двете дами! А аз отивам да си търся от книжарницата тази за споделяне с приятели, заедно с другите истории на Изабела Шопова ❤️
October 18, 2025
Пренесох се на пътешествие в Корея от комфорта на собствения си дом! Изключително интересен стил на писане, който те информира и същевременно те кара да се замислиш.
April 30, 2026
Толкова обичам разказите на Изабела Шопова! Отново съм обогатена с нови знания за чужда страна.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews